В събитието участваха унгарски и български учени от двата института, а гости бяха госпожа Дьорди Димитров – директор на Унгарския културен институт в София, представители на ръководството на БАН, на Института по балканистика с Център по тракология, Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей, специалност „Унгарска филология” в Софийския университет, Съюза на учените в България, Държавна агенция „Архиви” и Българската генеалогична федерация „Родознание”, които поднесоха поздравителни адреси.
ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ
Доц. д-р Йоана СПАСОВА-ДИКОВА, от ръководството на БАН
Доц. д-р Йоана СИРАКОВА, ръководител на катедра "Класическа филология" в Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Доц. д-р Чаба БОРШОДИ, замесник-декан на Историческия факултет в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош"
Проф. д.и.н. Александър КОСТОВ, директор на Института по балканистика с Център по тракология при БАН
Проф. д.х.н. Венелин ЕНЧЕВ, председател на Съюза на учените в България
Проф. д.и.н. Илия Тодев, И.Д. директор на Института за исторически изследвания при БАН връчи на посланик Андраш Клейн благодарствен адрес и грамота за принос в развитието на българо-унгарските връзки в областта на историческата наука.
По време на тържествената част на събитието пианистката Анжела Тошева изпълни прозведения на унгарския композитор Бела Барток, който чрез своята теория за българския ритъм свърза народната ни музика с традиционната музикална култура на балканските и евразийските народи.
В отчетния доклад председателите на комисията (проф. дин Валери Стоянов – на Българската секция и проф. Имре Реш – на Унгарската секция отбелязаха), че дейността й продължава традицията на двустранната комисия от 70-те години на ХХ в. и е неразривно свързана с възобновяването на междуакадемичния обмен в областта на историческата наука през 2004 г. Те подчертаха, че целта на комисията е да определя идейните насоки на съвместната изследователска работа и на българо-унгарските научни връзки в областта на историческата наука съобразно със съответните културно- и научно-политически тенденции и приоритети в Югоизточна и Централна Европа, а основната й задача е да изпълнява функцията на свързващо звено между българските и унгарските учени-историци. Важен момент от дейността на двустранната комисия е работата й с млади учени – докторанти от хуманитарните институти на БАН и студенти от Софийски университет, която се осъществява чрез „Младежки форум за интердисциплинарни изследвания”.
Юбилеят беше отбелязан с международна конференция „Унгария и България – свързани истории в Централна и Югоизточна Европа, XVII–XXI в.”, която се състоя в Унгарския културен институт в София. В нея взеха участие унгарски (Габор Деметер, Кристиян Чаплар-Дегович, Ласло Биро, Чаба Жебьок) и български учени (Ваня Стоянова, Илияна Марчева, Ина Вишоградска, Йонка Найденова, Лиляна Лесничкова, Пенка Пейковска, Петър Каменов, Стефка Първева, Теодоричка Готовска-Хенце). Обект на техния изследователски интерес бяха историята на българо-унгарските научни връзки, българското книгопечатане в Буда и Пеща (XVIII – средата на XIX в.), ролята на Бенямин Калай и сръбският въпрос в балканската политика на Австро-Унгария, етническата картина на Балканския полуостров през ХІХ–ХХ в., езиковите аспекти на междуетническите взаимоотношения, българо-унгарските комуникативни механизми, съветизацията на България през 40-те и 50-те години на ХХ в., отношенията между Съветския съюз и Балканските държави и др.
След конференцията Чавдар Ветов и Десислава Костадинова представиха последните две издания на Българо-унгарската историческа комисия – "Споделено минало в Централна и Югоизточна Европа, ХVІІ–ХХІ в.: унгарски и български подходи" и "Преоткриване на изворите за българската и унгарската история", обнародвани в поредицата "Помощни исторически дисциплини", а Пенка Пейковска, Петър Каменов и Кристиян Чаплар-Дегович книгите на няколко унгарски колеги – "Социалната диференциация
и пространствената организация на обществото в Шатораляуйхей през 1870 г." с автори Габор Деметер и Роберт Багди, "Балканите и Османската империя. Т. II. Обществени и икономически
преобразования в края на XVII и началото на XX в. Румелия, Анатолия,
Близкия Изток" от Габор Деметер и сборника "Първата световна война от унгарска гледна точка" със съставители Роберт Физикер и Чаба Сабо.
В Земенския манастир
В Кюстендил
* * *
В конференцията взеха участие учени от Институтите за исторически изследвания, за български език, за изследване на населението и човека и за изследване на обществото и знанието при Българската академия на науките, както и чуждестранни учени от Института по славянознание при Руската академия на науките, Института по история към Изследователския център по хуманитаристика при Унгарска академия на науките и Бизнес колежа “Шандор Векерле” в Будапеща: Анна Гладышева, Виктор Косик, Венцислав Мучинов, Габор Деметер, Инна Манасиева, Манчо Веков, Надежда Николова, Надя Филипова, Пенка Пейковска, Райна Симеонова-Харгитайни, Сергей Рожков, Станислава Стойчева, Чаба Жебьок, Чавдар Ветов и др. 
