Пейковска, П., Ст. Петкова
- Обнародвано в: "Известия на държавните архиви", Т. 115-116 (2018), с. 589-613.
Една от най-често цитираните публикации в
съвременната българска архивна литература е тази на Евдокия Симеонова (бъдеща Петрова),
озаглавена „Документи за създаването на държавните архиви в България“ и
отпечатана през 1971 г. в Известия на държавните архиви (кн. 22, с. 61-102).
Трудно се намира автор, засегнал в работите си историята на българските архиви
през ХХ век, който да е отминал това нейно съчинение. За написването му (във
връзка с 20-годишнината от началото на държавно организираното архивно дело в
страната ни) Симеонова е издирила всички налични по темата стойностни извори,
представила ги е като текст и ги е коментирала с вещината на опитен
изследовател. В такъв тя се е превърнала през същите тези двадесет години, тъй
като започва работа като архивист точно във времето, когато се слага началото
на мрежата от държавни архиви в България.
В поредицата незаобиколими нейни публикации по историята на архивното дело в страната ни са също „Създаването на държавните архиви в България. Защо през XX в. и защо по съветски модел?“, „Подбор и квалификация на кадрите в държавните архиви в началото на създаването им“, „Михаил Стойков Алексиев и приносът му за архивнотo дело в България“, още няколко други (вж библиографските данни тук по-долу, в раздел „Публикации“).
Но Симеонова и днес, подхождайки към 90-те си години, продължава активно да работи и да дава своя принос за развитието на любимата си професия, а оттам, и за напредъка в историческата ни наука.
Общият брой на издирените досега нейни публикации е над 140, което я поставя в първата десятка на писалите и днес пишещите български архивисти и извороведи. Безспорни са също така качеството и значимостта на нейните съчинения, отпечатани през годините като отделни книжни тела или намерили място в научната и друга периодика.
В поредицата незаобиколими нейни публикации по историята на архивното дело в страната ни са също „Създаването на държавните архиви в България. Защо през XX в. и защо по съветски модел?“, „Подбор и квалификация на кадрите в държавните архиви в началото на създаването им“, „Михаил Стойков Алексиев и приносът му за архивнотo дело в България“, още няколко други (вж библиографските данни тук по-долу, в раздел „Публикации“).
Но Симеонова и днес, подхождайки към 90-те си години, продължава активно да работи и да дава своя принос за развитието на любимата си професия, а оттам, и за напредъка в историческата ни наука.
Общият брой на издирените досега нейни публикации е над 140, което я поставя в първата десятка на писалите и днес пишещите български архивисти и извороведи. Безспорни са също така качеството и значимостта на нейните съчинения, отпечатани през годините като отделни книжни тела или намерили място в научната и друга периодика.
I. Семейство, образование, служебна и научна кариера
Евдокия Василева Петрова
(по баща „Симеонова“, както дълго време подписва публикациите си) е родена
на 16 декември 1930 г. във Варна, в обикновено българско семейство. Баща ѝ
работел като майстор стругар в работилницата на „Български морски флот“, а
майка ѝ била домакиня. Имала е и по-голяма сестра.
Средното си образование Евдокия завършва през 1948 г. във
варненската девическа гимназия „Д-р Петър Берон”, с отличен успех, и през същата
1948-ма е приета в Софийския държавен университет (по името му тогава) за
следване в Историко-филологическия (впоследствие „Философско-исторически“)
факултет, с първа специалност „Философия“ и втора специалност – „История“.
През 1952 г. завършва
образованието си в този факултет, отново проявявайки се отлично, и е назначена по
разпределение (според законовите разпоредби от онова време) в системата на
създадените с Указ на Президиума на Народното събрание № 515 от 10 октомври
1951 г. държавни архиви. Тук заедно с
Мария Кузманова (известна по-късно като Матеева), с Димитър Минцев, Кънчо Георгиев, Панайот Панайотов, Иван
Пейков, Борис Матеев, Давид Коен, Василка Дамянова, Константин Керанов и други
дейци, оставили безспорни следи в българската архивистика през ХХ век[1] работи
предимно в областта на архивната методика, но и в практиката - за въвеждането
на ред и отчетност в наличното документално наследство на страната, за
укрепването и развитието на мрежата от държавни архиви, за проучването на
положителния чуждестранен опит в областта на архивното дело.
Първоначално е назначена
като технически сътрудник в отдел „Лични фондове” на Централния Държавен
исторически архив (ЦДИА), а от 1 януари 1954 г. е вече в Архивно управление (АУ) – в отдел
„Комплектуване”, оглавяван от Иван Пейков, като скоро след това е преместена в
отдел „Организационно-методически”, с ръководител Мария Кузманова, и там ще
остане дълги години. На най-подходящото за нея място. Има зад гърба си
солидното образование, получено в Софийския университет, а също и в
тримесечния интензивен курс по архивистика („с откъсване от производството“),
проведен от Архивно управление през април-юни 1953 г. В този курс е отново
сред първенците, но и ще продължи през годините упорито и системно да повишава
своята, и на колегите си, професионална квалификация.
Двете десетилетия между 1952 и 1972 г., когато
ръководител на българските архиви е Михаил Алексиев, се отличават с
интензивна работа по научното и методическо осигуряване на архивните дейности.
В това време Евдокия Петрова е автор и съавтор на десетки методики, изработени
от Архивно управление и разпратени за употреба от държавните архиви или пък от
учрежденията и предприятията в страната, когато са се отнасяли до документационното
осигуряване на управлението (т.е., до работата на архивите в така нареченото
„предархивно поле“).
Тези десетилетия имат за резултат и една задълбочена „Концепция за развитието на архивното дело в съответствие със задачите на Единната система за социална информация“ (утвърдена от Министерския съвет на 31 май 1972 г.), която става основа за приетия през 1974 г. изключителен за времето си (включително в международен план) Закон за Държавния архивен фонд[2]. А изработените от екипа на М. Алексиев методически указания са използвани в началото на 80-те при предприетото кодифициране на архивната методика и публикуването на първия Методически кодекс на ГУА (С., 1982, 726 с.)
Тези десетилетия имат за резултат и една задълбочена „Концепция за развитието на архивното дело в съответствие със задачите на Единната система за социална информация“ (утвърдена от Министерския съвет на 31 май 1972 г.), която става основа за приетия през 1974 г. изключителен за времето си (включително в международен план) Закон за Държавния архивен фонд[2]. А изработените от екипа на М. Алексиев методически указания са използвани в началото на 80-те при предприетото кодифициране на архивната методика и публикуването на първия Методически кодекс на ГУА (С., 1982, 726 с.)
Във връзка с цялата тази
градивна дейност Евдокия Петрова, заедно с Мария Кузманова и Димитър Минцев, слага началото и на една изключително
стойностна сбирка от архивна литература (първоначално чуждестранна), от която
е израстнала уникалната и до днес по състав отраслова библиотека на Главно
управление на архивите (днешната Държавна агенция „Архиви“). Води и лична
кореспонденция с чуждестранни колеги и с българи в чужбина по методически
въпроси и по придобиване на толкова необходимата, а крайно дефицитна тогава литература[3].
Утвърждава се
междувременно като автор на теоретични съчинения в областта на
документалистиката и архивистиката и има значителен при
нос за развитието и стабилизирането
на съвременната ни архивна терминология. Заедно с Димитър Минцев има съществен
принос, също така, и към архивната лексикография, тъй като изработва с него
„Речник на архивиста“ (С., 1970, 61 с.), а от там тръгват и разработките,
довели в крайна сметка до съставянето и отпечатването на „Речник на българската
архивна терминология (със съответствия на руски, френски, английски и немски
език)“ (Варна, 2002, 151 с.).
Значителен е приносът й за
появата и по-нататъшното развитие на българската архивна периодика. В
продължение на две десетилетия (1957–1977 гг.) тя е изключително активен член
на редакционните колегии на сп. Архивен преглед[4]. Помогнала
е също на десетки архивисти и начинаещи
историци да пропишат и те.
Системно участва в международната дейност на българските архиви и това ѝ
участие не е оставяно без внимание[5].
За голямата й осведоменост по въпроси на архивистиката допринасят също работните й посещения
в държавните архиви на Австрия, Чехословакия, Швеция, Федерална република
Германия, Германската демократична република, Унгария, Румъния.
При една тримесечна
специализация в Австрия през 1969 г. работи по документите във виенския Хаус-, хоф-,
унд щатс-архив, като из основи проучва докладите на австро-унгарския
дипломатически представител в София при цялото управление на Стефан Стамболов и
две години от управлението на Константин Стоилов. Този ѝ успех става повод да
се ориентира професионално и към документите за българската история,
съхранявани в архивите на големите европейски държави. Така наред с работата
си по нормативно-методическото осигуряване на цялостната дейност по домашната
изворова база, тя се превръща и в един от най-добрите у нас познавачи на
структурата и организацията на чуждестранните архиви, а това ѝ позволява да
издири и да направи достояние за българската историческа наука много нови,
неизвестни дотогава документи за историята на страната и за отношенията ѝ с
останалия свят.
Следвайки този си път на
развитие през 1973 г. преминава на работа в Единния център за наука и подготовка
на кадри по история в системата на Българската академия на науките.
През 1975-1976 г., по
инициатива на Международната асоциация за изследване на Югоизточна Европа и
Международния съвет на архивите, както и със съдействието на ЮНЕСКО, е създаден
Международен информационен център за извори по история на Балканите и Средиземноморието (CIBAL), със седалище в София. В СИБАЛ,
както обичайно се назовава тази нова структура, е възложено на Евдокия
Петрова да отговаря за една от постоянно
действащите комисии – „Архиви и микрокопия“, чийто председател е унгарецът Иван
Борша, един от световно известните специалисти по микрофилмирането в архивите.
Тази си известност той е завоювал заради интензивната си работа и придобития
опит в издирването и копирането на извори за унгарската история, съхранявани в
архивите на разпадналата се дуалистична Австро-унгарска империя.
Направлението „Документи
и микрофилми на чуждестранни извори”, което Евдокия Петрова ръководи в СИБАЛ, има за първа задача да
въведе ред и отчетност по отношение на вече придобитите от българи хиляди кадри
микрофилмирани документи, намиращи се (кога описани, кога просто струпани) в
институтите на БАН, в Института за военна история, в ЦДИА, в БИА при НБКМ и
отклонени даже в лични сбирки. На второ място е координирането на по-нататъшната
дейност по издирването и обработката на копия от архивни документи и на
архивна информация за историята на България и Балканите, съхранявани в европейските
страни. И на трето – разпространяване на информация за придобитото, заради
неговото широко използване (у нас и в други заинтересовани страни).
За всичко това е от огромно значение опитът на Евдокия Петрова като архивист. На колегията историци в страната ни, заети с работа по многотомната история, с подготовката за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава и с последващи отговорни и трудоемки задачи се предоставя поредица от справочници, които обаче не биха се реализирали ако тя не беше прокарала твърдото правило копията да се съпровождат и с описанията им в оригинал от съответното хранилище (вж за това в статията ѝ от 1979 г.)
За всичко това е от огромно значение опитът на Евдокия Петрова като архивист. На колегията историци в страната ни, заети с работа по многотомната история, с подготовката за отбелязване на 1300-годишнината на българската държава и с последващи отговорни и трудоемки задачи се предоставя поредица от справочници, които обаче не биха се реализирали ако тя не беше прокарала твърдото правило копията да се съпровождат и с описанията им в оригинал от съответното хранилище (вж за това в статията ѝ от 1979 г.)
Лично от Евдокия Петрова
по това време е съставен „Опис на австрийски дипломатически документи (1848–1918)“
– „Inventar Österreichischer diplomatischer Dokumente (1848–1918)“. Освен това тя системно
информира обществеността за дейностите в СИБАЛ чрез съобщения в периодичния
печат – в Исторически преглед, в Известия на държавните архиви и Архивен
преглед, в Etudes Balkaniques, в Bulgarian Historical Review.
Десетилетия
наред Евдокия Петрова се занимава изключително интензивно и с публикуване на
текстове на извори (домашни и чужди), но на това ще се спрем по-долу,
коментирайки осъществените публикации. Тя не веднъж се изявява и като компетентен
преводач. За пример може да се даде книгата „Йоахим фон Кьонигсльов. Фердинанд
Български“ (302 страници), при която преводът от немски е изцяло неин и на
Сашка Жечева. Но този пример далеч не е единствен.
Излизането й в пенсия
през 1986 г. не прекъсва професионалните й занимания. Тя продължава да
работи над започнатото, но през годините на реформи използва богатия си опит и
ерудиция също за издирването, публикуването и популяризирането на недостъпни
дотогава документи за събития и факти от новата ни и съвременна история,
осветлявани от различни, често противоречащи си гледни точки. Тази тематика живо
я интересува и поради обстоятелството, че може да съпостави отразеното в
документи с преживяното от самата нея. На 9 септември 1944 г. тя е на близо 14
години; помни войната и бомбардировката над София на 14 януари 1944 г.,
когато губи един от вуйчовците си; видяла е убит на улицата нелегален; видяла
е влизането на Червената армия във Варна по шосето от Добрич; слушала е
заседания на Народния съд, които са се предавали по Радио Варна…
Спомени
за дългогодишната си многостранна дейност Евдокия Петрова не е публикувала.
Към категорията „спомени“ можем да отнесем евентуално отговорите на въпросите,
зададени й от М. Тодоракова в интервюто във връзка с нейната 80-годишнина
(споменато по-горе в бел. 1) – жив, емоционален разказ за преживяното в
българските архиви и в звената на БАН, където са я отвели научните й и други
занимания. Елемент на „спомен“ се съдържа и в някои други публикации на Евдокия
Петрова, но те са толкова добре подкрепени документално, че представляват
всъщност задълбочени научни изследвания за личности и събития, на които
авторката е била свидетел или в които е вземала самата тя участие.
* * *
Още по време на следването й в Софийския университет Евдокия, тогава Симеонова, се откроява със
забележителните си качества. Състудентът й по философия, по-късно чл. кор.
Стоян Михайлов, е озаглавил спомена си за нея „Великолепната Евдокия“[6]. „Нейните
задълбочени познавателни интереси, - пише той, намираха израз в редовното
посещение на учебните занятия, в смисленото участие в семинарите, в
недогматичното и същностно усвояване на преподаваните знания. В този процес възлово значение имаше не
просто запаметяването на знанията, а превръщането им в начин и стил на мислене.
Оттук нейната способност да обхваща ситуацията в нейната цялост, да
разграничава несъществените от съществените й елементи, да се впуска от
повърхността на явленията към повтарящото се, към необходимото, към закона...
След завършването на следването пътищата ни се разделиха, контактите намаляха,
но колегиалните и приятелските чувства се
запазиха, както и взаимният интерес към делата и професионалната и
гражданска активност на другия... Нейният трудов път е свързан преди всичко с
архивното дело в нашата страна... Не познавам тази сфера в подробности, но
високо ценя значението й за научните търсения и за историческата памет на
народа. Моята състудентка и приятелка има определен принос, не мога да преценя
колко голям е, и в институционализацията на архивистиката в страната, в използването
на положителния чуждестранен опит в това отношение. Тя дава професионален
пример как трябва да се използват архивите за обективно пресъздаване на
делото на известни дейци и на исторически събития… И като колега и приятел, и
като архивист, и като изследовател и гражданин тя е безукорно честна. От
нейната личност лъха нравствена чистота“.
Отзивите
за качествата и дейността на Евдокия Петрова са неизменно положителни където и
да се изявява тя като изпълнител или на скромна макар, ръководна длъжност. Както в професионален, така и в личностен
план тя с лекота се вписва в колегиалните отношения и общите задачи.
В снимките, запазени у
колеги от нейното, първото поколение архивисти в държавните ни архиви,
постоянно се натъкваме на присъствието й – красивото й и одухотворено лице е навсякъде
– на екскурзия с колеги в Белоградчик или в Одеса, Москва, Истанбул, в тясна
работна стая, където обсъжда обработката или публикуването на документи по
някаква тема (край нея са седнали Клара Жечева, Светла Димитрова/Митова,
Надежда Пеловска), на празнуване на 50-годишнината на държавните архиви на ул.
„Московска“, 5 (застанали прави около нея са Давид Коен и Дойно Дойнов), в
аулата на Софийския университет (сложена на първия ред при отбелязването на
60-годишнината на архивите) и в много още други хванати от обектива работни или
празнични моменти.
И никак не е случайно, че много пъти е награждавана както от ръководството на архивите ни, така и от вишестоящи държавни инстанции. За приноса й в организирането и развитието на архивното дело в България, както гласят документите по удостояването, тя е наградена с „Народен Орден на труда”[7], с юбилеен медал „25 години народна власт“[8], с други отличия, а напоследък, през 2011 г., и с „Почетен знак“ на Държавна агенция „Архиви“ – по повод на 60-годишнината от създаването на държавни архиви в страната.
От времето на работата й в информационните звена на БАН, в характеристика, подписана през 1978 г. от чл.- кор. Николай Тодоров и проф. Симеон Дамянов, еднозначно е казано: „Упорита и амбициозна в работата си, тя прави отлично впечатление с всестранната си осведоменост и желание да внесе порядък във всички въпроси, които са й поверени за разрешаване. От 1973 г. работи в Единния център по история, а от 1976 г. преминава на работа в Международния информационен център за извори по балканска история (СИБАЛ), където ѝ е поверена отговорната задача да организира архивно-документационната работа на новата международна организация към Асоциацията за изучаване на Югоизточна Европа... Петрова е безпартийна, но е с живо обществено чувство и участва активно в живота на колектива. Ръководството на Института я уважава и цени като добър работник, който е свикнал да преодолява трудностите, но да изпълни възложената му задача“.
И никак не е случайно, че много пъти е награждавана както от ръководството на архивите ни, така и от вишестоящи държавни инстанции. За приноса й в организирането и развитието на архивното дело в България, както гласят документите по удостояването, тя е наградена с „Народен Орден на труда”[7], с юбилеен медал „25 години народна власт“[8], с други отличия, а напоследък, през 2011 г., и с „Почетен знак“ на Държавна агенция „Архиви“ – по повод на 60-годишнината от създаването на държавни архиви в страната.
От времето на работата й в информационните звена на БАН, в характеристика, подписана през 1978 г. от чл.- кор. Николай Тодоров и проф. Симеон Дамянов, еднозначно е казано: „Упорита и амбициозна в работата си, тя прави отлично впечатление с всестранната си осведоменост и желание да внесе порядък във всички въпроси, които са й поверени за разрешаване. От 1973 г. работи в Единния център по история, а от 1976 г. преминава на работа в Международния информационен център за извори по балканска история (СИБАЛ), където ѝ е поверена отговорната задача да организира архивно-документационната работа на новата международна организация към Асоциацията за изучаване на Югоизточна Европа... Петрова е безпартийна, но е с живо обществено чувство и участва активно в живота на колектива. Ръководството на Института я уважава и цени като добър работник, който е свикнал да преодолява трудностите, но да изпълни възложената му задача“.
* *
*
Значима е и печатната
продукция на Евдокия Симеонова/Петрова. Част от публикациите й – научни и
научно-популярни, са тясно свързани с текущите задачи, решавани след средата на
ХХ век от българските архиви и от историческата ни наука като цяло.
Заявява се като автор
през 1954 г. с кратка бележка в Архивен преглед (наричан през първите му две
години „Информационен бюлетин на Отдел Архивен - МВР“) по технически (на пръв
поглед) въпрос – „Относно номерирането на операционните бележки“. Касае се
обаче за опазването на част поне от масово-типовите документи, намиращи се
сред документацията на учрежденията и предприятията на страната, подготвяна
за приемане в току-що възникналите държавни архиви, или, за евентуално
унищожаване.
Продължава от броевете на
Архивен преглед през 1957 г. (когато започват да излизат също Известия на
държавните архиви и Известия на Архивния институт при БАН) с много сериозна
информационна дейност в подкрепа на квалификацията на архивистите в страната.
Зареждат се нейни заглавия като „Новополучена съветска литература“, „Получени
чуждестранни издания по архивистика“, „Отзиви в чужбина за архивното дело в България“,
„Чуждестранна литература по архивистика, получена в Архивния отдел през … г.“
и т.н. Много усилия хвърля тя за представяне
на чуждестранни периодични издания чрез рецензии и обзори на тяхното
съдържание. Такива са „Чуждестранни списания и известия. Исторический архив, Sbornik
Archivnich Praci, Archivni Casopis, Leveltari Hirado, Archivmitteilungen“, „Ценен справочник за чуждестранните архиви“ [Архивум, т. 7, т. 8, орган на
Международния съвет на архивите], „Archivmitteilungen” – списание по теория и практика на архивното дело, издавано
от Държавното архивно управление на ГДР“ и др.
Във време, когато
закъснялото в развитието си архивно дело в България е на етап догонване,
Евдокия Симеонова с основание обръща внимание на методиката на работа в чуждестранните
архиви като публикува рецензии за закони и методически разработки и като
излага наблюденията си от посещания на място в чужди архиви. Такива нейни
текстове са „Нова придобивка на архивното дело в СССР“ (Рецензия за Положението
за Държавния архивен фонд от 1958 г.), „Правила за подреждане и описване на
документалните материали в държавните архиви на ГДР“, „Основни правила по
експертиза за ценността на документалните материали от социалистическата епоха в Германската демократическа
република“, „Впечатления от архивното дело в Чехословакия“, „Два месеца в
Австрийския държавен архив“, „ Впечатления от работата в читалнята на Австрийския
държавен архив във Виена“, „Наръчник по архивно дело в ГДР (Аrchivwesen der DDR. Taschenbuch)“, „Второ издание на пътеводителя на Федералния
архив“ (Das Bundesarchiv und seine Bestände. Übersicht), „Държавният архив на Швеция“, „Ценен справочник по
английските дипломатически документи“.
Едновременно с това се
библиографира и реферира, с активното участие на Евдокия Петрова, и
българската архивна литература.
В теоретичен план са за
отбелязване от двадесетте първи години нейните студии и статии, отнасящи се до
основни архивни дейности – „Делопроизводствени системи на учрежденията
непосредствено след Освобождението на България и обработката на документалните
материали в държавните архиви“, „Частичните постъпления в държавните архиви“, „Към
въпроса за описанието на документалните материали“, „За груповото описване на
еднородните архивни единици при съставяне на описите“, „Към въпроса
за архивната терминология“ (публикувано и в ГДР в превод на немски), „Към
въпроса за експертизата на документите в държавните архиви във връзка с
обработката и дообработката на архивните фондове“, „Микрофотокопиране на
документалните материали в държавните архиви“, „Микрофотокопирането, консервацията
и реставрацията на документалните материали в държавните архиви“ и ред други.
Много важно е било през
тези начални десетилетия да се изнесе извън стените на архивите дискусията за
съдбата и архивирането на документите от отделни отрасли на обществена дейност,
да се привлекат към тази дискусия самите фондообразуватели, като се
използват за целта страниците на собствените им списания. Оттам и появата на
такива съчинения на Евдокия Симеонова като: „За правилна организация и опазване
на архивите в съдилищата“ (в сп. „Правна мисъл“), „Как да се прочистят архивите“
(във в. „Социалистическа търговия“), „Да спасим ценните документи“ (във в. „Народна
култура“), „За документацията на читалищата“ (в сп. „Читалище“) и в други подобни
на тях издания.
От
началото на 70-те години централно място в продукцията на Евдокия Петрова
заема тематиката около
чуждестранните извори за българската история. На нея са посветени статиите й „Дейността на държавните архиви по
издирване и микрофилмиране на чуждестранните исторически извори“ (1972 г.) и „Към
въпроса за попълване на
Държавния архивен фонд с документи от чужбина“ (1979 г.), но възгледите си по
тези въпроси тя излага, също така, в множество съобщения и рецензии за
интересуващи България документи в чуждестранните архиви. Сред тях са: „Справочник
по документи за руско-българските връзки“, „Balcanica. Guide to the Polish Archives Relative
to the History of the Balkan Countries“, „Сборник с австрийски документи за Кримската война (1853–1856)“,
„История на Австрийското
министерство на външните работи“, „Справочник за правителствата в
Югоизточна Европа през 1833–1980 г.“, „Социалдемократическото и анархистично движение в Германия
и други страни в края на 19 в., отразено
в тайните архиви“, „ В общността на народите”. Документи от западногерманските
архиви“, „Сборник с документи от
архивите на Ватикана за българското участие в католически мисии в
европейските владения на Османската империя през ХVІІ–XVIII век“, „Документи за българската история в Австрийския държавен
архив“. И още други.
Изключителните
познания за чуждестранната документация прави от Евдокия Петрова желан и много
търсен участник в изработването на обемисти документални сборници с извори за
българската история от чужди архиви.
Така,
през 1992 г. е отпечатан двутомникът „Българско националнореволюционно движение
1868–1874. Чуждестранни документи“, посветен на 155-годишнината от рождението
на Васил Левски и изпълнен под редакцията на Кр. Шарова и Д. Дойнов. Първият
том съдържа 595 документа, вторият – 266. От тях 357 са новоиздирени и за първи
път стават научно достояние, а от останалите са над 120 тези, които за първи
път се публикуват на български език. Страниците са общо 1157.
Над съставянето на
сборника са работили в продължение на 20 години архивисти и учени от Института
за история при БАН, Главно управление на архивите и СИБАЛ (Л. Генова, М.
Николова, Е. Петрова, А. Райкова, Ан. Римпова, Р. Стефанова, М. Тодоракова, Кр.
Шарова). Отпечатан е от Военно-издателския комплекс „Св. Георги Победоносец“.
Освен че е член на екипа
съставители на този двутомник, Евдокия Петрова е и автор на подробния и много
информативен „Археографски увод“ към него (т. 1, с. 32–37, т. 2, с. 62–66),
който представлява принос към българската археографска теория и методика.
Следва
по време на отпечатване (1993 г.) сборникът „България в австро-унгарските
дипломатически документи. Том 1. 1879–1885“. Той се състои от 556 страници и е под
редакцията на Цв. Тодорова, Е. Стателова, Р. Попов. Осъществен е от
Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Документите в него са 381,
а съставителите на сборника (Цв. Тодорова, М. Донева, Евд. Петрова и Е. Бояджиева)
са съобщени като представители на Сдружението на българските историци
германисти – Collegium Germania. (Пътьом ще отбележим, че по устава ѝ от
1992 г. тази формация, учредена от проф. Цв. Тодорова, е с название „Сдружение
за научна дейност и сътрудничество в хуманитаристиката „Collegium Germania“).
От името на Сдружението
се обещава поредица от сборници с австро-унгарски дипломатически документи.
Подчертава се безусловната тяхна важност като част от изворовата база на
изследванията по българска история.
Както е често у нас, и в този сборник текстовете са представени само в превод на български. В предговора обаче е съобщено, че в библиотеката
Както е често у нас, и в този сборник текстовете са представени само в превод на български. В предговора обаче е съобщено, че в библиотеката
на Главно управление на архивите те
са на разположение и на езика на оригиналите (немски и френски).
Като
№ 20 и № 39 от поредицата „Архивите говорят“ излиза двутомникът „България в
Първата световна война. Германски дипломатически документи“. Първият том е
отпечатан през 2002 г. в Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“, обхваща
периода 1913–1915 г. и се състои от 434 документа върху 607 страници. Вторият
том е за времето 1916–1918 г. и се състои от 512 документа върху 744 страници. Отпечатан е през 2005 г. Редакцията
е отново на Цв. Тодорова, а съставителите, едновременно и преводачи
(Цв. Тодорова, Р. Стоянова, Ан. Римпова, Евд. Петрова, С. Жечева) отново са
съобщени като членове на Сдружението „Колегиум Германия“.
При представянето на самите документи е проявена оригиналност.
Сборникът започва с „Опис-съдържание на документите“, който е новост в
българската археографска практика. В него, на с. 11–42 от сборника публикуваните
документи са представени таблично чрез пет графи – номер поред, вид на
документа, автор и кореспондент, дата и съдържание. В графата „Съдържание“ е
поместено резюме на всеки пореден документ. Целта е, както се пояснява в
предговора, „ориентиране интереса на читателя в третираните в тома събития и
взаимоотношения от периода 1913–1915 г.“
Поредна
изява на същия почти колектив е сборникът „България в политиката на трима
императори 1879–1885. Германски дипломатически документи. Т. 1“. Касае се за т. 30
от поредицата „Архивите говорят“ на Държавна агенция „Архиви“, отпечатан от
издателството на Софийския университет през 2004 г. Научната редакция е на Цв. Тодорова, съставители
са Цв. Тодорова, Ан. Римпова, Евд. Петрова, М. Донева, преводът е на М.
Лазаров, К. Помянов, Р. Христова. Обемът е отново впечатляващ – 490 документа
върху 702 страници.
Посвещението в началото на сборника гласи: „На 125-годишнината на Третата българска държава. Сто двадесет и пет години отстояваме държавата си в сложността на европейската дипломация“. На следваща, отделна страница, съставителите са написали: „Нямаше да имаме този том без съдействието на колегите от Политическия архив при Външното министерство на Германия. Благодарим ви!“
Посвещението в началото на сборника гласи: „На 125-годишнината на Третата българска държава. Сто двадесет и пет години отстояваме държавата си в сложността на европейската дипломация“. На следваща, отделна страница, съставителите са написали: „Нямаше да имаме този том без съдействието на колегите от Политическия архив при Външното министерство на Германия. Благодарим ви!“
Археографската
обработка е сходна с тази в някои от предходните сборници, изработени от
Колегиум Германия. Отново намираме като начални страници (с. 11–70) „Опис на
документите“, съдържащ резюмета на публикуваните в сборника документи, а това е
изключително полезно за читателя.
Далеч
не би било пълно представянето на Евдокия Петрова като виден български
археограф, ако отминем нейните индивидуални инициативи (извън работата й в
екип). А те са доста на брой и са значими като съдържание, отнасят се както до
домашните, така и до чуждите извори. Но нека, заради компактност в собственото
ни изложение, се спрем първо на публикациите й на документи от чужди хранилища.
Към тях се отнасят: „Донесения на трима
чужди консули в Русе за Васил Левски и процеса по обира на турската поща
(23.02.1872 – 14.03.1873 г.)“, „Студентската демонстрация срещу княз Фердинанд при откриването
на Народния театър в София и последствията от нея“, „Австро-унгарски извори за
арестите и разследванията в Софийската провинция и за залавянето на Васил
Левски (декември 1872 – февруари 1873 г.)“, „Дипломатически документи за гибелта на Никола
Войводов и Цвятко Павлович на парахода „Германия” при Русе“, „Австро-унгарски
дипломати за ранните прояви на българската социалдемокрация (1892–1894 г.)“,
„Гибелта на Стефан Стамболов и процесите срещу убийците му през погледа на
австро-унгарската дипломация“, „Два неизвестни документа за торпилирането на
крайцера „Хамидие” през Балканската война“ и още други. Всичко това са
новоиздирени документи, неизвестни на историците изследвали дотогава съответните
събития.
Евдокия Петрова системно публикува
и текстове на документи от собствените ни, български архиви. Започва през 1971
г. с публикацията, за която вече стана дума – „Документи за създаването на
държавните архиви в България“, с изключително значение в българската архивна
литература през последния половин век. Продължава с „Христо Г. Минчев за Балканската война (тефтерче с
неизпратени писма)“ и с поредица от публикации в научната периодика
(Военноисторически сборник, Известия на държавните архиви и др.) за дейци на
национално-освободителното и просветно движение (Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков,
П. Мартулков), в частност, в Македония и Тракия. Особено подчертан е интересът й към живота и
дейността на Михаил Герджиков. За него, в съавторство с внучката му Надежда
Недкова и с помощта на Съюза на тракийските дружества в България, тя публикува
документалния сборник „Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г.“,
посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и
125-годишнината от рождението на Герджиков.
Сборникът излиза през 2004 г. като № 24 от поредицата „Архивите говорят“, отпечатан е от издателството на Софийския университет, с обем е от 283 страници. Под редакцията е на Стайко Трифонов.
Сборникът излиза през 2004 г. като № 24 от поредицата „Архивите говорят“, отпечатан е от издателството на Софийския университет, с обем е от 283 страници. Под редакцията е на Стайко Трифонов.
Изключително отговорно е
отношението на съставителките към подбора на документи за включване в сборника.
Те се придържат към златното археографско правило да представят предимно
новоиздирени, неизвестни дотогава документи. От поместените в сборника им 177 документа
113 се публикуват за първи път, 13 са били публикувани в някои стари, редки или
малотиражни издания, и само 51 се издават повторно. Тях вече ги е имало в
сборник на проф. Любомир Панайотов от 1984 г. със заглавие „Михаил Герджиков.
Спомени, документи, материали“ (439 с.). Съставителките са дали на читателите (на
с. 15) и пояснения за това си решение: „От изключително богатите „Спомени от
Странджа“ на летописеца на националноосвободителните борби на българите в
Македония и Тракия Христо Силянов е включен съвсем малък откъс поради тяхната
по-широка популярност. Поради същите съображения не са включени и спомените на
Михаил Герджиков, записани и публикувани от проф. Милетич през 1928 г., които
са преиздадени през 1983 и 1984 г.“
Няколко години посвещава
Евдокия Петрова на работа над масивите от документи, станали достъпни едва след
демократичните промени през 90-те години на ХХ век, когато са разсекретени от
силовите органи и са предадени за съхранение и използване в Централния държавен
архив. Тези масиви са изключително обемни, трудно е търсенето на информация по
тях, но не и за човек с характера и способностите на Евдокия Петрова. За нея
като че ли няма непреодолими прегради.
Първоначално тя издирва
полицейски материали за ранната биография на Михаил Алексиев (1925–1941). Представя
част от тях през 2012 г. в Известия на държавните архиви – по повод на
110-годишнината от рождението на Алексиев, а в цялост издиреното е публикувано
в електронен вариант в блога на К. Георгиев, поддържан и посмъртно от секция
„Помощни исторически дисциплини“ в Института за история при БАН.
Много интересна като
замисъл е нейната публикация от 2015 г., озаглавена „Обвинители и обвиняеми с
разменени роли в политическите процеси преди и след 9 септември 1944 г.
(Документи от полицейските архиви и архивите на Народния съд)“. Малка
част е поместена в българо-унгарско
издание, а в цялост също е достъпна в Интернет.
Евдокия Петрова не е сложила край на творческите си изяви. Тя
има много още, което да даде на архивистиката у нас и на историческата ни
наука. Желаем ѝ от все сърце да продължава още дълго по този поет преди
десетилетия път!
Симеонова, Евд. Относно номерирането на операционните бележки. – Архивен преглед (по-нататък АП), 1954, кн. 3, с. 20.
II. Писано за Евдокия Симеонова/Петрова, цитирани нейни работи (подборка)
Българска архивистика. Библиография. С., 1988 – посочени са 23 заглавия на
Евдокия Симеонова/Петрова. Вж №№ 499, 500, 700-705, 1046-1048, 1148, 1149,
1264, 1421, 1422, 1432, 1482, 1625, 1675, 1678, 1730, 1731, 1741, 1782, 1823,
1827, 2047, 2075, 2872, 2873, 5953, 6084, 6383-6385, 6893, 6894, 6901, 6902,
6969, 6970, 7035-7040, 7043, 7045, 7055, 7076, 7088-7094, 7113, 7124, 7126,
7127, 7176, 7231.
Списък на членовете на редакционните колегии на сп. „Архивен преглед“. – АП, 2004, кн. 1, с. 20–22. Сред тях е и Евд. Симеонова.
Списък на членовете на редакционните колегии на сп. „Архивен преглед“. – АП, 2004, кн. 1, с. 20–22. Сред тях е и Евд. Симеонова.
Списък на наградените с почетния знак на Държавна агенция „Архиви“ по повод
на 60-годишнината от създаването на държавни архиви в България. – АП, 2011, кн.
2, с. 23. Сред тях е и Евд. Петрова.
CIBAL – Dix ans d’activités
d’information scientifique 1976-1986. Sofia, 1986. На много от страниците на това юбилейно издание се
споменава Евд. Петрова като участник в дейностите на СИБАЛ.
Алексиев, М. XIII Международна
конференция на „Кръглата маса на архивите“.
- ИДА, т. 24, С., 1972, с. 346. Отбелязано
е участието в конференцията (заедно с М. Алексиев) на Евд. Петрова.
Златилов, В. Вътрешнофондовата класификация в документалните и архивните
фондове в България, 1951–1990 г. В. Търново, Фабер, 2018. Цитирани няколко
съчинения на Евд. Петрова.
Игнатова, А. Националното документално наследство и българските
музеи (1878-1989 г.). В.Търново, Фабер, 2013. Многократно цитирана работа на
Евд. Симеонова – на с. 61, 62, 64, 68, 70, 73, 74, 75 и др.
Михайлов, Ст. Великолепната Евдокия. АП, 2010, кн. 3-4, с. 33-34.
Пейков, П. Държавните архиви и формирането на Националния
архивен фонд 1951-2016. С., 2018. Препратки към съчинения на Евд. Петрова има
на с. 21, 90, 96, 237, 278, 245 и др.
Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515 – причини и последствия.
(Щрихи към историята на българските архиви 2). – АП, 2011, кн. 2, с. 95 и др. - сведения за съчинения на Евд.
Петрова и нейни снимки.
Петкова, Ст. Увод в архивознанието, IV изд. В. Търново, 2011. На с. 86 са съобщени имената
на най-заслужилите български методисти от първото поколение. Сред тях е и Евд.
Симеонова/Петрова.
Петкова, Ст. Димитър Минцев. Биобиблиография. – АП, 2017, кн. 2,
с. 9–24. Общо 21 заглавия са тези на
Евд. Симеонова в съавторство с Д. Минцев (вж ги по-долу, в раздел „Публикации“).
Тодоракова, М. Евдокия
Петрова на 80 години. - АП, 2010, кн. 3–4, с. 16-38.
Отпратки
към „Речник на архивиста“, 1970 и отзиви за него:
Крайчева, Г. Архивни термини и понятия. АП, 1974, кн. 4, с. 39-67.
Маринов, Ал. Няколко думи за „Речник на архивиста“. АП, 1975, кн. 2, с. 56-60.
Петкова, Ст. Лексикографски опити и постижения в архивната област. Архив за поселищни проучвания, 1997, кн. 1-2, с. 3-33.
Пейков, П. Държавните архиви и формирането…, с. 90.
Отбелязан е в Увода към „Речник на българската архивна терминология, със съответствия на руски, френски, английски и немски език. Варна, 2002, с. 8 и 22.
Крайчева, Г. Архивни термини и понятия. АП, 1974, кн. 4, с. 39-67.
Маринов, Ал. Няколко думи за „Речник на архивиста“. АП, 1975, кн. 2, с. 56-60.
Петкова, Ст. Лексикографски опити и постижения в архивната област. Архив за поселищни проучвания, 1997, кн. 1-2, с. 3-33.
Пейков, П. Държавните архиви и формирането…, с. 90.
Отбелязан е в Увода към „Речник на българската архивна терминология, със съответствия на руски, френски, английски и немски език. Варна, 2002, с. 8 и 22.
Некоректно представяне на работа на Евд. Петрова: в публикацията
„Нейкова,
А. Едно забравено начало“. – ИДА,
т. 87, С., 2004, с. 65-74. Коментар по въпроса вж. у Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515…, с. 59 (бел. 69).
III.
Пубикации на Евдокия Симеонова/Петрова
1.
Теоретични и научно-популярни от областта на
документалистиката архивистиката (в
хронологичен ред на отпечатването)
Симеонова, Евд. Относно номерирането на операционните бележки. – Архивен преглед (по-нататък АП), 1954, кн. 3, с. 20.
Симеонова, Евд. Отговори на зададените въпроси по доклада на В.В. Бедин, директор на ЦГИАЛ, СССР, изнесен
пред архивистите от София на 10 май 1957 г. – АП, 1957, кн. 2, с. 28–33.
Симеонова, Евд. Изменения и
допълнения на инструкцията за държавна регистрация на музейните фондове. – АП,
1960, кн. 3, с. 41–42.
Симеонова, Евд. За правилна организация и опазване на архивите в съдилищата.
– Правна мисъл, 1960, кн. 3, с. 70–74.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Микрофотокопиране
на документалните материали в държавните архиви. – АП, 1960, кн. 3, с. 4–7.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Делопроизводствени системи на учрежденията
непосредствено след Освобождението на България и обработката на документалните
материали в държавните архиви. – АП,
1960, кн. 4, с. 5–10.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Как да се
прочистят архивите. – Социалистическа
търговия, бр. 44 от 11 ноем. 1960 г.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. 8-15 май – Седмица на музеите и паметниците на
културата. Да спасим ценните документи! – Народна култура, бр. 19 от 7 май 1960
г.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. За дообработка на архивните фондове. – АП, 1961,
кн. 3–4, с. 1–6.
Симеонова, Евд., Д. Минцев. За документацията на читалищата. – Читалище, 1961, кн. 2, с. 26.
С[имеонова], Е[вд.]. Национална конференция на държавните архиви. – Сб.: Десет години централизирано архивно
дело. С., 1961, с. 87-88.
С[имеонова], Е[вд.]. Изложба „10
години централизирано архивно дело”. – Сб.:
Десет години централизирано архивно дело. С., 1961, с. 88-89.
Симеонова, Евд. Отзиви в чужбина за архивното дело в България . –
Известия на държавните архиви (по-нататък ИДА), кн. 6, С., 1962, с. 338–339.
Симеонова, Евд. Създаване на образцови общи архиви в Пазарджишки
окръг. – АП, 1962, кн. 1, с. 51.
Минцев
Д., Евд. Симеонова. Частичните постъпления в държавните архиви. – АП, 1962, кн. 1,
с. 10–16.
Симеонова, Евд. За груповото описване на еднородните архивни единици
при съставяне на описите. – АП, 1962, кн. 4, с. 8–11.
Симеонова, Евд. Нова стъпка към подобряване на работата в държавните архиви [Решения на Колегиума на Комитета за изкуство и култура
от м. февруари 1961 г.] – АП, 1963, кн. 4, с. 44–45.
Симеонова, Евд. Семинари по служебната квалификация. – АП, 1964, кн.
4, с. 59.
Симеонова, Евд. Гости от чужбина [ГДР]. – АП, 1964, кн. 4, с. 58–59.
Минцев,
Д., [Евд.
Симеонова]. Подготвя се речник на архивната терминология. –
АП, 1965, кн. 3-4, с. 51–59.
Симеонова, Евд. Към въпроса за описанието на документалните материали.
- ИДА, кн. 11, С., 1966, с. 3 –10.
[Минцев, Д., Евд.
Симеонова].
Архивни термини. –АП, 1967, кн. 3, с. 53–61.
[Минцев, Д., Евд.
Симеонова]. Архивни термини – АП, 1968, кн. 3, с. 57–64.
[Минцев Д., Евд.
Симеонова]. Архивни термини – АП, 1969, кн. 1,
с. 32–50.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Към въпроса
за архивната терминология. – ИДА,
кн. 20, С., 1970, с. 3-15. На немски: Mincev, D., E. Simeonova. Zu Fragen der Archivterminologie. In: Infomationsdienst
der Staatlichen Archivverwaltung, № 23, Potsdam, 1971, S. 27-47.
.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Речник на архивиста. С., 1970, 61 с., циклопечат.
Минцев,
Д., Евд. Петрова. За
документацията на читалищата. – Читалище, 1971, кн. 2, с. 26.
Симеонова-Петрова, Евд. Дейността на държавните архиви по издирване и микрофилмиране на
чуждестранните исторически извори. –
ИДА, 1972, кн. 24, с. 11–26.
Камбурова,
Н., Евд. Петрова, Б.
Евтимов, М. Кацарова. Микрофотокопирането, консервацията и реставрацията на
документалните материали в държавните архиви. – АП, 1972, кн. 4, с. 16–30.
Петрова, Евд. Към въпроса за експертизата на документите в
държавните архиви във връзка с обработката и дообработката на архивните
фондове. – АП, 1973, кн. 2, с. 19–31.
Петрова, Евд. Национална конференция на архивистите. – Транспортен
глас, № 6 от 6 февруари 1973 г.
Петрова, Евд. Национално съвещание по личните фондове. – ИДА, кн.
27, С., 1974, с. 318–321.
Петрова, Евд. Към въпроса за попълване на Държавния архивен фонд с
документи от чужбина. – ИДА, кн. 38, С., 1979, с. 81–93.
Петрова, Евд.
Археографски увод [към сборника „Българско
национално-революционно движение 1868-1874. Чуждестранни документи“. С., 1992] – в т. 1, с. 32–37 и т. 2, с. 62–67.
Петрова, Евд.,
Ст. Петкова. Георги Димитров и документалното наследство на България. - В: България
и Европа през съвременната епоха. Сборник в чест на 80-годишнината на проф.
дин Димитър Сирков. Съст.: Д. Драганов, Д. Димитров, П. Боев. С., 2010, с. 234–249.
Петрова, Евд. Създаването на държавните архиви в България. Защо през XX в. и
защо по съветски модел? – ИДА, кн. 101, С., 2011, с. 63–87.
Петрова, Евд. Подбор
и квалификация на кадрите в държавните архиви в началото на създаването им. – АП,
2011, кн. 2, с. 158–177.
Петрова,
Евд., Ст. Петкова. Михаил Стойков
Алексиев и приносът му за архивнотo дело в България.
По повод на 110-та годишнина от рожде-нието му. – АП, 2014, кн. 1, с. 7–66. Същото вж и в: Петкова, Ст. Архивистика. Избрано (1960–2015). С.,
2015, с. 544–615. Достъпно и в Интернет.
2.
Библиография и отзиви за българска архивистична
литература и архивни справочници
Симеонова, Евд., Д. Минцев. Библиография на българската литература по
архивистика за 1964 г. – АП, 1965, кн. 1, с. 49–65.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. История на
държавните учреждения в България от Освобождението до 1919 г. от Д-р Иван Дерменджиев. С., 1961, 126 с.
Циклопечат. – [Рец.] в: ИДА, 1963, кн. 7, с. 361–366.
Минцев,
Д., Евд. Симеонова. Един навременен, но не добре съставен учебник. – Професионално образование, 1963, кн. 5, с. 30–31. [Рец.] за: „Кореспонденция и
делопроизводство” от Г. Дечев и Д. Хекимов, С., 1962, 250 с.
Симеонова, Евд. Обзор на архивните фондове, колекции и единични
постъпления, съхранявани в Българския исторически архив, книга І, БИА, НБКМ,
С., 1963, 247 с. – [Рец.] в: ИДА, кн. 8, С., 1964, с. 297–300.
Симеонова, Евд. и Св. Димитрова. Библиография на българска литература
по архивистика за 1964 г. – АП, 1965,
кн. 1, с. 49–65.
Петрова, Евд. ”М. Кузманова - „Архивният фонд - основна класификационна
единица за организиране на документите в
българските архиви”, Годишник на СУ, Идеологически катедри, том LVI, 1962, С., 1963, с. 275–328. – [Рец.] в: Изв. на Научния архив, БАН, кн. ІІІ, 1966,
с. 195–198.
Симеонова, Евд. Известия
на Народната библиотека „Кирил и
Методий” и на библиотеката на Софийския университет „Климент Охридски”, том
V–ІІ(XІІІ). Изследвания и материали от специалните сбирки на
Народната библиотека, С., 571 с. - [Отзив] в: ИДА, кн. 16, С., 1968, с. 351–354.
Петрова, Евд. Пътеводител по фондовете на Научния архив на БАН.
Ред.: Давид Коен. С., БАН, 1981, 272 с. – [Рец.] в: Etudes balkaniques, 1982, № 1, с. 147–149.
3.
Публикации от Евд.
Петрова на документи от български архиви
Симеонова, Евд. Документи за създаването на държавните архиви в
България. – ИДА, кн. 22, С., 1971, с. 61–102.
Недкова,
Н., Евд. Петрова. Христо Г.
Минчев за Балканската война (тефтерче с неизпратени писма). – ИДА, кн. 75,
С., 1998, с. 169–197.
Михаил
Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник. С., 2002, 283 с.
Съст.: Недкова, Н., Евд. Петрова (Архивите говорят, т. 24). Достъпен и
в Интернет.
100
години от Илинденско-Преображенското въстание 1903-2003. С., 2003, 16 с. Съст.:
Петрова, Евд., М. Тодоракова.
Петрова, Евд. Четата на Михаил Герджиков (75 години от Балканската
война) – Черноморски фронт, Бургас, бр. 246, 18 окт. 1987 г.
Петрова, Евд. Документи за Д. Груев, М. Герджиков, В. Пасков и П.
Мартулков като учители в Македония. – Военноисторически сборник, 1990, кн. 6,
с. 85–99.
Петрова, Евд.
Към ранната биография на Михаил Алексиев (1904-1981), първият ръководител
на държавните архиви в България. Документи
от полицейските архиви (1925-1941).
Посвещава се на 110-годишнината от рождението му. – ИДА, кн. 103-104, С.,
2012, с. 177-247.
Достъпна и в
Интернет.
Петрова, Евд.
Обвинители и обвиняеми с разменени роли в политическите процеси преди и след 9
септември 1944 г. (Документи от полицейските архиви и архивите на Народния съд). In: АUXILIARY HISTORICAL DISCIPLINES, Vol. IX. (RE)DISKOVERING THE
SOURCES OF BULGARIAN AND HUNGARIAN HISTORY. Editors: Penka Peyкovska, Gabor
Demeter. SOFIA – BUDAPEST, 2015. P. 306–333. Достъпна и в Интернет.
4.
Рецензии и съобщения за
документални публикации на други автори
Симеонова, Евд. Сборник от документи и материали за борбата на софийските
трудещи се против фашизма (1941–1944 г.) – [Рец.] в: ИДА, кн. 6, С., 1962, с. 330–334 за сб.: „В бой с
фашизма 1941–1944 г. Документи, статии и спомени из борбата на софийските
трудещи се”, С., 1960, 691 с.
Нонева,
Здр., Евд. Петрова. Михаил Герджиков.
Спомени, документи, материали. С., 1984, 438 с. – [Отзив] в: ИДА, кн. 53, С.,
1987, с. 370–374.
Петрова, Евд.
Краеведско издание с голяма историческа стойност (Добри Великов Келеведжиев.
„Страници от историята на град Сунгурларе”). [Рец.] в ИДА, кн. 100, С., 2010, с. 234–238.
5. Рецензии и
съобщения за чуждестранна архивистична литература и за архивното дело в чужбина
[Симеонова,
Евд.]. Новополучена съветска литература. – АП, 1957, кн. 1,
с. 17.
Симеонова, Евд. Чуждестранни списания и известия. Исторический архив,
Sbornik
Archivnich Praci, Archivni Casopis, Levéltári Híradó, Archivmitteilungen. – ИДА, кн. 1, С.,
1957, с. 149–152.
Симеонова, Евд. Изложба на архивни документи в Чехословакия. - АП,
1958, кн. 1–2, с. 30.
Симеонова, Евд. Литература от Китайската народна република. – АП,
1958, кн. 1–2, с. 30-31.
Симеонова, Евд. Нова придобивка на архивното дело в СССР. – [Рец.] в: ИДА, кн. 4, С.,1960,
с. 309–312 за: Положение о Государственном архивном фонде Союза ССР от 13 август
1958 г.
Симеонова, Евд. Получени чуждестранни издания по архивистика. – ИДА,
кн. 5, С., 1961, с. 336–343.
Симеонова, Евд. Чуждестранна литература по архивистика получена в
Архивния отдел през 1963 г. – ИДА, кн. 8, С., 1964, с. 300–302.
Симеонова, Евд. Чуждестранна литература по архивистика постъпила
в Архивен отдел през 1964 г. – ИДА, кн.
9, С., 1965, с. 210–212.
Симеонова, Евд. Правила за подреждане и описване на документалните материали
в държавните архиви на ГДР. [Рец.] в ИДА, кн. 10, С., 1965, с. 174-179 за „Ordnungs und Verzeichnungsgrundsätzte für die Staatlichen Archive der Deutschen Demokratischen Republik, 1964, 127 S.
Димитрова,
Св., Евд. Симеонова. „Archivmitteilungen” – списание по теория и практика на
архивното дело, издава Държавното архивно управление на Германската
демократична република, Потсдам, година XIV, 1964, кн. 1-6. –
ИДА, кн. 12, С., 1966, с. 196–203.
Симеонова, Евд. „Аrchivmitteilungen”
– списание по теория и практика на архивното дело. Издава Държавното архивно
управление на Германската демократична република, год. ХV, 1965, кн. 1–6.
– ИДА, кн. 13, С., 1967, с. 338–340.
Симеонова, Евд. Основни правила по експертиза за ценността на документалните
материали от социалистическата епоха в
Германската демократическа република. Издание на Държавното архивно
управление при Министерството на
вътрешните работи на ГДР, 1965, 63 с. – [Отзив] в ИДА, кн. 14, С., 1967, с. 351–357.
Симеонова, Евд. Впечатления от архивното дело в Чехословакия. – АП,
1967, кн. 3, с. 44–52.
.
Симеонова, Евд. ”Архивмиттайлунген” – списание по теория и практика на
архивното дело в ГДР, год. ХVІ , 1966, кн.
1-6. – [Обзор] в ИДА, кн. 15,
С., 1968, с. 336–338.
Симеонова, Евд. Два месеца в Австрийския държавен архив. – ИДА, кн.
20, С., 1970, с. 339.
Симеонова , Евд. Впечатления от работата в читалнята на Австрийския
държавен архив във Виена. – АП, 1970, кн. 1, с. 46–54.
Симеонова, Евд. Наръчник по архивно дело в ГДР [Аrchivwesen der DDR. Taschenbuch. Berlin, 1971, 304 S. 32 Abb.]. в ИДА,
кн. 25, С., 1973, с. 356–357.
Петрова, Евд. Второ издание на пътеводителя на Федералния архив
(ГФР). [Das Bundesarchiv und seine Bestände. Übersicht. Bearbeitet von Friedrich Facius, Hans Booms
und Hainz Boberach. Zweite ergänzte und neu bearbeitete Auflage von Hans Booms
und Heinz Boberach. Herald Boldt Verlag, 1968, I- XXXVIII, 400 S.,16 Abb.] – [Рец.] в ИДА, кн. 27, С.,
1974, с. 302–305.
Петрова, Евд. Ryszard Rosin i
Mieczizlaw Bandurka, Lodz, 1423–1823–1973. Zaris dzieyow i wybor dokumentow, Lodz, 1974, 182 р. (Ричард Розин и Мечислав Бандурка,
Лодз, 1423–1823–1973. Исторически очерци и документи, Лодз, 1974, 182 с.). [Отзив] в ИДА, кн. 36, С., 1978, с. 357–359.
Петрова, Евд. Ценен справочник за чуждестранните архиви [Архивум, т.
7, т. 8, орган на Международния съвет на архивите, Париж]. [Отзив] в: АП, 1978,
кн. 4, с. 43–45.
Petrova, E. Südosteuropa-Gesellschaft E.V. in Wien, Bestand R 63. Bd. 1. Vorbemerkung und Findbuch; Bd. 2. Sach–, Orts– und Firmenweiser, Personenverzeichnis
Koblenz, 1963, 227 op. - Etudes Balkaniques, 1978,
№ 1, 121 –123.
Петрова, Евд. Държавният
архив на Швеция. – АП, 1979, кн. 1, с. 64-68.
Петрова,
Евд. Ценен справочник по английските
дипломатически документи. [Public Record Office, Handbooks N 13, The Records of the
Foreign Office 1782-1939, London,1969,
180 p.] - ИДА, кн. 37, С., 1979, с. 255–258.
Петрова, Евд. Австроунгарска и Србjа. 1903–1918 г. Документи из Бечких архива, собрао и уредио Андрjа Радениh, т. І, 1903,
Београд,
1973, 542 с., т.ІІ., 1904, Београд, 793 с. – ИДА, кн. 38, С., 1979, с. 284–285.
Петрова,
Евд. Справочник по документи за
руско-българските връзки. [Рец. ] в: ИДА,
1980, кн. 39, с. 290-292, за: Описание документальных
источников по истории русско-болгарских связей за 1850-е -1870-е годы в
рукописных фондах Государственной Публичной библиотеки им.”М.Е.
Салтыкова-Щедрина”, С., 1978, 212 с. Сост.: Л. И. Бучина, Т. Л. Винокурова, М.
Я. Стецкевич. Редактор М.Я. Стецкевич. Отв. Редактор: Кирилла
Вызвызова-Каратеодорова.
Petrova, E. Inventar Österreichischer
diplomatischer Dokumente (1848-1918). CIBAL, Sofia, 1980, 124 S.
Петрова, Евд. Balcanica. Guide to
the Polish Archives Relative to the History of the Balkan Countries. Scientific direction of Tadeus
Walichnowski. Warsaw, Polish Scientific Publishers,1979. 80 p. 19 ill. [Отзив] в: Etudes
balkaniques, 1980, № 2, 157-159.
Петрова, Евд. Нов справочник за извори по балканска история. [BALCANICA. Guide
to the Polish Archives Relative to the History of the Balkan Countries. Scientific direction of Tadeusz
Walichnowski. Warsaw. Polish Scientific Publishers. 1979,
80 p. 19 ill] – ИДА, 1981, кн. 41,
с. 255–257.
Петрова, Евд. Сборник с австрийски документи за Кримската война (1853–1856). [Akten zur Geschichte des Krimkriegs. Hrsg. von Winfried Baumgart, München, Wien, Oldenbourg. Ser. 1, Österreichische Akten zur
Geschichte des Krimkriegs.; Bd. 2, März
1854 bis 9 September 1855, bearb. von Werner Zürer, 1980, 1054 S.; Bd. 3. 10 September
1855 bis 24 Mai 1856, bearb. von Winfried Baumgart, 1979, 644 S.] – ИДА,
кн. 46, С.,1983, с. 243–246.
Петрова, Евд. История на Австрийското министерство на външните работи.
[Erwin Matsch. Geschichte des
Auswärtigen Dienstes von Österreich-Ungarn]. – ИДА,
кн. 47, С., 1984, с. 298–302.
Петрова, Евд. Справочник за правителствата в Югоизточна Европа през
1833–1980 г. [Кarl Kaser. Handbuch der Regierungen Südosteuropas (1833–1980) Vol. 1. Graz, 1981, 1986, V1, 631 p., 573 p. (Zur Kunde Südosteuropas ІІ/9, ІІ/10]. – ИДА, кн. 49, С., 1985, с. 292–294.
Петрова, Евд. Социалдемократическото и анархистично движение в Германия
и други страни в края на 19 в., отразено
в тайните архиви. [Dokumente aus gecheimen Archiven. Übersichten der Politischen Polizei
über die allgemeine Lage der sozialdemokratischen und anarchistischen Bewegung
1878 –1913. Bd.1 1878–1889. Bearb. Dieter Fricke, Rudolf Knaack. Weimar, Herman
Boenlaus Nachfolger.1983, XX, 406 S. Abb]
– ИДА, кн. 50, С., 1985, с. 376–379.
Петрова, Евд. „В общността на народите. Документи от западногерманските
архиви“ [In der Gemeinschaft der
Völker. Dokumente aus deutschen Archiven]. - ИДА, кн.
51, С., 1986, с. 387-390.
Петрова, Евд. Нов том от
справочника за правителствата в Югоизточна Европа през периода 1833–1980
г. - ИДА, кн. 52, С., 1986, с. 485–487.
Петрова, Евд. Сборник с документи от
архивите на Ватикана за българското участие в католически мисии в
европейските владения на Османската империя през ХVІІ-XVIII век. -
ИДА, кн. 97, С., 2009, с. 298–305.
6. Информация за извори за
българската история в чужбина и публикации на чужди извори
Симеонова, Евд. Документи за
българската история в Австрийския държавен архив. – ИДА, кн. 21, С., 1971, с. 287–300.
Петрова, Евд. Донесения на трима чужди консули в Русе за Васил
Левски и процеса по обира на турската поща (23.02.1872 –14.03.1873 г.). – ИДА, кн. 53, С., 1987, с. 145–179.
Петрова, Евд., Ив. Стоянова. Студентската демонстрация срещу княз Фердинанд
при откриването на Народния театър в София и последствията от нея (Документи от
австро-унгарската и френската дипломатическа кореспонденция). – ИДА, кн. 54, С.,
1987, с. 97–115.
Петрова, Евд. Млад високообразован ... (Сведения в европейската
преса за Михаил Герджиков по време на Илинденско-Преображенското въстание 1903
г.). – Пиринско дело, бр. 43, 21 февр. 1987 г.
Петрова, Евд. За Балканската война в германската преса. – Отечествен
фронт, 6 окт. 1987 г.
Петрова, Евд. Австро-унгарски източник за Кресненско-Разложкото
въстание през 1878-1879 г. –
Исторически преглед, 1988, кн. 11, с. 68–74.
Петрова, Евд. Братя
Тедески. Годишник на Централното
ръководство на ОКПОЕ (Обществена културно-просветна организация на
евреите в България), год. ХХІІІ, 1988, с. 119–122.
Петрова, Евд. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Чуждестранни
документи. С., Изд. Петър Берон, 1988, 327 с. – Исторически преглед, 1988,
кн. 12, с. 98–100.
Петрова, Евд. Два неизвестни документа за торпилирането на крайцера
„Хамидие” през Балканската война. – Военно-исторически сборник, 1988, кн. 2,
с. 108–116.
Петрова, Евд. Австро-унгарски извори за арестите и разследванията в
Софийската провинция и за залавянето на Васил Левски (декември 1872 – февруари
1873 г.).- ИДА, кн. 58, С., 1989, с. 221–230.
Стоянова,
Ив., Евд. Петрова, М. Тодоракова. Дипломатически документи за гибелта
на Никола Войводов и Цвятко Павлович на парахода „Германия” при Русе. –
Военно-исторически сборник, 1989, кн. 5, с. 171–192.
Петрова, Евд. Австро-унгарски дипломати за ранните прояви на българската
социалдемокрация (1892 –1894 г.). – ИДА, кн. 61, С., 1991, с. 243–258.
Българско
националреволюционно движение 1868–1874. Чуждестранни документи. Т. 1-2. Под
ред. Кр. Шарова, Д. Дойнов. Съст.: Л. Генова,
М. Николова, М. Тодоракова, Евд.
Петрова и др. Т. 1. 1868–1871. С., 1992, 586 с. Т. 2. 1872–1874. С., 1992, 571 с.
България
в австро-унгарските дипломатически документи. Том 1. 1879–1885. С., 1993, 556
с. Под ред.: Цв. Тодорова, Е. Стателова, Р. Попов. Съст.: Цв. Тодорова, М.
Донева, Евд. Петрова, Е. Бояджиева.
Петрова, Евд., М. Тодоракова. Австрийски
документи за гибелта на Никола
Войводов и Цвятко Павлович. – ИДА, кн. 71, С.,1996, с. 147-206.
Йоахим
фон Кьонигсльов. Фердинанд Български. Изд. Гал-Ико, 1998, 302 с. Превод от
немски: С. Жечева и Евд. Петрова.
Жечева,
С., Евд. Петрова. Гибелта на
Стефан Стамболов и процесите срещу убийците му през погледа на
австро-унгарската дипломация. – ИДА, кн. 79, С., 2000, с. 231–274.
България
в Първата световна война. Германски дипломатически документи в два тома. Т. 1
(1913–1915). С., 2002, 607 с. Съст.: Цв. Тодорова, Р. Стоянова, Ан.
Римпова, Евд. Петрова, С.
Жечева. (Архивите говорят, т. 20); Т. 2 (1916–1918). Съст.: Цв. Тодорова, М.
Тодоракова, С. Жечева, Ан. Римпова, Р. Стоянова, Евд. Петрова, Н. Киселкова. С., 2005, 744 с. (Архивите
говорят, т. 39)
България
в политиката на трима императори 1879–1885. Германски дипломатически документи.
Т. 1 (1913–1915). Съст.: Цв. Тодорова,
Ан. Римпова, Евд. Петрова, М. Донева.
С., 2004, 702 с. (Архивите говорят, т. 30)
7. Други
Петрова, Евд. Национално съвещание на българските историци. – Исторически
преглед, 1975, кн. 5, с. 127–131.
Petrova, E. Conférence nationale des
historiens bulgares. – Etudes Balkaniques, 1975, № 4,
p. 140–142.
Петрова, Евд. Единният център за история през 1975 г. – Исторически
преглед, 1976, кн. 3, с. 126–129.
Дамянова,
Е., Евд. Петрова, Международен център за информация върху изворите по история на
Балканите и Средиземноморието. – Исторически преглед, 1977, кн. 4, с. 159–162.
Петрова, Евд. Международен информационен център за извори по балканска
история (СИБАЛ). – ИДА, кн. 36, С.,
1978, с. 363–365.
Петрова, Евд. Международен център за извори по балканска история. –
АП, 1978, кн. 3, с. 71–73.
Damianova, E., E.
Petrova. Centre international d’information sur les
sources de l’histoire balkanique (CIBAL). – Bulgarian historical Review, 1978, № 1, 121–122.
Petrova, E., Agop Ormandzian.
Troisième
session du Conseil international du CIBAL. – Etudes balkaniques, 1982, № 2, 127–130.
Petrova, Evdokia. Bulgarisch-deutsche
wissenschaftliche Tagung in Sofia. – Bulgarian
Historical Review, 1998, кн. 3–4, с. 251–257.
* * *
Единна
схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви.
Ч. ІІ (1878–1944). Съст.: Жечева, Кл. (отговорник), Т. Тончева, Ст. Славова, Н. Пръвчева, Евд. Симеонова, Ж. Кабадаиев и Т.
Зашева. С., 1966, 53 с.
Единна
схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви.
Ч. ІІІ (социалистическа епоха). Съст.: Блъскова, М., Ст. Велева, Т. Евтимов,
Кл. Жечева, Т. Зашева, Г. Мишков, Н. Овчарова, Евд. Симеонова, Ст. Славова,
С. Логодашка. Под ред. на Ст. Славова
и Кл. Жечева. С., 1970, 85 с.
Единна
схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви.
Ч. ІІ (1878–1944). ІІ-ро изд. Съст.: Жечева, Кл., Ст. Славова, Н. Пръвчева, Т. Тончева, Евд. Петрова, Т. Зашева и Ж. Кабадаиев. С., 1975, 78 с.
Единна
схема за подреждане на фишите в систематичните каталози на държавните архиви.
Ч. ІІІ (социалистическа епоха). ІІ-ро изд. Съст.: Блъскова, М., Ст. Велева, Т.
Евтимов, Кл. Жечева, Т. Зашева, Г. Мишков, Н. Овчарова, Евд. Симеонова, Ст. Славова,
С. Логодашка. Под ред. на Ст. Славова
и Кл. Жечева. С., 1975, 75 с.
Печатано с известни съкращения в Известия на
държавните архиви,
кн. 115-116, София, 2018, с. 589-613.
[1] Когато
се отчитат приносите на тази група дейци в архивното ни дело от втората
половина на ХХ век Евдокия Симеонова/Петрова е задължително сред тях. Нека
споменем само няколко работи на Стефка Петкова и Милена Тодоракова. А именно:
Петкова, Ст. Съпротивата срещу Указ 515 – причини и последствия. (Щрихи към
историята на българските архиви 2). Арх. преглед, 2011, кн. 2, с. 95 и същата,
Увод в архивознанието, IV изд. В.Търново, Изд-во на ВТУ, 2011, с. 86; Тодоракова,
М. Евдокия Петрова на 80 години. Арх. преглед,
2010, кн. 3-4, с. 16-38.
[2] ДВ, бр. 54 от 12 юли 1974
г.
[3] Част
от писмата, разменени със Стефка Славова/Петкова, студентка по архивистика по
него време в Москва, вече е публикувала в своя статия, но останалата ѝ богата
кореспонденция, главно с колеги от ГДР, СССР и Полша – с Герлинде Гран, Татяна Коленкина,
Тамара Балюк, Мечислав Бандурка и др., е все още неизвестна за колегите, интересуващи
се от такива въпроси.
[4] Вж
съставите им в Арх. преглед, 2004, кн. 1, с. 20.
[5] Алексиев,
М. XIII Международна конференция на „Кръглата маса на архивите“. – ИДА, т. 24,
1972, с. 346. По-късно е публикувана и снимка на участници в тази конференция –
по време на тяхна екскурзия по Рейн.
[6] Арх.
преглед, 2011, кн. 2 , с. 33-34.
[7] Указ
на Президиума на Народното събрание № 364 от 22 май 1965 г. – ЦДА, ф. 117, оп.
13, а.е. 514, л. 103.