- Публикувано във: Военноисторически
сборник, кн. 2, 1988, с. 108-116.
Сред
забележителните бойни успехи на българската армия през Балканската война
1912-1913 г., се открояват и героичните действия на Българския черноморски
фронт. Кулминацията им е торпилирането и
изваждането от строя на турския морски гигант – крайцера “Хамидие”.
В навечерието на войната противникът разполага с военноморски флот,
който по въоръжение и товароподемност е несравнимо по-голям от българския. При
нейното започване по решение на турското командуване почти целия флот се
насочва в Черно море. Тук той изпълнява задачи по осигуряването на морския път
Цариград-Кюстенджа и по превозването на войски от черноморските брегове на Мала
Азия към Цариград. Турски кораби блокират българските брегове и установяват
пълно господство по море.
Известно отслабване на блокадата има в
началото на ноември, когато за подсилване на Чаталджанската укрепена позиция
турският флот получава задача да съдействува с артилерията си, като обстрелва
фланга и тила на българските войски. Командуването на Българския военноморски флот решава да
използва създалата се обстановка и да премине към активни бойни действия.
Силите, с които разполага, са 700-тонния крайцер “Надежда” и шест 97- тонни торпедоносеца – “Смели”, “Строги”, “Храбри”,
“Дръзки”, “Летящи“ и “Шумни”.
На 20 срещу 21 ноември 1912 г.[1]
отряд от четири български торпедоносеца – “Летящи”, “Смели”, “Строги” и
“Дръзки” под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев, получават задача да заловят или да потопят
потеглилите от Кюстенджа за Цариград два турски кораба натоварени с коне. След като се измъкват незабелязано покрай
минното поле във Варненския залив, малко след полунощ в открито море,
миноносците се натъкват на крайцера
“Хамидие”, придружаван от два миночистача. Взети първоначално от екипажа
на “Хамидие” за турски кораби, българските торпедоносци успяват да се доближат
плътно и да изстрелят срещу него торпедата си. Торпедото на “Дръзки” улучва
дясната страна на крайцера, косо на кърмата. В резултат на получената при експлозията пробойна нахлува вода и
предната му част се потопява с около пет-шест стъпки. “Хамидие” аварийно поема
курс към Цариград. След 6-7 часа, път едва
успява да се добере до сухия док в “Златния рог”.
Веднага след нападението турските
контраторпильори откриват огън срещу българските торпедоносци, но те успяват да се оттеглят и да се приберат
благополучно в залива.
След торпилирането на “Хамидие” турците
използват морския път Цариград - Кюстенджа на по-голямо разстояние от бреговата
линия и фактически вдигат блокадата срещу българския Черноморски бряг.
Премахната е опасността за фланговете на българските войски действуващи в
Източна Тракия.
Бойните действия в Черно море през
Балканската война са разгледани в почти всички исторически съчинения, свързани
с войната през 1912-1913 година[2].
Интересни са издадените през 1957 г. спомени на командира на
торпедоносеца “Дръзки” мичман Георги Купов[3],
един от първите българи получили военноморско образование в Русия.
Публикуваните тук два документа са свързани с най-героичното събитие в историята
на нашия боен флот, станало легенда. Важен е фактът, че са писани от чужденци,
които представят обстоятелствата сравнително обективно и разкриват редица
детайли от морската битка и последствията от нея.
Първият документ е донесение на
германския консул по онова време във
Варна – Фрайтаг до пълномощния министър в София Белов-Залески, който от своя страна го препраща в Министерството на външните работи в Берлин. Писано е само четири
дни след събитията и съдържа сведения не само за торпилирането на “Хамидие”, но и за бойната обстановка
във Варна и залива. От документа става
ясно, че Фрайтаг получава сведенията си главно от български източници.
Вторият документ е военнополитически доклад
за торпилирането на крайцера “Хамидие”, изпратен от капитан-лейтенант фон
Арним, комадир на имперския кораб
“Лорелай”, до имперския щаб в Берлин. Корабът
навлиза в турски води на 20 октомври и започва редовно да изпраща доклади за
състава, движението и действията на турския флот не само в Черно, но и в Средиземно море.
Докладът е особено ценен с това, че
включва изцяло текста на виждането на корабостроителния инженер Паул Дрисен,
германец на служба в турския Морски
арсенал, за българската атака, с поуките от събитието за корабостроенето.
Интересни са и бележките на фон Арним,
дадени в края на доклада, а някои и на съответните места към текста.
Подробното описание на техническото
състояние на пострадалия крайцер корабният конструктор прави на основата на личен
оглед и тези сведения могат да се приемат като достоверни. Що се отнася до
обстоятелствата по атаката, тук явно авторът предава разказа на турските военни
моряци, които представят нещата в благоприятна за тях светлина. Така например
метеорологичните условия са представени като по-неблагоприятни, отколкото са
били, нещо, което забелязва и фон Арним. На българските моряци се приписва план
за атака, който не съответствува на
действителния. Неверни и неточни
твърдения има и по въпроса за светлинните сигнали и за броя на
торпедата. Тези неточности
обясняваме с бележки в края на
публикацията.
Двата документа се съхраняват във Военния
архив на Федерална република Германия.,
който е в състава на Федералния архив в Кобленц (Bundesarchiv-Militaerarchiv). Публикуваме
ги в български превод от ксерокопията,
които се намират в к. м. ф. 06, “ГФР” съхранявана
в Централния държавен архив (ЦДА). Докладът на Фрайтаг е ксерокопиран от
оригинала, а на фон Арним - от текста публикуван в Информационния бюлетин на
Германския генерален щаб. Издирването им
се осъществи със съдействието на колежката
Нина Киселкова, на която изказвам моята
благодарност.
Преводът от немски език е на авторката на
публикацията.
№ 1
Доклад
на германския консул във Варна Фрайтаг
до германския представител в София Белов-Залески
Варна,
25 ноември 1912 г.
След 9 ноември тук отново бяха забелязани турски кораби. Те
кръжат предимно в открито море, което според слуховете има за цел да се
конвоират идващите от Румъния транспорти с муниции.
Преди около десет дни български
торпедоносци преследваха един румънски параход, заподозрян, че пренася
боеприпаси за Цариград, но не можаха да догонят пътуващия с пълна пара кораб[4].
През нощта на 20 срещу 21 т. м. четири
български торпедоносеца[5]
под командуването на капитан ІІ ранг Добрев[6],
които са се намирали срещу нос Калиакра (при Каварна), са торпилирали намиращия
се на котва в непосредствена близост турски крайцер “Хамидие”[7].
Едно от торпедата[8] тежко поврежда бойния кораб. Дошлият на
помощ турски контраторпедоносец[9]
открил силен огън срещу българските кораби, които се прибрали в пристанището.
Коминът на един от тях[10]
бил разрушен. Хванато е изпратеното по телеграфа от “Хамидие” съобщение, че е в
опасност. Пострадалият крайцер е трябвало да
бъде изтеглен.
На 14 т.м. са били преместени четири
оръдия от бреговата артилерия при манастира “Св. Константин”[11].
Днес 900 души новобранци от 8-и
и 44-и пехотен полк са преминали към Действуващата армия. В гарнизона останаха от
новобранците по около 80 души от всяка
рота, които ще използват като попълнение
през 1913 година.
Ежедневно тук пристигат транспорти с
ранени, които понякога наброяват до 300 души. Някои от ранените офицери и
войници след възстановяването им по нареждане на командуването се връщат по
бойните си части.
Фрайтаг
BRD,
Bundesarchiv-Militaerarchiv,
Bestand RM 5/v. 1585, S. 20-21.
ЦДИА, к. м. ф. 06, инв. №
275/46, л. 20-21. Машинопис.
№ 2
Военнополитически
доклад № 169 от капитан-лейтенант фон Арним, командир на кораб “Лорелай”
Топхане,
10 декември 1912 г.
В приложение представям най-поверително
на Имперския щаб един оригинален доклад
на корабостроителния инженер господин Паул Дрисен за нападението през нощта на 20 срещу 21 ноември на
български торпедоносци[12] срещу турския крайцер “Хамидие”, за отвеждането
на “Хамидие на док, поради аварията в резултат от пробойна от торпедо, както и поуките, които трябва да
се извлекат от това събитие за корабостроенето.
Господин Паул Дрисен работеше
по-рано в предприятието “Вулкан” в
Щетин, а след това като главен инспектор на корабостроителния
сектор на тукашния Морски арсенал. Освен това той е представител на Морското
сдружение в Хамбург. Както сам твърди,
той се ползва с голямо уважение от страна на турските морски служби и има
широк кръг познати сред турските морски
офицери.
Господин Дрисен прояви готовност да ми
предостави интересни подробности и впечатления.
БЪЛГАРСКАТА ТОРПЕДНА АТАКА СРЕЩУ
ТУРСКИЯ КРАЙЦЕР “ХАМИДИЕ”
(Съобщение на един германски
корабостроителен
инженер от турския Морски арсенал)
Както съобщиха вестниците, през нощта на
20 срещу 21 ноември турският крайцер “Хамидие” получи тежка авария, нанесена от
български торпедоносец[13].
Няколко дни преди това три турски
транспортьора – “Мидхат паша”, “Ак
Денин” и “Мармара”, пътуваха за Кюстенджа, за да вземат както се говори
боеприпаси (оръдия, муниции, коне и т.н.)[14].
Варненското пристанище е било наблюдавано
от турска страна от двата
контраторпедоносеца “Берк и Салвет” и “Берк Ефшам”[17].
Българите вероятно са имали сведения за движението на турските транспортьори,
тъй като българските торпедоносци в деня преди нощта на атаката са предприели
много патрулни обходи във Варненския залив[18],
които са били наблюдавани от турските контраторпедоносци.
Понеже имаше опасност от българско
нападение, крайцерът “Хамидие”, намиращ се пред Сан Стефано (на Мраморно море),
получи заповед още през нощта да отплува за Черно море[19].
След няколкочасово пътуване, около
полунощ “Хамидие” се намираше на географската ширина на Варна[20].
Морето беше много развълнувано и
изключително гъстата мъгла пречеше на наблюдението[21].
Една нощ, като че ли създадена за торпедно нападение[22].
Тук трябва за се каже, че:
1. Българските и турските торпедоносци имат
еднакъв външен вид, еднакво големи са (100 Ts. Depl.[23]), построени са в една и съща
корабостроителница през една и съща година. Така без сигнализация и особено при такова време българските
торпедоносци са взети за турски.
2. Турските кораби бяха установили
помежду си връзка с бели и червени сигнални ракети, сменящи се последователно всяка нощ.
В нощта преди атаката паролата беше “бяло” и белите сигнали са били наблюдавани от българите.
Българите съставили план за нападение на
основата на еднаквостта на корабите,
както и на използването на светлинните
сигнали[24].
Тук трябва да се отбележи, че на българските торпедоносци имало няколко гръцки
морски офицери и моряци[25].
Около полунощ българските кораби успели
да отплуват и без да бъдат забелязани от стоящите пред входа на пристанището
контраторпедоносци, да излязат в открито
море[26].
Междувременно “Хамидие”, придружен от два
контраторпедоносеца се приближава към Варненския залив и в открито море се
натъква на петте български торпедоносеца[27].
Така атаката на българите срещу турските транспортьори била открита. Първо,
като изплували поединично от мъглата, българските торпедоносци били възприети от екипажа на “Хамидие” като турски
кораби[28],
само че присъствието им при Варна е било необяснимо. Веднага от турска страна са
били подадени червени светлинни сигнали. Българите отговорили с бели,
съответствуващи на турската парола от предната нощ[29].
Сега вече комендантът на “Хамидие”[30]
разбрал, че насреща си има българи. В гъстата мъгла с помощта на прожекторите
българите не са били разпознати.
Междувременно всички, български торпедоносци се приближили плътно и
изстреляли торпедата си срещу “Хамидие”.
От “Хамидие” са били видени 9 торпеда[31].
От всички турски оръдия се изсипал силен огън върху българските торпедоносци,
един от които веднага потънал[32],
а друг получил тежка авария[33].
Друг торпедоносец преминал невредим огневата зона и се приближил на около 200 м. до “Хамидие”[34].
Турските оръдия не могли да се целят в него, както и в другите два
неподвижни кораба, тъй като обсегът на
стрелбата бил ограничен и всички снаряди падали безцелно зад българските
торпедоносци.
“Хамидие” се завъртял и в този момент
едно торпедо улучило дясната страна на кораба, косо на кърмата (поради
завъртането на кораба), и то , както се оказа по-късно при огледа, точно върху
страничния ръб, малко зад водонепроницаема преграда 27,
под предното 15-сантиметрово оръдие[35].
Тук трябва да отбележим един интересен
факт:
Изглежда, торпедото поради изключителната
близост (200 м.)[36]
на торпедоносеца до “Хамидие” не е било приведено в хоризонтално положение от
потапящия регулатор т. е. от управляващия механизъм.
След като торпедото напуснало
изстрелващата цев, то вероятно е потънало няколко метра надълбоко, очертало е
крива линия в наклонено положение към повърхността и срещайки на един метър дълбочина външната
обшивка на “Хамидие” експлодирва, като огъва половин метър надолу бронираната
палуба, без да я пробие.
Вероятно при експлозията торпедото се е разделило на две големи части, при което
по-голямата част от главата с взривния заряд експлодирала под палубата, като
едно парче разрушило много малка метална част. Другата, по-малка част от
взривния заряд с парче от опашката на торпедото
минала под палубата от десния до левия борд и преминавайки през външната
обшивка на левия борд, оставя дупка
голяма около 650 мм. в диаметър, в наклона на палубата.
Трябва да се отбележи, че палубата е
останала незасегната с изключение на
мястото на удара на торпедото, където двете долни оръдия на наклона на палубата
са се извъртели на около 1,5 м. и са се наклонили около 400 мм. надолу.
Недостигащите до външната обвивка усилващи пластове са останали непроменени и
има малко огъване само по протежение на 300 мм. в квадрата близо до пробойната.
Това място на палубата също би останало невредимо, ако занитването е било
направено по-грижливо.
Нитовете са разкъсани, и то в един
напречен шев на палубата. Засега са установени две отделни експлозии – под
палубата и над палубата. Външните пластове
на обшивката са били само отчасти изкривени , и то на около 7 м. дължина и 3,5
м. височина. Пластовете са разкъсани по надлъжните и напречните шевове и са
огънати навътре. Надлъжните непроницаеми прегради под палубата, както и
страничните стени на помещението за муниции не са били разрушени, а само силно
огънати и напречните шевове на тези водонепроницаеми прегради са частично
разкъсани. И тук отново занитването не е запазено плътно първо, поради
налягането на въздуха и второ – на
водата . Сравнително тънките плоскости на помещението за муниции, намиращи се
близо до мястото на експлозията са запазени. В резултат на немного здраво закрепване,
плоскостите са частично огънати. През разкъсаните шевове е нахлула вода и
затова част от мунициите са станали
негодни за употреба. Във всеки случай в муниционното помещение не е имало
експлозия.
Напречната херметическа преграда 27 е била изцяло огъната и пробита на мястото
на сблъсъка с торпедото. В помещенията под палубата са открити само много малки
парчета от главата на торпедото.
Другата му част прелетяла през горната
страна на палубата в котелното помещение, убила
6 огняри, лежащи в койките си[37]
и огънала всички палубни подпори на оръдията (самите оръдия не са пострадали),
пробила водонепроницаема преграда 27 в
горната страна на палубата, разкъсала корабното въже, синджирите и други
съоръжения и удряйки се в левия борд, паднала върху палубата без да я засегне.
Силна водна струя нахлула в помещението за муниции от страната на десния борд,
в предверието на десния борд и в някои
малки отделения от страната на левия борд, докато палубата останала
незасегната, а средната надлъжна водонепроницаема преграда само силно се
огънала. Помещенията в горната страна на палубата само частично са се напълнили,
тъй като след детонацията всички входове, люкове, междупалубни врати и капаците
на оберлихтите са били грижливо затворени. Така било предотвратено
по-нататъшното нахлуване на водата. Двама матроси, които се намирали под палубата,
не са могли да излязат и са се задушили.
Машините и котелът не са били засегнати от детонацията. Електрическата верига е
била прекъсната. Двойният под останал
незасегнат и корабните помпи започнали да действат веднага след експлозията.
Предните двойни подови камери били изпразнени. Няколко намиращи се отпред
цистерни за прясна вода също били изпразнени. Всички помпи са били
задействувани и така са били малко разтоварени въздушните възглавници над нахлулата вода.
След
експлозията корабът натежал в предната част и се потопил с около 5-6 стъпки.
Тук трябва още да се допълни, че
непосредствено след българското нападение турските контраторпедоносци се
приближили и открили огън срещу българските кораби, както се говори трябва да е
потънал още един торпедоносец на българите[38].
Другите три торпедоносеца, от които един много повреден, са могли да се
приберат във Варненското пристанище.
Във всеки случай нападението върху
турския транспортьор беше нежелателно.
“Хамидие” веднага поел курс към Цариград
и след 6-7 часа пристигна до “Златния рог”, където има сух док. Междувременно
корабът потъваше отпред все по-дълбоко, тъй като нахлулата вода изтласкваше
въздуха. Установяването му на дока се оказа трудна работа. Когато корабът влезе
в дока, водната линия на вълнореза беше
на около 2`- 0`` под дясната палуба. Носът на кораба допря предните килови
притискачи. С помощта на водолази предните килови притискачи бяха преместени до
предната водонепроницаема преграда на котела и водата беше изпомпана от дупките
на палубата, докато киловите плоскости
се допрат до предната водонепроницаема преграда на котела. Най-после бяха
напълно изпомпани задните корабни помещения,
задната част на кораба бе
натоварена с котва, вериги и т.н. и бавно беше изпомпана водата от палубните дупки. Предните килови притискачи
бяха стеснени, за да могат да поемат по-голям натиск. След като корабът легна
почти на равен кил, с помощта на водолази киловите притискачи бяха нагласени
под предните корабни помещения и корабът бе разположен на място съвсем сух.
Пробоят на предната част на кораба е бил предотвратен чрез средната надлъжна
водонепроницаема преграда, която наистина се е огънала, но е останала
незасегната чрез палубата и оцелелия
двоен под. От текущ ремонт се отказаха.
Основният ремонт при денонощна работа ще отнеме около 2 месеца.
В една европейска корабостроителница
работата може да бъде свършена за 4 седмици, но не и тук, тъй като съоръженията
на турския арсенал са съвсем остарели, няма пневматични инсталации, длета и чукове
с въздушно налягане и т. н.
ПОУКИ
Разпознаването на вражеските торпедоносци
беше неудовлетворително и затруднено от много гъстата мъгла. В мъглата
прожекторите не се оказаха особено ефикасни[39],
така че българските торпедоносци успяха да се приближат много близо. При това
противоторпедните оръдия се оказаха неефикасни, тъй като депресионният винкел
на цевта е твърде ограничен и торпедоносците на българите останаха защитени
срещу точно попадение. Оръдията на турските контраторпедоносци бяха
по-действени , тъй като се намираха по-близо до ватерлинията, отколкото при ”Хамидие”,
както е въобще при големите кораби. Депресионният винкел на оръдейната цев с
оглед на защитната арматура на торпедото следователно трябва да бъде по-голям.
Самите оръдия са по-близо до бордовата стена и част от тях са поставени
по-близо до ватерлинията, защото винаги е възможно при нападение от много
торпедоносци някой да прекоси огневата зона особено при мъгла и нощно време.
Завъртането на “Хамидие” е причина в
момента на нападението той да представлява ограничена по площ цел, така че
торпедата да минат покрай предната и задната страна и въпреки голямата близост
на нападащите торпедоносци от 9[40]
изстреляни торпеда само едно да засегне кораба.
Добре е това, че всички входове в долната
част, оберлихти и други са били плътно затворени и достатъчно добре осигурени
срещу въздушен удар. Взети са били всички мерки при необходимост стрелбата да
се задействува от командния мостик.
Палубата е достатъчно здрава, само че
занитването на съединителните шевове
трябва да бъде по-грижливо.
Оразмеряването на външната обвивка също е
много добро, но ребрата на кораба не са издържали, поради което пластовете й са
били огънати навътре.
Приетата в германските морски сили
система на надлъжни ребра премахва тази злина. Нещо повече, полезно е овен с
напречните шевове на външната обвивка от двете им страни от ребро до ребро да
се занитят укрепващи винкели, защото ако напречните шевове не издържат, и
плоскостите ще се огънат.
Преминаващата средна надлъжна
херметическа преграда е издържала много добре, само дето е огъната, тъй като и
напречните шевове не са издържали. За препоръчване е да се използват двойни
съединителни ленти, а съединенията да се притегнат и по-добре да се оразмерят.
Напречният шев винаги да се прави с
вертикално укрепване.
Страничните стени на помещенията за
муниции също са издържали, защото в
противен случай би последвала обща експлозия на всички боеприпаси.
Напречните шевове и тук са разкъсани, тъй
като стените са се огънали. Всички напречни шевове под палубата при една здрава конструкция би трябвало да
бъдат с двойно съединително занитване, а за вертикалните укрепители да се направи
напечен шев от висок профил.
Ъгловите връзки, е за предпочитане да са
с широк шенкел и зигзагообразно
занитване.
Откосът на палубата да е широк, тъй че
страничните кантове на палубата по
възможност да бъдат дълбоко под водата.
Там, където положението на помещенията
позволява, добре е надлъжните херметически прегради да не се монтират близо до
външната обвивка и да не стигат до палубата, тъй като при отдалеченост 800 мм.
експлозията би се ограничила. Когато оразмеряването на една херметическа
преграда е добро, част от торпедото най-много би направила малка дупка, без да
последва огъване. Достатъчна е херметическа преграда с дебелина 8 мм. на 1 м. разстояние от
външната обвивка.
Укрепителите да са на
разстояние 450 мм., профил L 90Х90Х9 мм.
и напречен шев с двойна накладка.
Вгражданите в германските линейни кораби
надлъжни торпедни херметически прегради с дебелина 40 мм. са много по-добре
оразмерени, тъй като торпедото
експлодира при удара в сравнително
яката външна обвивка и поради отдалечеността на надлъжната
херметическа преграда от външната обвивка тя понася само силен въздушен и воден
натиск.
Материалът, който се използва, в никакъв
случай не трябва да бъде никелова
стомана.
В заключение бих предложил да се
конструират кораби, подобни на плаващи докове, които могат да приближават до
претърпелите авария кораби и като бъдат притиснати към предната или задната
част на кораба, да повишат резерва на
плавателната възможност.
Ако “Хамидие” трябваше да пътува още
няколко часа до Цариград, той вероятно би потънал, тъй като предната част все
повече натежавала, а въздушните възглавници се изпразват и нахлуващата вода би
изкъртила вече огънатите, но все още плътно задържащи се херметически прегради.
Ако например един линеен кораб от 250
хиляди тона вместимост получи подобна авария като “Хамидие”, то би било
достатъчно може би едно плавателно съоръжение с най-много 2000 т. товароподемност,
за да задържи по.дълго линейния кораб над водата.
БЕЛЕЖКИ НА КОМАНДИРА НА КОРАБА “ЛОРЕЛАЙ”
Тези бележки по доклада са след
разговора, който проведох с инженер-корабостроителя по повод на написаното от него.
1. Присъствието на гръцки морски офицери
на българските торпедоносци не е
доказано. Това е напълно неоснователен и непотвърден слух.
2. Данните за броя на торпедата пуснати от българите се колебаят между 7 и 11[41].
3. Сведенията на турските морски офицери
за унищожаването, съответно повреждането на вражеските торпедоносци трябва да
се приемат с резерви.
4. Не е ясно въз основа на какво турските
морски офицери допускат, че в момента на удара торпедото е било в косо
положение. От друга страна, би трябвало да е вярно предположението, че поради
близостта на атакуващите торпедоносци и с оглед на намиращото се на 1 м. под
водата място на удара торпедото още не е поело спокойно движение в дълбочината.
5. Предположението, че торпедото се е
ударило малко под издаденото място на палубата според мен е плод на
заблуждение, тъй като палубата е огъната надолу. В противен случай поражението
в долната част на палубата върху надлъжните херметически прегради и стените на
помещението за муниции би било по-голямо.
6. Изложението във връзка с
пораженията от експлозията трябва според
мен да се промени, както следва:
Торпедото се е ударило в издадената част
на външната обвивка на палубата и е експлодирало тук или малко над това място.
Ударът от експлозията е поет първо от самата палуба. Палубният наклон в
протежение на 1,5 м. е частично разкъсан, частично огънат около 400 мм. надолу,
заедно с част от външната обвивка.
Пораженията от взрива са пренесени и под
палубата, и във вътрешността на кораба.
В горната страна на палубата е
разкъсана дебелата 17 Ibs. engl. подветрена стена на борда, докато под палубата лежащите
близо до мястото на експлозията надлъжна херметическа преграда и стената на
муниционното помещение с дебелина само от 10 Ibs. engl. не са били разкъсани.
Това, че част от торпедото (парче от
опашката) прелетяло и причинило повреда на подветрената страна на борда, е само
догадка, която не се потвърждава. Огъването на всички палубни подпори и
пилоните на оръдията, както и разрушаването на херметическа преграда 27 би
трябвало да отхвърли предположението, че по-голямото поражение от експлозията е
станало на горната страна на палубата.
7. След последвалия воден удар не се е
получило разкъсване на херметическите прегради и по-специално на средната
надлъжна херметическа преграда и на
херметическа преграда 15, на люковите капаци и т.н.
8. От северния вход на Босфора до дока крайцерът е бил довлечен чрез вълнореза на
кърмата.
BRD, Bundesarchiv-Militaerdrchiv,
Bestand RM 5/1585, S. 22-17;
ЦДИА, к.м.ф. 06, инв. № 275/46.
Zwei
unbekante deutsche Dokumente ueber die Torpedierung des Kreuzers
"Hamidie" waerend des Balkankrieges 1912-1913
Evdokia V. Petrova
Zusammenfassung
Zusammenfassung
Zwei unbekannte deutsche
Dokumente über die Torpedierung
des türkischen Kreuzers „Hamidie“
in der Bucht von Varna
am Schwarzen Meer während des
Balkankrieges 1912-1913. Beim ersten
handelt es sich um einen Bericht des deutschen
Konsuls in Varna über das Ereignis. Das
zweite ist ein militärpolitischer Bericht des Kommandanten des deutschen
Schiffes „Lorelei“ von Arnim an den
Kaiserlichen Generalstab in Berlin. Zum Zeitpunklt des Ereignisses
befand sich die „Lorelei“ in türkischen Gewässern und
sendete Nachrichten über die Handlungen der
türkischen Flotte im Schwarzen Meer und
Mittelmeer. Von Arnim stellt den Bericht des
Schiffbauingenieurs Paul Driessen über die durch die Torpedierung verursachten
Schäden an der „Hamidie“ vor, indem er ihn mit
seinen eigenen Bemerkungen ergänzt.
[1] Датите са по нов стил.
[2] Войната между България и
Турция 1912-1913 г. т. 4, С., 1932, с. 473, 478; Балканската война 1912-1913,
С., 1961, с. 310-313; Дървингов, П.
История на Македоно-Одринското опълчение, т. 1, С., 1919, с. 367, и др.
[3] Купов, Г. Торпилирането на
крайцера “Хамидие”, С., 1957.
[4] На 15 ноември 1912 г. отряд
от пет български торпедоносеца – “Строги”, “Дръзки”, “Храбри, “Летящи” и “Шумни
– под командуването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев преследват румънски пътнически държавен кораб, за който има
сведения от разузнаването, че пренася контрабанден товар за Цариград. Малката
скорост не им позволява да го догонят. На разсъмване, след четиричасово
преследване, торпедоносците се връщат в базата си. Не използват артилерията, защото се страхуват от
усложнения, в случай, че корабът не е румънски, тъй като по линията се движат и
австрийски пътнически кораби.
[5] Това са торпедоносците
“Летящи”, “Смели”, “Строги” и “Дръзки”. Другите два –
“Храбри” и “Шумни” по това време са повредени.
[6] Капитан ІІ ранг Димитър Добрев (1868-1944), командир на
подвижната отбрана, командува отряд торпедоносци, през Балканската война.
[7] Бронираният крайцер “Хамидие” с водоизместимост 3800 тона не е на котва. Пресрещнат е в движение от
българските торпедоносци.
[8] Взривът на турския крайцер е
от торпедото на “Дръзки”. Това се установява след три-четири дни когато морето
изхвърля край Созопол невзривените торпеда на останалите торпедоносци. То става възможно поради установената практика
да не се активизират клапаните за потопяване. Виж бел. 20.
[9] Контраторпедоносецът е “Яр
хисар” с водоизместимост 305 тона.
[10] Става дума за торпедоносеца
“Смели”, чиято димна тръба е засегната
от избухнал наблизо снаряд.
[11] Манастирът се намира на 8
км. от Варна, в района на курорта “Дружба”.
[12] В немския текст за
българските военноморски кораби е
употребен терминът Torpedoboot (торпедна лодка) или само Boot (лодка) – бел. прев.
[13] Торпедоносецът “Дръзки” е
реставриран и експониран във Военноморския музей във Варна. За “Дръзки” и за “Хамидие” вж.: “Дръзки
(миноносец)”, “Хамидие” в www. bg.wikipedia.org/wiki/ и др.
[14] В българските източници се
говори за два турски транспортьора. За достоверно трябва да се приеме казаното
тук.
[15] В немския текст е употребено
наименованието Torpedojaeger . За същите плавателни съдове се употребява и
терминът Zerstoerer - бел.
прев.
[16] Вж. бел. 9
[17] Двата контраторпедоносеца са
с водоизместимост по 775 тона всеки.
[18] На 20 ноември разузнаването от Кюстенджа съобщава, че
вечерта оттам ще тръгнат на път за
Цариград два турски кораба, натоварени с
контрабандни стоки – военни материали. Според док. 2 в Кюстенджа имало три
турски транспортьора.
[19] От началото на войната
бронираният крайцер “Хамидие” и други турски
кораби от военноморския флот кръстосват Черно море край българския бряг.
Участват в бомбардировки срещу Варна (19
октомври) и други черноморски градове.
На 31 октомври обстрелват нос
Емине.
[20] Българските торпедоносци забелязват “Хамидие” в 00,30 часа на 21
ноември. Торпедата са изстреляни последователно – 00,43 ч. от “Летящи”, 00,44
ч. от “Смели”, 00,45 от “Строги” и 00, 46 ч. от “Дръзки” (вж. и бел. 8).
[21] Според други достоверни
съобщения нощта е била само много тъмна, непрогледна и е валял дъжд. (п) фон Арним.
[22] Мичман Георги
Купов в спомените си описва нощта на атаката. За излизането от
пристанището в 22,30 ч. той пише:
“Морето е тихо, лек есенен ветрец подухва равно и спокойно. Нощта е лунна,
доста светла”. За около полунощ, непосредствено преди срещата с “Хамидие”, той си
спомня: “Луната спокойно плава по
отрупания с облаци небосвод. Когато тя се вмъква в гъстите облаци, черен мрак
се спуща и стеснява хоризонта. Лека повърхностна мъгла от време на време още повече намалява
видимостта. “Дръзки” следва зад третия торпедоносец, чийто силует ясно се
очертава, докато по-предните от време на
време се губят в тъмнината, особено когато
луната се скрие и мъглата се
посгъсти… Напред в тъмнината на около
3-4 мили вдясно изведнъж се появява черна маса , заляна със сребриста
светлина от току-що показалата се из облаците луна. Часът е 00,30. Скоро тъмната маса се превръща в силует на
кораб.” (Купов Г. Пос. съч., с. 32).
[23] По-точно торпедоносците са с
водоизместимост 97 тона. Турските военноморски сили имат четири торпедоносеца
със същите технически данни, построени в същата френска корабостроителница.
[24] Мичман Георги Купов в
спомените си отбелязва, че след като
виждат “Хамидие”, от “Летяши” дават сигнал “бяло-червено”, “бяло-червено”,
който се препредава от следващите торпедоносци. С това командирът на отряда предупреждава, че вижда неприятеля отдясно.
[25] В бележките си по
доклада фон Арним отхвърля това твърдение.
[26] В 22,35 ч. отрядът от “Летящи”,
“Смели”, “Строги” и “Дръзки”
излиза от варненското пристанище и в
строй “върволица” се промъква край Евксиноград, през северния проход на минното
заграждение и от паралела на манастира “Св. Константин” след няколко криволичения,
за да обходи поставената
в залива минна банка, в 23,30 ч. установява курс на югоизток. Според изчисленията
на началника на отряда този курс ще доведе до среща с излезлите от Кюстенджа
транспортьори или с охраняващите ги
бойни кораби.
[27] Неточност. Българските
торпедоносци са четири (вж. бел. 5 и 26).
[28] Вж. бел. 23.
[29] Мичман Г. Купов в спомените
си пише, че след торпедния изстрел
от “Летящи”, от “Хамидие изстрелват зелена ракета и стрелят от левия борд по “Смели” и
“Строги”. “Летящи” вече е отминал, а “Дръзки” още не се е приближил.
[30] Командир на “Хамидие” е Хюсеин Рауф Орбай бей (1881-1964).
[31] Твърдението е неточно.
Изстреляните торпеда са общо четири (вж. бел. 20)
[32] Твърдението не отговаря на
истината . Българските щети се свеждат до един ранен и две пробойни от турски снаряди на димните тръби на два от торпедоносците.
[33] Турските морски офицери не
са могли да видят със сигурност пътя на торпедата пред и зад “Хамидие”, а също и това, че първият
български кораб се е обърнал. (П) Фон Арним.
[34] Това е “Строги”, който
действително се приближава на 200 м. и изстрелва торпедо, което преминава пред
носа на “Хамидие”.
[35] “Хамидие” би трябвало да
завие непосредствено след като забелязва вражеските лодки-торпедоносци (п) фон
Арним
[36] Торпедото улучило “Хамидие”,
е изстреляно от 50-100 м.
[37] Това е съвсем недоказано
предположение на автора на доклада. (П) Фон Арним
[38] Не отговаря на истината. За щетите на
българите вж. бел 32.
[39] Твърдения без стойност. (П) Фон
Арним.
[40] Вж. бел. 20 и 31.
