Евдокия Василева Петрова. ДОКУМЕНТИ ЗА РЕВОЛЮЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ АРХИВИ

ДОНЕСЕНИЯ  НА  ТРИМА  ЧУЖДИ  КОНСУЛИ  В  РУСЕ ЗА  ВАСИЛ  ЛЕВСКИ  И  ПРОЦЕСА ПО ОБИРА НА  ТУРСКАТА  ПОЩА  (23.ХІ.1872 – 10.ІІІ.1873)

  

• Публикувано в: Известия на държавните архиви, 1987, № 53,  с. 145-178. 
• Публикуваните тук документи, заедно с докладите на другите чужди консули в Русе за тези събития са включени в сборника Българско националноосвободително движение 1868-1874. Чуждестранни документи. Т. 1-2. Под ред. Кр. Шарова, Д. Дойнов. Т. 2. 1872-1874. С., 1992. 571 с. 
• Научни консултанти: проф. Крумка Шарова и проф. Дойно Дойнов

Дипломатическата документация на големите европейски държави съдържа богати свидетелства за националноосвободителните борби на българския народ. Чуждестранните дипломатически и консулски представители в Османската империя внимателно следели политическата дейност на поробените народи и своевременно информирали своите правителства,  в чиято външна политика Балканите заемали важно място.

Издирването и събирането на писаните от  консулите доклади по тези въпроси  е затруднено поради това, че се съхраняват в различни държави и архивохранилища, класирани са сред многобройни други документи съгласно деловодно-архивна система, специфична за всяка страна. Следователно не е случайно, че досега този род документи не са цялостно издирени, комплектувани и подготвени за въвеждане в научноизследователската дейност. Изключение правят издадените от видния  български учен П. Ников доклади на австрийските консули в Русе, както и отделни публикации на групи документи от чужд произход.

През последните 15 години бе извършена значителна работа по издирване и микрофилмиране на документи за българската история в чужди архиви. Донесените у нас копия съдържат значителна част консулска кореспонденция. От особен интерес за революционното движение в България и за дейността на българската политическа емиграция в Румъния през периода  до Освобождението са докладите изпращани от Русе, където като главен град на Дунавския вилает редица държави – Русия,  Австро- Унгария,  Германия, Франция,  Англия,  Италия  и др., са имали свои консули.

В центъра на вниманието на русенските чужди представители и в техните донесения до правителствата им в края на 1872 и началото на 1873 г. са тревожните събития по ограбването на турската поща в Арабаконашкия проход, разследванията, процеса и присъдите по него,  залавянето, осъждането и гибелта на Васил Левски.

Настоящата публикация включва доклади на австро-унгарския, британския и германския консул в Русе от това време. При подготовката й проучихме микрофилмовите колекции с извори за българската история от чуждестранни архиви, които се намират в Централния държавен исторически архив и Архива към Института за история при БАН и специално дипломатическата кореспонденция в тях. Подтик за това ни даде откритият преди време при работа в Политическия архив към Министерството на външните работи на ФРГ в Бон доклад на германския консул в Русе д-р М.  Калиш от 25 януари 1873 г. (док 18) за процеса в София и присъдата срещу Васил Левски. За  съжаление в дебелата папка, съдържаща докладите на имперския германски представител в Цариград фон Кендел за 1873 г., не се оказа друго съобщение по въпроса. В микрофилмовата колекция „ФРГ” в Института за история намерихме още един по-ранен доклад на д-р М. Калиш от 23 ноември1872 г, в края на който той съобщава и за обира на турската поща (док. 2).

Британският генерален консул в Русе Робърт Далиел е изпратил в Лондон най-малко четири доклада във връзка със събитието и процеса. Имаме сведения за доклади от 2 и 22 декември 1872 г. и 5 и 14 февруари 1873 г.[1] Оказа се, че разполагаме  с два от тях (док. 11 и 23). Докладите на Далиел са особено  интересни, тъй като той показва най-голямо разбиране за политическото значение на разкритията, прави сравнение с 1867-1868 г. и констатира по-висока фаза на българското освободително движение през 1872 г.

От известните ни досега  консулски донесения, посветени изцяло или частично на Васил Левски и на процеса по обира на турската поща в Арабаконашкия проход, най-много са тези на австро-унгарския генерален консул в Русе Оскар Монтлонг (19 доклада и 2 телеграми). Това се обяснява не само с подчертаната активност на представителя, дължаща се на трайните интереси на дуалистичната империя за влияние на Балканите, но и с факта, че тя е имала в София  вицеконсул, чрез когото О. Монтлонг  е получавал редовна информация. От нея са се възползвали италианският и британският генерален консул (док.11), а последният от своя страна е предоставял сведения на австрийския си колега (док. 5, 6, 21, 24). В микрофилмовата колекция „Австрия” в Института  за история открихме само четири от интересуващите ни доклади (док. 12, 13, 15 и 20). Другите донесения на Монтлонг, включени в публикацията, са взети от сборника на П. Ников - Ст. Романски[2], където са публикувани през 1951 г. на немски език. Три от представените  тук доклади (док. 13, 15, и 20) липсват в сборника и за пръв път стават достояние на науката. Поради това, че проф. П. Ников е работил във виенските архиви през 1924-1925 и 1935 г., когато са направени преписите за изданието, посочените в сборника сигнатури  не съответстват на сегашната система за цитиране, възприета в Австрийския държавен архив, Хаус-, хоф- унд щатсархив, където се съхраняват оригиналите. Днес докладите на русенските консули се намират във фонд Политически архив на Министерството на външните работи, 1848-1918, в група „Консулства”. Вероятно се отнася за архивни единици 197 и 200, съответно за 1872 и 1873 г. (HHStA, Wien, PA  XXXVIII  Konsulate, Kart. 197, 200).

Резултатите от направените проучвания отхвърлят като неоснователно твърдението на Ст. Каракостов в издадената  през 1973 г. книга със спомени за Васил Левски, че „досега не са открити докладите на  европейските консули в Русе”[3], що се отнася до австро-унгарските, публикувани на немски език през 1951 г. Неоснователно е и изказаното на същото място в книгата мнение,  че в докладите, „ако ги намерим, ще открием интересите на онези държави, като  Англия и  Австро-Унгария, които искат да осуетят въстанието в България”. Трябва да се има предвид, че такъв род информация не е характерна за докладите на чуждите представители в дадена страна, а за други по вид и характер дипломатически документи. В споменатото издание на  Ст. Каракостов е публикуван на български непълният текст на един от докладите (док. 17)[4] без да са посочени номерът и датата му.

 Тук поместваме 25 документа, седем от които са неизвестни и се публикуват за пръв път (док. 2, 11, 13, 15, 18, 20 и 23). Неизползвани в нашата историография бяха и 17-те документи публикувани  на немски език (1, 3-9, 10, 14, 16, 17, 19, 21, 22, 24, 25). Включени са 21 австро-унгарски, 2 британски и 2 германски източника[5]. Осем от тях съдържат сведения, пряко свързани с великия български революционер Васил Левски (док. 16, 17, 18, 19, 22-25),  а като цяло в докладите намираме данни за Ловчанския и Букурещкия комитет, за редица видни  революционни дейци, като Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотьо и др., за разкритията на комитетската мрежа. Това са ценни извори за изследването на националноосвободителното движение на българския народ.

Характерно за тези източници е, че са съставени от лица стоящи извън средите както на поробените, така и на поробителите. Авторите им приемат чутото и видяното по свой начин и го препредават от собствена гледна точка и от позициите на държавата, която представляват. Те са в постоянен близък контакт и получават информация от висшите турски чиновници, поради което в докладите им често прозира отношението на османската администрация към българските националноосвободителни борби. Наред с това обаче в докладите се откриват елементи, ако не на одобрение и възхищение, то поне на изненада от проявите на политическа зрялост у един живял векове в робство народ и известни нотки на съчувствие към съдбата на неговите синове като Левски,  заели място на политическата сцена, достойни да носят знамето на националните идеали.

Публикуваните донесения, в които голяма част от сведенията за процеса и разкритията произхождат от турците, показват, че османската власт и консулите се опитват да търсят подтика на борбите на българите за политическо освобождение във влиянието на външни сили – Русия и Сърбия (док. 2, 10, 11-13, 21, 23 и др.), но в крайна сметка не могат да не признаят вътрешния, национален характер на движението. В преценките си консулите изтъкват „достигналата до определена степен политическа зрялост на българската национална идея” (док. 16, 21, 22, 23, 24) и отбелязват, че начело на това развитие стои „върховен водач на организацията” (док. 23), възпитаник на Белградското военно училище, интелигентен” (док. 24), че в тази работа “имат нещо общо много български учители” (док. 11) и т.н.

Цялостното историческо изследване на публикуваните документи ще разкрие по-пълно съдържанието и значението им, но необходимо е да посочим някои от характерните им черти като исторически извори. Особеното при тях, което впрочем е общовалидно за докладите на чуждите представители, е това, че съдържащата се в тях информация не регистрира пряко фактите и събитията, а ги препредава, след като понякога е получена от тенденциозни или недостоверни източници. Сведенията обикновено са приемани слухово, често с помощта на преводачи и са записвани след макар и кратко време, но по памет. Всичко това не може да не се отрази на точността  на донесенията, в които наред с многото нови и неизвестни данни могат да се срещнат и някои неверни твърдения и факти[6], изопачено изписване на лични, географски и други имена. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че въпреки значителната осведоменост и ерудираност на представителите, проблемите и проявите на един чужд народ не винаги са понятни и обясними от позициите на техния мироглед и манталитет, за да бъдат предадени винаги най-достоверно. По правило преценките им се определят от политиката на съответните държави на Балканите и спрямо Турция. Особеностите от такъв характер сме се опитали да отбележим в текстуалните бележки и в научния коментар.

В публикацията документите са подредени по хронология независимо от авторите им и имат последователна номерация. Всеки от тях е придружен със заглавие, в което са посочени видът на документа, неговия автор, адресат и съдържание. Всички доклади на австро-унгарския консул Оскар Монтлонг до министъра на външните работи във Виена граф Гюла Андраши завършват със стереотипната почтителна форма „Благоволете Ваше превъзходителство да приемете израза на моите най-добри почитания”, която не даваме в пълния й вид.

Текстовете на документите публикуваме в превод на български (23 от немски и 2 от английски)[7]. Тъй като стилът на оригиналите е доста сложен, с тънки нюанси  в изложението на мисълта и с архаизми, при преводите стремежът е бил да са предаде най-точно смисълът им. В терминологично и езиково отношение осъвременяването и побългаряването на езика е направено само до степен, която да не наруши усещането, че текстовете са писани от чужденци и да се съхрани специфичната за тези документи атмосфера.

Географските имена предаваме в съвременната им форма, с изключение на Орхание (Ботевград), като под линия сме посочили как са написани в текстовете на латиница. За Цариград, Пловдив, и Русе, които в документите се срещат под наименованията Константинопол, Филипопол  и Русчук, бележка не сме дали.

Навсякъде където се говори за Васил Левски, сме отбелязали в бележка под линия начина, по който е написано името му на латиница. Същото е направено и за личните имена на другите дейци.

Всички документи са датирани по нов стил с изключение на док. 4 в който някои от датите са дадени успоредно в двата стила. Предаваме ги така, както са в текстовете.

Исковите данни на новоиздирените документи съдържат сведения за тяхната автентичност и за местосъхранението на оригиналите в чужбина и на копията  у нас. Исковите данни на документите, които публикуваме в превод от изданието на Ников-Романски са идентифицирани със съкращението ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, като са посочени номера на документа в сборника и страницата на която е поместен.

Изказвам благодарност на Здравка Нонева за консултациите и съдействието при  подготовката на публикацията, на Людмила Събева за помощта при разчитането на английските ръкописи и преводите им и на колегите от Централния държавен исторически архив и от Архива към Института за история при БАН за отзивчивостта им при издирването на  документите.

№  1

Шифрована телеграма от О. Монтлонг до граф Г. Андраши

за обира на турската поща в Арабаконашкия проход

                                                                                                          Русе, 29 ноември 1872 г.

Едно разбойническо нападение в Софийски окръг върху транспорт с голяма сума държавни пари[8] доведе до разкриване на широко разгърната революция.  Намерени са важни документи.

Телеграма със същото съдържание изпращам в Цариград.

ДНБИ, т. VІ,  ч. ІІ,  док. 474, с. 251.

№  2

Доклад  №  426  на д-р  М.  Калиш до Министерството на външните работи в Берлин за политическото и икономическото  положение в Дунавския вилает и за обира на турската поща в Арабаконашкия проход

                                                                                                  Русе, 23 ноември 1872 г.

Вестта за свалянето на Мидхат паша[9] беше приета с ликуване от местните българи, докато сред всички други тук представени нации тя предизвика голямо недоволство.

В областта на Долния Дунав, санджак Тулча, в последно време са възникнали различни конфликти между българи и гърци.

На новия български митрополит в нашия град, който пристигна тук  през втората половина на месец август, беше устроен наистина  ентусиазиран прием от страна на неговия народ. От всички села в непосредствена близост до Русе се бяха стекли селяни, за да поздравят най-после тъй дълго очаквания митрополит.

Около шест седмици след пристигането си тук митрополит Григорий[10] се отправи за Тулча, за да спечели, ако е възможно, за своята партия тамошното румънско население и при този случай той беше поздравен с изстрели от намиращите се в Галац руски бойни лодки.

Григорий успял да спечели една част от живеещите в окръг Тулча румънци, обаче голямата част от тях останали верни на патриаршията. Този пропаганден опит даде също така повод за различни ексцесии, които все пак за щастие не бяха свързани със сериозни последствия. За съжаление от познатата страна също е бил агитиран и народът от горните области на България и ако наистина се потвърди съобщението, че патриархът има намерение в близко време да назначи митрополити в Русе, Видин и Търново, то със сигурност могат да се очакват големи смутове, защото омразата на българите срещу гръцката  нация расте от ден на ден по учудващ начин.

За нашите съдилища все още не може да се каже нищо добро, защото те продължават, както и досега, да процедират с най-голям произвол и партизанщина и само по пътя на подкупите, след много мъчнотии и усилия и колкото е възможно по-късно може да се постигне целта. Обстоятелство, което също естествено допринася за увеличаване на несигурността по нашите пътища, са ежедневните обири и убийства в големи мащаби.

Що се отнася до тукашната търговия, то тя в резултат от злоупотребите на митническите чиновници почти изцяло е парализирана и ако Портата не предприеме  скоро мерки енергично да се противопостави , тази злина съвсем ще се задълбочи и от само себе си се разбира, че при това тя също ще понесе големи загуби. Избухналата от няколко месеца във вътрешна България епидемия по животните грабна една значителна част от добитъка на селяните (християни и турци), докато останалата част също е застрашена от черкезите чрез техните нощни набези. Към това искам да съобщя още един случай, който идва да покаже по какъв начин и с каква точност се изпълняват заповедите на Високата порта от тукашните чиновници. В резултат от продължителната суша в нашия вилает селяните не можаха през месец септември (сеитбено време в тукашната област) нито да изорат, нито да засеят нивите си. Когато Високата порта научи това, тя изпрати на тукашния генерал-губернатор заповед да не използува местното население в Дунавската провинция за свои работи, а по-скоро да му бъде в помощ във всяко отношение и да го остави да обработва собствените си ниви. Въпреки това селяните биват използвани за ангария, докато техните ниви остават незасети. От само себе си се разбира, че при толкова големи щети, каквито сигурно при тези обстоятелства ще бъдат понесени от местното население, правителството също ще претърпи големи загуби.

Както току-що поверително ми съобщи генерал-губернаторът[11] при разследванията, които е трябвало да се проведат неотдавна във връзка с обира на 125 000 пиастъра[12] по пътя от Орхание за София, предназначени за военния гарнизон в последния град, грабителите се оказали същевременно членове на комитетите[13], чиито водачи са задържани в София, Ловеч, Враца и Плевен[14].

У участниците в обира са били намерени също много компрометиращи книжа, в които се говорело за въстание през лятото, за което на българите е обещана помощ от Русия.

Хамди паша ми съобщи още, че предстоящото дознание в Ловеч ще достави много интересни данни и че той няма да пропусне от своя страна да ми съобщи подробно за това. 

                                                                                                                                   Калиш

            Оригинал. Ръкопис на немски.

            PAAA,  Bonn,  Oxford  IABq  Tuerkei 103, Bd. 1.

            АИИ  БАН, КМФ  06, оп. 1.

№ 3

Шифрована телеграма от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за арестуването на Димитър Общи и други членове на комитета и за кражби на парични суми в Тулча и Русе

                                                                                             Русе, 25 ноември 1872 г.

           В София са задържани 16 члена на комитета[15] начело с Димитър Сербли[16], българин който компрометиран по времето на Мидхат паша[17], завърнал се тук миналия месец от Сърбия, разкрил всички подробности. Иззети са били устави, кореспонденция и квитанции издадени от Букурещкия централен комитет[18] за внесени суми. В Ловеч е разкрит един главен комитет[19].  Валията[20] не вярва да има връзка между кражбата на полицейската каса в Тулча и обира край София.

       Снощи в Русе е била разбита касата на търговския съд. Извършителите са неизвестни.

              Същата телеграма в Цариград.

              ДНБИ,  т. VІ, ч. ІІ, док. 475,  с. 252.

№ 4

Доклад № 55 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши с коментар на съобщението за обира на турската поща в Арабаконашкия проход във в. „Свобода”  и  за нападението на касата на русенския търговски съд

                                                                                     Русе, 29 ноември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Вестникът на Букурещкия български комитет[21] уведомява за разбойническото нападение на пощенската кола при Орхание[22] по следния начин:

„В Дунавския вилает почти всеки ден се извършват грабежи, убийства и други злодеяния. Самата местна власт спи. Каймакамите са  приятели с ръководителите на разбойниците. Преди известно време една въоръжена банда ограби пощата при Орхание. От само себе си се разбира, че бандата е действувала в съгласие с тамошните правителствени служители, защото цял месец търсиха разбойниците, без да ги намерят. Когато валията[23] разбра, че местната власт е била в съучастие с обира, заповяда веднага да се  намерят виновниците, в противен случай цялата отговорност ще падне върху местната власт. Сега разбойниците бяха бързо намерени и арестувани. Парите се намериха. Смешното обаче тук е, че служителите от Орхание представят обира за “дело на някакъв революционен комитет!”

Тази русенска дописка е датирана от 4/16  и се появи в  „Свобода”  на 11/23 т.м. Аз мога само да повторя, че тук между българите и сега все още се шири схващането за липсата на всякакъв политически елемент в разбойническото нападение при Орхание. Може да се запита как е станало  така, че „Свобода” в Букурещ на 23 знае за едно вече разпространено на 16 ноември в Русе мнимо оклеветяване на един акционен комитет, докато, напротив, в самата София близо до мястото на събитието според доклада на вицеконсула Лутероти[24] едва на 11 или 12 ноември се появява първото съобщение за връзка с политическите движения.

Относно предаденото по телеграфа съобщение за нападението на касата на русенския търговски съд твърде типично за турските порядки е обществеността да смята, че нападението би могло да бъде извършено само от самите съдебни служители, тъй като единствено  те са могли да знаят за наличието на такава голяма сума, каквато никога преди това не се е съхранявала в касата. Слуховете дори посочват като виновник за кражбата самия председател на търговския съд Минисиан ефенди, което ми се струва невероятно.

Генерал-губернаторът е болен, поради което не мога да получавам от него нови сведения за хода на разследванията в София.

Току-що получих от вицеконсула в София доклад, който най-почтително държа на разположение в оригинал.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                   Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 476, с. 252.

№ 5

Доклад № 56 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за становището на Високата порта по събитията  в Орхание и стремежа на консулите да получат информация от Хамди паша

                                                                            Русе, 1 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Съобщено ми беше поверително от Конака: Генерал-губернаторът[25] е получил от Цариград укор вместо очакваната награда за неговите сведения по разкриването на българския заговор край Орхание. Портата не  одобри  гласността която беше дадена на работата, като особен неприятно е засегната от това, че Русия е научила за разкритието. Генерал-губернаторът се оправдава от няколко дни с болест, поради което не напуска харема, за да може да уведоми изпращания всеки ден при него от моя руски колега[26]  драгоман за разследванията в София.

За същия колега сър Робърт Далиел[27], консул на Великобритания, ми писа: He surpasses the “Svoboda”;  He says: Nothing has happened at all![28]

Току – що бях получил тази бележка, когато по поръчение на г-н Мошнин един негов служител дойде да ме помоли за известия от София. Отговорих, че аз самият съм възнамерявал да помоля г-н Мошнин за подробности, тъй като освен факта, че край Орхание е станал обир и че на това произшествие се приписват политически мотиви, не зная абсолютно нищо. Пратеникът на руския генерален консул мисли, че неговият шеф вече не вярва на политически подбуди в тази работа, поради факта,че тази басня той е чул от  устата на германския консул д-р Калиш[29], известен като съвсем ненадежден източник. Освен това г-н Мошнин също поръчал да ме помолят специално за сведения дали арестуваните са само  българи, или има и турци, сърби и др. Аз отговорих, че съм чул само за арестуването на 43 лица. От каква националност са не зная.

Вчера  вечерта из града се говореше, че в София и Ниш са избухнали сериозни размирици. От вчера българите също нарушиха мълчанието си относно събитията в София, като са много разгневени във връзка с предположението, че българи са извършили обира, край Орхание с политически цели.

Служебният вестник на Дунавския вилает току-що публикува приложената тук безобидна статия относно обира на пощата[30].

11,30 ч. през ноща[31]

Въпреки, че рано днес от Конака ме уведомиха, че валията бил болен, и независимо, че е навечерието на байрама преди един час аз наредих да потърсят генерал-губернатора. Той приел много приятелски консулския чиновник и му казал да ми предаде, че той изцяло поддържа своите  предишни заключения, тъй като и  по-нататъшните  следствени протоколи ясно показват, че обирът при Орхание е подбуден от българския комитет[32]. Валията добавил: „От Цариград за София ще бъде изпратен един комисар-следовател[33]. Това обаче е дълбока тайна, която той настойчиво ме моли да пазя  строго от всеки и особено от моя  руски колега, както и  от самия австро-унгарски посланик[34].

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                               Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ,  ч. ІІ,  док. 477,  с. 253.

№ 6

Доклад № 57 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за засилване бдителността на властите в Дунавския вилает; за освободените затворници от Ангора и Диарбекир и за назначаване на извънреден съд за процеса в София

                                                                                               Русе, 6 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Вчера генерал-губернаторът[35] съобщил на моя колега от Великобритания[36] съвсем същите подробности за аферата от Орхание, за които аз вече имах честта да Ви уведомя. Сър Робърт Далиел освен това ми каза, че Хамди паша  го е уверил, че вече е получил от великия везир Махмуд паша най-строги указания да бъде бдителен с българите. Защото дълго преди атентата върху транспорта с парите край Орхание се е чувало и знаело за насилия, извършвани от агентите на комитета[37] срещу селското население специално в Софийски санджак във връзка с принудително налагане на контрибуции. Великият везир обърнал внимание на валията и върху това, че помилваните от Портата по негово искане български заточеници (доклад № 49 от 15 окт. 1872 г.)[38] не са се възползували от решенето да се върнат в Свищов[39], като са обяснили, че са добре в Ангора и Диарбекир. Това обстоятелство го кара да предполага, че заточениците са добре информирани за неспокойната обстановка понастоящем и искат да се предпазят да влязат във връзка със сегашните нарушители на реда, което неминуемо ще стане при тяхното завръщане, а с това те за втори път ще се компрометират.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…                        

                                                      Монтлонг

Послепис:

Току-що получих известие от граф Лудолф, че комисарят на Портата, за когото стана дума в доклада  ми от 1 т.м.[40], вече е назначен в лицето на някогашния министър на полицията Али Саиб паша[41], към когото е придаден Шакир бей[42], като секретар. Комисията първо ще се отправи за София, след това ще посети също и местата на събитията.

                                                                                               Монтлонг

             ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 478, с. 254-255.

№ 7

Доклад  №  59 от О. Монтлонг до граф  Г. Андраши за публикувани неточни съобщения по  събитията във връзка с обира на турската поща и тревогата на българите от избора на Шакир бей за член на извънредния съд за процеса в София

                                                                                                  Русе, 9 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Генерал-губернаторът[43] е дал приложената дописка[44] във вчерашния брой на служебния вестник[45] за разкритата в Софийски санджак конспирация, за да поправи съобщенията на един турски вестник и на английския Левант хералд[46].

Какво е съобщил турският вестник не ми е известно. Но в английския не намирам  ни сянка на твърдение, че целта на изпратения за София комисар на Портата Али Саиб паша е била да разследва възникналите вълнения между българи и мохамедани. Аз разбрах от гореспоменатото официално опровержение, че Левант хералд само е избутан напред, докато, напротив, намерението е да се изобличат единствените източници на невярното съобщение, а именно тукашната руска канцелария[47] и руското посолство в Цариград, които търсят възможност да го разпространяват, а именно, че се отнася само до един обир, в който участвали едновременно турци и българи, но в никакъв случай за политическо деяние на българите.

Позволявам си да добавя, че в същия служебен вестник[48] на вилаета непосредствено преди опровержението и очевидно да му даде повече тежест стои  бележка че Мазхар паша[49] в София (който откри конспирацията) бил издигнат в ранг румелийски бейлербей.

Българите в Русе са обхванати от голяма паника, след като разбраха, че  като придружител на комисаря на Портата и като негов секретар е пристигнал Шакир бей[50], бившата дясна ръка на Мидхат паша[51] в Багдад. В неговия избор те предугаждат стремежа на Мидхат в последно време да си осигури влияние върху своя приемник във великото везирство[52]. Българите казват, щом Шакир бей е определен за съдия на нашите сънародници в София, ние знаем предварително, че те всички и кой знае колко още други ще трябва да заплатят с живота си.

В заключение искам още да отбележа, че назначението на Шакир бей, както  не по-малко и обстоятелството, че Портата току-що отново назначи губернатора на Тулча Измаил бей на неговия пост, известен като най-голям русофоб, действително оказа угнетяващо въздействие върху тукашната руска партия.

Същото докладвам в Цариград, което обаче е възможно едва с пощата на 15-ти.      

Приемете…

                                                                                                   Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ,  док. 481, с. 255-256.

№ 8

Из доклад № 60 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши  за оплаквания на в. „Свобода”  от многобройните арести, извършени от турските власти, и застъпничеството на  българския екзарх Антим пред Високата порта по този повод

                                                                                        Русе, 11 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

[…][53]         

Същият български вестник, излизащ в Букурещ[54], се оплаква от многобройните арести и конфискации, повод за които дава  на турците обирът при Орхание[55].

„Свобода” счита, че такива несправедливости без съмнение са предизвикателство към комитета[56].

Според същия източник българският екзарх[57] е протестирал пред Портата срещу арестите в Етрополе, Орхание и други села и е настоявал за една неутрална следствена комисия.

[…][58]

Същото докладвам в Цариград

Приемете…

                                                                                                   Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 482, с. 257.

№ 9

Доклад № 61 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за пристигането в Русе на членовете на извънредния  съд за процеса в София; за нови арести и заловени документи и прокламации; бивш сръбски офицер информирал Високата порта за събитията в България; бъдещето на в. „Свобода”

                                                                                             Русе, 14 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Следствената комисия от Цариград[59] пристигна тук вчера и още утре трябва да отпътува за София.

Арестите продължават. Вчера тук в Русе беше задържан един млад  български учител. Двама българи са прехвърлени от Ловеч[60] в затвора в София. В Самоков е арестувано едно лице, което е подало телеграма на определен адрес в Цариград със следния текст: „Събрахме инструментите. Представлението свърши”[61] Арестуваният трябвало да изпрати телеграма от частен характер във връзка с една железопътна сделка и за да запази тайната, той се уговорил с партньора с в Цариград да си послужи с условен текст.

При последния разговор, който вицеконсулът Лутероти[62] е имал с Мазхар паша[63], последният му е съобщил следното: Намерените книжа са разпределени в три каегории и трябва да стоят запечатани до пристигането на комисарите, чието изпращане самият той е предложил, за да не носи цялата отговорност. В намерените прокламации нямало нито дума за чужда сила, само призив към бунт против османското господство, за да получи и България княз, както княжествата Влашко и Молдова, Сърбия и Черна гора.

Съгласно една бележка, която току-що тайно получих, първото съобщение за безредиците в България Портата е получила от един уволнен сръбски офицер. Увериха ме също, че българският вестник  „Свобода”  от Нова година ще стане собственост на сръбско дружество.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                       Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ, ч.ІІ, док 483, с. 257-258.

№ 10

Доклад  № 62 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за становището на членовете на извънредния съд относно ролята на Сърбия в българските  събития

                                                                                              Русе, 20 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Комисарите на Портата А. Саиб паша, Шакир бей и хаджи Иванчо[64], които тук публично си дават вид, че много бързат и предвиждат престоят им в София да трае най-малко два месеца, тъй като масовите арести ще изискват продължителни разпити, те и по-специално Шакир бей и хаджи Иванчо са съобщили поверително на тукашни свои близки познати, че: още от времето на великия везир Махмуд[65] в Портата постъпил донос относно подготвян в Сърбия заговор за революционизиране на България. Махмуд паша го отнесъл „към дело”. Сегащният кабинет обаче, след като попаднал на него, се заел с въпроса като сметнал това донесение за особено важно, още повече, че сръбската агенция в Цариград потвърдила наличието на българска конспирация. По същество всичко се свежда до една сръбска интрига.

Чрез своите[66] емисари Сърбия е раздала на българите цял комплект от прокламации и след това сама е донесла на Портата за бунтовните книжа, за да предизвика у нея страх и да й окаже натиск във връзка с благоприятното решаване на въпроса за Зворник.

На българите и на ум не им идва да заговорничат, те изглежда съвсем нямат вина и в близките няколко дни повечето от арестуваните  ще бъдат освободени.

Позволявам си най-покорно и без да избързвам, да добавя, че ако тази версия е вярна, а това изглежда твърде вероятно, извършените убийства ще продължат да бъдат една неизяснена загадка и ако не се открие нещо друго, ще се смятат подбудени от сръбските емисари.

Смея да отбележа, че в България от една година стана нещо обикновено да се чува за отделни политически убийства и че който познава  същността и характера на българина, едва ли ще му припише способността да убива своите сънародници по политически мотиви.   

Същото ще докладвам в Цариград на 22 т. м.

Приемете…

                                                                                                     Монтлонг

            ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 484, с. 258-259.

№ 11

Политически доклад № 10 от Р. Далиел до лорд Гренвил за пристигането на членовете на извънредния съд в Русе и мнението му за версиите по събитията свързани с ограбването на турската поща

                                                                                        Русе, 22 декември 1872 г.

Милорд,

Комисия в състав Али Саиб паша, бивш комендант на гарнизона във Видин, а неотдавна за съвсем кратко време министър на полицията в Цариград, хаджи Иванчо, българин, родом от Русе, понастоящем един от българските членове на Държавния съвет (shurai deolet) и Шакир бей, бивш мютесариф (губернатор) на Русенска област, когато Мидхат паша беше генерал-губернатор, а след това на същия пост с Мидхат паша в Багдат пристигна тук на 13 т.м. и продължи за София на 15 т. м. във връзка с една конспирация или заговор с политически характер, за който се твърди, че е бил разкрит в онзи район, както аз споменах на Ваше превъзходителство в моя политически  доклад на  № 9 от 2 т.м.[67] Абдул Керим паша, командуващ втория корпус на армията, пристигна тук от Шумен по инструкция на Портата да разговаря с членовете на комисията и с генерал-губернатора[68]. Както се разбира, комисарите трябва да докладват директно в Цариград и може би ще мине известно време, преди тук да се научи нещо положително за резултатите от тези разследвания. И въпреки че както писах на Ваше превъзходителство нищо особено не се е случило, мисля, че е желателно да Ви уведомя за това, което досега е известно тук. В моя доклад № 9 аз съобщих, че генерал-губернаторът ми е казал за някои направени арести и за откритите компрометиращи документи. Генерал-губернаторът се придържа към това изявление и въпреки че известен брой от арестуваните лица (възлизащи, както казват, в един момент на почти 200) са освободени, напоследък бяха извършени допълнителни арести.

Руският генерален консул[69] и българските вестници в Букурещ поддържат че в тази работа няма нищо политическо и че турските власти в София под натиска на правителството във връзка с обира на парите от пощата са измислили историята за конспирацията и са се възползувал от нея, за да влизат в къщите, да затварят невинни хора и да крадат пари наляво и надясно.

Това което не доказва едно такова гледище, а му придава известно местно значение, е, че почти няма съмнение за извършени актове на насилие и варварство от местната полиция при извършването на арестите.

Трета теория, която очевидно е създадена от членовете на комисията по разследването по време на престоя им тук, е, че заговорът (или каквото и да се е оказало) е по-скоро от сръбски, отколко от български произход, че книжата с компрометиращ характер били внесени от сръбски емисари с цел да се възбудят размирици или да се създаде впечатление за размирици в България, за да се принуди Портата пред страх от затруднения в тяхната страна да бъде по-податлива  по въпроса за Зворник и т.н.

Ваше превъзходителство няма да се изненада, че се разпространяват най-различни слухове за голям брой хора, набедени като замесени, за това, че сръбският агент в Цариград накрая е дал някаква информация на Портата и т.н.  Всичко това отнесох до посланика[70], тъй като негово превъзходителство може да бъде до известна степен в състояние да провери дали са достоверни, но аз няма да се разпростирам върху тях пред Ваше превъзходителство. Виенските вестници също са пълни с най-невероятни измислици по въпроса.

Моят австрийски колега[71] беше така добър да ми съобщи съдържанието на няколко доклада, които е получил от София, където австрийците имат вицеконсул[72]. Впечатлението, което си създавам от тях, е, че вицеконсулът, който явно пише безпристрастно и прави разлика между факти и слухове, в никакъв случай не смята аферата за измислица, въпреки, че местните власти в София са преиначили нещата. Той наскоро писа, че няколко български учители, и то не само от района в пряка близост до София, но и от други места, също били замесени. Тук това води до извода, че руските панславистки литературни дружества в Москва и Петербург[73] винаги във връзка с руското правителство, може да имат нещо общо с тази работа, тъй като много от българските учители са получили образованието си в Русия и след завръщането си в страната много често посещават руските консулства. Както изглежда, с Ваше и на посланика знание трябва да бъде проверено дали руското правителство е склонно в момента  да бъде придирчиво към Портата във връзка със случая.

Въпреки че се страхувам да не сметнете, че с предложението си да се извършат тези наблюдения надхвърлям сферата на своите права, смятам, че може би си заслужава да се има предвид, че литературните дружества са удобен, но невинаги напълно управляем инструмент  на имперския кабинет за пропаганда в чужбина (поне такова е мнението на лица, до известна степен запознати с тяхната организация), тъй като те по-скоро форсират, вместо да следват по-предпазливата  политика на руските държавници.

От това което говорят комисарите, по-скоро изглежда, че Портата желае да потули работата, и аз подозирам, че руският генерален консул е много доволен от възможността за такъв изход.

Имам чест…

                                                                                                Р. Далиел

            Чернова на изходящ документ. Ръкопис на английски.

             PRO, London, FO 195/1006; ЦДИА 11, 18/10; АИИ БАН, КМФ 04, оп. 20.

№ 12

Доклад  № 63 А-В от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за освобождаването на задържаните в Русе българи; за нови арести; ролята на Сърбия във вълненията; мютесарифа на София за събитията; бягството на един калугер от Драгалевския манастир

                                                                                                   Русе, 22 декември[74] 1872 г.

            Високоблагородни графе,

Задържаните тук българи бяха незабавно освободени. Генерал-губернаторът[75] твърди, че в целия вилает са останали задържани само още двадесет лица.

Общото мнение в момента тук е, че Сърбия носи  цялата вина за вълненията. Сръбски агент – провокатори били успели отчасти чрез убеждение, отчасти чрез заплахи да заблудят  отделни българи.

Току-що получих новини от София. На 11 декември са транспортирани от Орхание[76] за София 6 лица и там се очаква пристигането от Видин на още трима задържани. Междувременно в София е доведен един учител от Оряхово[77]. Мютесарифът[78] уведомил имперския и кралски вицеконсул[79], че до сега са били компрометирани 7 български учители. Същевременно този османски чиновник се оплакал от колегата си в Търново[80] за това, че не успял да издири един духовник[81] от  Ловеч[82], както и от продължително проявяваното безсилие на властите в Пловдив. В България, казал мютесарифът от дълго време  са внасяни седмично по 120 револвера и е голяма щастие, че конспирацията е разкрита преди настъпването на пролетта. Към това г-н Лутероти с право добави, че той не би могъл да знае дали чрез такива изявления мютесарифът не възнамерява да представи своите мними заслуги в благоприятна светлина. Освен това той не счита за невъзможно, че на работната маса на мютесарифа по негово сведение било поставено заплашително писмо със съдържание: „Ти наистина действаш в интерес на правителството, обаче в никакъв случай в свой собствен. Пази се!”

Докладът от София завършва:[83]

Един поп от Драгалевския манастир[84], предрешен като турчин е избягал в Сърбия по неизвестни пътища. Драгалевският манастир се намира във Витоша[85], на около два часа път от София. Говори се, че някакъв поп от Враца[86] също е избягал”.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                Монтлонг

Оригинал. Ръкопис на немски.

HHStA, Wien. PA XXXVІІІ, Kart. 197.

АИИ БАН, КМФ, 03, оп.18 (Вж също ДНБИ, т.VІ, ч. ІІ, док. 473, с. 250-251).

№ 13

Доклад  № 63 В от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за оплаквания на Хамди паша от неверни сведения в австрийската преса за стълкновения между българи и турци и становището му по разследванията на  събитията в Орхание

                                                                                                 Русе, 23 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Генерал-губернаторът[87] на вилаета днес изпрати при мене своя първи преводач със следното поръчение:

Чрез имперския германски консул г-н Калиш[88] му било разказано, че австро-унгарските вестници съдържат кореспонденции от Русе, в които се споменава за кланета между турци и българи, за публични наказания и даже за убийства непосредствено в двора на Конака. Тъй като сега на валията не му е ясно какво е мнението в чужбина за неговата администрация, той ме помоли настоятелно да наредя да се  опровергаят неверните съобщения.

Аз казах да отговорят на генерал-губернатора, че тъй като от споменатите от него вестници единият не излиза в Монархията, а другият не е официален, аз при най-добро желание не мога да удовлетворя неговите иначе съвсем основателни претенции.

Вестниците за които става дума, са  „Аугсбургер  алгемайне  цайтунг” и  „Нойе  фрайе пресе”,  които предават съответните статии.

Това, че тези вестникарски съобщения съдържат големи изопачения, е  безсъмнено, тъй като въобще нито тук, нито в София не са се случили кървави сблъсквания между турци и българи.

Учудващо е само, че кореспондент на виенските вестници е синът на самия  консул Калиш,  чиито първи литературни опити са били донасяни на валията от самия баща.

Използвах повода да поръчам да запитат генерал-губернатора какви са обстоятелствата във връзка с разпространяваните в известна степен противоречиви слухове по аферата от Орхание.

Валията се изказа, че той няма  основание нито на йота да се откаже от своите предишни  (докладван от мен) съобщения. Първите следствени протокол на които се основават неговите сведения, вече се намират в Цариград. Съдържащите се в протоколите признания, направени от виновните, са подписани от тях. Опитът който сега се прави от определени среди да се представят българите като невинни или най-малкото като жертви на сръбските интриги, трябва съвсем решително да се окачествят като маневра, без с това да са отрича, че Сърбия е съпричастна в българските работи.

Позволявам си към тези изказвания на генерал-губернатора, които имам  всички основания да приема за негово убеждение, само да отбележа имат ли нещата действително и друга страна и е ли становището на валията такова и на Портата. Защо тя разпореди да бъдат освободени толкова задържани, защо тя прехвърли на друго място каймакамина и касиера на Орхание, безспорно много важни свидетели, още преди[89] пристигането на комисията и накрая защо тя представя копията от оригиналните протоколи с признанията на виновните и така късно, а не веднага изпраща комисар на мястото на събитието.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                           Генерален консул

                                                                                                   Монтлонг

Оригинал. Ръкопис на немски.

HHStA,  Wien  PA  XXXVIII,  Kart. 197.

АИИ БАН, КМФ 03, оп. 18.                                                                  

№ 14

Доклад  № 64 от О. Монтлонг до граф  Г. Андраши за пристигането  на членовете на извънредния съд в София и началото на дейността им; ролята на Н. Геров за поддържане духа на арестуваните; арести в Кюстендил

                                                                                      Русе, 29 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Следователите комисари[90] са били посрещнати в София на 19 т.м. и на 21 са започнали своята дейност с това, че задържаните обвиняеми, които до сега са били настанени в различни места, са събрани в един затвор и охраната им е била подсилена с още 20 души кавалерия,  които е трябвало за целта да се преселят от своята казарма в Конака.

Българският учител Ковачев[91] от София, когото Мазхар паша наистина още в деня преди пристигането на комисията окачествил като виновен, но съвсем леко компрометиран и до сега са се отнасяли към него много внимателно, бил преместен по заповед на комисията в общия арест.

Според едно частно писмо от Пловдив тамошният руски вицеконсул Геров[92] поддържа оживена кореспонденция със своите български приятели в София, между  които е един българин, намиращ се под руска закрила. На съобщенията на Геров се приписва това, че българите в последно време са отхвърлили всякакъв страх и едва ли не с безразличие очакват резултатите от следствената комисия.

Същият източник съобщава, че мютесарифът от Пловдив[93], от чиято мудност още по-рано се оплакваше Мазхар паша, се намира под влияние на споменатия руски вицеконсул и окачествява така нареченото разкриване на български таен съюз като смешна измислица.

В последно време били арестувани само още двама попа в Кюстендил и били закарани в София. Мазхар паша се изказа, че задържането им не е по политически мотиви – тескеретата им не били редовни. Поради това той ги върнал в родното им Търново.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                    Монтлонг           

ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док.485, с. 259.

№ 15

Из доклад № 1 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за бягството на игумена на Драгалевския манастир

                                                                                      Русе, 5  януари 1873 г.

Високоблагородни графе,

[…][94]

Игуменът на манастира в планината Витоша[95], за чието бягство имах чест да докладвам на 22 миналия месец с № 63 А-В[96]се намира не в Сърбия, а в Букурещ, където той трябва да е водил разговор с моя руски колега[97], който тези дни, придружен от своя български преводач[98], се отправил за румънската столица.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                               Монтлонг

Оригинал. Ръкопис на немски

HHStA,  Wien PA XXXVIII, Kart. 200.

АИИ  БАН, КМФ 03, оп. 18.

№ 16

Доклад  № 3 от  О. Монтлонг до граф Г. Андраши за залавянето на мнимия Левски при  Хърсово и за разследванията на извънредния съд

                                                                                                         Русе, 10 януари 1873 г.

Високоблагородни графе,

На 27 миналия месец до следствената комисия в София пристигна  телеграма, която известяваше, че при Хърсово[99] бил задържан Васил Левски[100], в момента,  когато е искал да премине Дунава[101]. Али Саиб паша и двамата му колеги при една визита,  която те върнали на австрийския вицеконсул в София[102], лично са съобщили на този консулски служител въпросния факт като събитие от изключителна важност, тъй като Дякон Левски[103] е считан за един от  водачите на движението, което поради аферата в Орхание е осуетено още в зародиш.

Следователите комисари провеждат заседанията си с помощта на по двама  членове на идарие[104] и темези хухук меджилис[105], половината турци, половината българи, както и понастоящем двама първенци от София, Муста бей[106] и чорбаджи хаджи Мано[107]. Двама препоръчани от Цариград писари водят секретарската служба. Мютесарифът Мазхар бей и кавалерийският полковник Селам бей[108] не присъстват на разпитите.

До 23 миналия месец бяха разследвани предимно Димитър Сербли и хаджи Станчо[109] от Тетевен. Първият потвърдил своите самопризнания, вторият ги отрекъл.Според показанията на Сербли,  Васил Дякон Левски е играел по-значителна роля, отколкото той самият и неговото признание би  имало по-голяма стойност.

Приемете…

                                                                                                          Монтлонг

ДНБИ, т.VІ, ч. ІІ, док. 487, с. 261.

№ 17

Доклад  № 9 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за изненадата на Саиб паша от разрастването на революционното движение в България; залавянето и разпита на Васил Левски

                                                                                          Русе, 24 януари 1873 г.

Високоблагородни графе,

Председателят  на следствената комисия в София Али Саиб паша изразил своето учудване пред австрийския вицеконсул Лутероти от това, че както излиза от заловените документи, в които кореспондентите си прикачват турски имена, добре организирани   комитети вече две години са могли да вършат своята работа, без властите и понятие да имат за това.

Осъдените лица преди депортирането им били фотографирани общо с похвална предвидливост в случай, че някой затворник по време на пътя избяга от конвоя.

Заловеният при Хърсово Васил Дякон Левски[110], както имах честта да докладвам на 10 т. м., № 3[111] бил освободен от следствената комисия, след като тя разпознала в негово лице един съвършено безопасен турчин на име Осман. Истинският Васил Дякон Левски бил заловен едва по-късно в Търновския санджак и отведен в София на 16 т.м. Той се е съпротивлявал на заптиетата и в схватката бил ранен в главата. Заедно с него  били арестувани двамата му спътници[112]. Г-н Лутероти съобщава за резултата от първия му разпит: “Показанията на Дякон Левски като на главна личност представляват най-голям интерес. Отначало Дякон Левски отричаше и само пред наличието на намерените  у него писма,  както и на няколко други такива попаднали преди това в ръцете на властите започна да признава. Според поверителните сведения на един мой приятел[113], които е в близки връзки с един от членовете на комисията, Дякон Левски е заявил, че Букурещкият комитет[114] знаел за орханийската афера и писмено поискал от него да го уведоми дали това разбойническо нападение е извършено от хора на комитета или от лица, които стоят извън него. В първия случай комитетът щял да заповяда на своите хора, намиращи се на разположение във Влашко да преминат Дунава и незабавно да започнат революцията. Във втория случай Дякон Левски имал заповед да продължи започнатата си мисия. Според  същия източник Дякон Левски бил отговорил на Комитета, че това не били негови членове, тъй като той самият  отначало не го е допускал. Обаче след като Букурещкият комитет установил, че обирът е извършен от негови хора, писал на Дякон Левски, че те са били изключени от неговата среда, поради което той, Дякон Левски, също е възнамерявал да се отправи за Цариград, за да открие всичко на правителството. На път за там обаче бил задържан в едно село заедно с двамата му спътници. За получаване на заповеди четири пъти той бил пътувал до Букурещ. Ръководителите на тамошния комитет той не бил познавал, защото винаги когато говорели с него, те носели маска на лицето си. Като места, които посещавал, за да изпълнява нарежданият на комитета, той посочил Свищов[115], Ловеч[116] и Пловдив, последното място, което посетил при неотдавнашното си завръщане от Букурещ през Цариград.

Същото ще докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                Монтлонг

ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 492, с. 265-266.

Вж. също споменатите в увода публикации.

№ 18

Доклад № 26 от д-р М. Калиш до фон Кендел в Цариград за резултатите от разследванията в София по обира на турската поща и очакваната присъда на Васил Левски[117]

                                                                                      Русе, 25 януари 1873 г.

Вече съм в състояние да докладвам нещо за резултата от разследванията в София. Както се говори,  назначената за тази цел комисия е трябвало да осъди на смърт  някой си Димитър, водач на разбойниците, които са ограбили транспорта с парите, предназначени за гарнизона в София, на път от Орхание за същия град и той бил обесен. Освен това други 9 участвували в споменатия обир българи трябва да бъдат заточени във вътрешна Азия и много други да бъдат изпратени във Видинската крепост с присъда от 15 години затвор.

С пълна сигурност може да се приеме, че тези лица трябва да приемат такава съдба не само заради извършеното разбойническо нападение, но и поради други основания, които обаче строго се премълчават от правителството.

Както твърдят добре осведомени среди, смъртна присъда ще бъде издадена също и на Васил от Търново[118], който е замесен в тази работа и се оказва, че е член на българския революционен комитет[119]. Както генерал-губернаторът[120] ми сподели, задържаните в София като участници в революционния комитет лица, чийто брой трябва да е голям, в най-скоро време щели да бъдат наказани.

Носи се мълва, че във Враца[121], в дома на някой си хаджи Златко, е открит склад с оръжие[122]. Говори се също за една разбойническа банда, която вече се намирала в ръцете на правителството в Сливен[123] и чийто водач трябва да е един поп от същия град, който едновременно е член на градския съвет.

След българо-гръцките спорове, за които бе вече съобщено, повече нищо не се е случило и общественият ред и спокойствие са  възстановени[124].

                                                                                                   Калиш

Препис. Ръкопис на немски.

PAAA, Bonn, Oxford  IABq Tuerkei 107 Bd. 1.

АИИ  БАН, КМФ 06, оп. 1.

№ 19

Из доклад № 11  от О. Монтлонг до граф  Г. Андраши за екзекуцията на Димитър Общи, очната му ставка с Васил Левски, освобождаването на спътниците на Васил Левски; отпътуването на членовете на извънредния съд

                                                                                          Русе, 31 януари 1873 г.

Високоблагородни графе,

Изпълнението на смъртната присъда на Димитър Сербли стана в София на 22 т.м. сряда (въпреки турския обичай екзекуциите да се извършват само във вторник като пазарен ден). Към погребението на трупа беше пристъпено едва шест часа след екзекуцията. Тя направи слабо впечатление на населението. В очите на турците смъртната присъда е могла да му бъде спестена, тъй като той е този, който е разкрил заговора. За българите, напротив, като предател, той няма никакво право на съчувствие.

 Очната ставка на Димитър с Дякон Левски[125] не даде никакъв резултат. Последният се е признал за виновен и трябва според категоричните уверения на мютесарифа[126] на София също ще понесе смъртно наказание. Неговите двама спътници в момента на залавянето[127] били освободени по липса на улики.

На 25 януари все още не е била определена датата за връщането на следствената комисия[128] в Цариград. Във всеки случай комисията трябва да мине през Русе. Българският член на същата г-н хаджи Иванчо ефенди от няколко дни е на легло в София и много съкрушен. Диагнозата, че неговата болест е повече морална, отколкото физическа не е невероятна.

[...][129]

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                               Монтлонг

         ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 495, с. 269.

№ 20

Из доклад  № 12 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за откриване на склад с оръжие във Враца; за очакваните в Русе членове на извънредния съд

                                                                                                 Русе, 3 февруари 1873 г.

Високоблагородни графе,

[…][130]

По индиректен път (от консула във Видин доклад не съм получил) научих, че преди около 10 дни във Враца[131] у един българин на име хаджи Златко, брат на един убит по времето на Мидхат паша на дунавския параход „Германия” през 1867 г.[132], било намерено значително количество оръжие. Златко се намира под следствие във Видин[133].

Следствената комисия от София[134] се очаква тук всеки момент.

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                              Монтлонг

          ДНБИ, т. VІ, ч.ІІ, док. 497, с. 269-270.

№ 21

Доклад № 13 В от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за ролята на Сърбия в българското движение

                                                                                                   Русе, 5 февруари 1873 г.

Високоблагородни графе,

Моят великобритански колега[135] е получил от английския генерален консул в Белград[136] следния отговор на въпроса за евентуална сръбска намеса в българското движение: „Сръбското правителство не изглежда да има някакво активно участие или влияние върху българските стремежи в последно време. Навярно обаче тези стремежи имат своя изходен пункт на сръбско-българската граница, чието смесено население Букурещкият комитет[137] непрекъснато държи в брожение. От няколко дни по улиците на Белград може да бъде видян изгонения от Букурещ поради турски оплаквания Каравелов[138], редактор на преследвания комитетски вестник „Свобода”.  Сигурно е, че той или неговият брат лично е участвувал в нападението върху транспорта с парите край Орхание[139].

Същото докладвам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                      Монтлонг

 ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 497, с. 269-270.

№ 22

Из доклад № 15 от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за изказвания на Шакир бей и Мазхар паша за резултатите от процеса по ограбването на турската поща и очакваното изпълнение на присъдата на Васил Левски

                                                                                                   Русе, 10 февруари 1873 г.

Високоблагородни графе,

С пощата от 8 т. м. изпратих на посолството в Цариград приложеното тук съобщение за протичането на третото заседание на  русенската следствена комисия[140], наред с което докладвах следното:

„Завърналите се от София комисари ще останат тук още една седмица. Досега само Шакир бей разкри нещичко за резултатите от мисията. Сред приятели той не скривал учудването си, че от отговорите на някои инквизирани е ставала ясна достигналата до определена степен политическа зрелост на българската национална идея, един симптом, който Турция трябва да има предвид. По-нататък той заявил, че нещата в София имат силна политическа подкладка и само ранното разкритие е предотвратило да се постигне по-голямо разклонение в страната.  Дяконът на владиката[141] от Ловеч[142]  е убит от Димитър Сербли, защото е продал  на мютесарифа на по-висока цена тайната на Комитета, за чието опазване е поучил от същия 24 лири , и че Комисията[143], тъй като не е имала време в София за превод на всички конфискувани книжа, е взела със себе си целия пакет.

[…][144]”

Позволявам си днес да допълня, че според уверенията на току-що пристигналия тук мютесариф  Мазхар, повишен в паша в резултат на софийските събития, обесеният Димитър Сербли не е по рождение сърбин, както съобщи официалният вестник „Дунав”[145],  а българин. Той само е учил в Сърбия, след това е бил в Мексико[146], при Гарибалди  в Италия, в Дунавските княжества, в  Сърбия  и България. Мазхар паша ми каза също, че многоспоменаваният Васил Дякон Левски[147] в най-скоро време ще понесе  смъртно наказание.

[…]

Председателят на Софийската комисия Али Саиб паша днес се е върнал в Цариград.

Приемете…

                                                                                                                  Монтлонг

        ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ,  док.  498, с. 272-273.

№ 23

Политически доклад № 7 от Р. Далиел до министъра на външните работи за разкритията на процеса в София по обира на турската поща, за революционната дейност на Васил Левски и за смъртната му присъда; за изпратени петиции

                                                                                                 Русе, 14 февруари 1873 г.

Сър,

В допълнение на моя политически доклад  № 10 от 22 декември 1972 г.[148] сега продължавам  с информация относно подготовката за организиране на въстаническо движение в района на София, така както разбрах от разговори с членове на Комисията[149]  и с генерал-губернатора[150]. В моя политически доклад № 9 от 2 декември миналата година[151]  аз съобщих, че по време на разследванията, проведени във връзка с обира на турската поща, извършен през миналия октомври[152]  в околността на Орхание[153] недалеч от София, са намерени някои компрометиращи книжа и че са извършени многобройни арести.

Между арестуваните лица са били Димитър, българин, наречен Сербли, тъй като е живял много в това княжество, който е служил при Гарибалди и е участвал в Критското въстание, и Васил Левски Дякона (Дякон Левски)[154], българин, учил във военното училище в Белград[155].

Информацията получена от Комисията, е извлечена главно от Димитър, подкрепена по въпроси от второстепенно значение  от признанията на други арестувани лица. Дякон Левски,  върховен водач в организацията и  началник на Димитър,  досега е отказал да издаде своите съмишленици.

Основните неща които бяха разкрити са: Преди около година и половина Дякон Левски, Димитър и Ангел Кънчев[156], също българин (след като е видял, че е следен от турската полиция по политически причини, извършва самоубийство в Русе миналия март), изглежда били запознати от Каравелов, българин (редактор на революционен вестник, издаван на български в Букурещ[157]), и от друг българин[158] от Свищов[159] с няколко души, носещи маски. Димитър дал показания под клетва, че между маскираните били двама членове на руското генерално консулство в Букурещ и двама сърби от Белград, но не може точно да докаже това[160].

Тримата получили от маскираните лица инструкции, както е обяснено по-долу.  Преди около 14 месеца те преминали в България. Отначало не можели да направят нищо. Намерили благоприятни условия, няколко месеца след като по времето на Махмуд паша[161] като велик везир беше намалена редовната полиция на вилаета, а тайната полиция (teftish) беше обезсилена, заплатите на дребните служители намалени и била предвидена мярка,  която предизвикала  голямо недоволство у селячеството, а именно премахването на границите на малките владения, от които главно е съставена страната.

Всеки е имал район от страната, но почти нищо не е разкрито освен за  района на София.

В Ловеч[162] (град между София и Русе) бил разкрит комитет от 13 души. Дякон Левски[163] действувал като председател на този комитет. Само Дякон Левски и друг един член били заловени. В Орхание и пет села от неговия район и в София и едно село близо до нея били разкрити във всяко място по един двама много невежи селяни, които действували по заповеди от Комитета в Ловеч[164]. В Габрово и Сливен[165] (малък град на юг от Балкана),  изглежда, е имало филиали и емисари са ходели в Пловдив и Цариград.

[Комисарите ме информираха, че][166] няма доказателства да е предприета някаква значителна акция освен в района около София, степента и обхватът на възнамеряваното движение остават много неясни[167].

Според признанията планът бил българите да запалят някое турско село или села и ако турците започнат репресии,  да избягат в Балкана и да издържат там колкото е възможно по-дълго, да издадат манифест към великите сили, че християните са клани от мюсюлманите с надежда да предизвикат чуждестранна намеса. Дотук този план е същият както плана от 1867-1868 г., както е съобщавано в моите доклади от този период, с изключение на това, че тогава Балкана трябваше да бъде превзет от чети[168].

Изпратени през Дунава и от Сърбия[169], а сега от хора, събрани в самата страна. Забелязват се и някои различия, които заслужават внимание. През 1867-1868 г. българското селячество не взе участие и даже подпомогна правителството в преследването на четите. [По сведение на комисарите] Установено е, че няколкостотин души в малък район от страната са имали  известна представа, че се подготвя план за събиране Балкана и за съпротива срещу правителството. Водачите на селяните  Орхание и селата, изглежда, обаче не са имали никаква идея  за организацията, тъй като винаги на разпитите са отговаряли, че знаят само това, че трябвало да се съберат в Балкана. В тази работа били компрометирани много български свещеници и в поне един манастир били произнасяни пламенни речи. Българските учители също са замесени, но тази група от населението, обикновено образована в Русия, била силно подозирана и през 1867-1868 г.

Димитър, а също и някои други признали, че имали инструкции да ограбят правителствената поща, за да вложат парите във фонда на Букурещкия комитет[170] и да извлекат пари от по-богати българи под заплахата за убийство. Дякон Левски е ръководел политическите убийства[171].

Във Враца[172], (недалеч от  Орхание), са  намерени оръжия внесени в страната[173].

Димитър и Дякон Левски, и двамата замесени в убийства, били осъдени на смърт от Комисията. Първият е екзекутиран. Други 60 са осъдени частично на принудителен труд, а останалите на затвор в крепостта за периоди от 3 до 15 години[174]. Вероятно някои от тези присъди ще бъдат изпълнени в заточение в далечни провинции на Империята.

[От комисарите научих, че] намерените документи се състоят главно от кореспонденция между българи в Одеса, някои от които водачи от 1867-1868 г., и българи в Букурещ и в страната, някои устави или  правилници за организацията и работата на комитетите. [Добавиха, че тези документи засега са преведени само отчасти[175].] По всички въпроси засегнати в тях [комисарите са твърде резервирани], има големи резерви. [Комисарите заминаха за  Цариград вчера.]

Горната информация до голяма степен се основава на докладите, които австрийският генерален консул[176] получи от вицеконсула в София[177] по време на разследванията. И няма да има съществена разлика в това, което австрийският ми приятел  и италианският му колега сега пишат до техните посолства и легации.

Г-н Лонгуърт[178] ми писа на 24 миналия месец[179], че не мисли да е имало директни действия от страна на сръбското правителство, но е много възможно размирното население, полусръбско, полуалбанско, да е действувало под закрилата на Комитета в Букурещ, чиито членове обикновено са свързани с руски агенти[180], и че подозрителни лица, изглежда, са се движили около турската граница. Поставих директен въпрос на Шакир бей[181] дали има причина да се смята сръбското правителство въвлечено в случая, а той отговори, че смята, че да. Впечатлението което остана в мен обаче е, че намерените документи вероятно по-скоро компрометират много директно хора, които са на власт в Сърбия, отколкото доказват преки действия от страна на правителството на Княжеството. Що се отнася до Сърбия, на по-ниско равнище разбрах, че са намерени писма от Илия (наречен Македонли)[182] и според сведение, което имам от действуващия тук през 1868 г. генерал-губернатор[183], тогава турските власти са считали, че е назначен от сръбското правителство, за да възбуди въстаническо движение в Тесалия и Епир, и от Панайот войвода[184], добре известен като участник в четите през 1867-1868 г., и двамата живеещи обикновено в Белград.

Комисарите също твърдят, че 4-5 сръбски бандити, получаващи определена заплата от по 7 лири месечно, се движат напоследък около Дунава.

[Комисарите вярват, че] Русия е замесена, но че няма други доказателства за това освен твърдението на Димитър за хората с маски, кореспонденцията на българите в Одеса и участието на българските свещеници, много от тях получили образование в  Киев[185]. Към това може да бъде добавено, че комисарите[186] и генерал-губернаторът[187] вярват, че руснаците са знаели и са участвували и че руският драгоман[188] е участвувал в разпространението тук в града на в. „Свобода” (революционен букурещки вестник, споменат по-горе, получаван тайно), че през миналия месец март  руският генерален консул[189] изказал желанието да изведе Ангел Кънчев[190] извън страната и че много открито и постоянно приема в дома си българи с напредничави идеи.

Ваше превъзходителство вероятно е чул слуха за петиция, получена преди известно време от панслависткото (литературно) дружество в Петербург, която се предполага, че е подписана от християни от Сараево и която казват, че се отнася  до Светия синод и е отправена до всички църкви на Русия от името на босняците.

Бях информиран, че петиция с подобен характер била отправена напоследък от Видин до Петербург по следния начин. Два проекта на петиция били приготвени на турски - една с напълно невинен характер за Цариград,  друга, съдържаща жестоки оплаквания срещу султанското правителство, за Петербург. Тъй като малко българи могат да четат турски, проектът за Цариград бивал обясняван от организаторите на петицията и след това  българското население слагало отпечатъци. След това били информирани, че вторият проект бил идентичен с първия и сложили отпечатъците им, тогава първият проект бил отправен към Портата, а вторият към Петербург. Шакир бей добави, че той е чул за босненската петиция и не се съмнява, че печатите и подписите са получени по същия начин.

Комисията в Русе за бунта от 12 миналия месец все още заседава. Дневният ред се провежда по много бавен начин. Ще информирам Ваше превъзходителство за резултата.

Имам чест…

                                                                                                   Р. Далиел

Чернова на изходящ документ. Ръкопис на английски.

PRO, London, FO 195/1006.

ЦДИА, 11; 18/10. АИИ БАН, КМФ 04, оп. 20.

№  24

Доклад № 16 А-В от О. Монтлонг до граф Г. Андраши за сведенията,

които е получил от Шакир бей за резултатите от процеса в София по обира на  турската поща; изпратени петиции

                                                                                            Русе, 14 февруари 1873 г.

Високоблагородни графе,

Имам чест най-покорно да потвърдя на Ваше превъзходителство дълбоката си благодарност за получаването на височайшето писмо от 6 т. м.[191]

Шакир бей от Софийската следствена комисия[192] утре се връща в Цариград.

По-долу имам чест да предам неговите съобщения за резултатите от разследванията в София, направени отчасти на моите колеги[193], отчасти на мен.

Преди около 14 месеца по нареждане на главния редактор на в. „Свобода”  в Букурещ или по-точно на Букурещкия български комитет[194] чрез трима агенти вербовчици, познати от предишни въстания и живеещи сега в Белград – Илия Матич, воевода от Македония[195], Панайот воевода[196]  от Сливен[197] и Цвятко от Видин[198] са били изпратени трима мъже за България, за да подготвят въстание през пролетта  на1873 г.[199]

Тези емисари били:

Васил Дякон Левски, наричан също Васил Левски[200], 24 годишен[201], възпитаник на Белградското военно училище[202], интелигентен, осъден на смърт от следствената комисия.

Димитър Сербли от Карлово[203], 38-годишен не знае да чете и пише, предводител на бандата, която нападна транспорта с парите при Орхание,  неотдавна екзекутиран в София.

Ангел Кънчев[204], който се застреля при неговото арестуване на 17 март 1872 г. в Русе (доклад от 17 март 1872 г., № 13 А[205]).

Дълго време емисарите били осъдени на бездействие, защото добре познавали бдителността на тайната полиция на вилаета, специално на нейния шеф Ахмед бей. Едва след като по време на великия везир Махмуд паша по съображения за икономии броят на заптиетата беше намален и тайната полиция бе съвсем разтурена, гореспоменатите започнали да действуват, при което Дякон Левски поема особената задача  този,  който отказва да внесе своя дял за комитетските цели, да бъде заплашен и при необходимост заплахата да се изпълни[206].

В Ловеч[207] Дякон Левски и Сербли създали Централен комитет, а  в  София и Орхание – подкомитети.

Планът на заговора бил: да се нападне и да се запали едно село, в което живеят само мюсюлмани, след това като защита от надигането на турското население срещу християните да избягат в близките планини и да се държат толкова дълго, докато се намесят извиканите на помощ християнски сили.

Комисията изпратена от Портата в София[208], имала ограничени пълномощия. На нея и било възложено само дознанието и осъждането на вече задържаните до момента на нейното пристигане на място лица, но не й е било разрешено да се разпростира върху целия вилает и върху лица, които бъдат уличени като компрометирани в хода на разпитите.

Комисията осъди общо 62 души, между тях двама на смърт, останалите на затвор или интерниране за срок от 3 до 15 години[209]. Между компрометираните има голям брой попове[210]. Само участието на сръбското правителство се струва на Шакир бей умряла работа. Фондът за начинанието идва от приятелката на редактора Каравелов, сръбкиня[211]. Било намерено едно писмо от считания за умрял по времето, когато Мидхат паша беше генерал- губернатор на вилаета[212], съзаклятник Филип Тотъо[213], от което се разбира, че същият понастоящем пребивава в Одеса. У Дякон Левски било намерено писмо (вероятно от Букурещ) след аферата от Орхание, което гласи: той трябва да се постарае на всяка цена да освободи от затворите компрометираните при обира комитетски хора. Едва след отпътуването на комисията от София беше открит още един комитет  в Сливен[214]. Освен това се констатира, че съвсем неотдавна във Видин били изготвени и представени за подписване две петиции – едната до великия везир, съдържаща желанията и оплакванията на българите, изразени във верноподаническа форма, другата до руското правителство, издържана в пламенен тон и молеща за помощ срещу турското потисничество. Този последният адрес бил подписан  на доверие от повечето българи, които били  заблудени, че подписват петиция със същия текст  като тази до великия везир.

Имам чест към тези съобщения на Шакир бей да добавя непотвърдената  още новина, че на оръжията, намерени във Враца, за които съобщих на 3 т.м.под № 12[215], може да се прочете като място на производство Тула.

Същото съобщавам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                Монтлонг

ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 499, с. 247-275.

№ 25

Из доклад № 19 от О. Монтлонг до граф Андраши за изпълнението на смъртната присъда на Васил Левски

                                                                                               Русе, 10 март 1873 г.

Високоблагородни графе,

[…][216]

В София на 18 миналия месец беше изпълнена смъртната присъда на Васил Дякон Левски[217].

[…][218]   

Същото съобщавам в Цариград.

Приемете…

                                                                                                  Монтлонг

ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ,  док. 504, с. 278.

ДОНЕСЕНИЯ  ТРОИХ  ИНОСТРАННЪІХ КОНСУЛОВ В РУСЕ О  ВАСИЛЕ  ЛЕВСКОМ И  ПРОЦЕССЕ  ПО  ОГРАБЛЕНИЮ ТУРЕЦКОЙ  ПОЧТЪІ

(23.  ХІ. 1872 – 10. ІІІ. 1873 г.)

Евд.  Петрова

Резюме

     В переводе на болгарском  языке  публикуются  25  докладов троих иностранных консулов в Русе о Василе Левском и об ограблении турецкой почты в проходе  Арабаконак, совершеном  22 сентебря 1872 г. Из них 21 австро-венгерские, 2 – британские, 2 – германские. Семнадцат австро-венгерских докладов  знакомы из сборника "Документи за новата история на българския народ”, т. VІ, ч. ІІ, составленного  П. Никовым, под редакцией Ст. Романского,  где они опобликованы на немецком языке. Осталъные документы отысканы в  микрофилмовых колекциях иностранных документов, сохраняемых в Централъном государственном историческом архиве и в архиве Института истории – БАН, за исключением документа № 18, найденного в Политическом архиве МИД ФРГ в Бонне.

Доклады содержат известные консулам Монтлонгу, Далиелю и Калищу сведения о нападения почты, арестах, расследовании и установленных в нем фактов о революционной организации и ее деятелей, о Левском, об его роли в “заговоре” и в организации, об его связях с Бухарестом и с Каравеловым, о деятелъности БРЦК в Бухаресте. Восемъ из опубликованных документов содержат сведения, прямо связанные с великим болгарским революционером. Публикация в целом предоставляет данные, которые могут быт изполъзованы при исследовании националъноосвободителъного движения болгарского народа.

Документи составлены лицами, стоявшими вне общества как порабощенных, так и поработителей. Их авторы принимают услышанное и увиденное по-своему и препередают со своей точки зрения  и с позиции государства, представителями которого они являются. Источниками большой части сведений о процессе и раскрытиях являются турки и они свидетелствуют об отношении османской администрации к болгарской национальноосвободительной борьбе. Наряду с этим в докладах заметны и элементы удивления перед политической зрелостью этого, жившего веками подряд под робством народа,  а также некоторые нотки сочувствия к судьбе его синовей – таких как Васил Левски.

Опубликованные донесения показывает, что турецкие власти и консулы пытаются искать подоплеку борьбы болгарского народа за политическое освобождение во влиянии внешних сил – России и Сербии, но в конечном итоге не могут не признать  внутренний  национальный характер движения.

Документы датированы по новому стилю, систематизированы в хронологическом порядке, независимо от авторов. Географические имена осовременены. Научный комментар содержит данные об опомянутых лицах, событиях и т.д., а также о некоторых неточностях в консульских докладах.

    

DOKUMENTS  DE  TROIS  CONSULS   ETRANGERS  A  ROUSSE CONSERNANT  VASSIL  LEVSKI ET  LE  PROCES  SUR  LE  PILLAGE  DE  LA  POSTE  TURQUE

(23.  ХІ. 1872 – 10. ІІІ. 1873)

Evd. Petrova

Résumé

 

Les rapports des trios consuls étrangers à Roussé (au nombre de 25) sont  publies dans leur traduction bulgare. Ils traitent des questions relatives à Levski et au pillage de la poste turque effectué le 22 septembre 1872, dans le col d’Arabakonak. Parmi ces rapports, 21 sont autrichiens-hongrois, 2- britanniques et 2 – allemands.  On connaît 17 des rapports autrichiens-hongrois qui ont été publiés en allemand dans le recueil “Documents sur l’histoire moderne du peuple bulgare”, vol. VI, partie II, compilé par  P. Nikov  sous la rédaction de St. Romanski. Les autres documents ont été trouvés dans les collections de microfilms de documents étrangers, conserves dans les Archives historiques centrales d’Etat et dans les Archives de l’Institut d’Histoire auprès de l’Académie bulgare des Sciences. Seul le document №18, découvert dans les Archives politiques du ministère des Affaires étrangères á Bonn, R. F. A., fait exception.
          Les documents contiennent les renseignements des consuls Montlong, Daliel , et Kalish sur le vol de la poste turque, les arrêts et l’enquête, ainsi  que les faits  constatés pendant l’instruction au sujet de l’organisation révolutionnaire et ses militants, sur Levski et son rôle dans sa “conspiration” et dans l’organisation, ses  relations avec Bukarest et Karavelov, et enfin, sur l’activité du Comité central révolutionnaire bulgare á Bukarest.  Huit des documents publies contiennent des renseignements qui se rapportent directement au grand révolutionnaire bulgare. Globalement, la publication met á la disposition du  lecteur des données qui peuvent être utilisées dans  l’étude du mouvement de la libération du peuple bulgare.
          Les documents proviennent de personnes qui n’appartiennent  ni aux milieux de la population asservie, ni á seux des asservisseurs. Les auteurs des documents relatent ce qu’ils ont vu ou entendu, en partant toujours de leur propre point de vue, et de la position de l’état qu’il  représentent. Une grande partie des renseignements sur le procès et sur les révélations qui s’ensuivent proviennent du côté turc et demontrent clairement  l’attitude de l’administration  ottomane á l’égard  de la lutte du peuple bulgare pour sa libération nationale. On perçoit également dans ces documents les preuves de l’étonnement causé par l’existence d’un mûrissement  politique chez un peuple qui a vécu des siècles durant dans l’esclavage,  aussi  bien que certaines notes de compassion a l’égard du  sort de l’un de ses fils – Vassil Levski.
          Les renseignements publies prouvent que les autorités turques et les consuls ont essayé de chercher l’incitation de la lutte du peuple bulgare pour sa libération, dans l’influence des forces étrangères – la Russie et la Serbie, mais  finalement il leur a été  impossible  d’ignorer le caractère national du mouvement  révolutionnaire.
          Les dates des documents sont  corrigées d’après  le calendrier grégorien. Les rapports sans ranges par ordre chronologique, sans tenir compte de leurs auteurs. Les noms géographiques donnés sont les noms contemporains. Le commentaire scientifique comporte des données sur les personnages et les évènements mentionnés, ainsi que sur certaines inexactitudes dans les rapports des consuls.                                     

                                                       

АВСТРО-УНГАРСКИ ИЗВОРИ ЗА АРЕСТИТЕ И РАЗСЛЕДВАНИЯТА В СОФИЙСКАТА ПРОВИНЦИЯ И ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ (декември 1872- февруари 1873)

Евдокия Василева Петрова

• Публикувано в: Известия на държавните архиви,  кн. 58, 1989, с. 221-229.

По повод на 150-годишнината на от рождението на Васил Левски дейността по издирването и проучването на нови документални свидетелства за неговата личност и за революционното му дело се разшири и активизира, като обхвана по-целенасочено и изворите от чуждестранен произход. Отнася се преди всичко за кореспонденцията на дипломатическите и консулските  представители по нашите земи, както и материалите в чуждата преса, свързани със събитията по Арабаконашкия обир и процеса в София[219].

Издирени и обнародвани бяха редица доклади на чуждестранните консули в Русе: Робърт Далиел - Великобритания, д-р Мориц Калиш – Германия, Оскар Монтлонг – Австро-Унгария[220], Александър Машнин - Русия[221], Чезаре Дурандо - Италия[222], а също и дописките от  „Московские ведомости”[223]. Дадени бяха оценки за приноса на тези  архивни извори  за осветляване на важни моменти от дейността на  Българския революционен централен комитет и за интерпретацията на съдебния процес в София на фона на съотношението на силите на европейската политическа сцена[224].

Към известните вече извори тук публикуваме още осем документа от австро-унгарски произход, свързани със събитията от края на 1872 и началото на 1873 г. – три доклада на граф Лудолф, представител на дуалистичната империя в Цариград (док. 1-3) и пет донесения на Чучкович, австро-унгарски пощенски служител (експедитор на австрийската поща) в Алексинац, град недалеч от Ниш, на главния път от София за Белград (док. 4-8). Чучкович е един от агент-информаторите на видния австро-унгарски дипломат, политик и държавен деец Бениамин Калай, по това време  генерален консул в Белград[225] Сведенията за процеса и за събитията в София Чучкович получава  от Лутероти[226] и доколкото ги намираме в донесенията, те са оскъдни и неточни. Това което заслужава внимание обаче, е,  че наред с тях  авторът дава ценна информация за отзвука на българските събития сред обществеността  в Сърбия (док. 4-6), обосновава липсата на каквато и да е помощ и съдействие  от сръбска страна за революционното движение в България (док. 7), спира вниманието върху Дякон Левски като един от първите вождове на българските бунтовници (док. 8).

От докладите на граф Лудолф и на Чучкович става ясно колко бързо новината за революционните прояви на българите надхвърля границите на  вилаета, като привлича интереса и приковава вниманието на турските управляващи среди, на чуждата дипломация и на обществеността.

Още първите телеграфически съобщения от  Русе за обира на турската  поща и арестите на комитетски дейци от 23 и 25 ноември 1872 г. активизират граф Лудолф в Цариград да търси дипломатически контакти. Три дни по-късно той вече информира граф Андраши във Виена за становищата на руския посланик граф Игнатиев и на великия везир Мехмед Рушди паша, като ги допълва със свои оценки и тълкувания. (док. 1).

Поради пълното неведение на турските власти, на чуждите представители и на обществеността за огромната по размах организаторска революционна дейност в България, осъществявана от Васил Левски в продължение на години при най-дълбока конспирация, тяхната реакция на най-ранните съобщения за разкрити тайни революционни комитети на българите е високомерна и придружена с пренебрежително неверие. Великият везир “не отдава  голямо значение на тази работа”, граф Лудолф не вярва, “че българите могат да се смятат узрели за  едно въстание в по-голям мащаб” (док. 1). Чучкович е на мнение, че се касае за  една “съвсем невярна мълва” (док.4). а сърбите „разглеждат този български бунт като дреболия и се изказват съвсем равнодушно за него” (док. 6).

Единствено руските дипломати знаят нещо за конспиративната работа в България благодарение на официалните сведения от руската тайна полиция, но с цел да не бъде забъркана Русия те правят всичко възможно да не попадне Каравелов в турски ръце[227], омаловажават разкритията и отклоняват вниманието. Така пред австро-унгарския посланик граф Игнатиев определя „случаят за незначителен” и допуска “гръцка интрига с цел да се злепоставят българите пред Портата”, но още на 24 ноември подписва обстойно разпореждане до генералния консул в Русе А. Машнин, консула в Одрин  Иван Александрович Иванов и вицеконсула в Пловдив Найден Геров, в което заключава: „Вие сте длъжни във всеки случай да удвоите предпазливостта и вниманието си, за да не дадете и най-малкия повод на горепосочената комисия[228] за упреци и подозрения към когото и да е от служащите в руското консулство или лица имащи някакво отношение към Русия”[229].

С напредъка на разкритията в тона на публикуваните тук документи се забелязва тревога. Мехмед Рушди паша се въздържа да даде мнение по “разкритите напоследък в България вълнения”, преди специалната комисия да даде заключението си, тъй като „сведенията още са непълни и противоречиви (док. 2), към което граф Лудолф не прибавя нищо, а Чучкович информира, че “тази афера много е обезпокоила турците” (док. 6).

За резултатите от съдебния процес в София разполагаме само с доклад от Чучкович (док. 8), в който той уведомява Калай за една от присъдите и за залавянето на Васил Левски. Съобщението е лаконично и в него липсват изводи, за разлика от заключителните донесения на консулите в Русе[230].

Публикуваните тук документи обогатяват известните вече извори по събитията, последвали обира на турската поща  в Арабаконашкия проход, като ги допълват с някои нови аспекти  и преди всичко свидетелствуват за техния отзвук в Цариград и Сърбия.  Подредени са по автори, а вътре - по хронология. Датите са по нов стил. Докладите на граф Лудолф публикуваме в превод от немски от изданието „Документи за новата история на българския народ из виенските държавни архиви 1830-1877” Събрал П. Ников, под ред. на Ст. Романски, т. V, ч. І, С., 1949, 290 с., идентифицирани са със съкращението  ДНБИ, т. V, ч. І, като са посочени поредният номер на документа в сборника и страницата. Донесенията на Чучкович публикуваме в превод от немски от копията в микрофилмовата колекция „Унгария” в Архива при Института по история при БАН. Те са преснети от оригиналите, съхранявани в личния фонд на Бениамин Калай, който се намира в Унгарския национален архив н Будапеща.  Документите са на готическо писмо, трудно четливи.

Разчитането на ръкописите и превода на текстовете е на автора.

№ 1

Доклад № 83 от граф Лудолф до граф Андраши за заговор в България и революционизиране на страната

                                                                                           Цариград, 29 ноември 1872 г.

Високоблагородни графе,

Ваше превъзходителство вече е  известен чрез доклада на имперския консул в Русе[231] за разкриване на  един заговор в България, който произтича от Букурещ и който както се говори, би следвало да има за цел революционизирането на тази турска провинция.

За тези съобщения аз говорих най-напред с генерал Игнатиев[232]. Г-н посланикът обаче категорично се изказа, че случаят, изглежда е толкова незначителен, щото руският консул в Русе не си е направил труда да му съобщи за него. Поради това за своята досегашна информация той трябва да благодари само на великия везир[233]. Генерал Игнатиев даже не искаше да признае, че заговорът произлиза от българска страна, а, напротив вярва, че тук би могло да се забележи гръцка интрига, с която се цели да се злепоставят българите пред Портата.

Аз трябваше да предоставя на г-н посланика да обоснове предположенията си, но засега вярвам в противното, че като инициатор за този опит трябва да се счита българската агитация, която обаче може би е насочена преди всичко към набавяне на парични средства. Понастоящем не може да се приеме, че българите вече могат да се смятат узрели за едно въстание в по-голям мащаб.

Великият везир също не отдава голямо значение на тази работа, но чака резултатите от разкритията, които са в ход. Във всеки случай, чрез безразсъдните начинания се улавят някои нишки, които ще улеснят занапред по-добре да се проследяват действията на революционната партия в България.

Приемете…

                                                                                         Лудолф

ДНБИ, т. V, ч. І, док. 152, с. 145-146.

№ 2

Доклад  № 86 А-Е от граф Лудолф до граф Андраши за отпътуването на специалната комисия от Цариград през Русе за София и за мнението на великия везир по събитията

                                                                                              Цариград, 12 декември 1872 г.

Високоблагородни графе,

С днешния параход замина за Русе турската комисия, натоварена с разследването на разкритите напоследък в България вълнения. Тя се състои от бившия министър на полицията Али Саиб паша[234], от Шакир бей[235] като секретар и от члена на Държавния съвет българинът Хаджи Иванчо[236].

Великият везир, когото аз вчера отново запитах за значението на направените досега разкрития, ми отговори, че първо трябва предвидената комисия да бъде в състояние да си състави мнение, тъй като засега сведенията още са непълни и противоречиви. Той ми обеща да ме информира своевременно за резултатите от анкетата в София.

Приемете…

                                                                                                Лудолф

ДНБИ, т. V, ч.І,  док. 155, с. 150. 

№ 3

Из доклад № 12 С от граф Лудолф до граф Андраши за предстоящото завръщане на следствената комисия от София

                                                                                            Цариград, 7 февруари 1873 г.

Високоблагородни графе,

…[237]

Комисията на която беше поверено анкетирането в София на така нареченото българско съзаклятие, тези дни ще се завърне тук. Надявам се, че след това ще бъда в състояние да представя на Ваше превъзходителство подробен доклад за нейните разкрития[238].

Приемете…

                                                                                                     Лудолф

ДНБИ, т. V, ч. І, док. 160, с. 155.

№ 4

Из донесение от Чучкович до Б. Калай за образуването на Български комитет в Букурещ и за арести в Софийската провинция

                                                                                            Алексинац, 8 декември 1872 г.

Високоуважаеми г-н генерален консул,

Според едно писмо от София [239] става ясно, че неотдавна в Букурещ е образуван коитет[240], няколко членове на който са били фактически открити и заловени в провинция София[241]. Без да смея да изказвам прибързано мнението си относно тази афера, струва ми се, че се касае не за нещо друго, а за една съвсем невярна мълва, за да  могат да се представят пред Портата обвинения срещу новоучредената Българска Екзархия[242].

…[243]

Приемете…

                                                                                       На Ваше Високоблагородие

                                                                                                    най-покорен

                                                                                                       Чучкович

MOL,  Р 344, АИИ БАН, КМФ 11, оп. 4, а.е. 154.

№ 5

Из донесение на Чучкович до Б. Калай за пристигането на  следствената комисия от Цариград и започване на нейната работа в София

                                                                                          Алексинац,  23 декември 1872 г.

Високоуважаеми г-н генерален консул,

Съгласно нови съобщения от София още в течение на тази седмица е било започнато дознание на арестуваните българи, във връзка  с  което тук още в началото на тази седмица е пристигнала от Цариград следствена комисия[244]. Както се говори, арестуваните ще бъдат подложени на най-строг разпит, за да  се проучи по възможност дали е вярно мнението на софийските турци, че от скоро време съществува сближение между Сърбия и България.

Веднага щом получа нови сведения няма да пропусна да уведомя  Ваше Високоблагородие.

…[245]

Приемете…

                                                                                           На Ваше Високоблагородие

                                                                                                      най- покорен

                                                                                                         Чучкович

MOL, Р 344, АИИ БАН, КМФ 11, оп. 4, а.е. 154.

№ 6

Донесение от Чучкович до Б. Калай за нови арести и за отношението на сърбите към събитията в София 
                                                                

                                                                                         Алексинац, 24 декември 1872 г.

Високоуважаеми г-н генерален консул,

В моя последен доклад[246], струва ми се в бързината  съм докладвал за 5 вместо за 50 арестувани в София. Факт е, че досега в затворите в София се намират над 50 души и броят им става все по-голям, тъй като всеки ден биват докарвани нови заподозрени.

Оказва се, че тази афера много е обезпокоила турците и за да се разкрие българският бунт в истинската му светлина, от Цариград е изпратена  много бързо една собствена следствена комисия, която пристигна в София миналата седмица. Тази комисия се състои от три лица:  един ферик, един бей, двама турци и един българин[247]. Последният е член на Държавния съвет. Тукашните сърби, които научиха за тази афера  от вестниците, разглеждат този български бунт като дреболия и се изказват твърде равнодушно  за него: „Те  [българите]  имат намерение да ударят турчина, но както винаги се издават един друг, така че от този последен бунт нищо няма да излезе.”[248]

Приемете…

                                                                                        На Ваше Високоблагородие

                                                                                                     най-покорен

                                                                                                       Чучкович

MOL, P 344, АИИ БАН, КМФ 11, оп. 4, а.е. 154. 

№ 7

Донесение от Чучкович до Б. Калай за ролята на Сърбия в българските събития и за политическото положение по време на  регентството

                                                                                        Алексинац, 6 януари 1873 г.

Високоуважаеми г-н генерален консул,

Дали Сърбия е замесена в сегашните ексцесии в София, беше въпросът който аз неотдавна по незабележим начин при разговор повдигнах пред един сръбски офицер, с когото съм в много близки отношения и който ме посети, когато бях болен.

Този офицер ми отговори най- доверително, че Сърбия може да направи само нещо съвсем незначително в едно сериозно начинание. Въпреки цялата вестникарска шумотевица все още няма неоспоримо доказателство, че предложенията на нисшия състав на армията са осъществени и тя е осигурена с всичкото необходимо оборудване. Напротив, някои подразделения все още не са получили най-потребното за една новосъздадена войска[249].

Този източник ми съобщи още, че понастоящем в Сърбия на нищо не се вярва. Досегашните трима регенти[250] (с изключение на Гаврилович) по време на четиригодишното управление се стремяха изключително да напълнят джобовете си и чрез незначителни подобрения в държавната администрация да запазят извоюваната от тях популярност сред сръбския народ и колкото е възможно по-дълго да осигурят мира в страната, като по този начин на спокойствие да ползуват твърде големите регентски облаги. Тримата регенти обаче не направиха абсолютно нищо, за да отстранят бъдещи затруднения  на младия княз[251].  Да се иска Зворник[252] не беше необходимо, но с това се целеше Велко[253] само да блесне и да остане популярен. Името на Блазнавац[254] вече избледня. То повече не е обкръжено от нимбата на пожертвувателно и изпълнено с признателност уважение и обожание, което изпитваше към него цяла Сърбия след смъртта на княз Михаил. Въобще всички разумни сръбски офицери, особено по-старите академици , не държат повече на Блазнавац.

Според тези офицери Блазнавац в съюз с Ристич[255] през четиригодишното управление се впусна да говори на сърбите само лъжи, за да може  да си запази старата популярност. В крайна сметка усилията и на двамата се сведоха до кръгла нула. Въпросните офицери също така са на мнение, че докато Блазнавац е жив, няма да се стигне до решителен конфликт с Турция, и още казват, че  самият Блазнавац е толкова алчен, че е в състояние от любов към парите да пожертвува всичко.  Проявената от него енергия в деня на убийството на княз Михаил не беше енергия на смел борец. Тя произтичаше изключително от грижата за собственото му положение и от алчността му за пари. Сред здравомислещите офицери Блазнавац не се ползува повече с престижа на най-подходящ. За него мога да добавя още, че това едва ли го тревожи, а сърбите  сами си признават, че живеят в мизерия и най-големи трудности.

        За тези сведения, Ваше Превъзходителство, аз гарантирам. Моето доверено лице е академик, който е заслужил всяка почит.

         Приемете…

                                                                                                   На Ваше Високоблагородие

                                                                                                              най-покорен

                                                                                                                 Чучкович

         MOL,  P  344.  АИИ  БАН,  КМФ 11,  оп. 4,  а.е. 155.

№ 8

Из донесение от Чучкович  до Б. Калай за една от присъдите по процеса в София и за залавянето на Васил Левски

                                                                                             Алексинац, 27 януари 1873 г.

Високоуважаеми  г-н генерален консул,

Специалната комисия в София бързо свърши работата си[256]. Тринадесет души от бунтовниците вече са осъдени на 3 години заточение в Азия и са били откарани към Цариград. Тези 13 осъдени са фактически лицата, които неотдавна нападнаха и ограбиха държавната поща при Хорание[257] (славянски Орание – Ораница)[258]. Относно другите  революционери още не се знае нищо, но те трябва скоро да бъдат осъдени. Освен това за София е екскортиран един, арестуван в Търновски санджак, Дякон Левски[259],  който се счита за един от първите вождове на българските бунтовници.

…[260]

Приемете…

                                                                                           На Ваше Високоблагородие

                                                                                                       най-покорен

                                                                                                          Чучкович

  MOL, P  344, АИИ БАН, КМФ 11, оп. 4, а.е. 155.

       

Австро-венгерские источники об  арестах и расследованиях в Софийской  провинции  и о захвате  Васила Левского (декабрь 1872  -  февраль  1873)

Е.  Петрова

Резюме

В публикацию включены 8 документов австро-венгерского происхождения связанные с событиями вокруг ограбления турецкой почты в Арабаконаке (22 сентебря 1872 г.), процесса в Софии и ареста Васила Левского. Три из документов являются дипломатическими сведениями австро-венгерского  посла в Константинополе  графа Лудольфа (док. 1-3), а пят из них – донесениями Чучковича, заведующего почтовой службой в г. Алексинаце (сегодня СФРЮ) (док. 4-8).

Документы обогащают известную до сих пор базу иностранного  происхождения,  дополняя ее некоторыми новыми  аспектами. Они свидетельствуют насколько быстро весть о революционных проявлениях болгар выходит за рамки  Дунайского вилайета, привлекая интерес и внимание турецких правительственных кругов, иностранной дипломатии  и общественности.

Доклады графа Лудольфа публикуются в переводе с немецкого языка из издания „Документы о новой истории болгарского народа из венских  государственных архивов  1830-1877” – собранные П. Никовым, под редакцией Ст. Романского, т. V, ч. І, С., 1949. Донесения Чучковича публикуются в переводе с немецкого языка с копий сделанных с личного фонда Б. Калайя, сохраняемого в  Национальном архиве Венгрии в Будапеште. Копии хранятся в Архиве Института истории Болгарской академии наук.

Les sources austro  hongroises au sujet des arrestations et de l’enquete dans la province de Sofia et l’emprisonnement de Vassal  Levski (décembre 1872 - février 1873)

Ev. Petrova

Résumé

La publication présente 8 documents d’origine austro-hongroise liés aux événements autour du pillage de la poste turque dans le col d’Arabakonak (22 septembre 1872), le procès a Sofia et l’emprisonnement de Vassil Levski. Trois de ces documents représentent des rapports diplomatiques de l’ambassadeur de l’Autriche-Hongrie a Constantinople – le comte Ludolf (doc. 1-3), les cinq autres sont des rapports Tchoutchkovitch – la personne qui dirige le service postal de l’Autriche-Hongrie á Alexinatz (Yougoslavie)  (doc. 4-8).
          Ces documents enrichissent l’image des sources étrangères qui nous sont connues et y ajoutent quelques nouveaux détails. Ils démontrent avec quelle vitesse les nouvelles concernantes les action révolutionnaires bulgares se propagent en dehors de la Province danubienne, en attirant l’attention du gouvernement turc, des diplomates et de l’opinion publique. Les rapports du comte Ludolf sont publiés traduits de l’allemand. Ils sont tirés de l’édition de P. Nikov „Documents sur la nouvelle histoire du peuple bulgare dans les Archives d’état de Vienne 1830-1877” sous la rédaction de St. Romanski, vol. V, Sofia, 1949.
          Les rapports de Tchoutchkovitch sont également traduits de l’allemand, mais proviennent des Archives de l’Institut historique auprès de l’Académie bulgare des sciences, puises dans les archives privées de B. Kalay, conservées dans les Archives nationals a Budapest.

---

[1] Анотации на докладите намерихме в описите на кореспонденцията, които Британското генерално консулство в Русе ежегодно е съставяло и изпращало във Форин офис. Вж. PRO, London FO 78/2293, 2239.

[2] Документи за новата история на българския народ из виенските държавни архиви 1830-1877. Събрал П. Ников под ред. на Ст. Романски, т. VІ, ч. ІІ, С., 1951, 413 с. По нататък го цитираме със съкращението ДНБИ.

[3] Левски в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал Ст. Каракостов. С., 1973, с. 457.

[4] Пак там, с. 458-459. Документът е взет от публикацията на  Ив. Дуйчев, Доклад на един австрийски консул за съденето на Васил  Левски. Въсп.  лист  Левски, БИД, С., 1940, с. 21-22. Ив. Дуйчев предава доклада в превод от немски език, публикуван от проф. Алекса Ивиh, „Аустриски извештаjи о бугарским револуционарима (1868-1875)”. Сборник на Българската академия на науките, кн. ХХХІ (1937), с. 7 /1-15.

[5] Два доклада на  италианския консул в Русе Чезаре Дурандо публикува в настоящата книжка Л. Генова, вж. ИДА, кн. 53, с. 179-189.

[6]  В отделни случаи те са в противоречие с данните от публикуваните следствени материали в „Левски и неговите сподвижници пред турския съд”. С., 1952.

[7] Преводите от немски са на автора на настоящата публикация, от  английски – на Людмила Събева.

[8] Обирът на турската поща в Арабаконашкия проход на път от Орхание (Ботевград) за София, организиран и извършен от група революционни дейци начело с Димитър Общи на 22 септ. 1872 г. (док. 1).

[9] Мидхат паша, Ахмед (1822-1884). Турски държавен деец, реформатор, главен управител (валия) на Дунавския вилает (1864-1868), валия в Багдад (1869-1872), велик везир (1873-1874 и 1876-1877). Привърженик на решителна разправа с националноосвободителните движения в Османската империя (док. 2).

[10] В текста на латиница Gregor.

[11] Ахмед Хамди паша, по това време главен управител (валия) на Дунавския вилает. В документите го назовават най-често генерал-губернатор и по-рядко валия (док. 2).

[12] Пиастър или грош, турска парична единица. Сто пиастъра са равни на  една турска лира. За обира вж. бел. 8 (док. 2).

[13] Българските частни революционни комитети, поделения на БРЦК (док. 2).

[14] В текста съответно: Loftscha, Wradja, Plevna.

[15] Вероятно се отнася за арестуваните още в края на октомври 16 участници в четата, извършила обира на турската поща, начело с Димитър Общи. Към 25 ноември 1872 г. арестите са вече масови (док. 3)

[16] Димитър Николов (Николич), Косовеца, Димитър Общи, Димитър Македонски,  Димитър Панайотов или само Димитър, или само Общи.Твърдението, че се е върнал от Сърбия миналия месец не е верно. Той идва в България от Румъния на 16 юни 1871 г. В документите които публикуваме, се употребява името Димитър Сербли (Dimitri Serbli) - запазили сме го в тази форма (док. 3).

[17] Вж.  бел. 2  (док. 3).

[18] Български революционен централен комитет (БРЦК), организация на българското революционно движение (1869-1876) против османското иго, основан в Букурещ от група български емигранти начело с Любен Каравелов и Васил Левски (док. 3).

[19] Български революционен централен комитет в Ловеч, организационен център на изградената от Васил Левски Вътрешна революционна организация (док. 3).

[20] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 3).

[21] „Свобода”, „вестник политически и книжовен”. Революционен вестник. Орган на БРЦК  (1869-1972, Букурещ). Редактор Любен Каравелов. Спрян от румънското правителство на 25 ноемв.  1872 г. под натиска на Турция. През 1873-1874 г. излиза под името Независимост  (док. 4).

[22] В текста на доклада навсякъде Arhanie.

[23] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 4).

[24] Лутероти (Lutteroti),  австро-унгарски вицеконсул в София (док. 4).

[25] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 5).             

[26] Александър Николаевич Мошнин, руски генерален консул в Русе. Известни са четири негови доклада за разглежданите събития, публикувани от А. А. Улунян. Вж. Из истории национално-освободителного движения в Болгарии  60-70 годов ХІХ в. (по донесениям русских дипломатов). Изв. на Инст. за история, т. 20, 1968, с. 255-298, док. 42, и Нови документи за революционната дейност на Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботев и П. Хитов из руските дипломатически архиви. Исторически преглед, кн. 5, 1969, с. 77-89, док. 4-6. В документите  тук  името му на латиница е:  Machenine (док. 5).

[27] Робърт Далиел (Robert Dalyell), великобритански генерален консул в Русе (док. 5).

[28] Англ. Той надминава „Свобода”. Той  казва: „Нищо не се е случило!”

[29] Д-р Мориц Калиш (Dr. Moriz Kalisch), германски консул в Русе (док. 5).

[30] Статията е в превод на немски от в. „Дунав”, бр. 729/ 1 дек. 1872 г. (док. 5).

[31] В текста е курсив (док. 3).

[32] БРЦК в Букурещ,  вж.  бел. 18  (док. 3).

[33] Става въпрос за назначената от турското правителство специална комисия, съставена от военни и граждански лица, начело с   Али Саиб паша ( вж. бел. 41),която то изпраща  в София през Варна, Русе и Лом със задача да подведе под отговорност провинилите се. Комисията е известна като “Извънредният съд от Цариград”. В нея влизат още Шакир бей (вж. бел. 42) и Хаджи Иванчо Пенчович (вж. бел. 64)  (док. 5)

[34] Граф Лудолф  (Graf Ludolf),  австро-унгарски посланик в Цариград (док. 5).

[35] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 6)

[36] Робърт Далиел,  вж. бел. 27 (док. 6).

[37] БРЦК в Букурещ,  вж. бел. 18 (док. 6)

[38] Този доклад на  О. Монтлонг до Гюла Андраши гласи: Служебният вестник на Дунавския вилает от 13 т. м. съобщава, че по предложение на генерал-губернатора българите, заточени преди  8 години от Свищов в Ангора и Диарбекир, са получили разрешение от Портата да се върнат в Свищов. Приемете… Монтлонг (вж. HHStA, Wien, PA XXXVIII, Kart. 197;   АИИ БАН, КМФ 03, оп. 18 (док. 6).

[39] В текста: Sistov. (док. 6)

[40] Вж. док. 5, бел. 33 и 34  (док. 6).     

[41] Али Саиб паша, генерал, председател на Държавния съвет (Шурай девлет). Заемал високи административни постове: валия на Шкодра, министър на полицията, велик везир, командир на армия, маршал на двора. В документите името му на латиница е: Sahib или  Sabib (док. 6).

[42] Шакир бей, по-късно паша, роден в Цариград (1838-1899), майор от генералния щаб (Еркяни харб), мютесариф в Русе (1868), помощник-валия в Багдад, а от 1873 г. отново мютесариф в Русе, военен комендант в Орхание (1877), посланик на Турция в Петербург. От Шакир бей консулите получили най- много сведения за работата на комисията в София (док. 6).

[43] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 7).

[44] Дописката е в превод на немски от  в.  „Дунав”, бр. 730/8 дек. 1872 г. (док. 7).

[45] В. „Дунав”, бр. 730/8 дек. 1872. Вестникът е официален орган на Дунавския вилает (1865-1877). Редактор Исмаил Кемал. Вестникът пропагандирал сред българите политиката на турското правителство. В документите на латиница: „Duna” или  „Tuna” (док. 7).

[46] „Левант хералд” („Levant Herald”), вестник на британското посолство в Цариград (док. 7).

[47] Руското генерално консулство в Русе (док. 7).

[48] В. „Дунав”,  вж. бел. 45 (док. 7).

[49] Ахмед Мазхар паша, мютесариф (управител) на Софийския санджак. Води разследванията в София начело на комисия, съставена от мюсюлмани и християни, преди пристигането на членовете на Извънредния съд от Цариград. (Док. 7).

[50] Вж. бел. 42 (док. 7).

[51] Вж. бел. 9 (док. 7).

[52] Махмуд Недим паша (1806-1884), турски държавен и политически деец, велик везир (док. 7).

[53] В пропуснатия текст се говори за дописка на в. „Свобода” относно разговори в Цариград по българския църковен въпрос (док. 8).

[54] В. „Свобода”  вж  бел. 21 (док. 8).

[55] В текста: Arhanie (док. 8).

[56] БРЦК в Букурещ, вж. бел. 18 (док. 8).

[57] Антим І (Атанас Михайлов Чалъков) (1816-1888), български църковен и обществен деец. Първи български екзарх (1872-1877) (док. 8).

[58] В пропуснатия текст се говори за спорове между цариградския екзарх Антим и александрийския патриарх Софроний във връзка с обявяване на схизмата на българската църква (док. 8)

[59] Саиб паша, Шакир бей и хаджи Иванчо Пенчович, вж бел. 33, 41, 42  и 64 (док. 9).

[60] В текста: Loftscha (док. 9).

[61] Текстът на телеграмата е даден на турски ез. и в превод на немски ез. (док. 9).

[62] Австро-унгарски вицеконсул  в София (док. 9).

[63] Мютесариф на Софийския санджак, вж. бел. 49 (док. 9).

[64] Хаджи Иванчо Величкович хаджи Пенчович, българин , роден в Русе член на Държавния съвет (шурай девлет). В документите му името му на латиница е: H. Ivantschu  или  Hadji Ivantschoff (док. 10).

[65] Велик везир, вж. бел. 52 (док. 10)

[66] В текста – курсив (док. 10).

[67] Документът липсва в микрофилмирания том: PRO, FO 195/1006, който се съхранява у нас (док. 11).

[68] Хамди паша, вж. бел. 11( док. 11).

[69] А. Н. Мошнин. За негов доклад по тези събития, в който дава  становището си  по обира край Орхание, вж. бел. 26 (док. 11).

[70] Хенри Елиът (Henry G. Elliot), посланик на Великобритания  в Цариград (док. 11).

[71] Оскар Монтлонг (Oskar Montlong) австро-унгарски генерален консул в Русе (док. 11).

[72] Лутероти, вж. бел. 24 (док.11).

[73] Славянските комитети в Русия нямат отношение към българската революционна организация. Тълкуването на Р. Далиел в случая отразява постоянните обвинения на английските правителства срещу Русия, която те представят като главна причина както за българското, така и за другите балкански освободителни движения (док. 11).

[74] Документът публикуваме по фотокопието на оригинала. В сборника на Ников-Романски (ДНБИ, т. VІ, ч. ІІ, док. 473, с. 250-251) датата му е сгрешена (ноември вместо декември, поради което не е на  съответното място в хронологическия ред). (Док. 12).

[75] Хамди паша, вж. бел. 11 (док. 12).

[76] В текста: Horanie  (док. 12).

[77] В текста: Prahova (док. 12).

[78] Мазхар паша, вж. бел. 49  (док. 12)