сряда, 12 февруари 2020 г.

ЕВДОКИЯ ПЕТРОВА – ВИДЕН БЪЛГАРСКИ АРХИВИСТ И ИЗВОРОВEД

Пейковска, П., Ст. Петкова
  • Обнародвано в: "Известия на държавните архиви", Т. 115-116 (2018), с. 589-613.

Една от най-често цитираните публикации в съвременната българска архивна лите­ратура е тази на Евдокия Симеонова (бъдеща Петрова), озаглавена „Документи за създаване­то на държавните архиви в България“ и отпечатана през 1971 г. в Известия на държавните архиви (кн. 22, с. 61-102). Трудно се намира автор, засегнал в работите си историята на българските архиви през ХХ век, който да е отминал това нейно съчинение. За написването му (във връзка с 20-годишнината от началото на държавно организираното архивно дело в страната ни) Симеонова е издирила всички налични по темата стойностни извори, представила ги е като текст и ги е коментирала с вещината на опитен изследовател. В такъв тя се е превърнала през същите тези двадесет години, тъй като започва работа като архивист точно във времето, когато се слага началото на мрежата от държавни архиви в България.
     В поредицата незаобиколими нейни публикации по историята на архив­ното дело в страната ни са също „Съз­даването на държавните архиви в Бълга­рия. Защо през XX в. и защо по съветски модел?“, „Под­бор и квалификация на кадрите в държавните архиви в началото на създаването им“, „Михаил Стойков Алексиев и при­но­сът му за архивнотo дело в България“, още няколко други (вж библиографските данни тук по-долу, в раздел „Публикации“).
     Но Симеонова и днес, подхождайки към 90-те си години, продължава активно да работи и да дава своя принос за развитието на любимата си профе­сия, а оттам, и за напредъка в историческата ни наука.
        Общият брой на издирените досега нейни публикации е над 140, което я поставя в първата десятка на писалите и днес пишещите български архивисти и изворо­веди. Безспорни са също така качеството и значимостта на нейните съ­чи­нения, отпечатани през годините като отделни книжни тела или намерили място в научната и друга периодика.


I. Семейство, образование, служебна и научна кариера

Евдокия Василева Петрова (по баща „Симеонова“, както дълго време под­­­­писва публикациите си) е родена на 16 де­кември 1930 г. във Варна, в обикновено българско семей­ство. Баща ѝ работел като майстор стругар в рабо­тилницата на „Български морски флот“, а майка ѝ била домакиня. Имала е и по-голяма сестра.
     Средното си  образование Евдокия завършва през 1948 г. във варнен­ската девическа гимназия „Д-р Петър Берон”, с отличен успех, и през съ­ща­та 1948-ма е приета в Софийския държавен университет (по името му тогава) за следване в Истори­ко-филоло­ги­ческия (впоследствие „Философ­ско-истори­чес­ки“) факултет, с първа специалност „Фи­лософия“ и втора специалност – „История“.
През 1952 г. завършва образованието си в този факултет, отново проя­вявайки се отлично, и е назначена по разпределение (според законовите разпо­редби от онова време) в системата на създа­дени­те с Указ на Президиума на Народ­но­то събрание № 515 от 10 октомври 1951 г. държавни архиви.  Тук заедно с Мария Кузманова (известна по-късно като Матеева), с Димитър Мин­цев, Кънчо Георгиев, Панайот Панайотов, Иван Пейков, Борис Матеев, Давид Коен, Василка Дамянова, Константин Керанов и други дейци, оставили безспорни следи в българската архивистика през ХХ век[1] работи предимно в област­та на архивната методика, но и в практи­ка­та - за въвеж­дането на ред и от­чет­ност в наличното документално наследство на страната, за укрепване­то и развитието на мрежата от дър­жав­ни архиви, за проучването на поло­жителния чужде­странен опит в областта на архивното дело.
      Първоначално е назначена като технически сътрудник в отдел „Лични фондове” на Централния Държавен исторически архив (ЦДИА), а от 1 януари 1954 г. е вече в Архивно управление (АУ) – в отдел „Комплектуване”, оглавяван от Иван Пейков, като скоро след това е преместена в отдел „Организационно-методически”, с ръководител Мария Кузманова, и там ще остане дълги години. На най-подходящото за нея място. Има зад гърба си солидното образование, получе­но в Софийския университет, а също и в тримесечния интензивен курс по архи­вистика („с откъсване от производство­то“), проведен от Ар­хив­но управле­ние през април-юни 1953 г. В този курс е отново сред първенците, но и ще продължи през годините упорито и системно да повишава своята, и на колегите си, професионална квалифика­ция.
 Двете десетилетия между 1952 и 1972 г., когато ръково­ди­тел на българските архиви е Михаил Алексиев, се отличават с интензивна работа по научното и методическо осигуряване на архивните дейности. В това време Евдокия Петрова е автор и съавтор на десетки методики, изработени от Архивно управление и разпратени за употреба от държавните архиви или пък от учрежденията и предприятията в страната, когато са се отнасяли до докумен­та­ци­­он­ното осигуряване на управлението (т.е., до работата на архивите в така наре­че­ното „предархивно поле“).
     Тези десетилетия имат за резултат и една задълбочена „Концепция за развитието на архивното дело в съответствие със задачите на Единната система за социална информация“ (утвърдена от Министерския съвет на 31 май 1972 г.), която става основа за приетия през 1974 г. изключителен за времето си (включително в международен план) Закон за Държавния архивен фонд[2]. А изработените от екипа на М. Алексиев методически указания са използвани в началото на 80-те при предприетото кодифициране на архивната методика и публи­ку­ването на първия Методически кодекс на ГУА (С., 1982, 726 с.)
Във връзка с цялата тази градивна дейност Евдокия Петрова, заедно с Мария Кузманова и Димитър Минцев, слага началото и на ед­на изключител­но стойностна сбирка от архивна литература (първоначално чужде­странна), от която е израстнала уникалната и до днес по състав отраслова библиоте­ка на Главно управ­ление на архивите (днешната Държавна агенция „Архи­ви“). Води и лична кореспонденция с чуждестранни колеги и с българи в чужбина по методически въпроси и по придобиване на толкова необхо­димата, а крайно дефицитна тогава литература[3].
Утвърждава се междувременно като автор на теоретични съчинения в областта на документалистиката и архивистиката и има значителен при­
нос за развитието и стабилизирането на съвременната ни архивна термино­ло­гия. Заедно с Димитър Минцев има съществен принос, също така, и към архивната лексикогра­фия, тъй като изработва с него „Речник на архивиста“ (С., 1970, 61 с.), а от там тръгват и разработките, довели в крайна сметка до съставянето и отпечатването на „Речник на бъл­гар­­ската архивна терминология (със съответствия на руски, френ­ски, английски и немски език)“ (Варна, 2002, 151 с.).                                                 
Значителен е приносът й за появата и по-нататъшното развитие на българската ар­хивна периоди­ка. В продължение на две десетилетия (1957–1977 гг.) тя е изключително активен член на редакционните колегии на сп. Архивен преглед[4]. Помогнала е също на десетки архивисти и начинаещи  историци да пропишат и те.
Системно участва в международната дейност на българските архиви и това ѝ участие не е оставяно без внимание[5].
За голямата й осведоменост по въпроси на архивистиката допринасят също работните й посещения в държавните архиви на Австрия, Чехословакия, Швеция, Федерална република Германия, Германската демократична репу­б­лика, Унгария, Румъния.
При една тримесечна специализация в Австрия през 1969 г. работи по документите във виенския Хаус-, хоф-, унд щатс-архив, като из основи проучва докладите на австро-унгарския дипломатически представител в София при цялото управление на Стефан Стамболов и две години от управлението на Константин Стоилов. Този ѝ успех става по­вод да се ориентира професионално и към документите за българската история, съхранявани в архивите на голе­ми­те европейски държави. Така наред с работата си по нормативно-мето­ди­ческото осигуряване на цялостната дейност по домаш­ната изворова база, тя се превръща и в един от най-добрите у нас познавачи на структурата и организацията на чуждестранните архиви, а това ѝ позволява да издири и да направи достояние за българската историческа наука много нови, неизвестни дотогава документи за история­та на страната и за отношенията ѝ с останалия свят.
Следвайки този си път на развитие през 1973 г. преминава на работа в Единния център за наука и подготовка на кадри по история в системата на Българската академия на науките.
През 1975-1976 г., по инициатива на Международната асоциация за изследване на Югоизточна Европа и Международния съвет на архивите, както и със съдействието на ЮНЕСКО, е създаден Международен инфор­мационен център за извори по история на Балканите и Средиземноморието (CIBAL), със седалище в София. В СИБАЛ, както обичайно се назовава тази нова структура, е възложе­но на Евдокия Петрова  да отговаря за една от постоянно действащите комисии – „Архиви и микрокопия“, чийто председател е унгарецът Иван Борша, един от световно известните специалисти по микрофилмирането в архивите. Тази си известност той е завоювал заради интензивната си работа и придобития опит в издирването и копирането на извори за унгарската история, съхранявани в архивите на разпадналата се дуалистична Австро-унгарска империя.
Направ­лението „Документи и микрофилми на чуждестранни изво­ри”, което Евдокия Петрова ръководи в СИБАЛ, има за първа задача да въведе ред и отчетност по отношение на вече придобитите от българи хиляди кадри микрофилмирани документи, намиращи се (кога описани, кога просто струпани) в институтите на БАН, в Института за военна история, в ЦДИА, в БИА при НБКМ и отклонени даже в лични сбирки. На второ място е координирането на по-нататъшната дей­ност по издирването и обработката на копия от архивни документи и на архивна информация за историята на България и Балка­ните, съхранявани в европей­ските страни. И на трето – разпро­страняване на информация за придобитото, заради неговото широко използване (у нас и в други заинтересовани страни).
За всичко това е от огромно значение опитът на Евдокия Петрова като архивист. На колегията историци в страната ни, заети с работа по многотомната история, с подготовката за отбелязване на 1300-годиш­нината на българската държава и с последващи отговорни и трудоемки задачи се предоставя поредица от справочници, които обаче не биха се реализирали ако тя не беше прокарала твърдото правило копията да се съпровождат и с описанията им в оригинал от съответното хранилище (вж за това в статията ѝ от 1979 г.)
Лично от Евдокия Петрова по това време е съставен „Опис на австрий­ски дипло­матически документи (1848–1918)“ – „Inventar Österreichischer diplo­ma­tischer Dokumente (1848–1918)“. Освен това тя системно ин­фор­ми­ра обществеността за дейностите в СИБАЛ чрез съобщения в перио­дичния печат – в Исторически преглед, в Известия на държавните архиви и Архивен преглед, в Etudes Balkaniques, в Bulgarian Historical Review.
         Десетилетия наред Евдокия Петрова се занимава изключително интензивно и с публи­ку­ване на текстове на извори (домашни и чужди), но на това ще се спрем по-долу, коментирайки осъществените публикации. Тя не веднъж се изявява и като компетентен преводач. За пример може да се даде книгата „Йоахим фон Кьонигсльов. Фердинанд Българ­ски“ (302 страници), при която пре­водът от немски е из­цяло неин и на Сашка Жечева. Но този пример далеч не е единствен.
Излизането й в пенсия през 1986 г. не прекъсва професионалните й за­­ни­­ма­ния. Тя продължава да работи над започнатото, но през годините на реформи използва богатия си опит и еру­ди­­ция също за издирването, публи­куването и популяризирането на недостъпни дотогава доку­менти за събития и факти от новата ни и съвре­менна история, осветлява­ни от раз­лич­ни, често противоречащи си гледни точки. Тази тематика живо я интересува и поради обстоятелството, че може да съпостави отразеното в документи с преживяното от самата нея. На 9 септември 1944 г. тя е на близо 14 годи­ни; помни войната и бомбардировката над София на 14 януа­ри 1944 г., когато губи един от вуйчовците си; видяла е убит на улицата нелегален; видя­ла е влизането на Червената армия във Варна по шосето от Добрич; слуша­ла е заседания на Народния съд, които са се предавали по Радио Варна…
         Спомени за дългогодишната си многостранна дейност Евдокия Петро­ва не е публикувала. Към категорията „спомени“ можем да отнесем евентуално отговорите на въпросите, зададени й от М. Тодоракова в интервюто във връзка с нейната 80-годишнина (споменато по-горе в бел. 1) – жив, емоционален разказ за преживяното в българските архиви и в звената на БАН, където са я отвели научните й и други занимания. Елемент на „спо­­­мен“ се съдържа и в някои други публикации на Евдокия Петрова, но те са толкова добре подкрепени документално, че представляват всъщност задълбо­чени научни изследвания за личности и събития, на които авторка­та е била свидетел или в които е вземала самата тя участие.
* * *
Още по време на следването й в Софийския университет Евдокия, тогава Симеонова, се откроява със забележителните си качества. Състудентът й по философия, по-късно чл. кор. Стоян Михайлов, е озаглавил спомена си за нея „Великолепната Евдокия“[6]. „Нейните задълбочени познавателни интереси, - пише той, намираха израз в редовното посещение на учебните занятия, в смисленото участие в семинарите, в недогматичното и същностно усвояване на преподаваните знания.  В този процес възлово значение имаше не просто запаметяването на знанията, а превръщането им в начин и стил на мислене. Оттук нейната способност да обхваща ситуацията в нейната цялост, да разграничава несъществените от съществените й елементи, да се впуска от повърхността на явленията към повтарящото се, към необходимото, към закона... След за­вър­ш­ването на следването пътищата ни се разделиха, контактите намаляха, но колегиалните и приятелските чувства се  запазиха, както и взаимни­ят интерес към делата и професионалната и гражданска активност на другия... Нейният трудов път е свързан преди всичко с архивното дело в нашата страна... Не познавам тази сфера в подробности, но високо ценя значени­е­то й за научните търсения и за историческата памет на народа. Моята състу­дент­ка и приятелка има определен принос, не мога да преценя колко голям е, и в институционализацията на архивистиката в страната, в използ­ването на положителния чуждестранен опит в това отношение. Тя дава професио­на­лен пример как трябва да се използват архивите за обективно пресъзда­ва­не на делото на известни дейци и на исторически съби­тия… И като колега и приятел, и като архивист, и като изследовател и гражданин тя е безукорно честна. От нейната личност лъха нравствена чистота“.
         Отзивите за качествата и дейността на Евдокия Петрова са неизменно положителни където и да се изявява тя като изпълнител или на скромна макар, ръководна длъжност.  Както в професионален, така и в лично­стен план тя с лекота се впи­с­ва в коле­гиалните отношения и общите задачи.
В снимките, запазени у колеги от ней­ното, първото поколение архивисти в държавните ни архиви, постоянно се натъкваме на присъствието й – красивото й и одухотворено лице е на­вся­­къ­де – на екскурзия с колеги в Белоградчик или в Одеса, Мос­ква, Ис­тан­бул, в тясна работна стая, където обсъжда обработката или пуб­ли­ку­ва­нето на документи по някаква тема (край нея са седнали Клара Же­че­ва, Светла Димитрова/Ми­това, Надежда Пеловска), на празнуване на 50-годишни­ната на държавните архиви­ на ул. „Московска“, 5 (застанали прави около нея са Давид Коен и Дойно Дойнов), в аулата на Софийския университет (сложена на първия ред при отбелязването на 60-годишнината на архивите) и в много още други хванати от обектива работни или празнични моменти.
И никак не е случайно, че много пъти е награждавана както от ръководст­во­то на архивите ни, така и от вишестоящи държавни инстанции. За приноса й в организирането и развитието на архивното дело в България, както гласят документите по удостояването, тя е наградена с „Народен Ор­­­­ден на труда”[7], с юбилеен медал „25 години народна ­власт“[8], с други отличия,  а напоследък, през 2011 г.,  и с „Почетен знак“ на Държавна аген­ция „Ар­хиви“ – по повод на 60-годишнината от създа­ва­нето на дър­жав­­ни архиви в страната.
От времето на работата й в информационните звена на БАН, в характе­ристика, подписана през 1978 г. от  чл.- кор. Николай  Тодоров и проф. Си­­­меон Дамянов, еднозначно е казано: Упорита и амбициозна в работа­та си, тя прави отлично впечатление с всестранната си осведоменост и желание да внесе порядък във всички въпроси, които са й  поверени за разреша­ва­не. От 1973 г. работи в Единния център по история, а от 1976 г. пре­мина­ва на работа в Международния информационен център за извори по бал­кан­ска история (СИБАЛ), където ѝ е поверена отговорната задача да орга­ни­­зи­ра архивно-документационната работа на новата между­народна органи­за­ция към Асоциацията за изучаване на Югоизточна Европа... Петро­ва е безпартийна,  но е с живо обществено чувство и участва активно в живота на колектива. Ръководството на Института я уважава и цени като добър работник, който е свикнал да  преодолява трудностите, но да изпъл­ни възложената му задача“. 
* * *
Значима е и печатната продукция на Евдокия Симеонова/Петрова. Част от пу­б­ликациите й – научни и научно-популярни, са тясно свързани с текущите задачи, решавани след средата на ХХ век от българските архиви и от исто­рическата ни наука като цяло.
Заявява се като автор през 1954 г. с кратка бележка в Архивен преглед (наричан през първите му две години „Информационен бюлетин на Отдел Архивен - МВР“) по технически (на пръв поглед) въпрос – „Относно номерирането на операционните бе­леж­ки“. Касае се обаче за опазването на част поне от масово-типовите доку­менти, намиращи се сред докумен­тация­та на учрежденията и предпри­я­тията на страната, подготвяна за приемане в току-що възникналите държав­ни архиви, или, за евентуално унищожаване.
Продължава от броевете на Архивен преглед през 1957 г. (когато започват да излизат също Известия на държавните архиви и Известия на Архивния институт при БАН) с много сериозна информационна дейност в подкрепа на квалификацията на архивистите в страната. Зареждат се нейни заглавия като „Новополучена съветска литература“, „Получени чуждестранни издания по архивистика“, „Отзиви в чужбина за архивното дело в Бъл­гария“, „Чуждестранна литература по архивистика, получена в Архив­ния отдел през … г.“ и т.н.  Много усилия хвърля тя за пред­ставяне на чуждестранни периодични издания чрез рецензии и обзори на тяхното съдържание. Такива са „Чуждестранни списания и известия. Исторический архив, Sbornik Archivnich Praci, Archivni Casopis, Leveltari Hirado, Archivmitteilungen“, „Ценен справочник за чужде­странните  архиви [Архивум, т. 7, т. 8, орган на Международния съвет на архивите], „Archivmitteilungen – списание по теория и практи­ка на архивното дело, издавано от Държавното архивно управ­ление на ГДР“ и др.
Във време, когато закъснялото в развитието си архивно дело в България е на етап догонване, Евдокия Симеонова с основание обръща внима­ние на методиката на работа в чужде­странните архиви като публикува рецензии за закони и методически разра­бот­ки и като излага наблюде­ния­та си от по­сещания на място в чужди архиви. Та­кива нейни текстове са „Нова придо­бив­ка на архив­но­то дело в СССР“ (Рецензия за Поло­жението за Държавния архивен фонд от 1958 г.), „Правила за подрежда­не и описване на докумен­талните мате­риали в държавните архиви на ГДР“, „Основни правила по експертиза за ценността на документалните материа­ли от социалисти­чес­ката епоха в Германската демократическа република“, „Впе­­чатления от архивното дело в Чехословакия“, „Два месеца в Австрий­ския държавен архив“, „ Впе­чатления от работата в читалнята на Австрий­ския държавен архив във Виена“, „Наръчник по архивно дело в ГДР (Аr­chiv­wesen der DDR. Taschenbuch)“, „Второ издание на пътеводителя на Фе­дералния ар­хив“ (Das Bundesarchiv und seine Bestände. Übersicht),  „Дър­жавният архив на Швеция“, „Ценен справочник по английските дипломатически доку­мен­ти“.
Едновременно с това се библио­графира и реферира, с активното участие на Евдокия Петрова, и българската архивна литература.  
В теоретичен план са за отбелязване от двадесетте първи години нейните студии и статии, отнасящи се до основни архивни дейности – „Делопроизводствени системи на учрежденията непосредствено след Освобождението на България и обработката на документалните материали в държавните архиви“, „Частичните постъпления в държавните архи­ви“, „Към въпроса за описанието на документалните материа­ли“, „За груповото описване на еднородните архивни единици при съставяне на описите“,  „Към въпроса  за архивната терминология“ (публикувано и в ГДР в превод на немски), „Към въпроса за експертизата на документите в държавните архиви във връзка с обработката и дообработката на архивните фондове“, „Микрофотокопиране на документалните материали в държавните архиви“, „Микрофотокопи­рането, кон­сервацията и реставрацията на докумен­талните материали в държавните архиви“ и ред други.
Много важно е било през тези начални десетилетия да се изнесе извън стените на архивите дискусията за съдбата и архивирането на документите от отделни отрасли на обществена дейност, да се привлекат към тази дис­­­ку­сия самите фондообразуватели, като се използват за целта страници­те на собствените им списания. Оттам и появата на такива съчине­ния на Евдокия Симеонова като: „За правилна организация и опазване на архиви­те в съдилищата“ (в сп. „Правна мисъл“), „Как да се прочистят архи­­ви­­­те“ (във в. „Социалис­тическа търговия“), „Да спасим ценните документи“ (във в. „На­род­на култура“), „За документацията на читалищата“ (в сп. „Чита­лище“) и в други подобни на тях издания.
         От началото на 70-те години централно място в продукцията на Евдо­кия Петрова заема тематиката около чуждестранните извори за българ­ската история. На нея са посветени статиите й  „Дейността на държавните архиви по издирва­не и микро­филмиране на чуждестранните исторически извори“ (1972 г.) и „Към въпроса за попълване на Държавния архивен фонд с доку­менти от чужбина“ (1979 г.), но възгледите си по тези въпроси тя излага, също така, в множество съобще­ния и рецензии за интересуващи България документи в чуждестранните архиви. Сред тях са: „Справочник по документи за руско-българските връзки“, Balcanica. Guide to the Polish Archives Relative to the History of the Balkan Countries“, „Сборник с авст­рий­ски документи за Кримската война (1853–1856)“, История на Авст­рий­ското министерство на външните работи“,  „Справочник за правителст­вата в Югоизточна Европа през 1833–1980 г.“, „Социалдемократическото и анар­хистично движение в Гер­мания и други страни  в края на 19 в., отразе­но в тайните архи­ви“, „ В общността на народите”. Документи от западно­герман­ските архиви“, „Сборник с документи от  архивите на Ватикана за българ­ското участие в католически мисии в европейските владения на Ос­ман­ска­та империя през ХVІІ–XVIII век“, „Документи за  българската ис­то­­­рия в Австрийския дър­жавен архив“. И още други.
         Изключителните познания за чуждестранната документация прави от Евдокия Петрова желан и много търсен участник в изработването на обемисти документални сборници с извори за българската история от чужди архиви.
         Така, през 1992 г. е отпечатан двутомникът „Българско националнореволюционно движение 1868–1874. Чуждестранни документи“, посветен на 155-годишнината от рождението на Васил Левски и изпълнен под редакцията на Кр. Шарова и Д. Дойнов. Първият том съдържа 595 документа, вторият – 266. От тях 357 са новоиздирени и за първи път стават научно достояние, а от останалите са над 120 тези, които за първи път се публи­куват на български език. Страниците са общо 1157.
      Над съставянето на сборника са работили в продължение на 20 години архивисти и учени от Института за история при БАН, Главно управление на архивите и СИБАЛ (Л. Генова, М. Николова, Е. Петрова, А. Райкова, Ан. Римпова, Р. Стефанова, М. Тодоракова, Кр. Шарова). Отпе­ча­тан е от Военно-издателския комплекс „Св. Георги Победоносец“.
Освен че е член на екипа съставители на този двутомник, Евдокия Петрова е и автор на подробния и много информативен „Архео­графски увод“ към него (т. 1, с. 32–37, т. 2, с. 62–66), който представлява принос към българската архео­графска теория и методика.
         Следва по време на отпечатване (1993 г.) сборникът „България в австро-унгарските дипломатически документи. Том 1. 1879–1885“. Той се съ­стои от 556 страници и е под редакцията на Цв. Тодорова, Е. Стателова, Р. По­пов. Осъществен е от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Документите в него са 381, а съставителите на сборника (Цв. Тодорова, М. Донева, Евд. Петрова и Е. Бояджиева) са съобщени като представители на Сдружението на българските историци германисти – Collegium Germania. (Пътьом ще отбележим, че по устава ѝ от 1992 г. тази формация, учредена от проф. Цв. Тодорова, е с название „Сдружение за научна дейност и сътрудничество в хуманитаристиката „Collegium Germania“).
От името на Сдружението се обещава поредица от сборници с австро­-унгарски дипломатически документи. Подчертава се безусловната тяхна важност като част от изворовата база на изследванията по българска история.
Както е често у нас, и в този сборник текстовете са представени само в превод на български.  В предговора обаче е съобщено, че в библиоте­ка­­та
на Главно уп­равление на архивите те са на раз­по­ложение и на езика на ориги­на­лите (немски и френски).
         Като № 20 и № 39 от поредицата „Архивите говорят“ излиза двутомникът „България в Първата световна война. Германски дипломатически документи“. Първият том е отпечатан през 2002 г. в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“, обхваща периода 1913–1915 г. и се състои от 434 документа върху 607 страници. Вторият том е за времето 1916–1918 г. и се състои от 512 документа върху 744  страници. Отпечатан е през 2005 г. Ре­дакцията е отново на Цв. Тодорова, а съставителите, едно­вре­менно и пре­­­­во­­дачи (Цв. Тодорова, Р. Стоянова, Ан. Римпова, Евд. Петрова, С. Жече­ва) отново са съобщени като членове на Сдружението „Колегиум Герма­ния“.
         При представянето на самите документи е проявена ориги­налност. Сборникът започва с „Опис-съдържание на документите“, който е новост в българската археографска практика. В него, на с. 11–42 от сборника публику­­ва­ни­те документи са представени таблично чрез пет графи – номер поред, вид на документа, автор и кореспондент, дата и съдър­жание. В графата „Съдържа­н­ие“ е поместено резюме на всеки поре­ден документ. Цел­та е, както се по­яс­нява в предговора, „ориентиране интереса на читателя в третираните в тома събития и взаимоотношения от периода 1913–1915 г.“
         Поредна изява на същия почти колектив е сборникът „България в политиката на трима императори 1879–1885. Германски дипломатически документи. Т. 1“. Касае се за т. 30 от поредицата „Архи­вите говорят“ на Държавна агенция „Архиви“, отпечатан от издателството на Софийския уни­верситет през 2004 г. Научната редакция е на Цв. Тодорова, съставители са Цв. Тодорова, Ан. Римпова, Евд. Петрова, М. Донева, преводът е на М. Лазаров, К. Помянов, Р. Христова. Обемът е отново впечатляващ – 490 до­кумента върху 702 страници.
         Посвещението в началото на сборника гласи: „На 125-годишнината на Третата българска дър­жава. Сто двадесет и пет години отстояваме държавата си в сложността на европейската дипломация“. На следваща, отделна страница, съставите­лите са написали: „Нямаше да имаме този том без съдействието на колеги­те от Политическия архив при Външното министерство на Германия. Благодарим ви!“
         Археографската обработка е сходна с тази в някои от предходните сборници, изработени от Колегиум Германия. Отново намираме като начал­­ни страници (с. 11–70) „Опис на документите“, съдържащ резюмета на публикуваните в сборника документи, а това е изключително полезно за чита­теля.
         Далеч не би било пълно представянето на Евдокия Петрова като виден български археограф, ако отминем нейните индивидуални инициати­ви (извън работата й в екип). А те са доста на брой и са значими като съдър­жание, отнасят се както до домашните, така и до чуждите извори. Но нека, заради компактност в собственото ни изложение, се спрем първо на публикациите й на документи от чужди хранилища.  Към тях се отнасят: „Донесения на трима чужди консули в Русе за Васил Левски и процеса по обира на турската поща (23.02.1872 – 14.03.1873 г.)“, Студентската демон­страция срещу княз Фер­динанд при откриването на На­родния театър в София и последствията от нея“, „Австро-унгарски извори за арестите и разследванията в Софийската провинция и за залавянето на Васил Левски (декември 1872 – февруари 1873 г.)“, „Дипломатически доку­менти за гибелта на Никола Войводов и Цвятко Павлович на парахода „Герма­ния” при Русе“, „Австро-унгарски дипломати за ранните прояви на бъл­гар­ската социалдемокрация (1892–1894 г.)“, „Гибелта на Стефан Стам­бо­лов и про­це­сите срещу убийците му през погледа на австро-унгарската диплома­ция“, „Два неизвестни документа за торпилирането на крайцера „Ха­мидие” през Балканската война“ и още други. Всичко това са новоиздирени документи, неизвестни на историците изследвали дотогава съответните събития.
Евдокия Петрова системно публикува и текстове на документи от собствените ни, български архиви. Започва през 1971 г. с публикацията, за която вече стана дума – „Документи за създаването на държавните архиви в България“, с изключително значение в българската архивна литература през последния половин век. Продължава с  „Христо Г. Минчев за Балканската война (теф­терче с неизпратени писма)“ и с поредица от публикации в научната периодика (Военноисторически сборник, Известия на държав­ните архиви и др.) за дейци на нацио­нално-освободителното и просветно движение (Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков, П. Мартулков), в частност, в Македония и Тракия. Особено подчертан е интересът й към живота и дейността на Михаил Герд­жиков. За него, в съавторство с внучката му На­дежда Недкова и с помощта на Съюза на тракийските дружества в Бълга­рия, тя публикува документалния сборник „Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г.“, посветен на 100-годишнината от Илин­ден­ско-Преоб­ра­женското въстание и 125-годиш­ни­ната от рождението на Герджиков.
Сборникът излиза през 2004 г. като № 24 от поредицата „Архивите говорят“, отпечатан е от издателството на Софийския университет, с обем е от 283 страници. Под редакцията е на Стайко Трифонов.
Изключително отговорно е отношението на съставителките към подбора на документи за включване в сборника. Те се придържат към златното археографско правило да представят предимно новоиздирени, неизвестни дотогава документи. От поместените в сборника им 177 документа 113 се публикуват за първи път, 13 са били публикувани в някои стари, редки или малотиражни издания, и само 51 се издават повторно. Тях вече ги е имало в сборник на проф. Любомир Панайотов от 1984 г. със заглавие „Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали“ (439 с.). Съставителките са дали на читателите (на с. 15) и пояснения за това си решение: „От из­клю­чително богатите „Спомени от Странджа“ на летопи­сеца на националноосвободителните борби на българите в Македония и Тракия Христо Силянов е включен съвсем малък откъс поради тяхната по-широка популярност. Поради същите съображения не са включени и спомените на Михаил Герджиков, записани и публикувани от проф. Милетич през 1928 г., които са преиздадени през 1983 и 1984 г.“
Няколко години посвещава Евдокия Петрова на работа над масивите от документи, станали достъпни едва след демократичните промени през 90-те години на ХХ век, когато са разсекретени от силовите органи и са предадени за съхранение и използване в Централния държавен архив. Тези масиви са изключително обемни, трудно е търсенето на информация по тях, но не и за човек с характера и способностите на Евдокия Петрова. За нея като че ли няма непреодолими прегради.
Първоначално тя издирва полицейски материали за ранната биография на Михаил Алексиев (1925–1941). Представя част от тях през 2012 г. в Известия на държавните архиви – по повод на 110-годишнината от рождението на Алексиев, а в цялост издиреното е публикувано в електронен вариант в блога на К. Георгиев, поддържан и посмъртно от секция „Помощни исторически дисциплини“ в Института за история при БАН.
Много интересна като замисъл е нейната публикация от 2015 г., озагла­вена „Обвинители и обвиняеми с разменени роли в политическите процеси преди и след 9 септември 1944 г. (Документи от полицейските архиви и архивите на Народния съд)“. Малка част е поместена в българо-унгарско издание, а в цялост също е достъпна в Интернет.
            Евдокия Петрова не е сложила край на творческите си изяви. Тя има много още, което да даде на архивистиката у нас и на историческата ни наука. Желаем ѝ от все сърце да продължава още дълго по този поет преди десетилетия път!


II. Писано за Евдокия Симеонова/Петрова, цитирани нейни работи (подборка)

Българска архивистика. Библиография. С., 1988 – посочени са 23 заглавия на Евдокия Симеонова/Петрова. Вж №№ 499, 500, 700-705, 1046-1048, 1148, 1149, 1264, 1421, 1422, 1432, 1482, 1625, 1675, 1678, 1730, 1731, 1741, 1782, 1823, 1827, 2047, 2075, 2872, 2873, 5953, 6084, 6383-6385, 6893, 6894, 6901, 6902, 6969, 6970, 7035-7040, 7043, 7045, 7055, 7076, 7088-7094, 7113, 7124, 7126, 7127, 7176, 7231.

Списък на членовете на редакционните колегии на сп. „Архивен преглед“. – АП, 2004, кн. 1, с. 20–22. Сред тях е и Евд. Симеонова.

Списък на наградените с почетния знак на Държавна агенция „Архиви“ по повод на 60-годишнината от създаването на държавни архиви в България. – АП, 2011, кн. 2, с. 23. Сред тях е и Евд. Петрова.

CIBAL – Dix ans d’activités d’information scientifique 1976-1986. Sofia, 1986. На много от страниците на това юбилейно издание се споменава Евд. Пе­трова като участник в дейностите на СИБАЛ.

Алексиев, М.   XIII  Международна конференция на  „Кръглата маса на ар­хи­вите“. - ИДА, т. 24, С., 1972, с. 346.  Отбелязано е участието в конферен­цията (заедно с М. Алексиев) на Евд. Петрова.

Златилов, В. Вътрешнофондовата класификация в документалните и ар­хивните фондове в България, 1951–1990 г. В. Търново, Фабер, 2018. Цитирани няколко съчинения на Евд. Петрова.       

Игнатова, А. Националното документално наследство и българските музеи (1878-1989 г.). В.Търново, Фабер, 2013. Многократно цитирана работа на Евд. Симеонова – на с. 61, 62, 64, 68, 70, 73, 74, 75 и др.

Михайлов, Ст. Великолепната Евдокия. АП, 2010, кн. 3-4, с. 33-34.

Пейков, П. Държавните архиви и формирането на Националния архивен фонд 1951-2016. С., 2018. Препратки към съчинения на Евд. Петрова има на с. 21, 90, 96, 237, 278, 245 и др.

Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515 – причини и последствия. (Щрихи към историята на българските архиви 2). – АП, 2011, кн. 2,  с. 95 и др. - сведения за съчинения на Евд. Петрова и нейни снимки.
Петкова, Ст. Увод в архивознанието, IV изд. В. Търново, 2011. На с. 86 са съобщени имената на най-заслужилите български методисти от първото поколение. Сред тях е и Евд. Симеонова/Петрова.

Петкова, Ст. Димитър Минцев. Биобиблиография. – АП, 2017, кн. 2, с. 9–24. Общо  21 заглавия са тези на Евд. Симеонова в съавторство с Д. Мин­цев (вж ги по-долу, в раздел „Пу­б­ликации“).

Тодоракова, М.  Евдокия Петрова на 80 години. - АП, 2010, кн. 3–4, с. 16-38.

Отпратки към „Речник на архивиста“, 1970 и отзиви за него:

Крайчева, Г. Архивни термини и понятия. АП, 1974, кн. 4, с. 39-67.
Маринов, Ал. Няколко думи за „Речник на архивиста“. АП, 1975, кн. 2, с. 56-60.
Петкова, Ст. Лексикографски опити и постижения в архивната област. Архив за поселищни проучвания, 1997, кн. 1-2, с. 3-33.
Пейков, П. Държавните архиви и формирането…, с. 90.
Отбелязан е в Увода към „Речник на българската архивна терминоло­гия, със съответствия на руски, френски, английски и немски език. Варна, 2002, с. 8 и 22.
Некоректно представяне на работа на Евд. Петрова: в публикацията  „Ней­ко­ва, А. Едно забравено начало“. – ИДА, т. 87, С., 2004, с. 65-74.  Коментар по въпроса вж. у Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515…, с. 59 (бел. 69).
III.             Пубикации на Евдокия Симеонова/Петрова

1.     Теоретични и научно-популярни от областта на документалистиката архивистиката (в хронологичен ред на отпечатването)

Симеонова, Евд.  Относно номерирането на операционните бележки. – Архивен преглед (по-нататък АП), 1954,  кн. 3,  с. 20.

Симеонова, Евд. Отговори на зададените въпроси по доклада на  В.В. Бе­дин, директор на ЦГИАЛ, СССР, изнесен пред архивистите  от София  на 10 май 1957 г. – АП, 1957, кн. 2, с. 28–33.

Симеонова, Евд. Изменения  и допълнения на инструкцията за държавна регистрация на музейните фондове. – АП, 1960, кн. 3,  с. 41–42.

Симеонова, Евд. За правилна организация и опазване на архивите в съди­ли­щата. – Правна мисъл, 1960, кн. 3, с. 70–74.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. Микрофотокопиране на документалните ма­те­риали в държавните архиви. – АП, 1960, кн. 3, с. 4–7.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. Делопроизводствени системи на учрежде­ния­та непосредствено след Освобождението на България и обработката на до­кументалните материали в държавните архиви.  – АП, 1960, кн. 4, с. 5–10.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. Как да се прочистят архивите.  ­­– Социалис­ти­ческа търговия, бр. 44 от 11 ноем. 1960 г.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. 8-15 май – Седмица на музеите и памет­ници­те на културата. Да спасим ценните документи! – Народна култура, бр. 19 от 7 май 1960 г.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. За дообработка на архивните фондове. – АП, 1961, кн. 3–4, с. 1–6.

Симеонова, Евд., Д. Минцев. За документацията на читалищата.  – Чита­лище, 1961, кн. 2, с. 26.

С[имеонова], Е[вд.]. Национална конференция на държавните архиви. –  Сб.: Десет години централизирано архивно дело. С., 1961, с. 87-88.

С[имеонова], Е[вд.]. Изложба „10 години  централизирано архивно дело”. –  Сб.: Десет години централизирано архивно дело. С., 1961, с. 88-89.

Симеонова, Евд. Отзиви в чужбина за архивното дело в България . – Извес­тия на държавните архиви (по-нататък ИДА), кн. 6, С., 1962, с. 338–339.

Симеонова, Евд. Създаване на образцови общи архиви в Пазарджишки окръг. – АП, 1962, кн. 1, с. 51.

Минцев Д., Евд. Симеонова. Частичните постъпления в държавните архи­ви. – АП, 1962,  кн. 1, с. 10–16.

Симеонова, Евд. За груповото описване на еднородните архивни единици при съставяне на описите. – АП, 1962, кн. 4, с. 8–11.

Симеонова, Евд. Нова стъпка към подобряване на  работата в държавните архиви [Решения на Колегиума на Комитета за изкуство и култура от м. февруари 1961 г.] – АП, 1963, кн. 4, с. 44–45.

Симеонова, Евд. Семинари по служебната квалификация. – АП, 1964, кн. 4, с. 59.

Симеонова, Евд. Гости от чужбина [ГДР]. – АП, 1964, кн. 4, с. 58–59.

Минцев, Д., [Евд. Симеонова]. Подготвя се речник на архивната термино­ло­гия. – АП,  1965,  кн. 3-4, с. 51–59.

Симеонова, Евд. Към въпроса за описанието на документалните материа­ли. -  ИДА, кн. 11, С., 1966, с. 3 –10.

[Минцев, Д., Евд. Симеонова]. Архивни термини. –АП, 1967, кн. 3, с. 53–61.

[Минцев, Д., Евд. Симеонова]. Архивни термини – АП, 1968, кн. 3, с. 57–64.

[Минцев Д., Евд. Симеонова]. Архивни термини – АП, 1969, кн. 1, с. 32–50.

Минцев, Д., Евд. Симеонова. Към въпроса  за архивната терминология. –  ИДА, кн. 20, С., 1970, с. 3-15. На немски: Mincev, D.,  E. Simeonova. Zu Fragen der Archivtermi­no­logie. In: Infomationsdienst der  Staatlichen Archiv­verwal­tung, 23, Potsdam, 1971, S. 27-47.
.
Минцев, Д., Евд. Симеонова. Речник на архивиста. С., 1970, 61 с., цикло­печат.

Минцев, Д., Евд. Петрова. За документацията на читалищата. – Читалище, 1971, кн. 2, с. 26.

Симеонова-Петрова, Евд. Дейността на държавните архиви  по издирва­не и микро­филмиране на чуждестранните исторически извори.  – ИДА, 1972, кн. 24, с. 11–26.

Камбурова, Н., Евд. Петрова, Б. Евтимов, М. Кацарова. Микрофотокопи­рането, кон­сервацията и реставрацията на документалните материали в държавните архиви. – АП, 1972, кн. 4, с. 16–30.

Петрова, Евд. Към въпроса за експертизата на документите в държавните архиви във връзка с обработката и дообработката на архивните фондове. – АП, 1973, кн. 2, с. 19–31.

Петрова, Евд. Национална конференция на архивистите. – Транспортен глас, № 6 от 6 февруари 1973 г.

Петрова, Евд. Национално съвещание по личните фондове. – ИДА, кн. 27, С., 1974, с. 318–321.

Петрова, Евд. Към въпроса за попълване на Държавния архивен фонд с документи от чужбина. – ИДА, кн. 38, С., 1979, с. 81–93.

Петрова, Евд. Археографски увод [към сборника  „Българско национално-революционно движение 1868-1874. Чуждестранни документи“. С., 1992] – в т. 1, с. 32–37 и т. 2, с. 62–67.

Петрова, Евд., Ст. Петкова. Георги Димитров и документалното наслед­ство на България. - В: България и Европа през съвременната епоха. Сбор­ник в чест на 80-годишнината на проф. дин Димитър Сирков. Съст.: Д. Драганов, Д. Димитров, П. Боев.  С., 2010, с. 234–249.

Петрова, Евд.  Създаването на държавните архиви в България. Защо през XX в. и защо по съветски модел?  –  ИДА, кн. 101, С., 2011, с. 63–87.

Петрова, Евд. Подбор и квалификация на кадрите в държавните архиви в началото на създаването им. – АП, 2011, кн. 2, с. 158–177.

Петрова, Евд., Ст. Петкова. Михаил Стойков Алексиев и приносът му за архивнотo дело в България. По повод на 110-та годишнина от рожде-ние­то му. – АП, 2014, кн. 1, с. 7–66. Същото вж и в: Петкова, Ст. Архивистика. Избрано (1960–2015). С., 2015, с. 544–615. Достъпно и в Интернет.

2.     Библиография и отзиви за българска архивистична литература и архивни справочници

Симеонова, Евд., Д. Минцев.  Библиография на българската литература по архивистика за 1964 г. – АП, 1965, кн. 1, с. 49–65.

Минцев, Д., Евд. Симеонова.  История на държавните учреждения в Бълга­рия от Освобождението до 1919 г. от  Д-р Иван Дерменджиев. С., 1961, 126 с. Циклопечат. – [Рец.] в: ИДА, 1963, кн. 7, с. 361–366.
        
Минцев, Д., Евд. Симеонова. Един навременен, но не добре съставен учебник. Професионално образование, 1963,  кн. 5, с. 30–31. [Рец.] за: „Кореспонденция и делопроизводство” от Г. Дечев и Д. Хекимов, С., 1962, 250 с.

Симеонова, Евд. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Българския исторически архив, книга І, БИА, НБКМ, С., 1963, 247 с. – [Рец.] в: ИДА, кн. 8, С., 1964, с. 297–300.

Симеонова, Евд. и Св. Димитрова. Библиография на българска литература по архивистика за 1964 г. –  АП, 1965, кн. 1, с. 49–65.

Петрова, Евд. ”М. Кузманова - „Архивният фонд - основна класификаци­он­на единица  за организиране на документите в българските архиви”, Го­дишник на СУ, Идеологи­чес­ки катедри, том  LVI, 1962, С., 1963, с. 275–328. – [Рец.]  в: Изв. на Научния архив, БАН, кн. ІІІ, 1966, с. 195–198.

Симеонова, Евд.  Известия на  Народната библиотека „Кирил и Методий” и на биб­ли­о­т­еката на Софийския университет „Климент Охридски”, том V­–ІІ(XІІІ). Изследвания и материали от специалните сбирки на Народната библиотека, С., 571 с.  - [Отзив] в: ИДА, кн. 16, С., 1968, с. 351–354.

Петрова, Евд. Пътеводител по фондовете на Научния архив на БАН. Ред.: Давид Коен. С., БАН, 1981, 272 с. – [Рец.]  в: Etudes balkaniques, 1982, № 1, с. 147–149.

3.     Публикации от Евд. Петрова на документи от български архиви

Симеонова, Евд. Документи за създаването на държавните архиви в България. – ИДА, кн. 22, С., 1971, с. 61–102.

Недкова, Н., Евд. Петрова. Христо Г. Минчев за Балканската война (теф­тер­че с неизпратени писма). – ИДА, кн. 75, С., 1998, с. 169–197.

Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник. С., 2002, 283 с. Съст.: Недкова, Н., Евд. Петрова (Архивите говорят, т. 24). Достъпен и в Интернет.

100 години от Илинденско-Преображенското въстание 1903-2003. С., 2003, 16 с. Съст.: Петрова, Евд., М. Тодоракова.

Петрова, Евд. Четата на Михаил Герджиков (75 години от Балканската вой­на) – Черноморски фронт, Бургас, бр. 246, 18 окт. 1987 г.

Петрова, Евд. Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П. Мар­тулков като учители в Македония. – Военноисторически сборник, 1990, кн. 6, с. 85–99.

Петрова, Евд. Към ранната биография на Михаил Алексиев (1904-1981), първият ръководител на  държавните архиви в България. Доку­мен­­ти от полицейските  архиви (1925-1941). Посвещава се на 110-го­диш­нината от рождението му. – ИДА, кн. 103-104, С., 2012, с. 177-247.
Достъпна и в Интернет.

Петрова, Евд. Обвинители и обвиняеми с разменени роли в политическите процеси преди и след 9 септември 1944 г. (Документи от полицейските архиви и архивите на Народния съд). In: АUXILIARY HISTORICAL DISCIPLINES, Vol. ­­IX. (RE)DISKOVERING THE SOURCES OF BULGARIAN AND HUNGARIAN HISTORY. Editors: Penka Peyкovska, Gabor Demeter. SOFIA – BUDAPEST, 2015. P. 306333. Достъпна и в Интернет.

4.     Рецензии и съобщения за документални публикации на други автори

Симеонова, Евд. Сборник от документи и материали за борбата на софий­ските трудещи се против фашизма (1941–1944 г.) [Рец.] в: ИДА, кн. 6, С., 1962, с. 330–334 за сб.: „В бой с фашизма 1941–1944 г. Документи, статии и спомени из борбата на софийските трудещи се”, С., 1960, 691 с.

Нонева, Здр., Евд. Петрова. Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали. С., 1984, 438 с. – [Отзив] в: ИДА, кн. 53, С., 1987, с. 370–374.

Петрова, Евд. Краеведско издание с голяма историческа стойност (Добри Великов Келеведжиев. „Страници от историята на град Сунгурларе”). [Рец.] в ИДА, кн. 100, С., 2010, с. 234–238.
  
 5. Рецензии и съобщения за чуждестранна архивистична литература и за архивното дело в чужбина
  
[Симеонова, Евд.]. Новополучена съветска литература. – АП, 1957, кн. 1, с. 17.

Симеонова, Евд. Чуждестранни списания и известия. Исторический архив, Sbornik Archivnich Praci, Archivni Casopis, Levéltári Híradó, Archivmitteilungen. – ИДА, кн. 1, С., 1957,  с. 149­–152.

Симеонова, Евд. Изложба на архивни документи в Чехословакия. - АП, 1958, кн. 1–2, с. 30.

Симеонова, Евд. Литература от Китайската народна република. – АП, 1958, кн. 1–2, с. 30-31.

Симеонова, Евд. Нова придобивка на архивното дело в СССР. [Рец.] в: ИДА, кн. 4, С.,1960, с. 309–312 за: Положение о Государственном архив­ном фонде Союза ССР  от 13 август  1958 г.

Симеонова, Евд. Получени чуждестранни издания по архивистика. – ИДА, кн. 5, С., 1961,  с. 336–343.

Симеонова, Евд. Чуждестранна литература по архивистика получена в Архивния отдел през 1963 г. – ИДА, кн. 8, С., 1964, с. 300–302.

Симеонова, Евд. Чуждестранна литература по архивистика постъпила в  Архивен отдел през 1964 г. – ИДА, кн. 9, С., 1965, с. 210–212.

Симеонова, Евд. Правила за подреждане и описване на документалните ма­т­­ериали в държавните архиви на ГДР. [Рец.] в ИДА, кн. 10, С., 1965, с. 174-179 за „Ordnungs und Ver­zeich­nungsgrundsätzte für die Staatlichen Archive der  Deutschen  Demo­kra­t­i­schen Republik, 1964, 127 S.

Димитрова, Св., Евд. Симеонова. Archivmitteilungen – списание по тео­рия и практика на архивното дело, издава Държавното архивно управ­ление на Германската демократична република, Потсдам,  година XIV, 1964, кн. 1-6. – ИДА, кн. 12, С., 1966, с. 196–203.

Симеонова, Евд. „Аrchivmitteilungen” – списание по теория и практика на ар­хивното дело. Издава Държавното архивно управление на Германската демократична република, год. ХV, 1965, кн. 1–6.  – ИДА, кн. 13, С., 1967,  с. 338–340.

Симеонова, Евд. Основни правила по експертиза за ценността на докумен­талните материали от социалистическата  епоха в Германската демокра­ти­ческа република. Издание на Държавното архивно управление при Мини­стерството на  вътрешните работи на ГДР, 1965, 63 с. – [Отзив] в ИДА, кн. 14, С., 1967,  с. 351–357.

Симеонова, Евд. Впечатления от архивното дело в Чехословакия. – АП, 1967, кн. 3, с. 44–52.
.
Симеонова, Евд. ”Архивмиттайлунген” – списание по теория и практика на архивното дело в ГДР, год. ХVІ , 1966, кн. 1-6. – [Обзор] в ИДА, кн. 15, С., 1968, с. 336–338.

Симеонова, Евд. Два месеца в Австрийския държавен архив. – ИДА, кн. 20, С., 1970, с. 339.

Симеонова , Евд. Впечатления от работата в читалнята на Австрийския дър­жавен архив във Виена. – АП, 1970,  кн. 1, с. 46–54.

Симеонова, Евд. Наръчник по архивно дело в ГДР [Аrchivwesen der DDR. Taschen­buch. Berlin, 1971, 304 S. 32 Abb.].  в ИДА, кн. 25, С., 1973, с. 356–357.

Петрова, Евд. Второ издание на пътеводителя на Федералния архив (ГФР). [Das Bundesarchiv und seine Bestände. Übersicht. Bearbeitet von Friedrich Facius, Hans Booms und Hainz Boberach. Zweite ergänzte und neu bearbeitete Auflage von Hans Booms und Heinz Boberach. Herald Boldt Verlag, 1968, I- XXXVIII400 S.,16 Abb.]  – [Рец.] в ИДА, кн. 27, С., 1974, с. 302–305.
Петрова, Евд. Ryszard Rosin i Mieczizlaw Bandurka, Lodz, 1423–1823–1973. Zaris dzieyow  i wybor dokumentowLodz, 1974, 182 р. (Ричард Розин и Ме­чи­слав Бандурка, Лодз, 1423–1823–1973. Исторически очерци и докумен­ти, Лодз, 1974, 182 с.). [Отзив] в ИДА, кн. 36, С., 1978, с. 357–359.

Петрова, Евд. Ценен справочник за чуждестранните  архиви [Архивум, т. 7, т. 8, орган на Международния съвет на архивите, Париж]. [Отзив] в: АП, 1978, кн. 4, с. 43–45.

Petrova, E. Südosteuropa-Gesellschaft E.V. in Wien, Bestand R 63. Bd. 1. Vorbemerkung und Findbuch; Bd. 2. Sach–, Ortsund Firmenweiser, Perso­nenverzeichnis Koblenz, 1963, 227 op.  - Etudes  Balkaniques, 1978, № 1, 121 –123.
                                                                                                                
Петрова, Евд.  Държавният архив на Швеция. – АП, 1979, кн. 1, с. 64-68.

Петрова, Евд. Ценен справочник по английските дипломатически доку­менти. [Public Record Office, Handbooks  N 13, The Records of the Foreign Office 1782-1939,  London,1969, 180 p.]  - ИДА, кн. 37, С., 1979, с. 255–258.

Петрова, Евд. Австроунгарска и Србjа. 1903–1918 г. Документи из Бечких  архива, собрао и уредио Андрjа Радениh, т. ­І, 1903, Београд, 1973, 542 с., т.ІІ., 1904, Београд, 793 с. – ИДА, кн. 38, С., 1979,  с. 284–285.

Петрова, Евд. Справочник по документи за руско-българските връзки. [Рец. ] в: ИДА, 1980, кн. 39, с. 290-292, за: Описание документальных источников по истории русско-бол­гар­ских связей за 1850-е -1870-е годы в рукописных фондах Государ­ст­вен­ной Публичной библиотеки им.”М.Е. Салтыкова-Щедрина”, С., 1978, 212 с. Сост.: Л. И. Бучина, Т. Л. Винокуро­ва, М. Я.  Стецкевич. Редактор  М.Я. Стецкевич. Отв. Редактор: Кирилла Вызвызова-Каратеодорова.  

Petrova, E. Inventar Österreichischer diplomatischer Dokumente (1848-1918). CIBAL, Sofia, 1980, 124 S.

Петрова, Евд. Balcanica. Guide to the Polish Archives Relative to the History of the Balkan  Countries. Scientific direction of Tadeus Walichnowski. Warsaw, Polish Scientific Publishers,1979. 80 p. 19 ill.тзив] в: Etudes balkaniques, 1980, 2, 157-159.

Петрова, Евд. Нов справочник за извори по балканска история. [BAL­CA­NICA. Guide to the Polish Archives Relative to the History of the Balkan  Coun­tries. Scientific direction of Tadeusz Walichnowski. Warsaw. Polish Scientific Publishers. 1979, 80 p. 19 ill] – ИДА, 1981, кн. 41, с. 255–257.

Петрова, Евд. Сборник с австрийски документи за Кримската война (1853–1856). [Akten zur Geschichte des Krimkriegs. Hrsg. von Winfried Baumgart, München, Wien, Oldenbourg. Ser. 1, Österreichische Akten zur Ge­schichte des Krimkriegs.; Bd. 2,  März  1854 bis 9 September 1855, bearb. von Werner Zürer, 1980, 1054 S.; Bd. 3. 10  September 1855 bis 24 Mai 1856, be­arb. von Winfried Baumgart, 1979, 644 S.]  – ИДА, кн. 46, С.,1983, с. 243–246.

Петрова, Евд. История на Австрийското министерство на външните рабо­ти. [Erwin Matsch. Geschichte des Auswärtigen  Dienstes von Öster­reich-Un­garn].  – ИДА, кн. 47, С., 1984, с. 298–302.

Петрова, Евд. Справочник за правителствата в Югоизточна Европа през 1833–1980 г. [Кarl Kaser. Handbuch der Regierungen Südosteuropas (1833–1980) Vol. 1. Graz, 1981, 1986, V1, 631 p., 573 p. (Zur Kunde Südosteuropas ІІ/9, ІІ/10]. – ИДА, кн. 49, С., 1985, с. 292–294.

Петрова, Евд. Социалдемократическото и анархистично движение в Гер­мания и други страни  в края на 19 в., отразено в тайните архи­ви. [Doku­men­te aus gecheimen Archiven. Übersichten der Politischen Polizei über die allgemeine Lage der sozialdemokratischen und anarchistischen Bewegung 1878 1913. Bd.1 18781889. Bearb. Dieter Fricke, Rudolf Knaack. Weimar, Herman Boenlaus Nachfolger.1983, XX, 406 S. Abb]   – ИДА, кн. 50, С., 1985, с. 376–379.

Петрова, Евд. „В общността на народите. Документи от западногерман­ските архиви“ [In der Gemeinschaft der Völker. Dokumente aus deutschen Ar­chi­ven].  - ИДА, кн. 51, С., 1986, с. 387-390.

Петрова, Евд. Нов том от  справочника за правителствата в Югоизточна Европа през периода 1833–1980 г.  - ИДА, кн. 52, С., 1986, с. 485–487.

Петрова, Евд. Сборник с документи от  архивите на Ватикана за българ­ското участие в католически мисии в европейските владения на Осман­ска­та империя през ХVІІ-XVIII век. - ИДА, кн. 97, С., 2009, с. 298–305.
  
6. Информация за извори за българската история в чужбина и публикации на чужди извори

Симеонова, Евд. Документи за  българската история в Австрийския дър­жавен архив.  – ИДА, кн. 21, С., 1971, с. 287–300.

Петрова, Евд. Донесения на трима чужди консули в Русе за Васил Левски и процеса по обира на турската поща (23.02.1872 –14.03.1873 г.).  – ИДА, кн. 53, С., 1987, с. 145–179.

Петрова, Евд., Ив. Стоянова. Студентската демонстрация срещу княз Фер­динанд при откриването на Народния театър в София и последствията от нея (Документи от австро-унгарската и френската дипломатическа корес­понденция). – ИДА, кн. 54, С., 1987, с. 97–115.

Петрова, Евд. Млад високообразован ... (Сведения в европейската преса за Михаил Герджиков по време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.). – Пиринско дело, бр. 43, 21 февр. 1987 г.

Петрова, Евд. За Балканската война в германската преса. – Отечествен фронт, 6 окт. 1987 г.

Петрова, Евд. Австро-унгарски източник за Кресненско-Разложкото въста­ние през 1878-1879 г.  – Исторически преглед, 1988, кн. 11, с. 68–74.

Петрова, Евд.  Братя Тедески. Годишник на  Централното ръководство на  ОКПОЕ  (Обществена културно-просветна организация на евреите в Бъл­га­рия), год. ХХІІІ, 1988, с. 119–122.

Петрова, Евд. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Чуждестран­ни доку­мен­ти. С., Изд. Петър Берон, 1988, 327 с. – Исторически преглед, 1988, кн. 12, с. 98–100.

Петрова, Евд. Два неизвестни документа за торпилирането на крайцера „Ха­мидие” през Балканската война. – Военно-исторически сборник, 1988, кн. 2, с. 108–116.
Петрова, Евд. Австро-унгарски извори за арестите и разследванията в Со­фийската провинция и за залавянето на Васил Левски (декември 1872 – фев­руари 1873 г.).- ИДА, кн. 58, С., 1989, с. 221–230.

Стоянова, Ив., Евд. Петрова, М. Тодоракова. Дипломатически документи за гибелта на Никола Войводов и Цвятко Павлович на парахода „Герма­ния” при Русе. – Военно-исто­ри­чески сборник, 1989, кн. 5, с. 171–192.

Петрова, Евд. Австро-унгарски дипломати за ранните прояви на бъл­гар­ската социалдемокрация (1892 –1894 г.). – ИДА, кн. 61, С., 1991, с. 243–258.

Българско националреволюционно движение 1868–1874. Чуждестранни документи. Т. 1-2. Под ред. Кр. Шарова, Д. Дойнов. Съст.: Л. Генова,  М. Николова, М. Тодоракова, Евд. Петрова  и др. Т. 1. 1868–1871. С., 1992, 586 с. Т. 2. 1872–1874. С., 1992, 571 с.

България в австро-унгарските дипломатически документи. Том 1. 1879–1885. С., 1993, 556 с. Под ред.: Цв. Тодорова, Е. Стателова, Р. Попов. Съст.: Цв. Тодорова,  М. Донева, Евд. Петрова, Е. Бояджиева.

Петрова, Евд., М. Тодоракова. Австрийски документи  за гибелта на Ни­ко­ла Войводов и Цвятко Павлович. – ИДА, кн. 71, С.,1996, с. 147-206.

Йоахим фон Кьонигсльов. Фердинанд Български. Изд. Гал-Ико, 1998, 302 с. Превод от немски: С. Жечева и Евд. Петрова.

Жечева, С., Евд. Петрова. Гибелта на Стефан Стамболов и процесите сре­щу убийците му през погледа на австро-унгарската дипломация. – ИДА, кн. 79, С., 2000, с. 231–274.

България в Първата световна война. Германски дипломатически документи в два тома. Т. 1 (1913–1915). С., 2002, 607 с. Съст.: Цв. Тодорова, Р. Стоя­но­­­ва, Ан. Римпова, Евд. Петрова,  С. Жечева. (Архивите говорят, т. 20); Т. 2 (1916–1918). Съст.: Цв. Тодорова, М. Тодоракова, С. Жечева, Ан. Римпо­ва, Р. Стоянова, Евд. Петрова, Н. Киселкова. С., 2005, 744 с. (Архивите говорят, т. 39)

България в политиката на трима императори 1879–1885. Германски дипло­матически документи. Т. 1  (1913–1915). Съст.: Цв. Тодорова, Ан. Римпова, Евд. Петрова, М. Донева. С., 2004, 702 с. (Архивите говорят, т. 30)
 ­
 7.  Други

Петрова, Евд. Национално съвещание на българските историци. – Исто­ри­чески преглед, 1975, кн. 5, с. 127–131.

Petrova, E. Conférence nationale des historiens bulgares. – Etudes Balkaniques, 1975, 4, p. 140142.

Петрова, Евд. Единният център за история през 1975 г. – Исторически преглед, 1976, кн. 3, с. 126–129.

Дамянова, Е., Евд. Петрова, Международен център за информация върху изворите по история на Балканите и Средиземноморието. – Исторически преглед, 1977, кн. 4, с. 159–162.

Петрова, Евд. Международен информационен център за извори по бал­канска история (СИБАЛ). – ИДА, кн. 36, С., 1978, с. 363–365.

Петрова, Евд. Международен център за извори по балканска история. – АП, 1978, кн. 3, с. 71–73.

Damianova, E., E. Petrova.  Centre international d’information sur les sources de l’histoire balkanique (CIBAL). – Bulgarian historical Review, 1978, 1, 121–122.

Petrova, E., Agop Ormandzian. Troisième session du Conseil international du CIBAL. – Etudes balkaniques, 1982,  2, 127–130.

Petrova, Evdokia. Bulgarisch-deutsche wissenschaftliche Tagung in Sofia. Bulgarian Historical Review, 1998, кн. 3–4, с. 251–257.
                                                                     * * *
Единна схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавни­те архиви. Ч. ІІ (1878–1944). Съст.: Жечева, Кл. (отговорник), Т. Тончева, Ст. Сла­вова, Н. Пръвчева, Евд. Симеонова, Ж. Кабадаиев и Т. Зашева. С., 1966, 53 с.

Единна схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавни­те архиви. Ч. ІІІ (социалистическа епоха). Съст.: Блъскова, М., Ст. Велева, Т. Евти­мов, Кл. Жечева, Т. Зашева, Г. Мишков, Н. Овчарова, Евд. Симеонова, Ст. Славо­ва, С. Логодашка. Под ред. на Ст. Славова и Кл. Жечева. С., 1970, 85 с.

Единна схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви. Ч. ІІ (1878–1944). ІІ-ро изд. Съст.: Жечева, Кл., Ст. Славова, Н. Пръвчева, Т. Тончева, Евд. Петрова, Т. Зашева и Ж. Кабадаиев. С., 1975, 78 с.

Единна схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви. Ч. ІІІ (социалистическа епоха). ІІ-ро изд. Съст.: Блъскова, М., Ст. Велева, Т. Евтимов, Кл. Жечева, Т. Зашева, Г. Мишков, Н. Овчарова, Евд. Симеонова, Ст. Славова, С. Логодашка. Под ред. на Ст. Славова и Кл. Жечева. С., 1975, 75 с.
Печатано с известни съкращения в Известия на държавните архиви,

кн. 115-116, София, 2018, с. 589-613. 



[1] Когато се отчитат приносите на тази група дейци в архивното ни дело от втората половина на ХХ век Евдокия Симеонова/Петрова е задължително сред тях. Нека споменем само няколко работи на Стефка Петкова и Милена Тодоракова. А именно: Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515 – причини и последствия. (Щрихи към историята на българските архиви 2). Арх. преглед, 2011, кн. 2, с. 95 и същата, Увод в архивознанието, IV изд. В.Търново, Изд-во на ВТУ, 2011, с. 86; Тодоракова, М.  Евдокия Петрова на 80 години. Арх. преглед, 2010, кн. 3-4, с. 16-38.
[2] ДВ, бр. 54 от 12 юли 1974 г.
[3] Част от писмата, разменени със Стефка Славова/Петкова, студентка по архивистика по него време в Москва, вече е публикувала в своя статия, но останалата ѝ богата кореспонденция, главно с колеги от ГДР, СССР и Полша – с Герлинде Гран, Татяна Коленкина, Тамара Балюк, Мечислав Бандурка и др., е все още неизвестна за колегите, интересуващи се от такива въпроси.
[4] Вж съставите им в Арх. преглед, 2004, кн. 1, с. 20.
[5] Алексиев, М. XIII  Международна конференция на  „Кръглата маса на архивите“. – ИДА, т. 24, 1972, с. 346. По-късно е публикувана и снимка на участници в тази конференция – по време на тяхна екскурзия по Рейн.
[6] Арх. преглед, 2011, кн. 2 , с. 33-34.
[7] Указ на Президиума на Народното събрание № 364 от 22 май 1965 г. – ЦДА, ф. 117, оп. 13, а.е. 514, л. 103.
[8] Указ № 1087 от 7 септ. 1969 г. - ЦДА, ф. 117, оп. 13, а.е. 595, л. 200.