Антоанета Запрянова
В нашия динамичен живот “на бързи обороти” човекът обръща все повече поглед назад – към корените, давали живителни сокове на неговите предци, ще дава и на идващите поколения. Интересът към историята на рода се заражда в зората на човешката цивилизация, защото семейството и родът са консервативна традиция в човешкото възпроизводство и съществуване, традиция, която ще продължи – за да го има човечеството и в технократичния ХХI век.
В далечните безписмени времена праотците на генеалогията са втъкавали родословията на богове и герои в разказите за миналото на държавата, на народа, на важните събития в живота на обществото в съответното време и пространство. Това е първият етап на утвърждаването на геналогията, когато повествованието се е градило на устната традиция. С появата на писмеността се оформя вторият етап – писмените документи /върху камък, папирус, кожа, хартия/ стават извори на родословна информация, наред с непрекъсващата устна традиция. Средата на ХV в. е началото на третия етап, когато се появява първият методологичен труд за критиката на историческите извори, а документът става оръжие за утвърждаване на политически, идеологически и юридически позиции на феодалната класа. През 1556 г. е първата разработка на методологическите принципи на генеалогичното изследване. Започва развитието и обогатяването на теорията на родовите изследвания. Още от първите й кълнове методологичният инструментариум е обогатен с методите на хералдиката. Постепенно теоретичните трудове привличат сфрагистиката, палеографията, дипломатиката, историческата география, фалеристиката, ономастиката и пр. Това е съществена отлика на генеалогията в сравнение с другите хуманитарни науки, които заговориха за интердисциплинарна методология от средата на миналия век1.
Последна по пътя на взаимодействието на генеалогията с други области на научното знание е интеграцията с генетичната генеалогия. Срещат се и други наименования – антрогенеалогия, историческа генеалогия, геногеография. В сайта на Руското генетико-генеалогично общество се въвежда понятието ДНК-генеалогия2. Всички имат едно и също предметологично съдържание – изследване на генната определеност на родословието на човечеството, разширявайки хронологичните граници до библейските времена. Най-употребяваното – в публикации и научни проекти е генетична геналогия. Кои са предпоставките, “извикали” този нов клон в човекознанието?
В “забързалия се” технологичен ХХI век, характерен с процесите на глобализация, се проявява и друга тенденция – да се познаят в дълбочина тайните на човека като биологичен дар на природата. В нашата и чуждата литература все по-често се появяват публикации със заглавия, изпълнени с непопулярни доскоро термини: “Открит е генът за ръста на човека”, “Открит е генът на хиперчувствителността към миризмата”, “Открити са нови гени на рака”, “Учени откриха ген, свързан с високия риск в развитието на астмата”, “Белгийски учени откриха ген на глухотата”, “Мутации в ДНК ембриона може да се определят по анализа на майчината кръв” и пр.
Посочени макар и като примери, заглавията подсказват, че генетиците навлизат все по-детайлно в проблемите на наследствеността. Те са обект и на родоизследователя, но до тях той се докосва по видими признаци, за които има информация – писмена или по разкази на предци за характерни наследствени болести, черти на характера, на лицето или тялото. А когато документалните извори “пресъхнат”? Как да узнаем нашата наследственост? На помощ идва новото направление в науката – генетичната генеалогия. Тя дава възможност да се проследи родословието на даден род стотици години назад. Звучи като твърдение от сферата на научната фантастика, но много от специалистите в тази област изказват мнението, че информационно-аналитичния ресурс на ДНК-генеалогията гарантира най-точното, най-достоверното родословно дърво на всеки човек3.
Ползотворната интеграция между генетиката и генеалогията се определи от факта, че молекулярната биология “излезе” от лабораториите, за да служи на човека в неговото познание на кръвно-родствените връзки назад във времето. Генетичната генеалогия използва природната даденост – биологическата памет, която съхранява и предава наследствената генетична информация. Как се използва биологичния “архив” – отговор на родоизследователите дават генетиците.
Необходимо е обаче уточнението за предмета на генетиката на човека и генетичната генеалогия. Първата наука е раздел от генетиката4, а втората - интердисциплинарна наука, която изследва ДНК-тестове съвместно с традиционните генеалогични методи. Родословният анализ се изгражда върху откритите от генеалога документи – писмени, веществени, устни. Той също се докосва до наследствеността – според документалната информация, но генетичната генеалогия може да потвърди или да отхвърли резултатите от този анализ, защото в ДНК-тестовете няма субективна намеса /относително характерна за всеки исторически извор на информация/. Значимостта на генеалогията в интердисциплинарния “диалог” с генетиката се определя от факта, че родословното дърво дава ориентира – кръвно-родствените маркери, по които тръгва назад във времето генетичната генеалогия.
От научната и научно-популярната литература е известно, че във всеки човек има 46 хромозоми - 23 на майката и 23 на бащата5. Те се “вплитат” и детето наследява чертите на родителите. И така с генофонда (генетическия състав на популацията) можем да се върнем назад – до праотците на човешкия род. От тях до съвременността (и в бъдещето) се предава генопитът – съвкупността от гените6, т. е. наследствената основа за всеки организъм. Става ясно, че ДНК-генеалогията не “работи” с документални извори, а с експериментални факти, построени по така наречените маркери на ДНК, които се предават през вековете. Затова в генотипа на всеки човек се откриват чрез ДНК-анализ следите от неговата родова история. Не случайно във “философията на живота” на народите има мъдрости за тази зависимост – за биологическата памет, предавана от поколение на поколение, преди утвърждаването на генетиката: “Крушата не пада по-далеч от дървото” (българска), “Жребчето избират по майка му” (осетинска), “На жабата и детето е жаба” (японска), “Кръвта вода не става” (немска) и пр.
Общоприето е от изследователите в хуманитарните науки, а и за неспециалистите е ясно, че знанието за родословнотото дърво е важен фактор за възпитанието на младите поколения да множат положителните дела на предците. То е играло своята нравствено-поучителна функция от зората на човешката цивилизация – да възпитава в култ към героите и боговете. Оттогава насам родословието служи за доказване на наследствени права върху земя и друго недвижимо имущество. През средните векове и в ново време то е доказателство за аристократичен произход, фамилен или родов герб (макар че според Олегерн Варакс в предаването на забележителните способности на аристокрацията роля играе генетиката, а не родословието7). Но с появата на генетиката на човека, историята на рода поема функцията на информатор за наследствени болести и разни патологии, който може да помогне на идващите поколения да ги предотвратят чрез брачния избор, освен извечната функция да съхранява и предава родовата памет.
В съвремието знанието за кръвно-родствените наследености има особено важно значение за социалната политика, насочена към оздравяването на човешкия потенциал. Според Е. В. Булат (Хуманитарен университет – “Запорожки институт за държавно и манипулационно управление”) “Нашето здраве зависи от два фактора – генетичен и влияние на околната среда. Досега ударението беше върху начина на живот (храна, физическа активност, екология). Но всеки човек е уникален поради сбора от гени, наследени от родители, прародители... - в това число и болестите”. Това определя задължителното място на генеалогичният метод при лечението на хората, защото родословието дава генетичните маркери, за да се проследи ДНК в родовите корени стотици години назад8.
Общо взето специалистите са единни в определението, че генетичната генеалогия прецизира класическия родословен анализ и разширява хронологичните граници до библейските времена. Целта на водещия международен проект на National Geographic – NGS Genographic Project e да открие чрез ДНК анализ човешките праотци от африканските родоначалници – около 60 000 години назад, до съвременното човечество. Участниците в проекта са събрали повече от 18 000 образци на ДНК от целия свят9. Според “Family Tree DNA” нашето родословие е записано в ДНК, а тази информация е най-точната.
В Рускоезичния портал по молекулярна генеалогия тази точност е определена до 99,9999%. Авторите на проекта “Руският народ и потомци на граждани на Руската империя” дават информация за безплатно изследване на родството чрез анализ на митохондриялното ДНК (по-нататък: мтДНК – генетичното наследство по бащина и майчина линия). Разработката дава възможност за почти стопроцентово откриване на биологичния баща, майка, дядовци и баби, прадеди, племенници, двоеродни брат/сестра, както и определянето на етническата принадлежност на членовете на рода10.
В списание “Nature” А. К. Уилсън обнародва проведен сравнителен анализ чрез мтДНК и показва генеалогичното дърво на човечеството, чиито родови корени са в Африка. Той нарича пра...майката “митохондриална Ева”11. Други изследвания също потвърждават тезата за африканските ни родови корени, макар и с различни времеви граници – около 143-200 хиляди години назад12.
Според Стивън Опенхаймер “достоверните генетически дърва за Y-хромозомите и мтДНК на съвременния човек позволяват да се проследи еволюцията включително до общия прародител на всички съвременен тип хора, живял най-малко 200 хиляди години назад и да разкриете неговата миграция из Африка, станала по-малко от 100 хиляди години назад”13.
Голям е броят на монографиите и статиите, към 3000 са уеб-страниците в Google, които потвърждават значението на генетичната генеалогия, като допълваща класическото родознание, когато традиционният анализ спира заради липса на исторически извори. Нещо повече, всеки може да намери общия прародител на човечеството и да определи своето място в общочовешкото генеалогично дърво14. Любопитно е твърдението на Бенет Гринспън – президент и основател на компанията Family Tree DNA, основана през април 2000 г., че разполагат с най-богатата на света база данни за сравнителен анализ по мтДНК и може да отговори на търсещите своето родословно дърво от целия свят. Още по-любопитно е, че кампанията има 16 постоянни сътрудници, които работят в офиса и лабораторията в Хюстън, и 9 човека, които работят в Университета в Аризона15.
Множество са и фирмите с голяма база данни, които предлагат подобни услуги. Сред най-известните са: В САЩ - Family Tree DNA, Relative Genetics, DNAPrintTM Genomics, Epicentre Biotechnologies, Gene Tree, Trace Genetics; в Англия GeoGene, DNA Heritage, Oxford Ancestors, Roots for Real; GEN by GEN (Германия) и други. Срещу заплащане (различно за отделните фирми) можете да се даде заявка за откриване на генетичните родственици. За целта се изпраща – предписание, образец от слюнката в специална колба. Резултатите, както се вижда от сайтовете, са поразителни.
Съадминистраторът от Полша на Family Tree DNA Лоренс Майка споделя в интервю, че основната цел на Полския ДНК проект е да се разкрие родословието на поляците, кои древни племена са повлияли на техния генетичния състав – от славянски или от азиатски произход. Л. Майка разказва за интересни открития, между които е една история, свързана с украинците, чиято ДНК съответства на предполагаемата ДНК на Чингиз хан. Изследван е мъж на повече от 80 години, който живее в Москва, но е роден в Украйна. При тестирането на неговата ДНК учудващо се появила т. нар. галогрупа СЗ, характерна за клана на Чингиз хан , разпространена в Монголия и цяла Азия. Тестуван братовчед на автора по 37 маркера, чиито родословие е полско, се оказва, че има и шотландски гени. При повторно тествуване по 67 маркера се доказва, че е потомък на някой келт отпреди 2500 години, останал в централна Европа, когато неговите съотечественици се преместили на запад, в Шотландия16.
Освен международни и национални проекти се откриват и частни – от радетели на генетичната генеалогия. Такъв е случаят с фамилния ДНК-проект на семейство Керчнер, наречен от автора “Родствен мост между Германия и САЩ” - "Kerchner Surname Project". В новата научна област инженер Керчнер навлиза като специалист в областта на класическата генеалогия. В интервю той споделя своята мотивация: “Занимавам се с генеалогия вече 32 години, толкова години съм и професионален инженер. Бях вдъхновен от възможността да използвам науката и ДНК-тестирането за целите на генеалогията, за решаване на тези въпроси, на които отговор не може да ми даде класическото родознание. Например имат ли родствени връзки представителите на семейство Керчнер, което е живяло в щата Пенсилвания през 1741 г. с това, което е било там през 1751 г.” Авторът посочва, че проектът му е само помощен инструмент в изследването на неговия род. ДНК-тестирането дава възможност за установяване на родствени връзки с други родове от Германия и САЩ, носещи същото или подобно име. На интересуващите се от историята на своя род Керчнер препоръчва търсенето в Интернет и публичните база данни, за да узнаят с кого имат родствени връзки17.
От много публикации става ясно, че отношението “генетична генеалогия – класическа генеалогия” има ефективна обратна връзка. Когато ДНК-анализът покаже родственици, мигрирали в различни части на света, тогава родоизследователят (при финансови възможности или чрез Интернет) може да започне издирване на архивни документи в тези части на света. Така ще допълни ДНК-анализа с информация за далечните си родственици – имена, раждане, умиране, семейства, социална реализация и пр., но ще узнае по-точно и наличието на наследствени болести.
В статия, обнародвана в български електронен вестник от 20 ноември 2007 г., е отбелязано, че вече всеки може да си направи генетичен тест срещу 1000 долара. Според д-р Стефансон „В геномът е записана историята на нашето семейство, на нашата нация и на нашия вид. Хората могат да видят къде самите те и семействата им попадат в историята на човешкия род, а това според мен е изключително вълнуващо.“ Авторът споделя, че е изследвал и собствения си генотип и е намерил предразположеност към определени болести, които обаче са твърде чести, за да будят притеснение. В статията се посочва, че една от фирмите, предлагащи услугата – Decode, ще изследват У хромозомата и митохондрийната ДНК – единствените два елемента на генома, които се предават реално непроменени от поколение на поколение. Анализът на У хромозомата показава произхода на предците на мъжете още преди 50 000 години, когато те са напуснали прародината си в североизточна Азия. Изследванията върху митохондрийната ДНК пък дават отражение на странстванията на първите жени по земното кълбо18.
И на последно /поради хронологията/ място една особено важна информация за нашите родоизследователи от Българския медиен портал в Чикаго: през януари 2008 г. е създаден Български ДНК-проект. Представен е от Евгени Динев (Group Administrator - Evgueni Delev, numis18@hotmail.fr ), със съдействието на Българо-Американска Асоциация – Чикаго: “Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено пряката женска линия. Към този проект могат да се включат всички българи, живеещи извън територията на днешна България, като тези от Беломорска Тракия, Mакедония, Крайще (западните покрайнини), северна Добруджа, Банатските българи, Бесарабските българи, българите, населяващи Украйна, Русия, както и емигрантите, живеещи в САЩ, в Австралия (гр. Аделаида) и др. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето. Всичко това е възможно с разработения от американците- Genographic Project (виж сайта:http://www.nationalgeographic.com/genographic), който наброява повече от 132000 участника от цял свят. Ако имате въпроси, свързани с вашето бъдещо включване в проекта, можете да се свържете с мен от сайта: www.familytreedna.com/public/bulgariandna .”19
Безспорно това е голяма крачка в усъвършенстването на българската генеалогия. Тя обаче е свързана с редица други условия. Първото е родоизследователите в страната да узнаят за проекта, но и да могат да работят с Интернет-информацията. Второто условие допира до финансови ресурси и готовност на архивните ни средища да въведат on-line архивното ни богатство. Тогава е възможна и електронната генеалогия, за която пишещата тези редове повдигна проблемът през 1995 г. 20
В това отношение колегите от много държави са ни изпреварили (Интернет-страниците с on-line генеалогична информация са над 2 милиона). Например в Русия информационният потенциал на генералната съвкупност от метрични книги от ХVIII – началото на ХХ в. и други архивни документи с генеалогична информация са оценени като национална собственост, с области на приложение: социална история, историческа демография, историческа генетика, генеалогия, право, антропонимика, и вече се работи по проект “Електронни публикации” в Института “Отворено общество”21.
Ускореното развитие на българската хуманитаристика, към която причисляваме и архивистиката, с прилагането на съвременните информационни технологии дава основание за умерен оптимизъм. Умерен, защото за решаването на проблема участие имат и управляващите науката, и управляваните. Що се отнася до родоизследователите, те десетки години работят по Паисиевски на ползу роду и до голяма степен са готови с богата база данни за българските родове.
1 Запрянова, А., Генеалогия или как да изследваме своя род. С., 2003, с. 21-44.
2 www.socioforum.ru; www.dnatree.ru
3 www.webster.com
4 Генетика (от гръцки гено γεννώ — раждам) е наука за гените, наследствеността, и изменчивостта на организмите. Генетика на човека е раздел, който изучава закономерностите на наследствеността и изменчивостта на признаците у човека – очи, коси, лице, други части на тялото, психологически дадености. Думата „генетика” за пръв път е използвана за описване на изследването на наследяването и на науката за изменчивостта от великобританския учен Уилям Бейтсън в лично писмо до Адам Седуик, датиращо от 18 април, 1905 година. Човекът започва да прилага знанията си по генетика още в древната история при култивирането и размножаването на растения и животни. При модерните изследвания генетиката осигурява важни инструменти за изследването на функциите на отделните гени и др., анализиране на генетичното взаимодействие. В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК.
5 Хромозомите на делящите се клетки съдържат по две силно спирализирани хроматинови нишки, наречени хроматиди. Всяка хроматида следователно съдържа една молекула ДНК. Двете хроматиди са свързани помежду си в точка, наречена центромер. Всеки вид организъм има свои отличителни белези, своя специфична генетична програма, която е поместена в специфичен брой хромозоми със свое характерно устройство. Броят, формата и размерите на компактните хромозоми в телесните (соматичните) клетки от един вид са негова характерна, отличителна особеност. Тя се нарича хромозомен набор или кариотип. Хромозомният набор при нормални телесни клетки се състои от двойки еднакви хромозоми (хомоложни хромозоми), тъй като в зиготата са се събрали бащиният и майчиният хромозомен набор, съответно от сперматозоида и яйцеклетката. Двойният хромозомен набор се нарича диплоиден (2n). В половите клетки хромозомният набор е единичен (хаплоиден,n).
6 Генът е участък от дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), най-малката функционална единица за наследственост. Генът влиза в състава на хромозомите. Съвкупността от всички гени в организма съставя неговия генотип. Дискретните наследствени фактори са открити през 1865 г. от Грегор Мендел, а през 1909 г. Вилхелм Йохансен ги нарича гени. Гените контролират всички биохимични реакции в организма и определят признаците и свойствата му чрез белтъците. В преносен смисъл – зародиш, зачатък.
7 www.warrax.net
8 lib.sportedu.ru
9 www.nationalgeographic.com
10 Rodstvo.ru
11 Уилсон, Р. Л., Недавнее африканское происхождение людей.-В мире науки, 1992, № 6, с. 10-15.
12 Annuall Reports, 1995, № 46; Science, 1996, v. 274, №5292; Cell, 1997, № 1 и др.
13 Опенгеймер, Ст., Хриники демографического взрыва. Изгнание из Эдема. Заселение мира. Изд. Эксмо. 2004, 640 с.
14 www.predistoria.org
18 e-vestnik.bg
19 The Bulgarian Media Portal in Chicago
20 Запрянова, А. Архивът – генеалого-демографски център. - Архивен преглед, № 3-4, с. 20-28.
