Сашка Жечева, Евдокия Василева Петрова. ГИБЕЛТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ И ПРОЦЕСИТЕ СРЕЩУ УБИЙЦИТЕ МУ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА АВСТРО-УНГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

• Публикувано в: Известия на държавните архиви, 2000, № 79, с. 231-274.

 

Сред политическите убийства в нашата нова история, може би най-потресаващо е това на бившия министър-председател на България Стефан Стамболов. И то не само поради значимостта на жертвата, но преди всичко поради садистичната жестокост на извършването му.

На революционера, политика и държавника Стамболов са посветени цяла поредица научни и публицистични изследвания[1], но все още няма еднозначна оценка за неговата разностранна личност. Изказват се предимно крайни становища. От възвеличаването му като велик държавник до присъдата му на тиранин.

Поради това издирването, изследването и популяризирането на нови, неизвестни исторически документи, които допълват и осветляват различни аспекти от неговия живот и дейност и чертаят мястото му в българската, балканската и европейската политика, не престава да буди интереса на съвременниците. Една все по-обогатена документална информация би увеличила възможността на всеки сам да си изгради образа на Стамболов, образа на този безспорно велик българин, направил толкова много за отечеството си и заплатил с мъченическа смърт за слабостите и грешките си.

Със своята пионерска дързост да очертае и реализира цялостна стратегия на икономическото развитие на Княжество България като модерна капиталистическа държава, Ст. Стамболов обединява русофобските политически сили, които разчитат най-вече на подкрепата на Австро-Унгария и на Англия. В това отношение правителството, заедно с монарха постигат определени успехи, без да накърняват националните интереси на България.

С целите, които си поставя, и с умението да ги реализира Стамболов извисява ръст на популярен и високо ценен български управник в чужбина. Особено тесни естествено са взаимоотношенията му с австро-унгарските политически среди, които всячески го подкрепят и насърчават в стремежа му да модернизира българската държава и да я преориентира към Западна Европа. В хода на реализирането на тези взаимоотношения е създадена огромна по количество документация, която е неизчерпаем източник за изследване на периода на Стамболовото управление. Най-компактни документални свидетелства намираме в австро-унгарската дипломатическа кореспонденция. В нея нашироко и в подробности са отразени българско-австро-унгарските отношения и отношенията на другите велики сили към България, вътрешно-политическото положение в страната, личността на Стамболов, на неговите съратници и на неговите противници. В документите политиката на министър-председателя се проследява и анализира на фона на непосредствените управленски и лични взаимоотношения между него и княз Фердинанд.

От дипломатическите донесения на австро-унгарските представители в София, както и от инструкциите до тях от Виена се вижда, че и Стамболов и монархът са търсели и са били търсени от управляващите в Австро-Унгария за съвети и насоки и то не само във връзка с политическите им ходове, но и по повод на отношенията помежду им, особено в последните години на Стамболовия режим.

В своята книга за княз Фердинанд, германският историк Йоахим фон Кьонигсльов[2] отделя заслужено голямо място и на Стефан Стамболов и подчертава дълбокия отпечатък, който той оставя в българската история. На основата на огромен документален масив от австро-унгарска, германска, френска и руска документация и преса, както и на публикации на чужди и български автори, този задграничен автор проследява аналитично вътрешното и външното положение на България на фона на взаимоотношенията между монарх и министър-председател. Авторът, както сам заявява, прави “опит за справедлива оценка на Стамболов” и се спира на фрапиращото противоречие в преценките за него в България, където той е “тиранинът” и в чужбина, където той е наричан “българския Бисмарк”. Кьонигсльов тълкува смисъла на това определение по следния начин: “Сравнението с Бисмарк ни се налага многократно, при което естествено в никакъв случай не се недооценява различния ранг на двамата държавници, а само се изтъква една типизираща паралелност: както Бисмарк решаваше “германския въпрос” с определен радикализъм вследствие на това, че се домогваше към германската национална държава..., така Стамболов налагаше на първоначално хаотичния стремеж за независимост на България, със също такъв радикализъм западната политическа ориентация, която съответстваше на духовните потребности на народа за образователно и материално развитие. Двамата се бяха заели с това, като изпълнители на неясна елементарна народна потребност, на която придадоха определена форма.  Двамата паднаха, по немилостта на своите суверени...”[3] Според германския историк “Стамболов принадлежи към редицата на онези държавни мъже, които във времена на криза, чрез тежестта на своята личност вземат генералното решение, определящо бъдещето на тяхната страна, и го провеждат с изключителна енергия и волева мощ срещу всяка съпротива така, че това решение, дори по-късно да се модифицира, да не може никога повече да върне нещата назад...”[4]

Опирайки се на писаното за Стефан Стамболов от чужди автори, трябва да отбележим специално и публикациите за него на други двама чужденци, които са негови съвременници – Рихард фон Мах и А. Х. Биман.[5]

Фон Мах е германец, живял дълги години в България. Близо половин век е кореспондент на редица влиятелни европейски вестници и преди всичко на Кьолнише Цайтунг. Бил е и конфиденциален информатор на имперското германско Министерство на външните работи в Берлин. Централно място в книгата му заемат обстоятелствата и събитията, свързани с убийството на Стефан Стамболов.

А. Х. Биман е английски журналист, пребивавал в България достатъчно, за да опознае българската действителност и да получи непосредствени впечатления от времето на управлението на Ст. Стамболов. Своята книга за него, която има мемоарно-биографичен характер, той завършва броени дни преди убийството му. След трагичната смърт на бившия министър-председател Биман допълва книгата си с “пост скриптум”[6], в който емоционално описва убийството с чувство на ужас от извършеното и на отвръщение и презрение към палачите.

И Мах и Биман – безспорни ерудити в журналистиката, са в близки отношения със Стамболов и  имат възможност достатъчно добре да го опознаят и като държавник и като личност. Адресирайки своите книги съответно за германската и за английската общественост, те го представят в най-добра светлина, изтъквайки предимно политическите му успехи и подчертано одобрявайки външнополитическата му ориентация.

В чужбина безспорно най-високо са ценели качествата на Стамболов като целенасочена личност, изпълнена с енергия в преследването на поставените цели. Във вътрешнополитически план обаче, тези негови качества, през продължителния период на управлението му, все повече го тласкат към използването на груби методи, като злоупотреба с власт, които се мултиплицират и достигат широки размери в цялата държавна администрация. В страната се надига и расте вълна на недоволство и то не срещу политическия курс на правителството, а срещу административните неуредици, срещу насилията и безчинствата на управленския апарат. Трупаните с годините негативи на властта все повече водят до сериозно загрубяване на политическите нрави. Политическата нетърпимост и сривът на политическия морал взимат широки размери и се установяват като обичайна практика на поведение в българския обществен живот и занапред при следващите правителства.

През последните години на управлението на Стамболов, неговият властен характер и успехите му в икономическото развитие на България, както и международното му признание, засягат все повече честолюбието на княз Фердинанд, една не по-малко амбициозна и силна личност. Това довежда до нетърпимост в личните им взаимоотношения. Изпълнен с ненавист към своя пръв министър, Князът сериозно започва да се замисля да се отърве от опеката на “всемогъщия диктатор”[7].

Междувременно настъпват промени и в международния живот, а именно, намалява значимостта на противоречията между Австро-Унгария и Русия от една страна и Англия и Русия от друга. Дуалистичната империя повече няма възражения стрямо проявяваната от Фердинанд  склонност за помирение с Русия и за признаването му от нейна страна, пречка за което се явява Стамболов. Затова тя не е толкова непреклонна Князът да се отърве от него. Няколко седмици преди оставката на Стамболов княз Фердинанд е във Виена,[8] където води разговори с граф Калноки.[9] В частно писмо до барон фон Буриан[10] в София от 6/18 май 1894 г. той пише, че в дълъг разговор с Княза го е съветвал “да намери пътища и средства засега да съжителства със Стамболов, което разбира се не  изключва, ако това не ще бъде възможно за по-дълго, той да подготви оттеглянето на Стамболов и с оглед на това трябва да се осигури едно нормално по-нататъшно управление”.[11] В загрижеността си за Стамболов Калноки изразява безспокойствие от дейността на монарха “официално, с всички средства да подбужда омраза и презрение срещу Стамболов и да тласка опасните му противници към опозиция, без да е сигурен дали у новите си съветници и привърженици ще може да намери онази благонадеждна подкрепа, която в тежки времена трябваше да спасява България и принца”.[12] Граф Калноки отново съветва княза “в своята игра да запази Стамболов като една добра карта, щом не е в състояние повече да го задържи като министър-председател”.[13]

Стефан Стамболов подава оставката си на 18/30 май 1894 г. и тя е приета незабавно от княз Фердинанд, който веднъж освободил се от него, повече не се съобразява с препоръките на Виена да запази Стамболов като политик. По този повод Буриан в писмо до Калноки от 8 юни 1894 г. с разочарование отбелязва: “... Повеля от всеобщо политическо естество беше Князът да се раздели с държавния ръководител, който го издигна на трона и който отдаде на страната 8 години изявена служба, най-малкото с една дума на благодарност”.[14]

За целия период от оставката на Стамболов до трагичната му смърт (6/18 юли 1895 г), дворецът гледа безучастно на развихрилата се срещу него кампания в пресата и сред обществото, на съдебното му преследване и на заплахите за живота му.

Австрийската дипломатическа кореспонденция от това време изобилства с доклади на австро-унгарския дипломатически представител в София за положението на Стамболов, за поведението му и за отношението на властите и на обществеността към него. В личния архив на Щефан фон Буриан, в споменатия вече Архив на Синода на унгарската реформистка църква в Будапеща, се съхранява оригиналът на едно неизвестно до сега лично писмо от бившия министър-председател,[15] в което той го моли да се застъпи пред Княза за вземане на мерки за омиротворяване на обстановката, което Буриан и прави, но без резултат.

Стамболов от своя страна, разполагайки все още с информатори в полицията,  знае за преследванията срещу него и за подготовката на физическото му унищожение. Той и приятелите му са убедени в предстоящото убийство. Опитите му да напусне страната са безуспешни. Поради съдебното дирене срещу него, паспорт не му е даден. Истинската причина обаче според А. Х. Биман, е несъгласието на двореца “той да ходи из Европа и да говори против княз Фердинанд”.[16]

Рихард фон Мах, в своята книга, предоставя богата фактология за лични срещи и разговори с бившия министър-председател по повод неговите опасения. Още на 14/26 април 1895 г. Стамболов му предава на съхранение запечатано писмо,[17] което да се отвори след смъртта му. Той е бил убеден, че тя скоро ще го застигне. Фон Мах изпълнява поръчението на вече покойния Стамболов. Писмото се разпечатва на 21 юли 1895 г. в присъствието на германския генерален консул в София д-р фон Фойгтс-Ретц и бившия министър и близък приятел на Стамболов, Димитър Греков.[18] То носи дата 16 март 1895 г., четири месеца преди убийството, и е озаглавено “Кроежа за убиването ми”. В него са назовани поименно заговорниците и техните поръчители.

По време на процеса срещу убийците, по който фон Мах е призован като свидетел, той представя писмото като веществено доказателство, но то бива отхвърлено от съда.

***

Настоящата публикация съдържа 31 документа. От тях: 17 телеграми и доклади от фон Хьонинг,[19] четири доклада от фон Кал,[20] пет доклада от фон Мюлер,[21] всички адресирани до граф Голуховски[22] във Виена, три телеграми от граф Голуховски до фон Хьонинг, един доклад от фон Щетен[23] и една телеграма от съпругата на Ст. Стамболов, Поликсени Стамболова.

Документите предоставят на изследователите и на широката публика нова информация за фактологията на трагичните събития и преди всичко свидетелстват за отзвука, който произвеждат те в чужбина, а също и за оценките и отношението към Стамболов от страна на външния свят.

Веднага след получаване във Виена на новината за атентата (3/15 юли 1895 г.) , граф Голуховски поръчва на фон Хьонинг да изкаже личните му съчувствия на съпругата на пострадалия, а на него да съобщи подробности за състоянието на Стамболов (док. 3 и 5). След неговата смърт Поликсени Стамболова благодари телеграфически за израза на съчувствие  (док. 10).  Съболезнователна телеграма до вдовицата е изпратена и от името на Франц Йосиф І, императора на дуалистичната монархия (док. 14).

Една шифрована телеграма на барон фон Хьонинг свидетелства, че английската кралица Виктория също е изказала съчувствие на вдовицата и е поискала повече информация за случилото се (док. 12). Съболезнователни телеграми са изпратени до г-жа Стамболова от всички чужди представители, а също от  Карлсбад, от Двора на Парма и от принц Хайнрих фон Батенберг, брат на първия български княз Александър І (док. 3, 5, 8, 9, 12, 14, 17).[24] Съболезнованията и съчувствията, изпратени от двореца в София, тя отказва да приеме (док. 9).

В знак на неодобрение на извършеното покушение, чуждите представители в София демонстративно не се появяват на приема, даден на 16 юли 1895 г. от министъра на външните работи Григор Начович.[25] Те изразяват намеренията си да преустановят контактите си с него и дори  възможността да предложат да бъдат отзовани  от София (док. 4), неща, които държавникът Голуховски не одобрява (док. 7).

Следейки отблизо събитията, австро-унгарският представител незабавно реагира на арестуването на Димитър Петков[26] като посещава министър-председателя д-р Константин Стоилов[27] и му напомня за отговорността на правителството, в отговор на които получава уверение, че Петков е призован само в качеството си на свидетел и нараняването му не е тежко (док. 6).

Всеобщо е възмущението на чуждите представители от варваризма по време на погребалната процесия, при която някои от тях дори са пострадали (док. 18, 20), както и от оскверняването на гроба на Стамболов (док. 22).

Във връзка с убийството на Ст. Стамболов се водят два съдебни процеса. Първият (окт.-дек.1896 г.) срещу Наум Тюфекчиев,[28] Боне Георгиев[29] и Мирчо Ацев[30] (док. 23,24,25), и вторият (7-10 окт. 1902 г.) срещу Михаил Ставрев – Халю[31] (док. 31). На съдебните заседания присъстват неотменно и представители на чуждия дипломатически корпус в София, свидетелство за проявявания от тях голям интерес. “Гавра с чувството за справедливост” – така определя в крайна сметка цялостната съдебна процедура и произнесените присъди барон фон Кал, а “недостойният” процес, според него може да “навреди тежко на репутацията на правителството” (док. 25). За втория процес оценките са по-оскъдни.

Настоящата публикация е подготвена по материали от отдела на Австрийския държавен архив (Oesterreichisches Staatsarchiv) Хаус-, Хоф- унд Щаатсархив, Виена, раздел Политически архив ХV България (Haus-, Hof- und Staatsarchiv, Wien, Politisches Archiv XV Bulgarien). Работено е с копията на документите, които се съхраняват в Централен държавен архив, София, отдел “България в чуждите архиви”, микрофилмова колекция Австрия 03 (ЦДА, КМФ 03).

Исковите данни съдържат информация както за оригиналите във Виена, така и за копията в София. Тъй като всички документи  са от горепосочения архивен фонд, в оригиналните сигнатурни данни след всеки документ се посочва само номера на съответната оригинална архивна единица (картон). Всички документи с изключение на  док. 10, който е на френски език, са написани на немски език, поради което, същото не се отбелязва специално.

Всички доклади започват и завършват с протоколните “Ваше Високоблагородие” и “Ваше Превъзходителство, благоволете да приемете израза на най-дълбоко страхопочитание”, поради което същите са пропуснати в текста.

В оригиналните архивни единици във Виена към докладите често има приложения от пресата в превод на немски език. Поради наличието им в България в оригинал, някои от тях не са микрофилмирани. В такъв случай се посочват библиографските им данни.

В уводната част на публикацията  бележките по съдържанието са дадени  под линия. В документалната част бележките по текста са дадени под линия, докато бележките  по съдържанието - в края на публикацията. За изготвянето на справочния апарат е използван аналитичен опис, съставен във връзка с поръчката на микрофилмите, а също и публикациите на Н. Игов и Цв. Величкова (Павел Генадиев, “Стефан Стамболов. Исторически случки от живота на български политически дейци”, С., 1991), Петър Стоянович (”Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд І Български в очите на австро-унгарската дипломация (1894-1898), С., 1999), както и изданието на авторски колектив под редакцията на проф. д-р Елена Стателова (”Личности от третото българско царство”, С., 2000).

Тъй като публикацията е тематична, в заглавията към документите посочваме само: вид на документа, подател,  получател, дата на документа. Датировката е по нов стил, така както е в оригиналите. За разлика от Австро-Унгария, в България той е бил въведен доста по-късно, а именно през 1916 г., когато след 31 март е следвал 14 април.

Текстът в квадратни скоби е допълнен от съставителите, а подчертаното в текста, съответства на оригиналите.

№ 1

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до  граф Голуховски, Виена

№ 67  Спешно.                           София, 15 юли 1895 г.

Под[адена] 11.00 ч[аса] след обяд, получ[ена] 6 ч[аса] преди обяд (16.VII.).

Г-н Стамболов напуснал днес вечерта в 8 часа Юнион клуб[32] с Петков и един слуга,[33] за да се отправи с кола вкъщи. На около 200 стъпки разстояние от клуба се раздал изстрел. Стамболов и Петков скочили от колата и тогава върху двамата се нахвърлили трима  обесници, единият от които започнал да удря бившия министър-председател с ятаган по главата и ръцете и страшно го обезобразил. Петков бил наранен от другите по главата. Въпреки оживената улица и в центъра на града, двама жандарми наблизо, никой не се притекъл на помощ. Петков твърди, че полицаите се изтеглили. Тъй като охраната на г-н Стамболов беше много интензивна, много е вероятно, и това е обществено мнение…[34]

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 308; КМФ 03/60/4.

№ 2

Телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 89 Спешно.                           София, 15 юли 1895 г.

Под[адена] 11.30 ч[аса] след обяд, получ[ена] 7.00 ч[аса] преди обяд (16.7.)

Г-н Стамболов беше нападнат днес 8 часа вечерта при завръщането му от клуба вкъщи от трима обесници с ятагани и ужасно осакатен по главата и ръцете. В момента вече е ампутирана едната му ръка, другата също е загубена, постоянна опасност за живота. Въпреки все още посред бял ден, оживена улица и жандарми наблизо, убийците засега са се измъкнали.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 330; КМФ 03/60/4.

№ 3

Телеграма[35] от граф Голуховски, Виена до фон Хьонинг, София

12 ч[аса]                                       Виена, 16 юли 1895 г.

Натоварвам Ви с поръчението да предадете на г-жа Стамболова моето най-искрено съчувствие към нейното тежко нещастие, както и възмущението ми от ужасното престъпление, извършено над един от най-добрите синове на България.

Моля телеграфически да ме информирате за състоянието на тежко ранения.

Kr. 35, Weisungen nach Sofia, 1895, Bl. 100; КМФ 03/60/4.

№ 4

Шифрована телеграма[36] от фон Хьонинг, София  до граф Голуховски, Виена

№ 68                                            София, 16 юли 1895 г.

Под[адена] 9.00 ч[аса] след обяд, получ[учена] 11.55 ч[аса] след обяд.

Състоянието на Стамболов с обезобразени ръце и тежко нараняване на черепа не предлага  възможност за възстановяване. Нито принц Фердинанд, нито правителството са потърсили информация в дома за състоянието. Правителственият орган представя атентата по глупаво-лъжлив начин, македонският вестник Революция излезе с триумфална статия.

Г-н Радославов[37] получи днес заплашително писмо от “русофилски комитет”, където го заплашват с подобен атентат, ако не се откаже от антируската насока.

Политическата и нравствена бруталност нарастват извънредно много при настоящото слабо и смехотворно правителство, така че би била препоръчителна една енергична намеса, за да се прекрати  комедията на  незрелите и злонамерени подлеци.

Неявяването на представителите на приема на г-н Начович предизвика голяма сензация. Военният министър[38] бил казал на днешния военен съвет, че ако не хванат убийците, кабинетът е загубен. Освен Стоилов, който изглежда потресен, всички министри демонстрират хладнокръвно спокойствие. Съществува намерение у чужди представители да преустановят контактите с настоящия министър на външните работи.  Даже се обсъжда възможността от отзоваване на представителите на силите.

Принц Фердинанд щял да се завърне.

Моля за заповеди относно поведението ми.

Поверително.

Германският представител[39] единствен бил днес поради недоразумение при Начович, когото упрекнал много възбудено, на което последният отговорил с оскърбен тон, сбогуването било извънредно хладно. Подробен доклад изпратен днес с пощата.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 346-347; КМФ 03/60/4.

№ 5

Телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

Входящ № 1291[40]                 София, 16 юли 1895 г.

Под[адена] 8 ч[аса], пол[учена] 11.45 ч[аса] сл[ед] обяд.

Възложеното ми по поръчение на Ваше Превъзходителство послание  предадох току-що на г-жа Стамболова и  бях помолен да изкажа на Ваше Превъзходителство израза на най-дълбока благодарност от страна на подложената на тежки изпитания жена. Въпреки че състоянието на г-н Стамболов не дава и най-малкия изглед за спасение в резултат на ужасните осакатявания, тежкоболният беше в пълно съзнание при днешното ми посещение и дори имаше сили да говори.

Лекарите не са изгубили напълно надеждата за оздравяване.

Престъпниците все още не са издирени.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 358; КМФ 03/60/4.

№ 6

Доклад от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 36 Политически.                София, 16 юли 1895 г.

Изпратените с телеграмата ми от предишната нощ сведения за атентата срещу г-н Стамболов мога да допълня,  след посещение при г-н Петков, със следното.

Г-н Стамболов посетил вчера Юнион клуб, чийто член е. Около 8 часа решил да се отправи за вкъщи за вечеря и в името на сигурността наредил чрез слугата на клуба, въпреки че жилището му е отдалечено на около 500 метра от там, да му бъде извикан файтон, в който се настанил заедно с г-н Петков, докато дългогодишният му слуга Гунчо се качил на капрата.

На около половината от пътя, водещ от Юнион клуб до къщата на Стамболов, се раздал изстрел от много близко разстояние. Файтонджията веднага спрял конете си, при което трима обесници, въоръжени с дълги, тежки ножове нападнали колата. Г-н Стамболов извадил веднага револвера си и понечил да скочи, но паднал на земята и в това състояние от един от нападателите му били нанесени множество тежки удари по главата с ножа, от които той се опитал да се защити, прикривайки се с ръцете си, и при това бил осакатен по най-ужасяващ начин.

Г-н Петков бил нападнат от втори нападател, комуто обаче не се удало да изтегли ножа си от ножницата и затова той нанесал с последната няколко удара на Петков.

Слугата Гунчо, който хукнал след убийците с револвер и дал три изстрела, бил, по собствените му сведения, възпрян със саблени удари от жандармерийския офицер Морфов[41], това обстоятелство е установено с точност.

В резултат на ръкопашния бой, все още посред бял ден, насред оживената, разположена в центъра на града улица веднага от всички страни се стекли хора, като сред първите, пристигнали на местопроизшествието, били живеещата наблизо сестра на Стамболов г-жа Муткурова[42], както и някои членове на Юнион клуб, сред тях и консула Хозхевар.

Г-н Стамболов седял на тротоара облян в кръв, със зеещи рани по черепа и с напълно накълцани на отделни парчета длани, със сетни сили обаче успял да помоли да го заведат вкъщи.

От жандармите, от които иначе винаги има по неколцина на тази знаменателна улица, нямало и следа по време на покушението. След като всичко било свършило и убийците избягали, там се появили няколко от тях, чиято първа работа била да арестуват слугата на Стамболов и да го отведат под постоянна стража в полицейската служба, където по-късно трябвало да иде и г-н Петков.

Стамболов бил откаран в дома му, където веднага пристигнали най-опитните хирурзи на града: д-р Щирлин, Золотович[43], Хаканов, Серафимов, Михайлов и т.н. За съжаление загубата на кръв била огромна.

След като раните, около 30 на брой, били прегледани и главата превързана, лекарите се видели принудени да ампутират двете длани.

По това време улицата вече била оградена с жандармерия в широк пояс около къщата и даже на чуждите представители, които всички били дошли да се осведомят, се удало много трудно да преминат кордона.

Сцените, разиграли се в къщата, не се поддават на описание. Към полунощ операцията била приключила, тежко раненият от време на време в съзнание, същото и днес сутринта. Състоянието, въпреки това, е безнадеждно.

Френският представител лично отишъл в 11 часа вечерта в полицията, за да заведе лекар на също така тежко ранения слуга на Стамболов. Там дали на г-н Лакан изцяло невярна информация за местонахождението на слугата, така че той не могъл да изпълни намерението си.

И тъй като междувременно се разпространи новината, че г-н Петков е арестуван, липсваше каквато и да било определена информация за степента на нараняване на двамата единствени свидетели и съществуваше опасността, да не им бъде оказана достатъчна грижа в полицейския арест. След консултации с все още присъстващите представители реших веднага да потърся г-н Стоилов, за да му напомня за голямата отговорност на цялото правителство в случай, че не се положат достатъчно лекарски грижи за ранените, чиито свидетелски показания са от най-голяма важност. Министър-председателят ме увери във връзка с това, че г-н Петков не бил арестуван, а поканен пред съдията-следовател само заради очна ставка с арестуваните типове, също че нараняването му не било тежко, докато слугата Гунчо наистина бил арестуван заради стрелба на улицата, но се намирал под лекарска грижа.

Рано днес научих, че г-н Стоилов веднага след оттеглянето ми, издал заповед Гунчо, който имал незначителна рана на главата, да бъде преместен в Александровската болница.

Аз не счетох за целесъобразно да се впускам в по-нататъшни разисквания с г-н Стоилов предвид общата възбуда и напредналия час, а нали и без друго бих могъл единствено да му отправя укори.

До днес – вторник по обяд – все още никой от подлите убийци не е идентифициран и арестуван, но ми беше намекнато, че досегашното разследване навежда на заключението за уговорка между файтонджията и атентаторите. Установено било, че единственият файтон, който се намирал пред Юнион клуб по време на тръгването на Стамболов, бил каран от напълно непознат даже за слугите файтонджия.

Самият Стамболов назовал непосредствено след атентата имената Тюфекчиев и Халов,[44] първият вече бил арестуван.

Отговорността, която пада върху правителството по повод този нечуван атентат в центъра на българската столица, е чудовищно голяма. От месеци Стамболов беше подложен на най-големите полицейски издевателства под предлог собствената му сигурност, отказано му беше пътуване с лечебна цел и сега, малко преди да бъде използван срещу него резултатът от работата на фамозната следствена комисия, той е нарязан на парчета по най-ужасен начин от ръката на убиец насред улиците на София пред очите на “охраняващата” го полиция.

Официозният правителствен орган, който твърде многозначително носи названието Мир,[45] никога не пропусна възможността да подклажда омразата на низшите маси срещу Стамболов, да го клевети с всички средства, макар наистина и да съществуваха твърде пресилени прокламации от страна на последния. Статии обаче, каквато почтително прилагам в превод – тя произлиза от последния (онзиденшен) брой на Мир[46] – свидетелстват за ужасяващо оскотяване.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 348-349, 352-356; КМФ 03/60/4.

№ 7

Шифрована телеграма[47] от граф Голуховски, Виена до фон Хьонинг, София

№ 36                                             Виена, 17 юли 1895 г.

Получена Вашата телеграма № 68.[48]

Съгласен съм с досегашното Ви поведение.

Въздържане на чуждите представители от вчерашния прием при г-н Начович ще трябва да е бил ясен знак, че европейските кабинети не могат да оправдаят българското правителство за известни, достойни за съжаление пропуски във връзка с атентата. Българското правителство беше често предупреждавано в негов собствен интерес да се грижи за личната сигурност на Стамболов. Това не стана и полицията изглежда и при преследването на атентаторите е проявила една не можеща да бъде извинена нерешителност или несръчност.

Споменатото от Вас намерение на чуждите представители да не контактуват повече със сегашния министър на външните работи, евентуално даже да предложат на своите правителства отзоваването си, обаче е неразбираемо за мен на основата на наличните досега сведения.

Едно такова действие би могло да бъде оправдано само, ако категорично е доказана и установена пряката вина на българското правителство в атентата.

Досега това не е станало и едно игнориране на г-н Начович от чуждите представители ми изглежда напълно неумесно.

Моля В[аше] Пр[евъзходителство] да ми телеграфирате на какво основание се базира споменатото намерение на Вашите колеги.

В[аше] Пр[евъзходителство] не трябва да прекратява до второ нареждане контакта с министъра на външните работи  и преди всичко да обърнете вниманието върху това, че за правителството в София е направо въпрос на живот атентаторите да бъдат най-точно издирени и съдебното разследване да се проведе толкова енергично и справедливо, колкото е възможно.

Kr. 35, Weisungen nach Sofia 1895, Bl. ,103-104; КМФ 03/60/4.

№ 8

Телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

Входящ № 1702[49]                 София, 17 юли 1895 г.

Подадена 12, получена 3.45 ч[аса] сл[ед] об[яд].

Г-н Стамболов прекара тежка нощ, температурата се покачва, опасения от церебрално възпаление, дясното око загубено, лявото в опасност, състоянието безнадеждно. – Убийците и техните съучастници все още не са задържани. – Съобщените на Ваше Превъзходителство с вчерашния най-покорен доклад № 36[50] компрометирани лица все още не са арестувани, в замяна на това излезе съобщение на градската префектура, което гарантира премия от 10 000 франка за залавянето или посочването на виновниците. – Съболезнователни телеграми до г-жа Стамболова бяха изпратени от Карлсбад[51], след това от Двора Парма и принц Хайнрих Батенберг[52].

Докладвам с потеглящата днес поща.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 364; КМФ 03/60/4.

№ 9

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 69                                            София, 17 юли 1895 г.

Под[адена] 9.50 ч[аса], пол[учена] 6 ч[аса] /18.07.

Изпращам тази депеша в телеграфическото бюро в 9 ч[аса] 30 мин[ути] вечерта.[53]

Съобщения посредством телеграма от днес не можах да предам на пощата, заради липса на време, изпращам с най-близкия куриер.

Поверително.

Получена телеграмата на Ваше Превъзходителство под № 35[54]. Най-настоятелно предлагам да се отнемат всички илюзии на българското правителство и население и да се действа с всички средства в посока радикално отрезвяване. Съвети и предупреждения без формална конкретна заплаха вече изобщо не помагат при напредналата деморализация и липса на дисциплина.

Правителството все повече губи посоката. Благоприятният прием в Санкт Петербург[55] напълно им е завъртял главите и това би било показателно за бързото отрезвяване на принц Фердинанд. Негово Височество най-накрая се реши,  почти последен, да се присъедини към съболезнователната телеграма с думи като “Indignation”,[56]  “симпатии към дългогодишни сътрудници”, но отново отложи завръщането си – както изглежда поради загриженост за собствената си персона. Той обсипа министри и придворни с настояване за съвети, вероятно ще иска да се завърне за евентуално погребение.

Придворният маршал[57], който вчера мина покрай къщата на Стамболов, не беше приет от г-жа Стамболова; на майор Савов[58], който донесе съболезнования от името на принцеса Мария Луиза[59], съпругата на Стамболов отговори: “Съобщете на Вашата Господарка, че ръцете, които поставиха короната на главата на нейния съпруг, са отсечени.”

Топлият израз на съчувствие на Ваше Превъзходителство, пристигнал първи от всички[60], направи импониращо впечатление. Останалите представители очакват подобни поръчения днес. Английският представител[61] смята, че освен лорд Солзбъри[62], също и кралицата[63] ще благоволи да изпрати съболезнования на семейството на Стамболов. Всички представители не пропуснаха да изразят погнусата си от деянието.

Жандармерийският комендант Морфов, който нарани тежко слугата на Стамболов, докато напротив – остави убийците, намиращи се само на няколко крачки, да избягат, не е нито уволнен, нито арестуван, още по-малко Тюфекчиев и Хало, които Стамболов непосредствено след атентата заклейми като извършители.

Раненият слуга Гунчо днес беше посетен в болницата от кореспондента на Таймс, той повтори обвинителното си  показание срещу полицията, която в момента на нападението напуснала улицата и после го преследвала. Установено е, че на правата, широка, много къса улица е имало четирима полицаи.

Непосредствено участие на висшестоящи лица разбира се не може да бъде доказано, но на младшите чиновници беше известно именно, че Стамболов е трън в очите на меродавни личности, което обяснява тяхното наказуемо безразличие, за което принц и правителство носят най-тежка отговорност.

Днешните извънредни вестници и устно разпространявани новини съобщават за ново въстаническо движение в Македония при Струмица и за турска мобилизация, досега обаче нищо не можах да проверя. Наистина последва подсилване на българския граничен кордон с още един батальон, също и повишаване статута на полка в Кюстендил, въпреки това правителството не е дорасло за своите задачи. Населението тук е само умерено възбудено, но всеобщо е очакването на по-големи събития и не трябва да се изключват изцяло евентуално и демонстрации пред чуждите представителства, в случай че последва някакво внушение. Някои градове и корпорации са изпратили телеграми на принц Фердинанд, в които изразяват възмущението си от атентата и държат отговорни него, също и правителството. Настроенията тук са противоположни – много са проявите на симпатия към Стамболов, но и многобройни са твърде суровите изявления. Болният издъхна днес вечерта.

Допълнение.

Току що румънският представител[64] получи нареждане от краля и правителство да изрази чрез съответните формалности на г-жа Стамболова съболезнованията им, както и тяхното възмущение от престъплението.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 360-362; КМФ 03/60/4.

№ 10

Телеграма[65] от Поликсени Стамболова до граф Голуховски, Виена

Входящ № 1736[66]                 София, 17 юли 1895 г.

Под[адена] 1.10 ч[аса], получ[ена] 5.00 ч[аса] след обяд.

Благодаря на Ваше Превъзходителство за думите на съчувствие и успокоение, които ми изпратихте по повод голямото нещастие, което ме сполетя.

Kr. 35, Varia de Bulgarie 1895, Bl. 1; КМФ 03/60/4.

№ 11

Телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 70 Спешно.                           София, 18 юли 1895 г.

Подадена 5.30 ч[аса], получена 9.10 ч[аса] преди обяд.

Тази телеграма предавам в 5 и четвърт сутринта в тукашната телеграфна служба.

Някогашният регент, княжески наместник и министър-председател издъхна от раните си току-що в 4.30 ч[аса] сутринта.

Убийците на този истински български патриот все още не са открити. Действията на съдебния следовател и полиция ежедневно стават все по-загадъчни и будят негодувание.

Тукашният вестник Мир продължава  да тиражира своите глупашко лъжливи и долни писания и разсъждения.[67]

Съобщените на Ваше Превъзходителство компрометирани лица до този час  все още са на служба и почит.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 366; КМФ 03/60/4.

№ 12

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 71                                             София, 18 юли 1895 г.

Подадена 8.50 ч[аса] преди обяд, получена 1.30 ч[аса] след обяд.

Телеграмата на Ваше Превъзходителство № 36[68] получена. В моята телеграма № 68[69] съобщих само информативно, че като последица от странните обстоятелства, при които беше извършен атентата, и циничното поведение на г-н Начович спрямо германския представител, чуждите представители избягват контакти със същия и се ограничават само върху строго служебни съобщения. Никой няма да предложи отзоваване и тази възможност беше обсъждана единствено в разговори.

Английската кралица нареди тази сутрин на английския представител да изрази съчувствие пред г-жа Стамболова и лично подробно да информира за всички събития.

Погребението в събота, 2 ч[аса] след обяд.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 368; КМФ 03/60/4.

№ 13

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 72                                            София, 18 юли 1895 г.

Подадена 9.20 ч[аса] след обяд, получена 6 ч[аса] преди обяд.

В течение на днешния ден имах възможността да забележа, че в тукашните меродавни кръгове съществува стремеж следствието по убийството да се ограничи върху една строго определена съдебна плоскост, по възможност да се държи далеч от политически страсти и в полза на това да се спечели подкрепата на по-широки кръгове. Чрез демонстрираната сега на бял свят интензивна следствена акция могат да се компенсират предходните неразбираеми пропуски и да се проучи истината, чиято констатация е толкова извънмерно важна. Компетентните органи изглежда разполагат с опорни точки.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 370; КМФ 03/60/4.

№ 14

Телеграма от граф Голуховски, Виена до фон Хьонинг, София

№ 37                                             Виена, 18 юли 1895 г.

По най-височайше нареждане моля В[аше] Пр[евъзходителство] да изразите най-искреното съчувствие на Негово  Императорско и Кралско Апостолическо Величество на вдовицата на г-н Стамболов.

Kr. 35, Weisungen nach Sofia 1895, Bl. 105; КМФ 03/60/4.

№ 15

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 73                                            София, 19 юли 1895 г.

Подадена 12 ч[аса],  получена 10.55 ч[аса] след обяд.

Току-що изпълних пред вдовицата на Стамболов поръчаното ми чрез телеграма № 37[70] на Ваше Превъзходителство най-височайшо поръчение и бях помолен да предам най-дълбока и благоговейна благодарност на Ваше Превъзходителство за височайшето съпричастие.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 393; КМФ 03/60/4.

№ 16

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 74  Поверително.               София, 19 юли 1895 г.

Подадена 11.40 ч[аса] след обяд, получена 6 ч[аса] преди обяд на 20.07.

Румънският представител получи поръчение да информира г-н Стоилов за възмущението, което атентатът е предизвикал в Румъния, и да обърне внимание върху това, че румънското правителство има най-голям интерес, щото българското правителство енергично да поддържа спокойствие и ред във вътрешността и по границите. Стоилов отговорил, че той не разбира, че Румъния и Сърбия не се обединяват с България по македонската акция, та нали също и тези държави имали там интереси. Г-н Папини отговорил, че румънското правителство изобщо няма желание да бъде заплитано в българска авантюристична политика и че оставя решението на македонския въпрос на бъдещето и на спонтанното съдействие на силите, които биха разрешили нещата на основата на равновесието, а не на едностранен превес.

Българският министър-председател се опитал още веднъж да събуди интереса на румънския представител по македонския въпрос, тъй като опитът бил неуспешен, се опитал да убеждава чрез мерките на тукашното правителство, но бил принуден да признае, че същите са несъвършени. Това поведение на Стоилов отново доказва, че от неговия кабинет не могат да се очакват лоялност и твърдост и че във висша степен е желателно да се даде на България пак консолидирано ръководство.

Принц Фердинанд е възложил на подполковник Марков да положи венец на Стамболов. Вдовицата обаче отхвърли това с изявлението, че съпругът  й е вменил в дълг, в случай че бъде убит, да отхвърли всяко сближение с двора на Фердинанд. Пратеникът на княза следователно бил принуден да се оттегли.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 395-396; КМФ 03/60/4.

№ 17

Доклад от  фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 37 А-B  Поверително.       София, 19 юли 1895 г.

С моите почтителни телеграфически доклади от последните дни изчерпах всички по-важни обстоятелства, които съпътстваха ужасното престъпление, чиято жертва накрая стана г-н Стамболов, и затова днес мога да се огранича върху това да резюмирам различните събития и впечатления и така да извлека обективни заключения.

Чрез големия натиск, който беше приложен върху правителството от тукашните чужди представителства, както и от станалото вече известно възмущение в чужбина, вчера започна да се забелязва промяна в поведението на меродавните, до известна степен справедливо мислещи личности - всъщност така мога да определя само г-н Стоилов и може би полковник Петров - и съществува малка надежда, че нечистата пасмина, която се е намирала в непосредствена близост или малко по-отдалечена от атентата, ще бъде подложена на строга проверка.

Освен най-големия упрек, който засяга правителството, че отказа на г-н Стамболов при неговото болестно състояние, което  сега и напълно изключи спасението му, пътуването в балнеолечебно заведение и изрично самозвано се обяви за гарант на неговата сигурност, следните обстоятелства още са тези, които спешно се нуждаят от изяснение:

Правителството не само че на времето си сне наказанието от един славещ се с лоша репутация индивид на име Тюфекчиев, който,  като забъркан във всички зловещи атентати през последните години, беше неколкократно заклеймяван от Стамболов, а му даде отлична служба в Министерството на строителството, благоустройството и съобщенията и остави същия, въпреки че той беше заклеймен след атентата от Стамболов в пълно съзнание като извършител, да се разхожда цели два дни на свобода и се реши едва вчера, след като бяха използвани всички средства на силен натиск, да го арестува.

Правителството и неговите органи пропуснаха по неразбираем начин да се разпоредят да бъде надзиравана от доверени хора късата отсечка, която убитият най-често използваше и която отлично се поддаваше на охрана заради своята ширина, права посока и малкото странични улички; защото е доказано, че четиримата униформени стражари, които онази вечер са се намирали на едно разстояние от 50-150 крачки от фаталното място, в момента на атентата веднага отчасти са се върнали, отчасти само изчаквали момента да задържат слугата на Стамболов, докато убийците безпрепятствено избягат.

Поведението на жандармерийския инспектор Морфов, който днес още е на поста си, трябва неотложно да бъде подложено на строга проверка. Същият излязъл няколко секунди, след като били дадени първите изстрели, от отдалечената само на няколко крачки от местопрестъплението сграда на Министерския съвет и веднага се обърнал към слугата на Стамболов, без да се поинтересува по някакъв начин за случилото се, когото обезоръжил и на когото  със саблен удар по главата  попречил в преследването на бягащите, отдалечени на 30-40 стъпки убийци. Достатъчно ни е известно, че Морфов се числи към жадните за отмъщение противници на Стамболов и е съвсем непонятно, че –дори в случай че поведението му се дължи единствено на непохватност и липса на присъствие на духа - да го оставят по-нататък в неговите функции, а и още повече сега  чрез него да оставят да бъдат провеждани най-важните, крайно необходими за съдия-следователя държавно-полицейски мерки.

Няма да хабя и дума повече за поведението на правителствения вестник Мир. Двадесет и четири часа преди атентата той издигна призив за изпепеляването на домовете на чудовищата Стамболов и Петков заедно с техните собственици, двадесет и четири часа след атентата той съобщава, че Стамболов бил наранен “с удари с бастун” и ден по-късно сервира най-тъпите истории, като намеква, че престъплението било извършено от г-н Петков и Гунчо и ни сервира една напълно щура македонска версия, която най-предано прилагам в превод.[71]

Това недостойно поведение, за което между впрочем съжалява искрено самият г-н Стоилов, беше прекратено едва вчера - наистина само в резултат на безцеремонното осъждане, с което то бе бичувано - и вчерашното извънредно издание се постара да излезе с един, до известна степен благопристоен тон.

Поради липсата на време си позволявам да представя най-почтително само заглавната статия на това последно издание.

Що се отнася до поведението на отделните министри, имаше много какво още да се желае през цялото това време. Освен г-н Стоилов, който проля сълзи и който в своята положително почтена наивност продължава само да е обхванат от слабост и безпомощност, не вярвам нито един едничък да съжалява искрено за престъплението. Не беше направено нито едно помирително изявление от страна на властимащите и всички тези господа се преструват на изумени и истински възмутени, че се вдига толкова много шум по този случай. Населението, както и при предишни подобни поводи, е само малко възбудено, но съществуват признаци, че концентрацията на непочтени и тъмни субекти в столицата е твърде напреднала – като резултат от македонските преселници.

Настроението на цялата преса на Стамболовата и Радославова партии не се поддава на описание. Разпространени бяха най-чудовищни нападки и обвинения срещу принц Фердинанд и правителството, не липсваха скрити и открити заплахи. Най-голямо негодувание възбужда отсъствието на целия двор в толкова тежки времена и всички споменати вестници повдигат въпроса, защо България трябва да си позволява и занапред лукса от такъв един княз. Позволявам си най-почтително да приложа в препис статията на Свобода[72], излязла на сутринта след атентата, която обаче съвсем не се числи към най-острите.

Погребението на починалия ще се състои утре в 2 ч[аса] след обяд. Не може да бъде предречено, дали при това ще се стигне до демонстрации или сбивания, във всеки случай принц Фердинанд е посъветван съответно да не се явява понастоящем тук. Чуждите представители ще поднесат почти всички венци върху ковчега и лично ще присъстват на погребалната церемония.

Напливът към къщата на покойника е много голям. Издъхналият, чиято открита глава показва сега вече на цял свят следите от изстраданото чудовищно жестоко малтретиране, лежи в ковчег в една стая на партера, до трупа в стъклен съд - обезобразените длани.

От всички страни пристигат съболезнования и в течение на вчерашния ден кралица Виктория два пъти лично телеграфира.

Може да се предположи, че сближението, което настъпи при ковчега на Стамболов между неговите съпартийци и привържениците на Радославов, в скоро време ще доведе до сливане. Програмата на една такава партия естествено би кулминирала в борба срещу настъпващото руско влияние.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 372, 382-387; КМФ 03/60/4.

№ 18

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 75                                           София,  21 юли 1895 г.

Подадена 3.30 ч[аса],  получена 9 ч[аса] преди обяд.

Погребението на Стамболов се превърна в проява на развихряне на брутални, чудовищни страсти.[73] Под непосредственото впечатление на събитията си позволявам да докладвам следното на Ваше Превъзходителство:

Въпреки че на правителството беше съвършено известно, че на погребалната церемония ще участват чужди представители, в обредната зала не беше предприето нищо, щото да се създаде ред сред тълпата. Непосредствено преди началото на церемонията градският префект Греков наредил да съобщят, че препоръчва на аранжьорите да проверят колелата на траурната катафалка, които имало вероятност да бъдат разхлабени, за да падне ковчегът при потеглянето на шествието. Проверката доказа верността на опасението. Малко след това пристигна втора вест от градската префектура, че се възнамерява да не се оставят венците да стигнат до гробищата. Въпреки че непосредствено преди началото на траурното шествие пращаха на два пъти при полицей-майстера да се измоли жандармерия, нищо не стана и явилите се с изключение на белгийския агент[74] представители трябваше да тръгнат по плътно претъпканата улица.

След няколко крачки, на мястото на атентата Петков трябваше да държи реч и едва беше започнал, когато агент-провокатор вся паника всред тълпата, така че представители и съпругите на френския, сръбски[75] и румънски представители бяха изблъскани встрани от бягащата паплач, румънският и сръбски легационни секретари бяха съборени на земята,  настана диво бягство.

Повечето представители на силите, аз също, незабавно напуснахме шествието.

Поверително.

Английският представител незабавно отиде при министър-председателя и отказвайки предложената му за поздрав ръка заявил, че правителството е достатъчно дискредитирано, за да рискува още подобни скандали.

При по-нататъшния път  били причинени изкуствено още две паники, при което жандарми атакували траурното шествие, катурнали колата с венците, последните изпотъпкани от жандармерия и народ. Накрая, като последица от възмутителните неприятности, на траурното шествие останали само около 50-на души. Погребението на гробищата станало възможно при най-голяма спешност с помощта на много полицаи и кавалерия. В църковния двор на гроба на Миларов[76] се състояло също демонстративно траурно тържество. [Изречени били] проклятия срещу чуждите представители и Стамболов. Било трудно починалият да бъде положен в гроба.

Вечерта, неописуеми афиши с подканване да бъде изровен през нощта трупът на Стамболов и хвърлен на кучетата. Ужасяващо варварство.

Аз се оплаках писмено пред Начович за обида и злонамерена липса на  респект към представителите.

Всички са възмутени от жалкото поведение на правителството.

Към 7 часа [стана] събрание пред френското консулство заради “лоялно поведение” на парижката преса. Френският представител естествено го отхвърли. Враждебни демонстрации пред нашето агентство бяха предотвратени единствено чрез кавалерия и полиция.

Понастоящем спокойствието [и] сигурността обаче изобщо не са гарантирани.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 397-398; КМФ 03/60/4.

№ 19

Шифрована телеграма от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 76                                           София,  22 юли 1895 г.

Подадена 6 ч[аса],  получена 10.55 ч[аса] след обяд.

Г-н Начович беше току-що при мен за да ми поднесе съжалението на българското правителство за инцидентите при погребението на Стамболов, за които правителството не се чувствало виновно. Същата стъпка била предприета и пред английския представител  и щяла да последва също при останалите. Министърът между другото се държа демонстративно затворено и хладно.

В града днес цари спокойствието на изтощението.

Съобщеното от Фремденблат нараняване на вицеконсула Гьоргей, който беше тук завчера, невярно; същият получи само незначителен удар по главата в блъсканицата.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 399; КМФ 03/60/4.

№ 20

Доклад[77] от фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена

№ 38  Поверително.             София,  24 юли 1895 г.

В хода на съобщения вече на Ваше Превъзходителство с моята подадена телеграма № 77[78] разговор с министъра на външните работи г-н Начович имах възможността да се върна на всички онези събития, които през последната седмица накараха цяла Европа да говори за България и толкова дълбоко разтърсиха доверието в тукашното правителство.

След възбуденото, несигурно и затова извънредно затворено поведение през последните дни г-н Начович намери днес отново обичайния си тон. Външно, може би малко по-сериозно, отколкото друг път, той веднага зае позата на чистосърдечна порядъчност, болезнено разочарование, неразбрани идеали. С помощта на тези ингредиенти той направо се разтапя в ръцете на човек; накрая оставаш с чувството: тук трябва да се окуражава един много изпатил човек.

Днес по изключение това чувство беше вероятно не невярно. След всички, най-леки, строги и най-строги усилия, с които най-накрая беше изцедена малко енергия от г-н Стоилов и Сие, малко нещо раздвижване, правителството беше обладано от един вид безмълвно, озлобено отчаяние. Изтръгнато от своето любимо, уютно спокойствие, преследвано на всяка крачка от упреци и порицания, подкрепяно само от принц Фердинанд с пристигащи от време на време повече или по-малко уместни телеграми, неговото положение  беше крайно затруднено.

Предвид на възмутителните инциденти, изявленията на г-н Начович нямат вече никаква притегателна сила и те се видяха принудени да действуват. Въпреки че се направи твърде малко, тези необичайни усилия изтощиха господата там до такава степен, че всеобщо бе убеждението, че qu’il ne fant pas les pousser a l’extreme,[79] че отново трябва да им се даде глътка въздух.

След като можем да приемем, че големите пропуски при знаменателното погребение бяха санирани според възможностите чрез предприетите от страна на правителството пред всички представителства постъпки (моят най-предан телеграфически доклад № 76[80]) и г-н Начович отгоре на това повтори при моето вчерашно посещение своите извинения, не се върнах повече на този въпрос и се осведомих преди всичко за състоянието на следствието. Засягането на тази тема видимо беше желано от министъра. Той обясни, че Боне Георгиев -–един от предполагаемите убийци – заедно с две други лица, дали му убежище, били арестувани, че след като се издирва усилено прословутия Халю, в чието участие вече никой не се съмнява, се възнамерявало, да се преварят по този въпрос всички покълващи в страната и чужбина претенции и той ме моли да информирам Ваше Превъзходителство в този смисъл. Накрая г-н Начович каза, че съществува 80% вероятност да бъдат открити убийците и основно да бъдат изяснени всички обстоятелства по атентата – число, което въпреки оптимизма на г-н министъра не вдъхва прекалено много надежда.

За моя изненада г-н Начович не се задоволи с тези обяснения и прехвърли разговора върху една напълно специална плоскост, като започна да говори за вярното приятелство, което го свързвало с починалия държавник и чиито корени не били изтръгнати също и в последно време.

Фалшивият тон на тези разсъждения беше прекалено очебиен, за да може да събуди и най-малкото доверие.

Общо взето изявленията на г-н Начович успяха твърде малко да ме задоволят. И днес също, при напълно спокойно, изчистено от влияния обмисляне прекалено много се набиват на очи многобройните подозрителни обстоятелства, които съпровождаха атентата, за да бъде възможно и при най-голямо благоразположение да се повярва в bona fides[81] на съответните полицейски органи. Извън това толкова всеобщо е разпространено схващането, че действителните убийци няма да бъдат разкрити, че изглежда препоръчително да не се доверяваме все още изцяло на неговото оптимистично становище.

Много по-обвързващи бяха изявленията на г-н Начович по македонския въпрос. Достойно за отбелязване беше, как той без да мери думите си изказа най-обвързващи обещания за предстоящото близко прекратяване на движението и този път даже отрече възможността за преминаване на границата от страна на отделни лица. При охраната на границата понастоящем участват 4000 души.

Пристигането на отделни групи от Румъния беше известно на правителството, това изглежда са изключително  руски авантюристи и 40 са били онези, които, искайки да се отправят за насам от Лом-паланка, били върнати на Дунава.

В момента не мога да се съмнявам, че правителството този път сериозно се е заело да преследва всякаква агитация в полза на Македония, най-малкото за известно време. Но не поради разумни съображения, а само защото в резултат на последните събития е станало много малодушно и е изгубило сила и желание за поемане на по-голяма отговорност. Затова в последните дни отношението към Портата е много внимателно.

Освен това чрез смъртта на Стамболов предостатъчно са ангажирани толкова много партии – наистина по възможно най-противоречив начин – че в момента няма нужда от друго средство за отклонение, в случай на нужда обаче те безскрупулно ще се върнат отново на това. Що се отнася до групирането на партиите, изглежда че сега вече ще се стигне до сливане между стамболовистите, чието водачество пое г-н Петков, и партията на Радославов, което би имало като последица едно значително засилване на тази фракция.

Действителен интерес се проявява към очакваната в най-скоро време делегация по полагането на венеца. Каквото и да донесе тя, дали ще се ограничи до предаването на във висша степен теоретичния “ортодоксален” поздрав на г-н Победоносцев[82], или обаче и върху реални придобивки, това ще се изясни, вероятно е обаче тяхното завръщане да бъде използвано за русофилски демонстрации в по-голям мащаб, отколкото проявените вече през последните дни по-малки изрази на неприятелски нам, на Германия и Англия демонстрации. Че и от меродавно място са знаели за това, доказва обстоятелството, че след погребението и имп[ераторското] и кралско, както и    великобританското агентство бяха охранявани от военен патрул в продължение на 48 часа след последното.

Какво ще донесат близките седмици не може засега изобщо да се предвиди, за една особено сериозна преценка липсва всякаква основа, при това правителство без гръбначен мозък именно всички движения не се поддават на логично предвиждане.

Принц Фердинанд обаче запазва хладнокръвие и спокойно наблюдава от разстояние развитието на събитията.

Kr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl. 403-410; КМФ 03/60/4.

№ 21

Доклад[83] от барон фон Хьонинг, София до граф Голуховски, Виена[84]

№ 40 B                                  София, 2 август  1895 г.

Под[аден] 9.00 ч[аса] след обяд, пол[учен] 11.55 ч[аса] след обяд.

Въпреки че двете заупокойни служби, които се проведоха миналите събота и неделя в катедралата в София, не могат да претендират за сериозна преценка и най-много да доказват, че “main douce”[85], с която г-н Стоилов ръководи България, позволява да израснат  много безделници и вместо добросъвестни преценки поощрява дръзки и разюздани улични демонстрации, въпреки това все пак ще си позволя да скицирам накратко двете споменати демонстрации.

Реквиемът и церемонията на гробищата в събота за осъдените в процеса Белчев[86] – Миларов, Карагюлов, Попов и Георгиев[87] беше всъщност само едно продължение на сцената при погребението на Стамболов. Поканата за тържеството в чест на мъртвите, за  “нещастните, невинни жертви на тирана” беше разгласена чрез обществени плакати и в резултат на това участието беше твърде многобройно. Сред явилите се градски първенци не липсваха също господата Каравелов[88] и Цанков[89].

На гроба на екзекутираните държа реч достатъчно известният Петър Станчов, в която той  каза  следното:

“Един тиранин падна, но има още подтисници на нашата свобода: на първо място държавите, чиито монарси демонстрираха при смъртта на тиранина своето съчувствие.” Това беше свързано с  нападки срещу режима на Стамболов и няколко напълно безразсъдни, агитационни празнословия.

Гробът на убития ексминистър беше силно охраняван по време на тържеството.

Реквиемът в неделя се отнасяше до двамата паднали в Македония български офицери Мутафов и Рачев и беше изнесен от архиепископа на Русчук мосю Григорий. Аранжировката беше дело на Македонския комитет.

Въпреки че на двамата, последвали лоши съвети, съвсем млади хора, които дадоха живота си в една толкова безсмислена борба, не може да бъде отказано човешко съчувствие, общественото тържество в чест на мъртвите , в което взеха участие и много офицери, въпреки всичко направи странно впечатление предвид отношението на България към сюзеренната държава и толкова повече във връзка с военната дисциплина.

Провеждането на втори реквием за падналите офицери, предложено от офицерски среди, било забранено уж по заповед на военния министър.

Журналистическата агитация за македонското дело, като се има предвид недосегаемостта на свободата на пресата, естествено все още не е престанала и специфично македонските органи  Право и Глас Македонски не се уморяват да пласират на всеки своите целокупни исторически и международноправни познания в полза на клиентите си.

Една подобна статия[90] от вчерашния брой на Глас Македонски си позволявам най-предано да представя в приложение.

Kr. 39, Berichte aus Sofia 1895, VIIІ-ХІІ, Bl. 425-426, 432.; КМФ 03/60/5.

№ 22

Доклад от барон фон Кал, София до граф Голуховски,  Виена

№ 39 А-В                               София, 4 август 1896 г.

През нощта на 1-ви срещу 2-ри т[ози] м[есец] беше частично разрушен от динамитна експлозия издигнатият наскоро на тукашното гробище паметник на г-н Стамболов. Разрушението не беше цялостно само поради случайното обстоятелство, че при по-голямата част от поставените динамитни патрони е отказал възпламенителят.

Това брутално и възмутително оскверняване на гроба илюстрира душевната жестокост на известни тукашни среди и както е видно от по-близкото запознаване с обстоятелства на престъплението, обременява и правителството, най-малкото морално чрез отговорността за този нечуван акт на вандализъм.

Към тези обстоятелства би могло да се причисли публикуваното малко преди това в официоза Мир твърдение, че бил повален надгробният венец на някой си Георгиев, който преди 4 години бил екзекутиран с четирима авери като убийци на министър Белчев. Свобода опроверга това съобщение като недоказано и протестира енергично срещу изразеното от официоза невярно твърдение, че извършеното обезчестяване на онзи гроб ще трябва да е било дело на партийните последователи на Стамболов.

Много фрапиращо също е това, че пазачите на гробището нищо не били разбрали за подготовката на атентата, макар и от експертизата на ангажирания с намерените патрони пионерен офицер да става ясно, че делото е извършено от много лица, които е трябвало да работят продължително време.

Оставянето на служба на двамата, силно компрометирани чрез държанието си при убийството на Стамболов офицери от полицията, а именно ротмистър Морфов и лейтенант Юруков[91], последният от които е полицейски началник на областта, в която се намира гробището, се хвърля напоследък като тежък укор към правителството предвид на новото злодеяние.

Изказва се предположението, че при непосредствените организатори на същото не се касае единствено за посмъртен акт на отмъщение, а предвид на предстоящото през септември заключително дело по извършеното над някогашния министър-председател убийство, същевременно за сплашване както на съдиите, така и на свидетелите.

Подобно на някои мои колеги, аз също побързах да изразя на вдовицата на Стамболов моето най-дълбоко възмущение към отвратителното кощунство.

Kr. 41, Berichte aus Sofia 1896 VI-XII; КМФ 03/60/5.

№ 23

Доклад от барон фон Кал, София до граф Голуховски, Виена

№ 56 А-Е                      София, 15 октомври 1896 г.

След едно предварително следствие, което продължи не по-малко от 15 месеца се стигна най-накрая на 13 т[ози] м[есец] до започването на публичния процес срещу убийците на г-н Стамболов при тукашния окръжен съд.

Без съмнение на органите на правителството не може да бъде спестен упрекът за пристрастност, която то демонстрираше чрез равнодушното си поведение по време на атентата и след него, както и неговата небрежност по време на предварителното следствие.

От друга страна обаче, редно е  също да се изтъкне, че когато неотдавна съдията-следовател се разпореди да бъде пуснат под гаранция от ареста един от главните обвиняеми, Боне Георгиев, правосъдният министър Теодоров[92], както е известно политически противник на Стамболов, пое инициативата да ревизира това решение, по-нататък, че председателят на съда Пасарев, един съдебен функционер, когото считат за много компетентен и безпристрастен, сам пое заключителния етап на разглеждането на делото, докато иначе наказателната съдийска колегия се председателствува от не толкова висш съдия.

Наистина остава да се изчака, дали правителството най-сетне вече ще изпълни своето, дадено непосредствено под впечатлението на извършеното над бившия министър-председател ужасно престъпление чрез тогавашния министър на външните работи пред чуждите представители уверение, че то гледа на успеха на акцията по разследването като на въпрос на чест[93] за кабинета.  

На първо време процесът получи нова отсрочка, заради отсъствието на редица важни свидетели.

За подробностите по хода на процеса, на който подобно на много мои колеги изпратих служител на агентството като слушател, Ви препращам към изпратената най-почтително в приложение вестникарска статия.[94]

Kr. 41, Berichte aus Sofia 1896 VI-XII; КМФ 03/60/5.

№ 24

Доклад от барон фон Кал, София до граф Голуховски,  Виена

№ 71                                София, 22 декември 1896 г.

В продължение на моя най-предан доклад от 15 октомври  № 56 А[95] имам честта най-смирено да докладвам на Ваше Превъзходителство, че вчера беше подновен наказателният процес срещу убийците на г-н Стамболов.

Веднага през първия заседателен ден беше прочетено писмо[96], в превод изпратено Ви най-предано като приложение, което г-н Стамболов бил предал на 16 март 1895 г. на тукашния кореспондент на Кьолнише Цайтунг г-н фон Мах с молбата за публикуване в случай на неговата (на Стамболов) внезапна смърт.

В това писмо забележителна е категоричността, с която г-н Стамболов говори четири месеца преди неговото убийство за подготвяното срещу живота му покушение и с която той обвинява г-н Начович в съучастничество в планираното престъпление, по-нататък предположението, че князът е знаел за комплота. Отнасящият се до това пасаж на писмото все таки не беше прочетен.

Тримата обвиняеми отричат деянието, в което са обвинени, а именно Тюфекчиев под арогантния израз на съжаление, че сам не е имал възможност да изпълни отмъщението над Стамболов, заради това, че същият бил наредил да изтезават до смърт в затвора неговия (на Тюфекчиев) брат.[97]

Под впечатлението на обвиняващите Тюфекчиев свидетелски показания, както и наскоро произлезлия от него опит да тероризира съдии и свидетели чрез заплахи, съдът разпореди ареста на споменатия, оставен досега на свобода срещу парична гаранция, обвиняем.

По този повод същевременно си позволявам да съобщя  най-почтително на Ваше Превъзходителство в приложение към моя смирен доклад от 11 юни № 31 F[98], че разпореденият на времето си административен запор върху недвижимото имущество на г-н Стамболов сега вече окончателно е премахнат  на основата на едно издадено от последна инстанция съдебно решение.

Kr. 41, Berichte aus Sofia 1896 VI-XII; КМФ 03/60/5.

№ 25

Доклад от барон фон Кал, София до граф Голуховски,  Виена

№ 1 С                                       София, 1 януари 1897 г.

Предвид на изчерпателните сведения в пресата по процеса срещу убийците на Стамболов, считам, че мога да се откажа от едно детайлирано, отнасящо се до това писмено донесение до Ваше Превъзходителство.

И ако даже само мъчително дълго продължителният подготвителен стадий на този процес, постоянната смяна на съдия-следователите, ограничаването на обвинението върху само три лица, не призоваването на свидетели, заявили се за свидетелски показания по отделни, непосредствено свързани с атентата обстоятелства, като действията на полицията срещу слугата на убития, да предлагат една поредица от странности, то продължаващият девет дни процес достигна кулминационната си точка, когато призованата да свидетелствува вдовица на Стамболов заяви, че за истински извършители трябва да се смятат не обвиняемите, а техните известни на съда подбудители.

Най-накрая знаменателният процес намери своя, представляващ гавра с цялото чувство за справедливост завършек чрез последвалата завчера при признаването на смегчаващи вината обстоятелства присъда от три години затвор за съдействие над двамата обвинени – Тюфекчиев и Ацов, докато третият, обвиненият в непосредственото извършителство Боне Георгиев получи оправдателна присъда.[99]

Този резултат, определен пред мен от отделни правителствени мъже като дълбоко срамен, по мое смирено мнение, трябва да се припише най-напред на упражнения от Тюфекчиев и Боне Георгиев, както и техните задкулисно действащи ортаци тероризъм над съдиите и съдебните заседатели. Действително съдебни лица, както и отделни свидетели получиха заплашителни писма и фактът, че един важен corpus delicti[100] можа да бъде откраднат от съдийската маса, илюстрира по драматичен начин връзките, с които разполагат участниците.

От цялостния ход на процеса може обаче още да се разбере, че акцията на правосъдието беше парализирана поради съобразяване със задкулисните лица, стоящи зад обвиняемите.

Това съобразяване респектира възможността от шумен скандал, който например би довел неизменно след себе си осветляването на ноторните отношения, които г-н Начович поддържаше както преди, така и след убийството на г-н Стамболов с Тюфекчиев, както и по-точното осветляване на поведението на полицията, да не говорим за онова на правителството, дори на тукашните най-висшестоящи служби, и отреди на съда жалката роля, която той изигра в този процес. Доколко същият при това е изхождал от спонтанни съображения, или е действал съобразно инструкции, трудно може да бъде установено и като че ли е от второстепенно значение за присъдата на независимото обществено мнение спрямо цялостния недостоен ход на събитията, тежко навредил на репутацията на правителството.

Kr. 42, Berichte aus Sofia 1897 I- VI; КМФ 03/191/5.

№ 26

Доклад от фон Мюлер, София до граф Голуховски,  Виена[101]

№ 15 F                                     София, 31 март 1898 г.

В едно, отправено наскоро след убийството на г-н Стамболов, следователно преди повече от 2 и половина години, писмо до тукашното румънско представителство, тогавашният министър на външните работи г-н Начович беше помолил, ако може там да бъде проведено издирване на обвинения като извършител на онова престъпление македонец Халю, който уж бил избягал в Румъния.

Преди няколко дни румънското правителство съобщило на тукашния си представител, че полицията в Буцен  била заловила един тип, който по всяка вероятност е идентичен с онзи Халю. На г-н Гика беше предоставено да идентифицира лицето и да предложи на тукашното правителство екстрадицията на Inkulpanten.[102]

Г-н Гика ми заяви, че що се отнася до разпорежданията на сегашното българско правителство по отношение на наказанието на убийците на Стамболов, той бил достатъчно наясно чрез факта, че осъденият на кратък срок лишаване от свобода от първа инстанция като участник в онова злодеяние  Тюфекчиев, бил наскоро оправдан от Апелативния съд, така че само се ограничил да констатира, че арестуваният в Буцен, чиито отличителни черти му  (на Гика) били съобщени, действително е един от убийците, и то онзи, който е бил ранен от револверен изстрел при атентата.

Това изпратил за Букурещ с добавката, че се е отказал от ангажиране на българските власти, заради очакваната ответна реакция на българското правителство. Той очаквал само по-нататъшни инструкции.

Kr. 44, Berichte aus Sofia 1898 І-VІI; КМФ 03/191/6.

№ 27

Доклад от фон Мюлер, София до граф Голуховски, Виена

№ 33 Е                                        София, 12 юли 1900 г.

На 9-ти т[ози] м[есец] получих по пощата едно съставено на български език доста безсмислено анонимно писмо, чийто превод тук следва, според съдържанието на което убиецът на Стамболов се намирал от 20 дни в София, извикан тук, за да извърши други убийства и да предизвика метеж в страната; същият бил под закрилата на полицията; съобщението било предадено също на моите колеги от Англия[103] и Германия[104], но не и на властите, за да не скрият последния.

За да не си навлечем с непредаването на това писмо както отговорност, още повече с една прибързана намеса да навредим на евенуална акция на семейството и приятелите на Стамболов, ние се свързахме най-напред с доверения приятел на същия, г-н Петков, и сегашния шеф на стамболовистите, г-н Греков, и научихме от тях, че те също, както по-нататък и г-н Стоилов са знаели за присъствието на Халю, който уж бил дошъл да настоява за останалата част от възнаграждението за онова кърваво дело (???), обаче ще да е имал предвид нещо друго, и че те действително са били ангажирани с това да го издирят. Затова те ни помолиха да не уведомяваме засега все още тукашното правителство, за да може евентуално да му се предложат още по-подробни, убедителни изходни точки.

Тъй като вчера получихме съобщението, че следите на Халю не могат да бъдат открити и без колебание може да последва уведомяване на княжеското правителство, ние решихме да поставим за разискване работата на вчерашния прием.

Г-н Иванчов[105] ми благодари за съобщението и заяви, че не знае нищо за пребиваването на споменатия убиец в София, както и че веднага ще нареди разследване в тази връзка. От убийството насам той чувал за трети път за този тип: когато преди 4 години князът заминал за Санкт Петербург, придружен от г-н Стоилов, в Одеса бил забелязан един българин Халю; и преди около 6 месеца му било съобщено, че същият бил убит в Македония.

Ако не може да се приеме, както се казва в самото писмо, че правителството, което, ако новината се потвърди, без съмнение вече е било уведомено за това, ще предприеме мерки, тогава се пита, каква цел преследва анонимният със същото, след като местните власти не трябва да бъдат информирани и как това би могло отново да бъде приведено в унисон с твърдението, че полицията вече е знаела за това и закриля Халю?

Превод на писмото:

Г-н агент,

Съобщение: Халю, убиецът на Стамболов, се намира от 20 дни тука, за да изпълни други убийства и да се предизвика метеж в страната; същият се разхожда свободно из столицата под закрилата на полицията.

Съобщавам Ви за това, без да го съобщавам на властите, защото същите веднага ще го скрият.

Същото известявам на господата агенти на Англия и Германия.

Един гражданин.

Kr. 48, Berichte aus Sofia 1900 I-VIII, Bl. 480-482; КМФ 03/191/8.

№ 28

Из доклад на барон фон Щетен, представител на Виенското кореспондентско бюро, до Външното министерство на Австро-Унгария за пътуването му в България

                                      София,  25 септември 1901 г.

[...][106]

Българско култивиране на безопасност.

Като очевидец мога да твърдя, че единият от убийците на Стамболов, когото уж постоянно издирвала полицията, македонецът Халю – открито и безцеремонно кръстосва София. Полицейският префект Кънчев, когото интерпелирах заради Халю, сам ми каза, че този тип му е създал много неприятни моменти. Халю ostentiv[107] се явявал в компанията на офицери от полицията, поздравявал приятелски на улицата префекта и пр. и пр. Последният, един подполковник от армията,  посетил неотдавна по този повод министър Данев[108], когото помолил да го инструктира за поведението му спрямо Халю. Данев просто казал: “Да не му се обръща внимание. Оставете го да изчезне. Ние не се нуждаем от нов процес Стамболов.” Завчера Халю замина за македонската граница....[109]

Kr. 52, Varia Sofia 1901; КМФ 03/191/10. 

№ 29

Откъс от доклад на фон Мюлер, София до граф Голуховски, Виена

№ 51 С                           София, 23 октомври 1901 г.

[...][110]

Според едно вестникарско съобщение, останало неопровергано, вице председателят на комитета о.з. ген. Цончев[111] бил видян преди известно време тук в компанията на убиеца на Стамболов Халю, което, въпреки твърде далеч отиващата sans gene,[112] станала обичайна в политическо отношение тук в страната, предизвика голяма сензация. Този Халю се явява от време на време в София, всеки път бива посочван на полицията от страна на фамилията и приятелите на Стамболов, която между впрочем и без това го знае, но въпреки това никога не го арестува. След като той отново изчезне, властите оповестяват, че Халю, когото те усърдно издирват, не може да бъде намерен никъде. За да се опростят сега нещата, след по-горе споменатата разходка на Халю с Цончев,  беше съобщено, че първият бил намерен мъртъв в провинцията. Тукашният турски комисариат обаче знае, че същият в последно време на два пъти е пресякъл заедно с няколко въоръжени лица турската граница.

[...][113]

Kr. 52, Berichte aus Sofia 1901 ІХ-ХІІ; КМФ 03/191/10. 

№ 30

Доклад от фон Мюлер, София до граф Голуховски, Виена

№ 61 F                              София, 12 декември 1901 г.

На 6-ти т[ози] м[есец] тук беше арестуван Михаил Ставров, Халю, който се счита за един от убийците на Стамболов.

Тъй като Халю не е да не е бил неоткриваем досега,  а често се е движил из София, многократно сигнализирано на полицията от приятелите на неговата спомената жертва, веднъж даже арестуван по заповед на княза заради заплаха към единия от участвалите също в убийството, славещи се с лоша репутация братя Иванови[114], веднага след това обаче пуснат на свобода от тогавашния министър на вътрешните работи, и видян наскоро тук в компанията на настоящия заместник-председател на Македонския комитет ген. Цончев, без властите даже и да го обезпокоят като убиец на Стамболов, тук започват да си задават въпроса, защо той е арестуван сега и какво е разпоредено по отношение на него?

По първа точка тук се говори, че двама бивши членове на предишния сарафовски комитет, заплашвани някога си от Халю, които понастоящем служат като жандарми, за да се застраховат срещу него, използвали предоставената им от служебните им функции възможност и със съдействието на един полицейски комисар арестували според наредбата Халю, срещу когото между впрочем има издадена заповед за арест заради вменено му престъпление.

По втория въпрос все още липсва отговор. Арестуването на споменатия ще трябва да е създало на княза и правителството доста ядове, защото не може да отговаря на техните намерения произтичащата от същото естествена последица, а именно – да се поднови процеса срещу Халю и така отново да се повдигнат много, свързани с това, щекотливи въпроси.

Ако, както се съобщава по-горе, този тип е бил вече веднъж арестуван, това ще да е било повече заради факта, че Иванов ще да се е бил оплакал от него директно на княза и защото братята Иванови имаха голямо влияние в комитета. Господата Петков и Греков, двамата големи приятели на Стамболов, напротив, многократно се обръщаха към двореца, обаче винаги напразно, да искат арестуването на намиращия се тъкмо в това време в София убиец.

Kr. 52, Berichte aus Sofia 1901 ІХ-ХІІ; КМФ 03/191/10.

№ 31

Доклад от фон Мюлер, София до граф Голуховски, Виена

№ 61 Е                          София, 30 октомври 1902 г.

Процесът срещу прословутия, силно заподозрян в убийството на Стамболов македонец Халю, който беше арестуван тук преди месец се разгледа пред тукашния съд и съдебни заседатели и завърши със смъртна присъда.[115]

Процесът не предложи нищо интересно. Забележително е само, че съдопроизводството срещу Халю изобщо беше проведено, тъй като същият, както имах честта да докладвам, често след онова злодеяние, се разхождаше из България и особено в София, без властите, които знаеха това, дори и да докоснат този мъж, когото още Стамболов лично беше нарекъл един от своите убийци.

Неговият главен закрилник, както и този на цялата македонска банда, бе министър Радославов. Когато например единият от между другото също силно компрометирани братя Иванови, когото Халю заплашвал, се обърнал директно към княза и той наредил арестуването на същия, Радославов отменил ареста на следващия ден.

Наблюдаваното този път сурово процедиране срещу многократно упоменавания, ще да се основава върху това, че групата на Сарафов[116], към която той принадлежи, не се радва на закрилата на правителството и то главно за това, че Халю е заплашвал, че ще убие една високопоставена личност.

Присъдата между впрочем ще трябва да мине през други още инстанции, така че работата изобщо не може да се счита за приключена. Има вероятност на апелативното разглеждане на делото един от защитата да представи важни във висша степен разкрития, които щели да дадат неочакван обрат на процеса.

Kr. 54, Berichte aus Sofia 1902 ІХ-ХІІ; КМФ 03/191/10.

 

БЕЛЕЖКИ

---

[1] Вж. Стефан Стамболов. Библиографски указател. Велико Търново, 1984 и още: Кой уби Стамболова? Документи, вестникарски материали  и спомени за последната година от живота и убийството на Стамболов, С., 1991; Р. Бурбулон. Български дневници, С., 1995; Д. Иванов. Стамболов, историко-публицистичен очерк, С., 1990 и Стефан Стамболов – Българската енергия, С., 1993; М. Журналов. Убийството на С. Стамболов, в сп. О б щ е с т в о  и  п р а в о, 1989, бр. 4; Н. Иванов. Последните дни на Стефан Стамболов, С., 1995, 64 с.; Д. Маринов. Стефан Стамболов и новейшата ни история в два тома, С. (2), 1992; П. Генадиев. Стефан Стамболов. Исторически случки  от живота на  български политически дейци, съст. Н. Игов и Цв. Величкова, С., 1991; М. Куманов, П. Свирачев, Д. Иванова. Личният архив на Стефан Стамболов, изд. на БАН, засега в 4 тома, С., 1994-1996; Н. Игов. Убийството на Стефан Стамболов. Наказателно дело  № 1103/896 (протокол и присъда), С., 1995. Оригиналът на делото не намира в Държавен архив (по-нататък ДА), София, ф. 3К Софийски областен (окръжен) съд, оп. 2, а.е. 281-287; С. Р. Петрова. Моите спомени, С., 1991; Р. Попов. България на кръстопът. Регентството 1886-1887, С., 1991; А. Страшимиров. Диктаторът. Животът на Стефан Стамболов. С., 1935 и 1993; Кр. Благов. 50-те най-големи атентата в българската история, 84-108, С., 2000; Г. Марков. Върховете привличат мълнии, С., 1989 и др.

[2] Йоахим фон Кьонигсльов, “Фердинанд Български. От началото на кандидатурата за трона до признаването му от великите сили. 1886-1896 г.” Издателство ГАЛ-ИКО, София, 1998, 303 с. Вж. рецензии: Р. Попов. Векове, кн. 3, 1973; Л. Владева. ИДА, кн. 77, 219-221

[3] Йоахим фон Кьонигсльов, цит.съч., с. 225.

[4] Пак там, с. 226.

[5] Рихард фон Мах. Из българските бурни времена. В най-тъмна Европа. Принос към историята за убийството на Стефан Стамболов 1895 г., С., 1992, 117 с. Книгата е издадена на немски език в Берлин през 1928 г. Първото издание на български език е от 1929 г.; А. Х. Биман. Стамболов. Биография. С., 1990 г. 220 с. Книгата е издадена на английски език през 1896 г. в международната серия “Държавните мъже в наше време”. Първото издание на български език е от 1896 г.

[6] А. Х. Биман, цит.съч., с. 211-220.

[7]Сведения за това как княз Фердинанд вижда и оценява Ст. Стамболов ни дава граф дьо Бурбулон, личен секретар на княза, в книгата си “Български дневници”, ИК “Колибри”, С., 1995, с. 268

[8] В края на месец април и началото на м. май 1894 г. княгиня Мария Луиза е в Ебентал, недалеч от Виена, във връзка с влошеното си здравословно състояние след раждането на престолонаследника княз Борис Търновски. Княз Фердинанд пътува до там и посещава и Виена

[9] Граф Густав Зигмунд Калноки фон Кьорьошпатак (1832-1898), австро-унгарски дипломат и държавник,  министър на Височайшия императорски дом и на външните работи на Австро-Унгария от 20 ноември 1881 до 16 май 1895 г., таен съветник. Удостоен с най-висши отличия – Рицар на Ордена на златното руно, Голям кръст на кралския унгарски орден на Св. Ищван, Голям кръст на Суверенния Малтийски орден и др

[10] Барон Щефан (след 1918 г. граф) Буриан фон Райец (1851-1922), завършил Консулската академия във Виена,  австро-унгарски дипломат и държавник,  дипломатически агент и генерален консул на Австро-Унгария в София от 4 май 1887 до 5 ноември 1895 г

[11] Черновата на писмото се намира в Архив на Синода на унгарската реформистка църква (по нататък АСУРЦ), Будапеща, личен фонд К 45-Щефан фон Буриан, 19b, 79 b, л. 51-52, а оригиналът в Хаус-, Хоф- унд Щаатсархив, Виена, Политически архив, раздел ХV България, Кр. 35, инструкции до София 1895 г., л. 39-41.  Копия от писмата се съхраняват в Централен държавен архив, София /по-нататък ЦДА/, съответно КМФ 11, Инв. № 330/1 и КМФ 03/60/4

[12]АСУРЦ, личен фонд на Буриан..., л. 43-44, строго поверително писмо на Калноки, Виена до Буриан, София, 28 юни 1894  

[13] Пак там.

[14] Пак там, л. 6.

[15] Пак там, л. 48. Поради симптоматичността на писмото предаваме целия му текст:

        “София, 20.V. 94 г.

        Ваше Превъзходителство,

        Една тълпа от ученици и македонци, подкрепена и нейде даже предвождана от офицери, за срам на нашата армия, цяла нощ е ходила и буйствала и нападала домовете на мирните софийски граждани и е чупила вратите и прозорците им. Тая тълпа е насърчавана и поддържана от някои дворцови чиновници и от хора близкостоящи до членовете на сегашния кабинет. Побои и наранявания на частни лица и органи на полицията има безбройни. И това се върши пред очите на военните власти без те да вземат нужните мерки, а гледат на тези скандали с олимпийско спокойствие. На Н. Ц. В. Княза стана два пъти, как говоря по телефона да вземе мерки за пазенето на тишината. Обаче той пасува и като че му е приятно, че домовете на поданиците му и довчерашните му съветници се трошат и разбиват и като че това никак не се отнася до него. Вярвам да сте са научили за побоя и нараняването на г. Милева, подпредседателя на 4[-тото Народно] събрание. Тълпата, която го е извлякла от хотел «Кобург» е била водена от един офицер, който сам е разбил вратата на стаята му и е започнал да го бие.

        Моля Ви и като до[ай]ен на дипломатическото тяло и като приятел на българите и лично на мене, да идете при Княза и правителството му и да поискате в интереса на самия Княз да се вземат нужните мерки за прекратяването на безредиците и възстановление на порядъка. 

       Това писмо Ви пиша на български, за което моля да ма извините. Моля то да остане една тайна помежду ни.

                                                                                           Преданий Ви С. Стамболов»       

[16] Вж. А. Х. Биман, цит. съч., с. 213.

[17] Рихард фон Мах, цит. Съч., с. 40 и 73-75. За писмото става думи и в док. 24

[18] Димитър Панайотов Греков (1847-1901), български политически и държавен деец, министър на външните работи и изповеданията от 1890 до 1894 г. в правителството на Стамболов; председател на Централното бюро на Народнолибералната партия (стамболовисти). След убийството на Стамболов за кратко време е министър-председател и министър на външните работи в коалиционен кабинет от представители на Народнолибералната и Либералната (радославистка) партия. След разногласия с д-р Васил Радославов подава оставка и поема отново ръководството на Народнолибералната партия.

[19] Барон Ото фон Хьонинг О’Карол (1861-неизвестна), австро-унгарски дипломат. От 1 октомври 1891 г. е на работа в австро-унгарското дипломатическо агентство и генерално консулство в София, титла на легационен секретар получава през 1896 г., консул – 1898 г.

[20] Барон Гуидо фон Кал цу Розенбург унд Кулмбах (1849-неизвестна), австро-унгарски дипломат и държавник, дипломатически агент и генерален консул в София от 5 ноември 1895 до 19 януари 1900 г. Кавалер на Големия кръст на българския “Народен орден за граждански заслуги”, Велик офицер на българския орден “Свети Александър”=

 [21]Ладислаус фон Мюлер, австро-унгарски дипломатически агент и генерален консул в София от 14 февруари 1900 до 11 март 1904 г

[22] Граф Агенор Мария Адам Голуховски фон Голухово (1849-1921), австро-унгарски дипломат и държавник от полски произход министър на външните работи на Австро-Унгария от 16 май 1895 до 24 октомври 1906 г.

[23] Барон фон Щетен, представител на Виенското кореспондентско бюро в София.

[24] Такава е изпратил и румънския крал Карол, вж. Рихард фон Мах, цит.съч., с. 59.

[25] Григор Димитров Начович (1845-1920),  известен публицист, общественик, политик, дипломат и държавник. Един от водачите на Консервативната партия до разпадането й в края на 80-те години на ХІХ в. До края на века е министър на финансите, министър на вътрешните работи, министър на външните дела и изповеданията, министър на търговията и земеделието в различни правителства. Работил е като български дипломатически агент в Букурещ, Виена и Константинопол.

[26] Димитър Николов Петков (1858-1907), националреволюционер, публицист, политик и държавник. Основател на в. “Свирка (1883-1885) и в. “Независимост” (1886). Председател  на Народнолибералната партия до 1892 г., кмет на София (1887-1893); председател на ІV Велико и на VІ и VІІ Обикновено народно събрание; министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893-1894). Водач на Народнолибералната партия след смъртта на Стамболов; министър на вътрешните работи и след това министър-председател (1903-1908)

[27] Константин Стоилов Стоилов (1853-1901), български политик и държавник. Министър на външните дела и изповеданията и министър на правосъдието в няколко правителства, премиер и министър на правосъдието (1887), премиер и министър на вътрешните работи (1894-1896)     като от октомври до ноември 1896 г. е и управляващ външните дела и изповеданията. Основател и първи председател на Народната партия.

[28] Наум Л. Тюфекчиев (1864-1916), оръжеен техник и търговец, деец на македонското революционно движение, организатор на атентати. Противник на Стамболов в политиката му спрямо Македония, става и личен негов враг след убийството на Паница и на брат си Денчо, атентатор срещу Стамболов (1891). Организира убийството на Вълкович (1892), за което турски съд го осъжда задочно на 15 години затвор. Организира убийството на Стамболов и въоръжава убийците. Осъден на три години затвор като подбудител на убийството (вж. по-подробно Н. Игов, цит. съч.). През 1898 г. освободен предсрочно. Убит от ВМОРО=

[29] Боне Георгиев (около 1866-след 1910), участник в македонското революционно движение. Секретар и верен човек на Паница. Заклева се да убие Стамболов заради убийството на последния. Участва и в двата атентата срещу Стамболов. Малко преди убийството на Стамболов му изпраща заплашително писмо. На процеса по убийството е признат за невинен и е освободен (вж. Н. Игов, цит. съч.).

[30] Мирчо Ацев /Ацов/ Хаджиконстантинов (Мирче войвода) (1859-1901), деец на македонското революционно движение. Работи като общински служител в София, от 1894 г. като файтонджия. Тюфекчиев и братя Иванови му обещават пари, за да вземе Стамболов на файтона си и да спре, когато чуе изстрел. (НА БАН, ф. 19К, оп. 1, а.е. 1258, л. 41). След убийството на Стамболов е арестуван и осъден на 3 години затвор като съучастник. (вж. Н. Игов, цит.съч.) След 1899 г. войвода на чета в Македония, загива в сражение с турците.

[31] Михаил Ставрев Кръстев (Халю, Халю Арнаутина) (около 1862-след 1910), участник в македонското революционно движение, професионален атентатор. Участва в чети. За убийства е съден от български и турски съдилища. Главен изпълнител в двата атентата срещу Стамболов. Убива Стамболов с убеждението, че извършва патриотично дело (Реч, бр. 504, 5 януари 1909). След убийството избягва в чужбина, през 1900 г. се връща и заплашва с убийство братя Иванови заради парични разпри. Арестуван е, след което веднага е освободен по заповед на министър В. Радославов. През 1901 г. водач на чета, през 1902 г. е заловен и осъден на смърт за убийството на Стамболов. През 1904 г. присъдата му е заменена с 15 години строг тъмничен затвор в Шумен.

[32] Юнион клуб е бил едноетажна сграда с градина, на мястото на сегашната градинка на ъгъла на ул. “Раковска” и  ул. “Иван Вазов”. Основан е през 1884 г. В него са имали достъп чужденци, културни дейци, политици, офицери.  

[33] Става дума за Гунчо Тодоров (преди 1860-след 1920) - националреволюционер, полицейски служител, участник в македонското революционно движение. След Освобождението като пристав унищожава разбойнически банди в Котленско. Участва в чети в Македония. По-късно става телохранител на Стамболов. Свидетел на делото по убийството на Стамболов.

[34] Втората страница от документа липсва сред заснетите копия на донесените от Виена материали.

[35] Телеграмата вероятно е съставена от протокола и Голуховски е написал в полето : “Много добре”.

[36] В горния десен ъгъл на първата страница на документа са изброени дипломатическите представителства, на които е препратена за сведение информацията от телеграмата: “Париж, Лондон, Берлин, Петербург, Рим, Константинопол, Мадрид, Букурещ, Белград”.

[37] Васил Христов Радославов (1854-1929) - политически и държавен деец, публицист, юрист. Министър на правосъдието (1884-1886). По време на Регентството е министър-председател и министър на вътрешните работи и като такъв подкрепя политиката на Стамболов за отстояване самостоятелността на България и при избора на втория български владетел. При управлението на Стамболов е в опозиция и след неговото падане неколкократно е министър. Основател на Либералната (радославистка) партия, на която е шеф до 1918 г.

[38] Военен министър в този момент е Рачо Петров Петров (1861-1942) - военен и държавен деец, генерал. Взема дейно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Началник-щаб на армията (1886-1894). Председател на извънредния военен съд над участниците в бунтове на офицерите-русофили в Силистра и Русе през 1887 г. Военен министър (1887 и 1894-1896 г.). Бездействува при заговора и покушението над Стамболов. Приближен е на княз Фердинанд заедно с жена си Султана. Министър-председател (1901, и същевременно министър на външните работи 1903-1906 г.). 

[39] Фон Фойгтс-Ретц (1893-1898), германски дипломатически агент и генерален консул в София.

[40] Изходящият номер на документа липсва.

[41] Георги Василев Морфов (1864-1917) - военен, роднина на К. Стоилов. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.). По-късно е кадет в Русия. Посветен е в заговора на К. Паница (1889 г.). Адютант на военния министър М. Савов. Свидетел по делото за атентата срещу Стамболов през 1891 г. При падането на Стамболов (1894 г.) ръководи кавалерийски отряд и подстрекава демонстрантите. Два дни преди убийството на Стамболов е назначен за временен градоначалник вместо Н. Славков, за да улесни атентаторите. Тогава има чин капитан. Твърди, че Стамболов е убит от  Д. Петков и Гунчо (в. Свобода, бр. 1705 от 10 юли [стар стил] 1895 г.). За да не бъде разпитван от съдебните власти, княз Фердинанд му разрешава да замине за Константинопол в дълъг отпуск. През 1896 г. е свръзка на Стоилов при преговорите му с македонските дейци, от 1898 г. служи в Пловдив.

[42] Мара Стамболова (Муткурова) - съпруга на Сава Муткуров, министър на войната в кабинета на Стамболов от 1887 до 1894 г. 

[43] Любомир Золотович - български лекар и дипломат. Завършва медицина във Франция, главен лекар на Александровската болница 1882-1895 г. Дипломатически представител в Париж 1900-1908 г. Многократно е бил избиран за народен представител.

[44] Халю.

[45] Мир (1894-1944 г.) по онова време е печатен орган на Народната партия. Изразява интересите на проруската едра буржоазия. Като официоз държи яростен език срещу Стамболов. 

[46] Става дума за  в. Мир, бр. 117 от 1/13 юли 1895 г.

[47] Текстът на телеграмата е предаден за информация на дипломатическите мисии на Австро-Унгария в Париж, Лондон, Берлин, Петербург, Константинопол, Рим, Мадрид, Белгия.

[48] Виж док. 4.

[49] Изходящият номер липсва.

[50] Виж док. 6.

[51] Телеграмата е от княз Фердинанд, който в този момент се намира там. Същата е написана на френски език, оригиналът виж в НА БАН, ф. 19 к, оп. 1, а.е. 1476, л. 13.

[52] Хайнрих /Хенри/, принц фон Батенберг  (1858-1896), хесенски принц, по-малък брат на първия български княз Александър І. На военна служба в кралската великобританска армия. Полковник и комендант на остров Уайт, една от резиденциите на английския Двор. Венчан (1885 г.) за Биатрис принцеса на Великобритания и Ирландия (1857-1944), дъщеря на кралица Виктория и Албърт Сакс-Кобург. 

[53] Изречението е написано на френски език.

[54] Телеграмата липсва сред донесените от Виена копия.

[55] В момента на посещение в Санкт Петербург е т.н. “венценосна делегация” от България. След смъртта на император Александър ІІІ Народното събрание решава да бъде положен на гроба му златен венец от една политическа неофициална, но представителна делегация. Тя е осемчленна и се води от митрополит Климент. Основната й цел е да се постигне помирение с Русия и тя да признае княз Фердинанд. Депутацията бива приета от княз Лобанов, руския външен министър, и дори от самия Цар. Това става на 5/17 юли 1895 г., един ден преди смъртта на Стамболов. Съобщението в България до всички областни управители се прави на 7/19 юли и в известна степен заглушава вестта за смъртта на Стамболов.

[56] “Възмущение, негодувание” /фр.ез./.

[57] Граф Робер дьо Бурбулон (1861-1932) - висш служител във френското Външно министерство. От 10 август 1887 г. назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар и по-късно велик шамбелан на двора, пристига в България заедно с Княза и влиза в състава на новосформираната френско-австрийска княжеска свита. Напуска службата през 1903 г. До края на живота си остава свързан със страната ни и многократно я  посещава. Княз Фердинанд му  възлага отговорни мисии във връзка с контактите и отношенията му с редица европейски страни и с Ватикана. След абдикацията му поддържа тесни връзки с децата му. Оставил е богат архив, част от който, оформен като “Български дневници”, е предоставен от наследниците му на българската страна във вид на ксерокопия и понастоящем  се съхранява в ЦДА. Те са база за публикуването на цитираната по-горе книга.

[58] Сава Панайотов Савов (1864-1940) -  военен и държавен деец, генерал от пехотата. Участва като командир на рота в Сръбско-българската война, Балканската и Междусъюзническата война, а през Първата световна война е последователно командир на 5 пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия и 4-та армия. Военен министър (1918 г.). Флигеладютант на княгиня Мария-Луиза и по-късно на царица Елеонора.

[59] Мария Луиза дьо Бурбон-Парма (1870-1899) - дъщеря на Робер дук де Бурбон-Парма (е Пиаченца) от първия му брак с Мария-Пиа де Бурбон, принцеса на двете Сицилии, полусестра на последната императрица и кралица на Австро-Унгария Цита. Първата съпруга на княз Фердинанд І Български. Погребана е в католическата църква в Пловдив “Св. Луи”.

[60] Виж док. 3.

[61] Артър Никълсън – от 1895 до 27.04.1896 г. дипломатически агент и генерален консул в София.

[62] Робърт Артър Талбът Солзбъри (1830-1903) - английски държавен и политически деец. Един от видните дейци на Консервативната партия (от 1869 г.). След смъртта на Дизраели е неин лидер в Камарата на лордовете (от 1881 г.). Министър-председател  1885-1892, 1895-1902 г. и едновременно министър на външните работи до 1900 г.

[63] Виктория /1818-1901/ - кралица на Британската империя 64 години (1837-1901). През нейното царуване империята е в период на възход. Омъжена за принц Алберт фон Заксен-Кобург унд Гота.

[64] И.Папини /1894-23.03.1900 г. дипломатически агент и генерален консул в София

[65] Текстът на телеграмата е препратен за информация до Санкт Петербург и Косполи.

[66] Телеграмата е личен документ и няма изходящ номер.

[67] Виж статиите във в. Мир, бр. 119 от 5/17 юли и притурка към него от 6/18 юли 1895 г.

[68] Виж док. 7.

[69] Виж док. 4.

[70] Виж док. 14.

[71] Виж бел. 9.  Приложенията са в превод на немски език и не са микрофилмирани.

[72] В. Свобода от 4/16 юли 1895 г.

[73] По подробно за това виж в Г. Марков, цит. съч.; също статии във в. Мир, притурка към бр. 120 от 8 юли и бр. 121 от 11 юли [ст. ст.] 1895 г.

[74] Камия Янсен  (1880-1896), дипломатически агент и генерален консул в София.

[75] Лако, френски дипломатически агент и генерален консул в София (1893-1896); М. Михайлович, сръбски дипломатически агент и генерален консул в София (1895-1898).

[76] Светослав Николов Миларов (Сапунов) (1850-1892) - участник в национално-освободителното движение, обществен деец, писател, либерал-цанковист, юрист. Завършва право в чужбина, участва в Руско-турската война 1877-1878 г., след Съединението е интерниран, а след преврата 1886 г. – арестуван заради русофилство. Избягва в Румъния и участва в офицерските бунтове през 1887 г.. Съорганизатор на Одеския заговор срещу Стамболов и княз Фердинанд (1889 г.). Същата година му е разрешено от Стамболов да се върне в България.  Обвиняем в делото по атентата от 15 март 1891 г. срещу Стамболов, когато вместо последния е убит финансовият министър Христо Белчев. Осъден е на смърт и обесен заедно с Тома Георгиев.

[77] Докладът е препратен за информация до австро-унгарските дипломатически мисии в Букурещ, Белград, Атина, Париж, Лондон, Петербург, Рим, Константинопол, Мадрид.

[78] В тази шифрована телеграма от 23 юли 1895 г. фон Хьонинг съобщава на граф Голуховски за проведен разговор с българския външен министър Начович, в който последния го информира за спряна банда от руснаци и българи, идващи от Лом за София и инцидент на българско-турската граница, при който е убит български войник от турски пост. Начович уверява също така австро-унгарския представител, че македонското движение ще бъде спряно от българското правителство в рамките на 14 дни. Що се отнася до разследването на убийството на Стамболов той съобщава на Хьонинг, че са арестувани Георгиев и двама съучастници, а Халю се издирва и го уверява, че правителството прави всичко възможно в тази насока и че кабинетът разглежда успеха на разследването като “въпрос на чест”. Телеграмата виж в: Кr. 38, Berichte aus Sofia 1895, I-VII, Bl.401; КМФ 03/60/4.

[79] “те не трябва да бъдат довеждани до крайност” /фр. ез./.

[80] Виж док. 19.

[81] ”напълно искрено, по съвест” /лат. ез./

[82] Константин Петрович Победоносцев (1827-1907) - руски държавник, учител на цар Александър ІІІ, главен прокуратор на Светия синод. Има голямо влияние над цар Александър ІІІ и неговия син цар Николай ІІ.

[83] В началото на документа има добавена бележка от австро-унгарското Външно министерство: “За мисиите г-н Калай, Букурещ, Белград, Атина, Париж, Лондон, Берлин, Петербург, Рим...[още две неразчетени думи].

[84] Като приложение към доклада Хьонинг изпраща първите четири броя на новоиздавания в България седмичник Българско ехо (4-25 юли 1895 г.) с материали от различни вестници за убийството на Стамболов. Приложенията виж в: Kr. 39, Berichte aus Sofia 1895, VII-XII, Bl. 434-461, КМФ 03/60/5.

[85] “Нежна ръка” /фр. ез./

[86] Христо Минчев Белчев (Яворин) (1857-1891) - финансист, държавен деец, поет. Съпруг на Мара Белчева. Министър на финансите 1890-1891 г. Убит по погрешка при атентата срещу Стамболов.

[87] Тома Георгиев /1857-1892) - национал-революционер, либерал-каравелист. През Априлското въстание е секретар на Бенковски, опълченец в Руско-турската война 1877-1878 г. Обявява се срещу политиката на Стамболов. Обвиняем е по делото за атентата срещу Стамболов (1891 г.), осъден на смърт и обесен.

[88] Петко Стойчев Каравелов (1843-1903) - политически и държавен деец, либерал и демократ, публицист и преводач. Един от водачите на Либералната партия, преобразувана в края на века в Демократическа партия. Министър на финансите (1880 г.) в правителството на Цанков, след реконструкцията на кабинета (1880-1881) и министър-председател. Министър-председател през 1884-1886 г. След детронацията на княз Александър І е назначен за регент. Повежда борба срещу Стамболов, през 1887 г. е арестуван по подозрения в съучастничество в русенския бунт. През 1891 г. отново е арестуван във връзка с атентата срещу Стамболов. Осъден е на 5 години затвор, откъдето излиза през 1894 г. Министър-председател е отново през 1901 г.

[89] Драган Кирияков Цанков (1828-1911) - възрожденски, обществен, политически и държавен деец, либерал. Учи в Одеската семинария и в гимназията в Киев, слуша лекции по история и конституционно право във виенския университет. Учителствува в Русе и Константинопол. Един от създателите на книжовно дружество “Матица българска” и първата българска печатница в Константинопол. Оглавява движение за уния с католическата църква и приема католическата вяра, но бързо се разочарова и отказва от нея. Вицегубернатор на Търново през Руско-турската война. Един от основателите на Либералната партия и министър-председател на либералния кабинет 1879-1880 г. Интерниран заради борба срещу режима на пълномощията. Оглавява умереното крило на партията след разцеплението й през 1884 г. След детронацията на княз Александър І  (1886 г.) се обявява срещу политиката на Стамболов. Емигрира в Константинопол и Русия и ръководи нелегалната опозиция срещу него. След падането на Стамболов от власт през 1894 г. се завръща в България и постепенно възстановява партията си, която през 1899 г. получава името Прогресивно-либерална партия.

[90] Глас Македонски от 18/20 юли 1895 г. Превод на немски език на статията от Д. Каранфилович “Македонския въпрос” виж в: Kr. 39, Berichte aus Sofia 1895, VIIІ-ХІІ, Bl. 428-431, КМФ03/60/5.

[91] Иван Юруков е пристав на V полицейски участък в София. По времето около убийството на Стамболов, на няколко пъти се опитва да влезе в къщата на последния под предлог за обиск, с цел да помогне на покушението, но не успява. 

[92] Теодор Иванов Теодоров (1859-1924) - политически и държавен деец. Следва право в Одеса и Па Прокурор в Софийски окръжен съд и член на Апелативния съд. Адвокат (от 1899). Един от водачите на Народната партия и на Обединената Народнопрогресивна партия. Министър на правосъдието /10 февруари 1896-26 август1897), на финансите (26 август 1897-18 януари1899 и 16 март 1911-4 юли 1913), министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (17 октомври 1918-6 октомври 1919). Народен представител в няколко Народни събрания и председател на VІІІ ОНС (1894-1896).                          

[93] Виж бел. 28.

[94] Български търговски вестник, бр. 103 от октомври 1896 г.

[95] Виж док. 23.

[96] Писмото се съхранява в БИА НБКМ, ф. 63, а.е. 99, л. 720-721. Начинът на получаване на писмото е описан и самият му текст е публикуван от Рихард фон Мах в цитираната публикация, стр. 199. През февруари 1898 г. Софийският апелативен съд постановява, че то няма доказателствена стойност (Г. Марков. Върховете привличат мълнии, С., 1989, с. 103). Същото е достатъчно известно на изследователите,  затова не го прилагаме тук. В превод на немски същото виж в: КМФ 03/60/5, Kr. 41, Berichte aus Sofia 1896, VI-XII. 

[97] Димитър Тюфекчиев, брат на Наум Тюфекчиев, е арестуван като заподозрян в атентата срещу Стамболов през 1891 г. и умира в ареста от изтезанията.

[98] Доклада виж в: КМФ 03/60/5, Kr. 41 Berichte aus Sofia 1896, VI-XII. В него Кал съобщава, че вдовицата на Стамболов смята да се отнесе до съда, защото и след разпускането на парламентарната анкетна комисия по разследване злоупотребите на Стамболов, неговото имущество все още се намира под запрещение.

[99] Присъдата е под № 885 от 1 февруари 1897 г., издадена от Софийски окръжен съд. Тя е обжалвана пред Софийския апелативен съд. С присъда № 40 от 12 март 1898 г. на последния, първоначалната присъда се изменя по начин: потвърждава присъдата над Ацев от три години затвор с утежнение “в окови”, докато Наум Тюфекчиев е оправдан изцяло. Оправдателната присъда над Боне Георгиев е касирана. (ДА-София, ф. 90К-Софийски апелативен съд, оп. 1, а.е. 149, л. 59-64, цит. по Г. Марков, пос. съч., с. 99-105).

[100] “Веществено доказателство” /лат. ез./.

[101] В десния горен край на първия лист има добавено от австро-унгарското Външно министерство: “За сведение срещу връщане. Тайно: Ерентал. Обратно с доклад № 17 от 23.04.”

[102] “Обвиняем” /фр.ез./.

[103] Франсис Елиот, английски дипломатически агент и генерален консул в София (1896-1901).

[104] Фон Райхенау, германски дипломатически агент и генерален консул в София (1898-1900).

[105] Тодор Иванчов (1858-1905) - политически и държавен деец. Активен функционер на Либералната партия (радослависти). Директор на Статистическото бюро, министър на народното просвещение (1886-1887, 1899), министър-председател (1октомври 1899-9 януари1901), като до 27 ноември 1900 г. е едновременно и министър на външните работи, а от тази дата до 9 януари 1901 г. – министър на финансите. Сътрудник на либералните вестници Търновска конституция (1884-1888) и Народни права (1888-1891).

[106] Пропуснатият текст се отнася до мисията на министър д-р Ст. Данев в Париж във връзка със сключване на нов външен български държавен заем, т.н. заем тютюнев монопол.

[107] “С гордо самохвалство, парадирайки” /фр. ез./.

[108] Стоян Петров Данев (1858-1949) - виден български държавник, партиен лидер, публицист,  професор по международно право. От 1884 г. се включва в политическия живот на България на страната на умерените либерали на Драган Цанков. Редактира цанковисткия орган Средец (1884-1886). От 1897 г. е ръководител на същата партия, преименувана през 1899 г. в Прогресивно-либерална партия. Участва в кабинета на Петко Каравелов 1901 г. като министър на външните работи,  1901-1903 г. е министър-председател и министър на външните работи.  

[109] Пропуснатият текст се отнася до дейността на Борис Сарафов и отношението на Турция към австро-унгарската незаинтересованост по отношение на действията на Русия на Балканите.

[110] Пропуснатият текст се отнася до изнесен от Ст. Михайловски доклад по повод нападки от привърженици на Сарафов срещу новия Върховен македонски комитет.

[111] Иван Стефанов Цончев (1858-1910) - деец на македоно-одринското революционно движение, генерал. Участва в Руско-турската война от 1877/1878 г. като опълченец. Завършва Военното училище в София, командир на дружина през Сръбско-българската война (1885 г.). Един от основателите на македоно-одринските офицерски братства в България. От 1901 г. подпредседател (фактически ръководител) на ВМОК. След разцеплението на последния, частта от него начело с Цончев в противовес на тактиката и стратегията на ВМОРО подготвя и организира Горноджумайското въстание 1902 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. действа съвместно с четите на ВМОРО в Мелнишко и Разложко. След Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г., ВМОК на Цончев приема предложението на организацията и се саморазпуска, а Цончев се оттегля от активна дейност.

[112]  “Липса на безпокойство” /фр. ез./.

[113] Пропуснатият текст се отнася до дейност на македонски чети в околностите на Битоля и нота на българския министър на външните работи Мих. Кр. Сарафов до дипломатическия представител на САЩ в София Чарлс Дикенсон във връзка с аферата мис Стоун (американската мисионерка е отвлечена от четата на Яне Сандански с цел получаване на откуп от турското правителство) за предприети от българското правителство административни мерки срещу македонското движение.

[114] Братя Минко /Димитър/ и Тошо /Тодор/ Иванови – предприемачи и търговци на оръжие, собственици на хотел и магазин в София, дейци на македонското революционно движение. Врагове на Стамболов. През май 1895 г. завеждат дела за обезщетения срещу Стамболов и настояват кабинетът и анкетната комисия да не го пускат в чужбина. Хотелът им е средище на македонските дейци и атентаторите. Третият брат Никола Иванов е един от ръководителите на Македонския комитет 1895 г.

[115] Углавно дело 1702/1902 г. срещу Михаил Ставрев (Халю) се разглежда от Софийски окръжен съд от 7 до 10 октомври 1902 г. Обжалваната пред Софийски апелативен съд смъртна присъда, в неговото заседание от 16-18 март 1904 г., се заменя с 15 години строг тъмничен затвор. Присъдата Халю излежава в Шуменския затвор, където и умира. (ДА-София, ф. 90К, оп. 1, а.е. 215, л. 109-117, цит. по Г. Марков, пос. съч., 105-107; преписи от двете съдебни решения вж. също в ЦДА, ф. 1599К – Иван Андонов, оп. 1, ае 1009, л. 1-39).

[116] Борис Петров Сарафов (1872-1907) - военен деец, националреволюционер, председател на Върховния македоно-одрински комитет в Княжество България, ръководител на Илинденско-Преображенското въстание. Завършва Юнкерското военно училище в София. Ръководител на македонска чета в средата на 90-те години на ХІХ в. Сътрудничи на Г. Делчев и Гьорче Петров, събира средства за набавянето на оръжие за македонското революционно движение, организира офицерски братства като конспиративна организация в българската армия. Председател на Върховния македонски комитет от май 1899 г., преименуван във Върховен македоно-одрински комитет. При неговото председателствуване се постига солидарност и единодействие между ВМОК и ВМОРО. Арестуван заради убийството на редактора на Пенинзула Балканика в Букурещ, Михайляну и Фитовски, освободен през август 1901 г. поради липсата на доказателства. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание се завръща в България. В периода 1905-1907 г. работи активно като ревизор на четите на ВМОРО и е задграничен представител на Битолския революционен окръг в София. Осъден на смърт от Серската група на Я. Сандански като “агент на българската държава”. Заедно с Ив. Гарванов, двамата са екзекутирани от Тодор Паница, племенник на Коста Паница.

ГИБЕЛЬ  СТЕФАНА  СТАМБОЛОВА  И  ПРОЦЕССЬІ  НАД  ЕГО УБИЙЦАМИ  ЧЕРЕЗ ВЗГЛЯД АВСТРО-ВЕНГЕРСКОЙ ДИПЛОМАТИИ

С. Жечева, Е. Петрова

(Резюме)

Среди политических убийств в нашей истории быть может самое потрясающее убийство бывшего премьер-министра Болгарии Стефана Стамболова.

Революционеру, политику и государственному деятелю Стефану Стамболову посвящено много научных и политических исследований, однако все еще нет однозначной оценки его многосторонней личности. О нем существуют преимущественно диаметрально противоположные точки зрения.

За весь период со дня его отставки  до дня его трагической смерти, дворец смотрит безучастно на развернувшуюся против него кампанию в печати, среди общества, на судебное расследование и на угрозы его жизню.

Австрийская дипломатическая корреспонденция того времени изобильствует докладами австро-венгерского дипломатического представителя в Софии о положение Стамболова, его поведение и отношении властей и общественности к нему. На двух судебных процессах в связи с убийством Стамболова неизменно присутствуют и представители иностранного дипломатического корпуса в Софии.

Опубликованные здесь 31 документа Австрийского государственного архива предоставляют широкой публике новые сведения об этом трагическом событий и о судебных процессах над убийцами бывшего  премьер-министра.

THE  STEPHAN  STAMBOLOVS  DOOM  AND  THE  CASE AGAINST  HIS KILLERS THROUGH THE LOOK OF AUSTRIAN-HUNGARIAN DIPLOMACY

Sashka Zecheva, Evdokia Petrova

(Summary)

Among the poltical murders in Bulgarian new history may be the most terrible is the assassination of ex Prime Minister of Bulgaria St. Stambolov. To the revolutionary, the politician and statesman Stephan Stambolov are dedicated a lot of scientific and publicists studies, but still missing a synonymous appraisal about his versatile personality. For him are expressed mainly an extreme opinions.

Concerning all the period from the Stambolov’s resignation till his tragic death, the Palace look on with indifference to the campaign storms against him in the press and  the society, to the prosecution and the threats to his life.

The Austrian diplomatic correspondence since this period is abundant in reports of austrian-hungarian diplomatic representative in Sofia concerning  the Stambolov,s condition, his behavior and the attitude of powers and the society towards him. During  the two cases, conducted in connection with the Stambolov,s assassination irrevocably are present a representatives of  foreign diplomatic corpus in Sofia.

The proposed here 31 records from the Austrian state archives granted to the large public new data about the tragic event and the cases against the murderers of ex Prime Minister.