STUDENT DEMONSTRATION AGAINST PRINCE FERDINAND AT THE OPENING OF THE NATIONAL THEATRE IN SOFIA AND ITS CONSEQUENCES. Records from the Austro-Hungarian and French Diplomatic Correspondence.
- Публикувано в: Известия на държавните архиви, 1987, № 54, с. 97-114.
Народният театър в София води началото си от основаната през 1892 г. драматична държавна трупа „Сълза и смях”. При идването на власт на Народнолибералната (стамболовистка) партия на 3 май 1903 г., когато министър на народното просвещение става видният български учен проф. Иван Шишманов, се решава въпросът за построяването на „специално здание за театър” като една от мерките за подобряване на материалните условия за работа на театъра в общия план за превръщането му в състав с високо художествено равнище и общонационално културно-възпитателно значение. В началото на 1904 г. е положен основният камък на сградата, чийто проектанти са Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, най-изтъкнатите театрални архитекти от края на ХІХ и началото на ХХ век,[1] изградили около 50 театрални сгради в Централна и Източна Европа. През ноември 1906 г. строежът е завършен и приет от специална комисия. Тържественото откриване става на 3 януари 1907 г. (ст. ст.). Това забележително културно събитие има и важно политическо значение в нашата история. То е свързано с организираната по този повод студентска демонстрация и освиркването на княз Фердинанд при пристигането му пред театъра. Последвалите груби мерки на буржоазната власт – затваряне на университета, уволнение на професорите, репресии против студентите, предизвикват бурни реакции сред българската общественост и намират широко отражение в печата.
Антидинастическата демонстрация на университетската младеж се провежда в политическа обстановка, която се характеризира с твърда вътрешна политика на народнолибералното правителство. Мерките с които то поощрява развитието на капиталистическата индустрия, са за сметка на народните маси. Надига се отпорът на младата работническа класа срещу безогледната капиталистическа експлоатация, засилва се стачното движение. В подем е и политическата активност на българската интелигенция, преследвана от реакционното правителство заради своите разбирания и принадлежност към социалистическото движение и към опозиционни партии.
Започналата на 21 декември 1906 г. железничарска стачка среща подкрепата на студентите и учителите. Безсилно да се справи със стачното движение, правителството обвинява за него наред с опозицията и професорите.
Недоволството и брожението на народните маси е използвано умело от опозиционните партии за борба против правителството. В отговор на това то засилва терористическия, насилническия си курс, особено след заемането на министърпредседателския пост от водача на стамболовистката партия Димитър Петков (22 октомври 1906 г.). При тези политически настроения, студентската демонстрация срещу княз Фердинанд при откриването на новопостроената сграда на Народния театър в София среща болезнен отклик сред управляващите среди.
Историческата наука разполага с богата изворова база за разглежданите събития – официални и лични архивни документи, спомени, правителствена и опозиционна преса и др.
С настоящата публикация ние спираме вниманието върху някои неизвестни документи от чуждестранен произход, издирени в чуждите микрофилмови колекции с документи за българската история, съхранявани в Централния държавен архив. Издирените 12 австро-унгарски и 3 френски документа свидетелствуват за живия интерес на представителите на тези две от великите сили към обществено-политическия живот в младото българско княжество. В позицията си по събитието чуждите дипломати застъпват политиката на държавите, които представляват, и безспорно са на страната на монарха.
Представените австро-унгарски документи включват десет донесения на дипломатическия агент и генерален консул в София граф Дуглас Турн (док. 1-3, 6, 7, 8, 11, 14) и неговия заместник граф О. Чернин (док. 13, 15) и две инструкции от министъра на външните работи на Австро-Унгария барон Конрад фон Ерентал (док. 4, 9). Френските документи се състоят от три донесения на дипломатическия агент и генерален консул в София Х. Ализе (док. 5, 10, 12), адресирани до министъра на външните работи в Париж Стефан Пишон.
Документите проследяват хода на събитията, свързани
с демонстрацията и последвалата университетска криза и съдържат богат
фактически материал. Интерес представляват дадените в тях анализи и оценки за
политическата обстановка в страната, разногласията, сред политическите партии и
за мерките на правителството срещу студентите и преподавателите (док. 2, 5, 7,
9, 12).
Формирането на младата българска интелигенция,
нейните антидинастически прогресивни настроения са в центъра на вниманието на чуждите представители (док.
5, 7, 9, 12-15). Те акцентират върху разпространението на социалистическите
идеи сред учащата се младеж (док. 2, 6, 7, 8, 9). В донесенията е отбелязано и
взаимното влияние и взаимодействие между университетските среди и стачкуващите
железничари (док. 5, 6, 7, 10, 11).
Информацията, разменена преди 80 години между София
и Виена и София и Париж (в най-висша степен секретна за времето си), днес ни
разкрива тесните връзки на княза и на министър-председателя с чуждите дипломати
(док. 1, 2, 5, 8, 10), които са научавали за предвижданите от правителството
стъпки, преди те да станат достояние на българската общественост (док. 1, 2,
3). Инструкциите на барон Ерентал свидетелствуват за стремежа да не се допусне
външна проява на „вмешателство в българските работи” от страна на
Австро-Унгария (док. 4, 9). Донесенията на Турн обаче красноречиво говорят за
нейната голяма заинтересованост от вътрешното положение и от
външнополитическата ориентация на България. Интересна е характеристиката,
дадена на председателя на Народното събрание д-р Петър Гудев, че е „сериозен
мъж с определени австрофилски убеждения” (док. 3).
Документите съдържат редица оценки и мнения за
личността и поведението на царствуващата особа (док. 1, 2, 5, 8, 9, 10, 13), в
отделни случаи неласкави (док. 7). Заслужава да отбележим обстоятелството, че
макар, общо взето съзвучни в представяната информация, Турн и Ализе отбелязват
по различен начин реакцията на княз Фердинанд спрямо насочената срещу него студентска демонстрация. Според
австро-унгарския представител „князът е много дълбоко засегнат от тази груба
демонстрация и е много разсърден на отговорните лица за проявената липса на
предвидливост” (док. 1, 2), докато френският докладва, че князът не придава
никакво значение на демонстрацията, „за която ми говори още същата вечер в
много добро разположение на духа и която квалифицира като „хлапашка лудория”
(док. 5). Това ни кара да предполагаме,
че князът има дял във формирането на застъпеното от двамата консули становище,
че грубите мерки били предложени от Димитър Петков, „който обича метода на
силата и репресиите” (док. 5), без те да са изискани от него.
В публикацията документите са представени в общ
хронологически ред независимо от авторите им, което улеснява проследяването на
събитията и допринася за по-доброто им осмисляне. Всеки документ носи пореден
номер и има заглавие, в което са посочени видът му, неговия автор и получател.
Всички дати са по нов стил, както са в текстовете. Основният състав на
документите е от месеците януари - февруари 1907 г. (док.1-12), но има и три
австро-унгарски документа от периода 1 август – 10 октомври с. г., когато във
връзка с изтичането на санкцията и
започването на зимния семестър университетският въпрос отново е актуален.
С изключение на два документа (док. 10, 12) всички
останали са ръкописни. Разчитането и преводите на текстовете са извършени от
авторите: немските – от Е. Петрова,
френските – от И. Стоянова.
Стереотипната почтителна форма в края на
документите е предадена със съкращението: „Приемете...”, а имената на авторите
са дадени само когато ги има в текста с който разполагаме.
№ 1
Шифрована
телеграма № 5 от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 18
януари 1907 г.
По повод откриването на театъра студентите устроиха
бурна демонстрация против княз Фердинанд, като обкръжиха и освиркаха негово
княжеско височество при пристигането му пред театъра. Тази демонстрация, за
която Ваше превъзходителство вече е
научил от съобщенията в пресата, няма да остане без по-нататъшни последствия.
Както ми съобщи вчера вечерта г-н Петков[2],
за наказание университетът ще трябва да бъде затворен за шест месеца и някои
особено компрометирани професори ще бъдат отстранени. Също така положението на
министъра на просветата[3]
вероятно ще стане нестабилно.
С оглед на това, че княз Фердинанд е много дълбоко
засегнат от студентската демонстрация, за която става дума, а това аз можах да
разбера също и от случайно срещнатия от мен принц Филип[4],
разрешавам си най-покорно да запитам дали Ваше превъзходителство не би пожелал
да ме упълномощи да изкажа на княза
възмущението си от причиненото му оскърбление[5].
Следва доклад с днешния германски куриер.
Дешифровка
на бланка. Ръкопис на немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 64, Berichte.
ЦДИА,
КМФ 03/191/16.
№ 2
Поверителен
доклад № 5 от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 18 януари 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Тъй като проведената по повод откриването на
новопостроения български национален театър нежелателна студентска демонстрация,
насочена срещу негово княжеско височество (вж. моята днешна строго поверителна
телеграма № 5)[6]
изглежда няма да остане без понататъшни последствия, позволявам си да изложа
допълнения по въпроса.
Още известно време преди предвижданото тържествено
откриване на театъра се появиха различни недоволства относно състава на тези,
които ще бъдат поканени на същото. Недоволствата са предимно от социалистически
повлияните от ректора и от университетските среди, които протестират остро
против това, че „театърът, построен със съюзни пари и определен за народно
просвещение бил окупиран от княза, при което той поканил за откриването само свои лакеи”.
Някои статии в опозиционни вестници бяха издържани
в този тон, най-злостните от които трябва да са излезли от перото на ректора[7].
На едно студентско събрание, състояло се сутринта в
деня на откриването, било взето решение предоставените на университета 60
покани, които впрочем били предадени не от двореца, а от министерството на
просветата, да се върнат и да се демонстрира срещу пренебрегването на учащата
се младеж. В правителствените среди, които естествено са научили за горните решения,
се е оформило мнението, че планираната демонстрация ще се изрази в мълчалива
процесия и ще бъде насочена срещу министерството.
Така станало възможно голям брой студенти,
подсилени от професионални социалистически водачи и стачкуващи железничари[8]
при наближаването на часа на откриването да се съберат пред театъра, където
първоначално пазели пълно спокойствие.
Когато обаче Негово княжеско височество, придружен
от младите принцове[9]
и от принц Филип пристигнал пред театъра, се надигнал оглушителен крясък и
освиркване и били отправени обиди срещу княза.
След като князете бързо влезли в сградата,
министър-председателят[10],
който бързал да ги приеме се появил на прага пред бушуващото множество и
заповядал на дошлия с малко закъснение княжески ескорт да го атакува с извадени
саби. Площадът бил моментално изпразнен, но доста демонстранти били ранени.
За тези бурни събития намиращите се вече в сградата
официални гости нямаха никаква представа, а също и по държанието на Негово
княжеско височество нищо не можеше да се забележи.
Все пак, изглежда, князът е много дълбоко засегнат
от тази груба демонстрация и е сериозно разсърден на отговорните лица за
проявената липса на предвидливост.
Г-н Петков, който добре чувствува, че като министър
на вътрешните работи него също го засяга част от тази отговорност, изглежда
сега иска със закъсняла енергия да поправи пропуснатото.
Така вчера вечерта той ми разказа, че е поискал и е
получил от княза като наказателна мярка
да затвори университета за шест месеца и да отстрани някои от
най-компрометираните професори. Пред мен той също се изказа много остро за
министъра на просветата Шишманов, който бил не по-малко виновен за това, че
висшето учебно заведение[11]
в значителна степен е станало развъдник на социализъм. В това се крие голяма
опасност за бъдещето на България, затова било особено наложително тук да се
действа с твърда ръка.
По-нататък г-н Петков ме уведоми, че когато той
съобщил на заболелия министър на просветата за предстоящото затваряне на
университета, последният заплашил с оставка, на което г-н Петков отговорил, че
той трябва да направи това, което смята
за добро.
Едва ли има съмнение, че инцидентът, за който става
дума ще доведе до смяна в портфейла на Министерството на просветата.
Какви по-нататъшни последици могат да произлязат от
това, в момента е трудно да се прецени. Във всеки случай предприетите мерки
против университета, веднага след като бъдат оповестени, ще предизвикат сред
засегнатите извънредно голямо вълнение, което ще бъде раздухвано чрез
опозиционните партии[12]
и антиправителствените вестници според силите им. Те биха имали за последица
също възобновяването на враждебни нападки срещу личността на княза в
антидинастическите вестници.
Ако все пак сегашният, достоен за голямо съжаление
инцидент разкрива в очите на меродавните кръгове заплашителната опасност в
страната, от разрастването на социалдемократическите идеи сред подрастващата
интелигенция и успее да доведе до целесъобразни трайни мерки, годни да попречат, щото висшата образователна
институция да стане регулярен развъдник на социализъм и антидинастически
възгледи, какъвто за съжаление сега е случаят, от това България ще има голяма
полза.
Приемете...
Д. Турн
Оригинал.
Ръкопис на немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 64, Berichte.
ЦДИА, КМФ
03/191/16.
№ 3
Телеграма
№ 6 от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 19 януари 1907 г.
Оставката на министъра на просветата е вече факт и
министърът на финансите[14]
е натоварен временно с ръководството.
Според изявленията на министър-председателя оказва
се, че е вероятно досегашният председател на Народното събрание Гудев[15]
да бъде приемник на г-н Шишманов. Гудев е праволинеен, сериозен мъж с
определени австрофилски убеждения.
Генерал-адютантът Марков, комуто като комендант на
личната гвардия бил направен упрек за вялото поведение на княжеския ескорт, е в
най-голяма немилост и ще бъде, доколкото
чух, също така, както и дворцовият комендант майор Мархолев отстранен от
двореца за няколко седмици.
Държавен вестник публикува княжески указ, който
освен затварянето на университета за шест месеца постановява уволняването на всички[16]
университетски професори и доценти.
Наистина този указ трябва да бъде утвърден от
Народното събрание, но няма съмнение, че добре дисциплинираното мнозинство на
г-н Петков ще гласува мерките без колебание.
Ръкопис
на немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 64, Berichte.
ЦДИА,
КМФ 03/191/16.
№ 4
Шифрована
телеграма № 4 от барон фон Ерентал до граф Д. Турн, София
Виена 19
януари 1907 г.
Една проява от наша
страна по повод демонстрацията на
студентите от университета в София може да създаде впечатлението, че ние се
занимаваме с вътрешните български работи, и не ми се струва уместна.
Чрез нея също така би се
придало на демонстрацията значение, което тя не следва да получава.
Студентската ексцесия е неприятна проява, обаче без особено значение и вече е
отминала.
От само себе си се разбира, че
аз нямам нищо против Вие от свое име да дадете израз на това
мнение и да изкажете Вашето възмущение относно произшествието.
Чернова на изходящ документ. Ръкопис на немски
език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Weisungen.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 5
Доклад № 11 от Х. Ализе до С. Пишон, Париж
София 22
януари 1907 г.
Вече имах повод да
сигнализирам в докладите си от 14 май -
№ 35[18] и 21 август - № 56[19], от миналата година за силните атаки на които беше
обект княз Фердинанд в България. Оттогава насам общественото мнение продължава
да го държи отговорен за всички неуспехи, претърпяни от външната политика на
княжеството по македонския и критския въпрос и предприетата кампания срещу
личността на суверена може да се превърне в тревожна, ако княз Фердинанд не се
реши да я отклони чрез извикване на власт на някои от фракциите на опозицията.
Не е необходимо да се
отбелязва колко несправедливи са претенциите, отправени към личността на княз
Фердинанд. Безспорно България му дължи високата степен на развитие, до която
достигна, и престижа, на който се радва в Европа. Но князът, възпитан в
традициите на австрийската аристокрация не си дава труда да спечели симпатията
на народа си и да прикрие чувствата си на недоверие спрямо него. Прочее народът
абсолютно не го зачита, що се отнася до
класите, които представляват интелектуалният елит на нацията. Те не изпускат никога
случая да покажат безразличието си, малко враждебно, спрямо суверена. От своя
страна българинът, изцяло погълнат от националния си идеал за Македония и
крайно незачитащ международното политическо положение, е напълно склонен да
отдаде единствено на своята интелигентност и упоритост успехите, които е
постигнал във вътрешнополитическата област, и да прехвърли върху суверена
излъганите надежди, които претърпя във външнополитическите си аспирации.
Досега чувствата на населението намираха израз в пресата или на публичните събрания. Когато това
ставаше на официални конгреси като този на юристите през юли 1905 г., правителството строго
наказваше дейците, които ставаха изразители на тези чувства. Днес положението е
по-сериозно, тъй като за първи път от идването на княза в България публичните
манифестации се провеждат срещу самата личност на суверена.
Вследствие на стачките на
служителите от железниците[20]
беше отбелязано известно раздвижване в университетските среди не толкова от
симпатии към стачниците, колкото да се изрази протест срещу строгите мерки
взети от правителството срещу последните. Тези протести намериха израз във
връзка с откриването на народния театър
в София, което се състоя на 17 януари.
Под претекст, че не са били дадени достатъъчно покани за техните професори и за
тях самите, студентите струпани по пътя от княжеския дворец до театъра,
посрещнали княза със свиркане и с викове „Долу Фердинанд!”, „Долу Германия!”. При пристигането пред театъра колата на княза била така
притисната от манифестантите, че по едно време се е появила опасност от
възникване на сериозни инциденти.
Князът се показал първи, не
желаейки да предаде никакво значение на тази демонстрация, за която ми говори
още същата вечер в много добро разположение на духа и която квалифицира като „хлапашка лудория”. Аз също споделях
това мнение, но министър-председателят
не беше на същото становище. Г. Петков обича метода на силата и репресиите. Той
обърна внимание на княза, че трябва да действа енергично, за да възстанови
дисциплината в съзнаниетои предложи на княза да закрие университета за шест
месеца, като отстрани от него всички професори за същия период от време. Тази
първа мярка предизвика оставката на министъра на народната просвета г.
Шишманов, който отказа да я подпише. Временното закриване на университета
всъщност е не само дисциплинарна мярка. Това е прелюдията към една
реорганизация на университета, с която се цели да му се отнеме автономията, на
която той се радва от няколко година насам и да се постави под ръководството на
държавата, тъй като либералния режим, установен от г. Шишманов, бил причина за
разпространението на демократическите и
социалистическите идеи сред студентите. Министър-председателят предлага сам да
внесе за гласуване в Народното събрание тези изменения, като едновременно с
това му предложи за одобрение и законопроект за ограничаване свободата на печата.
За съжаление всички тези
предложения ще доведат до още по-голямо задълбочаване на пропастта между суверена и неговия народ. В
провинцията, както и в София, недоволството е общо и придава известна
сериозност на вътрешната криза, която преминава през България. Князът си дава
сметка за всичко това.Той разбира до каква степен въведените от кабинета на
Петков репресивни мерки по отношение на служителите в железниците и спрпямо
университета надхвърлят значението на инцидентите, които ги породиха. За
нещастие той напразно търси новите хора, които би могъл да извика на власт, за
да сменят един кабинет, който за няколко години управление се е дискредитирал в
очите на общественото мнение. Трудно му е да състави достатъчно силно и
достатъчно популярно правителство, за да преодолее трудностите на сегашния
момент. В тази именно ситуация г. Петков ще трябва вероятно да запази още
известно време председателството на министерския съвет.
Х. Ализе
Оригинал. Ръкопис на френски език.
France, M. A. E., Archives diplomatiques, N. S. Bulgarie, vol. 3, p. 21-23
rv, 24.
ЦДИА, КМФ 12, инв. № 459/12.
№ 6
Доклад №
6 А-С от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 23 януари 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Съобщеното от мен затваряне на университета за шест
месеца и уволнението на всички професори беше разпоредено с княжески указ и
въпреки че за да бъде валиден всъщност той трябва да бъде гласуван от Народното
събрание, беше приложен веднага и беше употребена военна сила срещу протеста на
университета.
Миналата неделя една улична протестна демонстрация, към която се присъединиха
стачкуващи железничари, както и всякаква сбирщина, е била разпръсната
посредством голяма военна част, при което са станали и голям брой леки
наранявания. Учудващо е, че използваната при това кавалерия била снабдена по
руски образец с нагайки[21].
На следващия ден – понеделник, когато лекциите
трябваше да бъдат продължени, въпреки разпореденото затваряне на университета градът от най-ранно
утро приличаше на военен лагер, а събралите се пред университета студенти и професори намериха пред
всички входове военна стража.
Оттогава голям брой военни патрули
непрекъснато кръстосват по улиците и към
всеки полицейски пост са придадени по няколко войника.
Всички подлежащи на военна повинност студенти ще бъдат свикани и евентуално
принудително разпратени по военните им части, докато всички останали, в случай
че не са софиянци, ще бъдат отпратени по местожителство.
Вчера Народното събрание трябваше отново да се
събере на заседание след коледните празници, но откриването му се отложи,
понеже повечето депутати от провинцията не можаха да пристигнат навреме поради
заснежаване.
Както се говори, Народното събрание трябва веднага
след неговото свикване освен указа, предвиждащ затварянето на университета и
уволнението на професорите, да представи за одобрение и един закон за
ограничаване на свободата на печата по повод на последните ужасни
антидинастически статии в част от столичните вестници.
Тъй като свободата на печата в България е
гарантирана от Конституцията, в предвижданите ограничения на същата, опозицията
съзира държавен преврат, което извънредно много я вълнува. Във всеки случай,
ако този закон действително се внесе, ще се очаква едно много бурно заседание.
Както чувам от сигурен източник, правителството не
би трябвало да се задоволи с горните мерки, а да предвиди преместването на
целия университет в Търново и очакването, че учащата се младеж в малкия
провинциален град ще бъде по-добре отклонена от вредното влияние на твърде
много концентрираните в столицата социалдемократични елементи.
Приемете...
Д. Турн
Оригинал.
Ръкопис на немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart.
64, Berichte.
ЦДИА,
КМФ 03/191/16.
№ 7
Строго
поверително частно писмо[22] от граф Д.
Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 23 януари 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Още в моето първо строго поверително телеграфическо
съобщение за студентската демонстрация, насочена срещу личността на княз
Фердинанд, си позволих с оглед на
нецелесъобразността на тази проява, макар сама за себе си незначителна за
негово княжеско височество, да изразя очакването, че същата няма да остане без
по-нататъшни последствия.
Както Ваше превъзходителство е благоволил
най-благосклонно да разбере от моя най-покорен своевременен доклад № 6 А,
фактически след това в бърза последователност бяха отчасти решени, отчасти
проведени редица мерки, които наистина свидетелстват за значителна енергия от
страна на правителството но които, както ми се струва, подобно на всички
подготвени решения, са до известна степен лишени от необходимото спокойно
обмисляне и съобразяване с възможните последствия.
Замисълът, който лежи в основата на предприетите
срещу университета мерки, без съмнение е правилен, понеже последните ексцесии
на учащата се младеж дават да се разбере, че едно по-нататъшно развитие по пътя, който до сега се очертава в
учебните заведение би довело до най-големи опасности за бъдещето развитие на
България, тъй като понастоящем висшето и средните училища направо могат да се
окачествят като изкуствени разсадници на социалистически идеи.
Тази опасност, която се прояви в ярка светлина чрез
последната антидинастическа демонстрация на студентството, се признава от всички
разрешени от държавата партии и правителството едва ли ще срещне сериозна съпротива,
ако по този повод се заеме с цялостно реформиране на университетското дело.
За съжаление обаче г-н Петков, който навярно
чувства, че част от вината за
непредотвратяването на демонстрацията князът приписва и на него, за да заглади
това впечатление, предприема стъпки, които ще бъдат оценени от неприятелите му
като неконституционни.
Чрез това той дава на опозицията коз за нападки,
какъвто първоначалната случка, която би следвало да бъде осъдена от всички
монархически партии, никога не би дала.
Особено неблагоприятно тук е това, че всички тези
репресивни мерки, окачествявани от опозицията като неконституционни, могат в
края на краищата така да обърнат нещата
около нанесената на княза обида,
че негово височество да носи лична отговорност за предприетите строги мерки.
Това обстоятелство бива експлоатирано също и от
тукашната и без това необуздана булевардна преса и дава повод в отделни
вестници да се публикуват направо безочливи статии и карикатури срещу личността
на негово княжеско височество. Разрешавам си да представя в приложение на Ваше превъзходителство една подборка от тях[23].
При тези обстоятелства съвсем не е изключено княз
Фердинанд, комуто и без това не е присъщо качеството да бъде прекомерно смел,
във връзка с обрата който взема
работата, да се изплаши и да накара правителството да се люшка от едно
положение в друго.
Оказва се, че за едно такова решение може да
допринесе също и немного задоволителния ход, който взема борбата срещу все още
продължаващата железничарска стачка, за която си позволих отделно да Ви докладвам.
Въпреки това, по мое скромно мнение, би било
прибързано още отсега да се даде определена прогноза в това направление, тъй
като ситуацията понастоящем е напълно неясна и последствията с оглед
своеобразността на княза съвсем не могат да се предвидят.
Смятам, че яснота няма да се получи и след като
насроченото за днес след обяд Народно събрание гласува, без съмнение с голямо
мнозинство, представените от правителството проектозакони.
Сегашната кризисна ситуация не би била обаче
цялостна, ако не споменем за големия брой прояви на симпатия и преданост, които
идват до негово височество от много места, а също и от провинцията. Впрочем във
военния клуб в София се е състояла протестна среща на всички офицери, които са
изразили непреходната си вярност и преданост към своя княз.
Приемете...
Д. Турн
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Varia.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 8
Из строго
поверително частно писмо от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 30 януари 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Вчера в двореца се състоя малък дипломатически
обяд, на който освен моята съпруга и аз, както и персонала на австро-унгарската дипломатическа агенция,
взеха участие също сър Джордж и леди Бъканан[24],
както и гръцкият представител[25].
След обяда княз Фердинанд ме заговори отново за антидинастическата
студентска демонстрация и горчиво се оплака от неблагодарността, която той
среща тук, както и от разпространението на антидинастическите идеи под
влиянието на социалистическата пропаганда именно сред разрастващия се
интелектуален пролетариат.
Негово княжеско височество спомена също за взетите
мерки от страна на правителството и се спря специално на току-що гласувания
закон против обидата на княза чрез пресата. Каза ми, че той не е съвсем убеден
дали с това няма да направи погрешна стъпка, и цитира крал Карол[26],
който мислел, че към такава юридическа мярка за защита на неговата личност
винаги може да пристъпи, но би било по-добре въобще да не се тревожи от такива
нападки в пресата и да остави те да се оттекат от него като вода.
Аз си разрешавам да изтъкна горните изявления на княз Фердинанд главно поради
това, че те са в подкрепа на моите докладвани вече на Ваше превъзходителство
опасения, че негово княжеско височество би могъл в даден момент да не поиска
повече да следва сегашното правителство по пътя на насилствените репресии.
Княз Фердинанд се изказа много възмутено за Сърбия,
която не само открито подкрепя насоченото срещу българите в Македония
четническо движение, но има още и наглостта да приеме в Белград с отворени
обятия изключените от тукашния университет студенти и да им окаже
демонстративен приятелски прием, в който не се е посвенил да участва даже сръбският престолонаследник.
[…][27]
Приемете...
Д. Турн
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Varia.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 9
Поверителна
инструкция от барон фон Ерентал до граф Д. Турн, София
Виена, 31 януари 1907 г.
От Вашите официални доклади, както и от двете
поверителни частни писма[28] аз добре разбрах, че
сама по себе си твърде незначителната студентска демонстрация при откриването на Народния театър в София е
послужила като изходна точка за по-нататъшни произшествия, срещу които правителството
е предприело поредица от енергични мерки, междувременно одобрени от
преобладаващото мнозинство на Народното събрание, но предизвикали голямо
вълнение сред опозицията.
Както от гледна точка на монархическия принцип,
така и в интерес на твърде желаното от нас спокойно развитие и укрепване на
България, ние можем да се присъединим с искрени симпатии към стремежите на
княза и неговото правителство да се противопостави на проникналите сред
българската младеж социалистически и анархистични тенденции.
Едва ли има надежда, че една целенасочена, разумно
обмислена и последователна акция ще намери подкрепата на стремящите се към
опазване на държавата елементи в България и опасностите, които заплашват
бъдещето на Княжеството, ще могат да бъдат отстранени.
Аз считам за уместно Вие при възможност, както пред
княза, така и пред компетентни политически личности да се изкажете в този
смисъл, при което внимателно да се избегне впечатлението, че се намесваме във
вътрешните работи на Княжеството.
Приемете...
Чернова на изходящ документ. Ръкопис на немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Weisungen.
ЦДИА,
КМФ 03/191/16.
№ 10
Доклад №
12 от Х. Ализе до С. Пишон, Париж
София,, 2 февруари 1907 г.
Както бях съобщил на Ваше превъзходителство в политическата си телеграма № 11 от 22
януари[29]
правителството накара Народното събрание да гласува едно допълнение към текста
на закона за печата. Новите разпоредби, които Ваше превъзходителство ще намери тук
приложени в превод[30] имат за цел да пресекат нападките срещу личността на
суверена. Те предвиждат най-строги наказания за всяка обида, нанесена на
княжеската фамилия било чрез статия, било чрез карикатура, и позволява на
прокурора да конфискува всички вестници които се окажат виновни в по-долу
предвидените простъпки.
Този законопроект даде повод за бурни дискусии в
Народното събрани. Опозицията го определи като посегателство върху свободата на
печата, гарантирана от Конституцията. Тя не пожела да се съгласи с това, че
предприетата срещу личността на княза кампания, за което й обърна внимание
председателят на Народното събрание[31],преминава
всички граници и може да оправдае взетите понастоящем мерки, за да й се сложи
край.
Към тази именно кампания трябва да се отнесат и
тенденциозните информации, изпращани оттук до германската преса и чиято тема
беше моето евентуално преместване в Стокхолм. С това се целеше да се
инкриминира външната политика на княза и преди всичко да се злепостави г.
Станчов[32]
в очите на Франция и Германия. Но опасността на тази тактика бе усетена много бързо
и по-нататъшния й път беше спрян. Това което ме засяга лично е, че тези
съобщения само предизвикаха нови прояви
на симпатия спрямо мен, а князът от своя страна ми изказа вчера с изключително
благосклонни думи съжалението си по повод моето заминаване и възмущението си от
това, че е станал свидетел на прехвърлянето на междупартийните борби в България
в областта на външнополитическите отношения.
Х. Ализе
Оригинал. Машинописен
текст на френски език.
France, M. A. E., Archives
diplomatiques, N. S. Bulgarie, vol. 3,
p. 31 rv.
ЦДИА, КМФ 12/459/12.
№ 11
Из
поверителен доклад № 7-Д от граф Д. Турн до барон фон Ерентал, Виена
София, 3 февруари 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Тукашното правителство следва неотклонно своите енергични действия срещу
преките и косвените виновници за известната антидинастическа студентска
демонстрация, от една страна и стачкуващите железничари, от друга.
Така освен докладваните вече разпореждания за
затварянето на университета за 6 месеца, както и за уволнението на професорите
онзи ден Народното събрание гласува един проектозакон, който има за цел да
попречи за в бъдеще на насочените срещу личността на княза нападки на печата, недопустими и
направо невероятни за една монархическа държава. Съгласно закона занапред
правителството и прокуратурата ще имат право да конфискуват вестниците в които
личността на княза е подложена на критика. Освен това този закон, чийто текст
досега все още не е публикуван, предвижда засилени наказателни мерки за
нанесена чрез пресата обида на негово височество.
[…][33]
Приемете...
Д. Турн
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart.
64, Berichte.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 12
Доклад №
15 от Х. Ализе до С. Пишон, Париж
София, 18 февруари 1907 г.
В писмото си от 22 януари № 11[34] съобщих на Ваше превъзходителство за депозирането в
Народното събрание на един законопроект, предназначен да реорганизира
университета. Този проект беше обсъден и приет преди закриването на работата на
събранието.
Аз вече отбелязах в какъв дух беше замислен този
закон. Университетът, съставен въобще от много достойни и с независим дух
хора, изпитваше слаба симпатия към
сегашния кабинет и засвидетелстваше по отношение на княза едно почти хладно
чувство. Правителството поиска да прекърши тази съпротива, като започна да упражнява
по-реално и активно влияние върху назначаването на професорите и начина им на
преподаване. Започна се с отнемане на автономията на университета. Отсега
нататък професорите ще бъдат уволнявани с княжески указ по предложение на
министъра на народната просвета и след вземане на решение от Министерския
съвет. Няма да бъде вече необходимо, както преди, да се получи съответното
мнение на съвета на професорите от университета. Защитавайки членовете от
проектозакона, чрез който се внасят тези нови
разпореждания, г. Петков се опита
да ги оправдае, давайки пример с ректора на университета[35]
– държавно учебно заведение, който не се страхува да изразява в лекциите си
своите републикански възгледи.
Освен това новият закон отнема на студентите
използването на политически права. Базирайки се на това, че при влизането си в
университета те са още непълнолетни и че, от друга страна, българските закони
предоставят политически права само на мъже, отбили военната си служба, а
студентите отбиват своята след излизането си от университета, за министъра не
представляваше трудност да оправдае тази мярка.
Най-накрая новият закон изключва жените от
университета. „Вместо да се занимават с наука, каза г. Петков, те се оставят да
бъдат завладени от социалистическите идеи. Време е да се сложи малко ред в това
състояние на нещата”.
Такъв е проектът, гласуван в Народното събрание. Неговите
ограничителни тенденции са очевидни и правителството издаде, този път по-обосновано,
същите разпореждания в промените, които направи и в закона за народното
образование. Занапред ще бъде забранено на преподавателите да се присъединяват
към политически групи. Те ще трябва да се въздържат от участие в събрания и
политически демонстрации и няма да могат да членуват в сдружения, принадлежащи
към политически партии, или които искат, по пътя на стачки да въздействат върху
правителството или властите.
Новият закон, налагайки на преподавателите една
по-голяма дисциплина, допълва реформата на образованието в България.
Х. Ализе
Оригинал. Машинописен
текст на френски език.
France, M. A. E., Archives
diplomatiques, N. S. Bulgarie, vol. 3, p. 36 rv, 37.
ЦДИА, КМФ 12/459/12.
№ 13
Доклад №
39 В от граф О. Чернин до барон фон Ерентал, Виена
София, 1 август 1907 г
Високоблагородни
бароне,
Интересът към незадоволително решения
университетски въпрос се повиши и създава на княжеското правителство значителни
затруднения.
Професорите, които като последица от демонстрацията
в началото на годината загубиха своите катедри, са заобиколени от над 1000 предани слушатели, предимно привърженици
на анархистични идеи и се опират на симпатиите на всички враждебни на правителството партии.
Тукашното „Литературно дружество” (?), в което
членуват повечето университетски професори, тези дни е изпратило до негово височество княза писмо, в което се стреми да
докаже негодността на новоназначените гимназиални учители да заместват
университетските професори и във връзка с това моли за личната намеса на княза.
Както научих от надежден източник, едновременно с
това телеграма в подобен смисъл е била изпратена до негово княжеско височество,
който пристигнал в Мюнхен.
Княз Фердинанд бил много неприятно засегнат от това
грубо прекъсване на неговото инкогнито. Попитал е своето правителство дали
въпросният случай налага незабавно уреждане.
При изпратения отрицателен отговор е явно, че преди
завръщането на княза няма да бъдат предприети никакви радикални действия.
Приемете...
О. Чернин
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Berichte.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 14
Доклад № 42 В от граф Д. Турн до
барон фон Ерентал, Виена
София, 15 август 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Чрез предприетите от правителството мерки относно
възможността да се възобнови дейността на тукашния университет този въпрос,
който вече създаде толкова много затруднения на сегашното правителство, не само
че не е уреден, но се изостри.
Привличането на гимназиални учители за заемането на
преподавателски места в университета
засили грубото държание на отстранените професори към правителството и повиши
недоволството в средите на социалистически настроените студенти, така че едно
решаване на въпроса от сегашния режим[36]
се очертава като съвсем изключено.
Следващата неделя в столицата ще се състои голямо
събрание на студентите и преподавателите против деспотичния начин на уреждане
на университетския въпрос от страна на правителството.
Макар че организирането на събрания тук в страната
е ежедневие, а техните решения нямат голяма тежест, не може да не се признае,
че по въпроса за университета стамболовисткото правителство предприе редица
прибързани стъпки със сериозни последствия, в резултат на което незабавното
оттегляне на силно компрометираното правителство се оказва в най-висша степен
желателно.
Приемете...
Д. Турн
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Berichte.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
№ 15
Доклад № 54 от граф О. Чернин до
барон фон Ерентал, Виена
София, 10 октомври 1907 г.
Високоблагородни
бароне,
Тези дни изтича срокът за записванията за
предстоящия семестър в тукашния университет.
Както можеше да се очаква, записванията на някои
студенти до сега било осуетено заради тяхната съпротива срещу сегашното правителство.
Общият брой на записаните допреди няколко дни
възлиза на тридесет, но от тях почти всички са се отписали било то поради това,
че са били убедени от свои колеги, било то, защото са били заплашени.
След като княжеското правителство остана твърдо на своите позиции и се отказа
да се споразумее с уволнените през тази зима за наказание професори, а опитът
да бъдат привлечени чуждестранни преподаватели не успя, сега в университета са
изпратените там принудително гимназиални учители, които както изглежда,
безсъмнено в мнозинството си не са дорасли за своите задачи.
При тези обстоятелства дългоочакваното следващо
правителство е принудено да се отнася добре със студентството, сред което
анархичните идеи епидемично се разпространяват.
През зимния семестър обаче тукашното висше училище
няма да бъде добре посетено, тъй като една голяма част от студентите, както се
оказва, са готови да предпочетат да се запишат в чужди университети (Белград,
Загреб[37]).
Приемете...
О. Чернин
Оригинал. Ръкопис на
немски език.
HHStA, Wien. PA XV, Kart. 65, Berichte.
ЦДИА, КМФ 03/191/16.
СТУДЕНЧЕСКАЯ
ДЕМОНСТРАЦИЯ ПРОТИВ КНЯЗЯ ФЕРДИНАНДА ПРИ ОТКРЬІТИИ НАРОДНОГО ТЕАТРА В СОФИИ И
ЕЕ ПОСЛЕДСТВИЯ
Документы
из австро-венгерской и французской дипломатической корреспонденции
Е. В.
Петрова, И Стоянова
(Р е з ю м е )
3 января 1907 г. произошло торжественное открытие
новопостроеннего здания Народного театра в Софии. Это выдающееся событие в
культурной жизни имеет и важное политическое значение. Оно связано с
организованной по этому поводу студенческой демонстрацией и освистыванием князя
Фердинанда при его приезде Последовали грубые меры народнолиберального правительства
– закрытие Университета, увольнение профессоров, репрессии против студентов.
Министр просвещения проф. Иван Шишманов был вынужден подать в отставку.
Публикация включает 15 неизвестных дипломатических документов (12 австро-венгерских
и 3 французские), отысканые в коллекциях иностранных микрофильмов,
сохраняющихся в Центральном государственном историческом архиве Документы прослеживают ход событий, связанных с
демонстрацией и последовавшим университетским кризисом и содержат богатый
фактический материал. Интерес представляют и приведенные анализи и оценки политической обстановки в стране, поведения
князя, разнобоя среди политических партий и мер правительства против студентов
и преподавателей.
Формирование молодой болгарской интеллигенции, ее
антидинасткические и прогрессивные настроения находятся в центре внимания
иностранных представителей. Отмечано также взаимодействие между университетской
молодежью и участниками железнодорожной забастовки, начавшейся 21 декабря 1906
г., и продлившейся 40 дней.
Документы даны в общем хронологическом порядке.
LA DEMONSTRATION DES EDUTIANTS CONTRE LE PRINCE
FERDINAND, PENDANT L’INAUGURATION DU THEATRE NATIONAL, A SOFIA, ET SES CONSEQUECES
Documents de la correspondence diplomatiqueiche autriche-hongroise et française
Ev. Petrova, Iv.
Stojanova
(R é s u m é)
Le 3 janvier 1907 a eu lieu l’ouverture
solennelle de l’édifice nouvellement bâti du Théâtre national à Sofia.
Ce remarquable événement culturel a également une place importante, dans l’histoire
bulgare, car il est lié avec la démonstration organisée à cette occasion, par
les étudiants et les huées contre le prince Ferdinand du moment de son arrivée devant le théâtre.
Les conséquences furent les rudes mesures prises par le gouvernement
populaire-libéral – la fermeture de l’Université, le renvoi des professeurs,
ainsi que des mesures de répression contre les étudiants. Le professeur Ivan Šišmanov,
ministre de l’instruction, fut contraint
à donner sa démission.
Cette publication inclut
quinze documents diplomatiques inconnus (12 autriches-hongrois еt 3 français), trouvés dans les collection
de microfilms étrangers, qui soat conservées dans les Archives historiques
centrales d’Etat. Les documents
suivent le cours des événements li es a la démonstration et la crise universitaire
quit s’én suit et renferment un riche matériel de faits. Ce qui présente
intérêt, ce sont les analyses et les appréciations de la situation politique dans le pays, du comportement
du prince, des désacords au sein des partis politiques, ainsi que mesures que
le gouvernement a prises contre les étudiants et les professeurs.
La formation de la jeune intelligentsia
bulgare, ses dispositions progressiste et antidynastiques se trouvent au centre
de l’attention des représentants étrangers. Aussi a-t-on noté les interactions
entre la jeunesse universitaire et les participants dans le grève des
cheminots, commencée le 21 décembre et continuée pendant de 40 jours.
Tous les documents sont donnes
dans l’ordre chronologique général.
[1] Херман
Готлиб Хелмер (1849-1919), немски архитект и Фердинанд Фелнер (1847-1916),
австрийски архитект, двамата от Мюнхенската школа. Работили в края на ХІХ и
началото на ХХ в. Специализирали се главно в изграждането на театрални
постройки. Съвместно проектират 50 театъра в Централна и в Източна Европа. На
23 март 2012 г., на сградата на Народния театър „Иван Вазов” в София е открита
паметна плоча на двамата бележити архитекти.
[2] Димитър Петков (1858 – 1907), буржоазен
политически и държавен деец, публицист. Един от водачите на Народнолибералната (стамболовистка)
партия. През втория стамболовистки режим 1903-1908 г. е министър-председател и
министър на вътрешните работи (22 октомври 1906 - 26 февруари 1907). След
студентските демонстрации срещу княз Фердинанд на 3 януари 1907 г. предприема
груби репресии против прогресивната младеж и професорите. Убит на 26 февруари
1907 г. от един уволнен чиновник (док. 1).
[3] Иван Димитров Шишманов (1862-1928 г.),
литературен историк и фолклорист, професор, действителен член на Българското
книжовно дружество (дн. БАН). Представител на демократичното направление в
българската култура. Като министър на народната просвета (1903-1907 г.) и като
обществен деец защитава прогресивните идеи в учебното дело. Подава оставка на 5
януари 1907 г. от поста министър на народната просвета поради несъгласие със
затварянето на университета и уволнението на професорите след студентската демонстрация срещу княз
Фердинанд (док. 1).
[4] Принц Филип, брат на княз Фердинанд.
[5] Вж.
док. 4.
[6] Вж.
док. 1.
[7] Стефан Киров (Стефан Киров Абаджев)
(1861–1943), юрист, професор (1906), академик (1907), редовен член на БАН,
член-кореспондент на Американския институт по право и сравнително
законодателство в Мексико , член и на други академии и институти. Ректор на
Софийския университет (1906 - 5 януари 1907 г. и 1912 – 1913 г. ). Убеден
републиканец (док. 2).
[8]
Железничарската стачка започва на 21 декември 1906 г. и продължава 40 дни.
Железничарите се борят за 8-часов работен ден, твърда месечна заплата, редовна
месечна почивка, премахване на глобите, въвеждане на застраховки и пенсии и др.
Има подкрепата на прогресивната интелигенция. Терористичните методи на
правителството и ръководенето на стачката от общоделци и радикали, които я
използвали за свои цели, довеждат до поражението й. (док. 2).
[9] Князете Борис и Кирил (док. 2).
[10] Димитър Петков, вж. бел. 1 (док. 2).
[11] Тук
и навсякъде по-нататък в текстовете на немски език е употребено множествено
число. В действителност по онова време университетът в София е единственото
висше учебно заведение в страната (док. 2).
[12] В
опозиция са партиите: Демократическа, Народна, Прогресивнолиберална,
Радикал-демократическа и партията на широките социалисти. Те се обединяват в
Патриотичен блок за единодействие срещу народнолибералното правителство (док. 2).
[13] Вж.
док. 1.
[14] Лазар
Паяков, министър на финансите във второто стамболово правителство
(1903-1908 г.), изпълняващ длъжността министър на народното просвещение след
оставката на проф. Иван Шишманов подадена на 5 януари 1907 г. (док. 3).
[15] Д-р Петър Гудев, председател на
Народното събрание от 17 октомври 1905 г. до 3 март 1907 г.
Министър–председател на народнолибералното правителство от 3 март 1907 г. до 16
януари 1908 г. (док. 3).
[16]
Подчертано в текста.
[17] Вж.
док 1.
[18]
Докладът информира относно причините за предприетата срещу правителството и
княз Фердинанд кампания от страна на опозиционната преса.
[19]
Посоченият доклад липсва в микрофилма съхраняван в ЦДИА.
[20] Железничарската стачка.
Вж. бел. 8 (док. 5).
[21] Нагайка (рус. от татар.)
- вид камшик от кожа с къса дръжка.
[22] Под
формата на частни писма Австро-унгарските представители зад граница са
изпращали най-поверителната информация, която стигала пряко до получателя, без
да преминава по установения административно-канцеларски път в Министерството на външните работи във
Виена. Вж. също док. 8 (док. 7).
[23] Към
писмото са приложени няколко карикатури от пресата, като текстът под тях е
даден в превод на френски език.
[24] Джордж Уйлям Бъканан (1854-1924),
дипломатически агент и генерален консул на Великобритания в София (1904-1908)
(док. 8).
[25]
Вероятно става дума за Евангел Заласкоста, дипломатически агент и генерален
консул на Гърция в София. (1899-1910 г.) (док. 8).
[26] Карол І Хохенцолерн-Зигмаринген
(139-1914), крал на Румъния (1881-1914) (док. 8).
[27] В
пропуснатия текст става дума за разговор относно посещение на чужденци в София.
[28] Вж
док. 1-4, 6-8.
[29]
Става въпрос за доклада на Х. Ализе № 11 от 22 януари. Вж. док. 5.
[30]
Преводът не е заснет в микрофилма, съхраняван в ЦДИА.
[31] Д-р Петър Гудев. Вж. бел. 15 (док. 10).
[32] Д-р Димитър Станчов,
обществено-политически деец, министър на външните работи и изповеданията.
(1906-1908), министър-председател на народнолибералното правителство от 26
февруари до 3 март 1907 г. (док. 10).
[33]
Пропуснатият текст се отнася за мерките на
правителството срещу железничарската
стачка и за съдебния процес срещу Ив. Ев. Гешов.
[34] Вж.
док. 5.
[35]
Димитър Димитров Агура (1849-1911), историк, ректор на Софийския университет
през 1889-1890; 1892-1895; 1907-1908.
[36]
Правителството на Народнолибералната партия с министър-председател д-р Петър
Гудев. Вж. бел. 15 (док. 14).
