Към ранната биография на Михаил Алексиев (1904-1981), първият ръководител на държавните архиви в България. Документи от полицейските архиви (1925-1941). - ДОКУМЕНТИ

Евдокия Василева Петрова[1]

Посвещава се на 110–годишнината от рождението му

• Публикувано със значителни съкращения в: Известия на държавните архиви, 2012 № 103-104, с. 177- 247. 

УВОД >>
ФОТОАРХИВ >>

№ 1

Из показанията на Емил Даверов, делегат от Варна на учредителната Лозенска конференция на нелегалната младежка комунистическа организация, 27 април 1924 г.

                                             Русе, 26 септември 1924 год.

ПОЛИЦЕЙСКО ДОЗНАНИЕ[1]

по образуването нелегални комунистически организации във Варненско.

Разпитан Емил Даверов[2], от гр. Варна, който на зададените му въпроси отговори както следва:

Баща ми Евстатий Стоянов Даверов е родом от гр. Русе. През 1912 год. се преселихме в гр. Варна, дето той се занимава с комисионерство.

Майка ми Атанаска, по баща Атанасова е родена в гр. Ловеч. Тя се помина през 1922 г. в гр. Варна.

Аз съм роден на 8 януари 1905 г. в гр. Лом, гдето баща ми е бил управител на Митницата. Миналата учебна година свърших VІ класна Варненската гимназия.

[…][3]

През месец април се получи от централния комитет писмо, в което ни се съобщаваше , че на 27 април ще се състои първата съюзна нелегална конференция и се канехме да изпратим делегат. В писмото се казваше, че делегатът трябва да се яви в София при Буко Машиях[4] – електротехническо ателие „Галвани” на бул. „Ботев”, номера не мога да си спомня, с парола буква Я.

…бях избран аз за делегат.

На 24 април тръгнах за София. Стигнах на другия ден вечерта. За спане отидох в къщата на леля ми Пенка Тетевенска на ул. „Патриарх Ефтимий” № 16.[5]

На 26 април след обед се явих в кантората на Буко Машиях. Той ме запита от къде ида. Отговорих му от Варна. Тогава той извади едно листче книга и ми даде един молив. Аз написах на листчето парола Я и се разбрахме. Каза ми да отида към 7½ ч. за да ме свърже. Отидох си и след това към 7½ ч. се явих при Буко Машиях. Той ме предаде на един младеж, който чакаше около кантората. С този младеж излязохме вън от града по Орловия мост. Като изминахме около ½ клм. в ляво от шосето ни чакаха 5-6 души, които бяха облечени в туристически дрехи и имаха раници на гърба си. С тях тръгнахме и като стигнахме до Лозенския манастир останахме да спим там. Там заварихме около 12-13 души между които беше и Георги Ламбрев[6].

ВЪПРОС: Посочете имената на някои от тези с които вървяхте до Лозенския манастир и имената на някои от тези които заварихте в манастира?

ОТГОВОР: Имената на никого не знаях. Нито отпосле можах да ги науча, защото ни беше казано да не казваме имената си.

Всички спахме в една стая. Сутринта рано тръгнахмe и се изкачихме на планината над манастира. Там около 6 души се пръснаха в разни страни за охрана. Останахме на конференцията около 12-13 души. Най-напред Георги Ламбрев направи проверка на делегатите. Оказа се, че не са се явили делегатите на: ПЛОВДИВ, Т.ПАЗАРДЖИК, СЛИВЕН, ПЕТРИЧ, и доколкото си спомням ПАШМАКЛЪ. Делегатите бяха повикани по партийни окръзи. За не явилите се казаха, че или са пропуснали трена или не са имали пари да дойдат. За Петрич казаха, че нямало организация и за туй нямало делегат. Забравих да кажа, че от КЮСТЕНДИЛ и от СТ. ЗАГОРА НЯМАШЕ ДЕЛЕГАТ.

Делегати присъстваха от следните окръзи: Софийски, трима души[7], Варненски – един човек; Русенски – един човек; Шуменски- един човек; Плевенски - един човек; Врачански – един човек; Видински – един човек; Бургаски – един човек; Хасковски- един човек; Търновски – един човек[8].

След като стана проверката на делегатите, един младеж от софийските делегати откри конференцията  с няколко думи. Между другото той каза: Че тази конференция е свикана за да хвърли поглед и да направи преценка на изминалия път при нелегални условия до месец април. Да почерпи поука от опита който е набран и да начертае насоките на бъдещата дейност на съюза.

След това Георги Ламбрев и един младеж от София дадоха отчет за положението в съюза.

ГЕОРГИ ЛАМБРЕВ даде организационен отчет. Той каза: Че съюзът брои около 2200 члена, които всички са в градовете и то мъже В повечето от окол[ийските]. градове няма организации. Местните комитети почти никъде не са били на положението си. Просветна работа не е водена. За Централния комитет каза другият  младеж от София, че се е събирал редовно.Даже по 2-3 пъти седмично. Поддържал е най-тесни връзки С БАЛКАНСКАТА МЛАДЕЖКА КОМУНИСТИЧЕСКА ФЕДЕРАЦИЯ, СЪС СЕДАЛИЩЕ ВИЕНА и с МЛАДЕЖКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ МОСКВА. Също така поддържал най-тесни връзки и с местните младежки комитети.

След това се изказаха делегатите по дадения отчет. Почти всички се изказаха за голямата неопитност да се работи при нелегални условия и че в селата мъчно се образуват групи поради голямата уплаха от септемврийските събития. На таз причина се дължи и малкия брой на градските организации. Просветна работа не е водена, защото петорките не могат да се събират поради липса на помещение и пр.Членските вноски не се събират редовно.

Подир това софийските делегати направиха доклади по НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС, ПО ЗЕМЕДЕЛСКИЯ ВЪПРОС И ПО ВЪПРОСА ЗА РЕОРГАНИЗЦИЯТА НА СЪЮЗА ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ПРИНЦИП.

[…][9]

След това се пристъпи за избор на  нов Централен  комитет. Георги Ламбрев каза имената на членовете от по-раншното централно настоятелство избрано на конгреса през юни 1922 год. От тия имена помня: 1. ГЕОРГИ ЛАМБРЕВ, 2. ДИМИТЪР ЛАМБРЕВ[10], 3. ПЕТЪР ИСКРОВ[11], 4. ЧЕРВЕНКОВ ВЪЛКО[12], 5. ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ[13], 6. РУБЕН ЛЕВИЕВ[14].

След това ни даде по едно листче, и всеки един от нас да напише имената на лицата върху които се спира. Аз написах имената на следните лица: 1. ГЕОРГИ ЛАМБРЕВ, 2. ПЕТЪР ИСКРОВ, 3. ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, 4. РУБЕН ЛЕВИЕВ, 5. ПЛЕВЕНСКИ ДЕЛЕГАТ[15],  ВРАТЧАНСКИ ДЕЛЕГАТ[16].

На листчетата писах за последните двама само  плевенски делегат  и врачански делегат,защото  макар, че бях там  имената им не знаех. За  тях гласувах защото считах, че плевенската и врачанската организации трябва да имат най-голяма опитност за работене при нелегални условия имайки предвид Юнските и Септемврийските събития.

Като написахме имената на кандидатите Ламбрев събра листчетата и какъв  е бил резултата не зная. Той каза, че тоя резултат не трябвало да ни бъде известен и ни забрани да споменаваме имената, които чухме.

Забравих да  кажа,че преди да почне организационния доклад по предложение на Соф. делегат, който откри конференцията гласувахме да бъдат изпратени поздравителни писма до БАЛКАНСКАТА МЛАДЕЖКА КОМУНИСТИЧЕСКА ФЕДЕРАЦИЯ, ДО МЛАДЕЖКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, СЪЮЗА НА РУСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ И МЛАДЕЖКАТА  КОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ В ГР. ТУЛА[17], която проявявала особен интерес към нашия съюз. Също така да се изпрати съболезнователно писмо до Руската  Комунистическа Младеж по  случай смъртта на Ленин.

След гласуването за Централния Комитет ние се разпръснахме. Аз тръгнах  с  Врачанския делегат[18]. С него отидохме в една квартира близо до трамвайното депо. Там оставихме раниците си и се разделихме. Тия раници ни бяха дадени на отиване за конгреса вън от града.

ВЪПРОС: Кажете отличителните черти на Врачанския делегат?

ОТГОВОР: Ръст висок, 21 год., телосложение слабо, черноок с ниско остригана черна коса. Изглеждаше на физически работник.

Плевенския делегат[19] беше на около 23-24 год., ръст среден, правилно телосложение, очи кафени със силен блясък.  Изглеждаше на интелигентен работник.

След като се разделихме с Врачанския делегат аз отидох у леля ми Пенка Тетевенска, гдето престоях до 2-ри май. На 3-ти същи месец тръгнах за Варна.

ВЪПРОС: Какви са  отличителните черти на  Георги Ламбрев?

ОТГОВОР: Около 23-24 годишен, ръст среден, рус, синеок, с бели зъби. С руса дълга коса.

Подир около 20 дни от като бях се завърнал във Варна се получи резолюцията по отчета  на  конгреса.

[…][20]

/П/ Емил Даверов

Разпитал: Инспектор при Общ[ествената] Безопасност

/П/ Хр. Стайков[21]

А.е. С 105188, л.187-194. Копие. Машинопис.       

№  2

Показания на Никола Георгиев при полицейското дознание, за организираната

нелегална “ядка” в Държавното столарско-резбарско училище в София

София, 15 май 1925 год.

Именувам се Никола Г. Атанасов[22], род[ом] от гр. Враца, на години 20, българин, изт. православен, грамотен, неженен, не осъждан, уч[еник] от Столарското училище, живея в 4 арт[илерийско] отделение, показвам: Додох си от коледната ваканция, няколко дена ходих на  училище  и се срещнах с всички съученици. Като се видях с Янаки Венков[23], той ми каза, че някой си ме е търсил, работи в митницата. Минаха се няколко дена и това лице[24] за което ми каза Янаки Венков, дойде, срещнах се аз с него, за която среща дошъл да ме свърже с него, за да образуваме  ядка тройка в у[чилище]то.  Той ми устрои среща  в понеделник, сряда,  събота в 12½ часа да се срещаме пред Халите.

При една среща с него той ме предупреди,  че трябва да се срещнем с него тримата: Никола Г. Атанасов, Янаки Венков и Владимир Спасов[25]. Устроихме среща на другия ден да се съберем на моста при гаража Фият. Събрахме се ние тримата: аз, Владимир Спасов и митнишкия чиновник[26], като ни говори за целта която гоним ние. Седяхме там до 10½ часа, но през време на разговора Владимир Спасов каза, че някой си офицер щял да услужи с плана за въоръжейните складове  в страната. Митнишкият ни изтъква днешното положение, като изясни някои въпроси, които ние не разбираме. При срещата, след като се събирахме тримата, той ми каза, че ще ме свърже с друго момче, понеже не му било удобно с мен да се среща. При друга среща той ме свърза с този от „Орел”[27] с когото правехме срещи същите дни както с първия чиновник от митницата.

Този от „Орел” ми даде 1 път 10-на позиви, които разправяха за убития войник в 6-ти полк. При друга среща той ме заведе в квартирата си и ми даде пак позиви, които разправяха за хвърлилия се от Обществената безопасност техен другар, за което ме предупреждаваше винаги, че трябва да бъда предпазлив от всекиго. При друга среща пред нашето училище той ми даде 6 книжки, за да ги разпродам на другарите. На другия ден дадох на Янаки и на Владимир Спасов, като поканих и Щърбанов[28]. Владимир Спасов взема 2, като остана да ги плаща като вземел надницата, също Янаки Венков и Владимир Щърбанов, като дадох тези брошури, аз ги подканих да ми дадат чл. внос и платят книгите, които пари ги дадох на работника от „Орел”. При друга среща  работника от „Орел” ми каза, че трябва да се стягаме здраво, че на нас лежи тази работа и че ние сме които ще бъдем като тези,  които ще се хвърлят от окървавеното здание на Обществената безопасност[29] и че трябва всичко да се пази в тайна. Работникът от „Орел” ми каза, че щял да ме свърже с някаква бойна организация, която се занимавала само с обучаване на младежи да хвърлят бомби и да действат с друг вид оръжия. При тези му натяквания  за оръжие аз му казах, че трябва да се погрижат да ни набавят такова, че може би или ще стане нужда за такова, но той ми каза, че оръжието с което разполага организацията, щяло да се даде само на някои личности, като ми приведе за пример Боримечката[30] в Булина-ливада, който се е борил с цял гарнизон. При срещите които правихме с него, той ми каза, че трябва да привлечем още няколко души и то от по-долните класове, за да се не скъса връзката между тях и училището. От тези срещи ние започнахме един друг да се разпитваме и аз като по-млад в тази организация той ми разясняваше постоянно въпроси, които на мен не ми бяха ясни. Напр. как да можем да се подврем в някой си клуб и там да можем да организираме ядки, с които да можем да ги свържат с организацията и да станат нейни членове.

При една среща той каза, че ще си образуваме клуб спортен, в който да може да ходи на излети, да дава вечеринки и забави, които пари да се вземат за в полза на дружеството и набавяне на оръжия и други потреби. Но при всяка среща той ме предупреждаваше за всичко, което ни чака. В училището  почти всеки ден ние с Янаки Венков, Владимир Щърбанов и Владимир Спасов говорехме за тази работа. В един разговор с Владимир Щърбанов той ме покани да идем в тяхното село  и оберем общината, но аз му казах малко по-късно да стане тази работа, а той ми каза, че съм бил много страхлив. При друг разговор той ми каза, че в склада на училището ни има чувал с шеллак, та да го вземем и като продадем шеллака, парите [са] за организацията.

Един ден в разговора си с Янаки Венков ми каза, че трябва малко да се поутиши (да се поуспокои), че тогаз пак ще почнем да си работим както трябва, като един ден ми донесе един револвер барабан счупен, искаше да ми го продаде, за да имам такъв, но аз му казах, че са ми обещали от друго място да ми дадат, за да не го взема, че беше много счупен. И така аз отбегнах да го не взема, че ми искаше 150 лева за револвера и 150 за поправка. Че за 300 лв. можеш ли да купиш револвер, каза той, хем е от хубавите, ме кандардисва.  Но при тези ни разговори  преподавателят ни викаше често и ни ругаеше както може и как се сети, понеже постоянно той ми говореше, за да мога да привлека аз за него един човек, че той имал много работа, който да стане член на нашата ядка и да почне да работи с нас.

Беше петък вечер, срещнахме се с работника от „Орел” и той ме помоли, че има един човек,  който да може  да се прикрие в моята квартира и в случай на ревизия как да мога да го прикрия, за да не се усъмни властта, която търси лица  които й трябват.

На другия ден трябваше да се срещнем с работника от Орел, за да ми предаде другаря, който ще прикривам.

Определихме си среща в гостилница „Корило” на ул. „Гробарска” № 19 в 7½ часа вечерта. Аз се навечерях и тръгнах за обещаното място, отидох там и сварих работника от „Орел” и този който щях да го прикривам. Ръкувахме се с него и той ме запозна с другия,  дето щях да го прикрия. Почнахме разговора с тях. Работникът ме покани да вечерям, аз отказах понеже бях вечерял. Тогава той викна „три регала бира” и почнахме разговора с тях. Помежду разговора ние изпихме бирата и оставихме чашите на масата. В същото  време дойде при нас един господин, който ни каза, че ще идем до едно място и пак ще ни пуснат.

Друго нямам какво да пиша затуй прекъсвам.

Никола Г. Атанасов

А.е. С 105663, т. VІ,  л. 78, 79. Оригнал. Саморъчен ръкопис.

№ 3

Въпросник-формуляр с лични данни за М. Алексиев, попълнени в Обществената  безопасност

София, 13 юни 1925 год.

ВЪПРОСНИК

за установяване самоличността на лицето

Година 1925, месец юний, ден 13

1. Име - Михаил

2. Презиме - Стойков.

3. (наречен още и) – Алексиев.

4. Роден в година 1904, месец ноември, ден 14.

5. Месторождение  -  гр. Златица, Пирдопско.

    Местожителство  -  София, ул. „Одрин” 48.  

6. Вероизповедание  -  изт. православно.

7. Народност  -  българин.

8. Чий поданик е? – български.

9. Главното занятие - студент в Свободния университет.

10. Какви други професии и занятия знае и изпълнява? - кандидат за чиновник  в Соф. І-а митница.

11. Какви средства за прехрана е имал и има? - получава от дядо си Михал Даскалов от  Етрополе.

12. Женен ли е?  -  не.

13. Име и презиме на жената или мъжът (на съпругата ще се укаже името като мома):

14. Колко деца има?

15. Името на децата, пол и възраст:

16. Име и презиме на бащата - Стойко Алексиев.

17. Име и презиме на майката (родена) - Стоянка Даскалова.

18. Живеят ли родителите?, ако не, тогава да се укаже кога и къде са умрели – майка починала през 1906 г. в Златица

19. Къде живеят родителите и занятието?  -  гр. Разград, „Борисова” № 25.

20. Где са родени родителите?  -  баща от Пирдоп, майка от гр.Етрополе

21. Име и презиме на братята и сестрите и къде живеят всеки от тях 1. Спиридон 23 г., студент в Аахен, Германия[31].

22. Какви още роднини има лицето в България или  други страни и къде живеят?

23. Кога е дошло лицето в България (ще се окаже точно годината, месеца и денът).

24. През кой граничен пункт е влязъл?

25. С какви книжа?

26. Сега притежава ли такива?[32] (ще се напише какви книжа има, билет, паспорт и пр. като се отбележи номера му, от къде е издаден, кога изтича срокът му):

27. Притежава ли билет за свободно пребиваване, кой го е издал, кога и № ? и с какъв с какъв срок:  -  Има лична карта от І пол. участък от 1923 г.

28. При кое консулато или легация в страната  е бил или е записан?

29. Къде е живеел в страната (да се укаже в кои местности е живял, кога, колко, с какво се е занимавал при кого е служил и кого познава)

30. Подлежи ли на набор в неговата държава? - да.

31. Служил ли е? - не.

32. В кой полк, рота и кой набор? (ще се вземе № на уволнителния билет и от кого е издаден):

33. Какви книжа притежава още?

34. Бил ли е осъждан за престъпления … (в кой затвор и колко е лежал и къде).

35. Има ли документ за освобождаване от затвора?

36. Кои езици говори? - български.

37. Образование - средно.

38. Отличителни знаци: телосложение - развито; ръст - среден; лице - прод[ълговато];  цвят на лицето - бял; чело - обикн[овено]; очи - зелени; нос - прав[илен]; уши - големи; уста - малка; брада - бръсн[ата]; вежди - руси; коса - руса; мустаци - бръсн[ати]; прическа - на горе (къдрава); особни белези - без един преден зъб (горен).

39. Забележки: фотографиран, организатор на ядки.

Подпис на разпитания: М. Алексиев

Подпис на полицейския чиновник:[33]

Б. Илдъров

ст. инспектор

А.е. К 13119, л. 1, 2. Оригинал. Формуляр, саморъчно попълнен и подписан.

№  4

Из съдебния протокол по делото на Младежката нелегална комунистическа организация с извлечения от свидетелските показания на съдебните инспектори Иван Икономов и Христо Миладинов, относно направените от тях разкрития в София

София, 15-25 юни 1925 год.

ПРОТОКОЛ  № […][34]

Днес, 15 юни 1925 г., в 10 ч. 30 мин., Софийският в[оенно] п[полеви] съд в ст[олица] София в откритото си съдебно заседание в следующия състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: подполковник ИКОНОМОВ[35].

ЧЛЕНОВЕ: подполковник ЧИПЕВ[36].

и капитан МАТОВ

при секретар на съда  Г. Д. ШОПОВ и с участието на зам. в.п. прокурор капитан ГЕОРГИЕВ пристъпи към разглеждане наказателното на съда дело № 525/25 г., заведено против Владимир Минков[37], Кунка Апостолова Пенчева[38] и други още 29 души по чл. 2 и 16 от З.З.З.Д.[39]

[…][40]

След като тая свидетелка даде показанията си, по заповед на председателя въведе се в съдебната зала свидетелят Иван Икономов[41], на когото председателят напомни значението на клетвата, след което му предложи да разкаже всичко, което знае по настоящето дело.

Свидетелят Иван Икономов показа: Преди да започна към същността на работата, за която съм призован да свидетелствам, за това как съм разследвал Младежката нелегална организация, ще моля да ми се позволи да кажа няколко предварителни думи. Бях останал извънредно учуден от обстоятелството, когато прочетох във вестниците за организираното отричане от показанията на всички подсъдими по настоящето дело. Когато получих призовката, с която бях призован тук пред Вас, смятах, че моята длъжност по процеса ще бъде съвършено друга. Смятах да кажа за някои от изправените пред вас подсъдими добри думи, затова защото, когато правех разкритията по настоящето дело бях убеден, че показанията на тия младежи, които са пред Вас, са съвършено чистосърдечни и че някои от тях не са комунисти-конспиратори и затова защото още с идването на някой момчета пред мене от гимназията, като им напомних за целта на тяхното повикване, просто им съм давал книга и те са отивали в съседната стая и така сами си написваха показанията. Не гледах със сериозност на тая организация, тъй като имах за задача да разкрия военната организация на нелегалната комунистическа партия[42]. И всичко това, което те написаха, дадоха с пълна чистосърдечност. 

Сега по предмета: Аз бях натоварен да ръководя дознанието по атентата в църквата „Св. Неделя”. След задържането на обвиняемия по онова дело Петър Задгорски[43] и след неговото пълно разкаяние последният ни съобщи, че се укривал в дома на Димитър Даскалов[44] и Благой Камбуров[45] непосредствено след атентата. Последните двама, след като бидоха задържани, правиха пълни самопризнания за това, че са укривали Петър Задгорски под дюшемето, а Димитър Даскалов призна, че пистолетът и бомбата му били предадени от Задгорски. Въз основа на последните данни, съобщени ни от Петър Задгорски задържахме и Димитър Даскалов. Даскалов, поставен на очна ставка със Задгорски, призна, че последният бил доведен в квартирата му от Петър Абаджиев[46] – негов приятел, и последният помолил Даскалов да даде на Задгорски подслон за няколко часа[47]. В последствие, когато се  научих, че в квартирата на Даскалов имало бомби, направих щателен обиск, обаче такива не можахме да намерим, но намерихме инструкцията на Централния комитет на Младежката комунистическа организация, която е приложена към делото по атентата[48] и една инструкция, с която се дават насоки за как трябва да бъдат организирани ядките, въобще цялата младежка организация, нейната структура – много ценни упътвания от страна на нелегалния младежки централен комитет. След като напомнихме на Даскалов за тия инструкции, в него като че ли настъпи прелом и като че ли у него заговори друго чувство и веднага направи най-големи самопризнания. Аз просто нямах физическа възможност да го разследвам най-подробно и да го викам при мене. Нямах възможност да протоколирам всичките негови показания. Той направи пълни признания и пред г. Манчев[49]. След като направи тия разкрития пред поручик Манчева, аз го виках при себе, си за да оформим  показанията му в дознанието. Както ще види почитаемият съд,  в показанията на Даскалов има неща, които не са протоколирани при дознанието, така пред него той разправя за някакви пари. Въобще в него бе настъпил пълен прелом. Аз смятах, че в него няма онази закоравяла воля и че тия признания, които направи, са дадени под натиска на едно чувство, като смяташе, че по този начин ще може да постигне нещо – да облекчи своята участ. Нищо повече. До сега аз не съм имал случай да констатирам такъв факт на самопризнание, както в случая с него  и да прави разкрития даже пред съда, а вие си спомняте, че Даскалов даде показанията си пред съда по делото по атентата при закрити врата, като при тия показания той направи цяло разкритие относно Атанас Тодовичин[50] – лице, за което се предполагаше, че е Васко[51]. Той ни даде указание по какъв начин да го намерим[52] и действително ние можахме да издирим квартирата на това лице, но за голямо съжаление не можахме да го задържим. Така  че в мене беше впечатлението, че Даскалов се напълно разкайва. Той ми обясни как е влязъл в нелегалната организация. Още като ученик на него е указал голямо влияние Петър Абаджиев и още тогава е влязъл като член в легалното дружество „Лео Троцки”. Впоследствие, когато е постъпил в Арсенала, среща се с Георги Николов, Стоян Ефтимов[53] и др. и той за пръв път ми заговори, че в Арсенала имало образувана нелегална ядка, че младежкото дружество “Лео Троцки” продължавало да съществува само че тайно.

[…][54]

Какво представляват от себе си ядките в предприятията. Ядката по предприятие представлява от  себе си най-малката единица – организационна на Комунистическата партия. Съгласно решението на 3-тия Интернационал в Москва организирането на членове в комунистическата партия се изменява, като принципът на териториалното организиране, т.е. организирането на членовете по местожителството им – там където живеят – се изменява, като организирането от териториално преминава в организиране по предприятие,  т.е. всеки да бъде организиран там където работи. По такъв начин най-малката организационна единица става  ядката, която трябва да се състои от трима души най-малко, но може и повече, стига само да  има такива. От всичките ядки в едно предприятие се образува една обща ядка на секретарите на ядките. Всяка ядка си има секретар. Така че всяка се състои от 3 или 5 члена. Както комунистическата организация, така и Младежкият комунистически съюз се организира по принципа „организиране на ядки по предприятие”. От разкритията, които направихме във военната организация, се установяват в София три сектора: Централен сектор, Ючбунарски и Лозенски, като всеки от тях се разпада на подсектори и райони. На младежката организация в Лозенския сектор са разкрити  две поделения  - едното обемало квартала към Арсенала, а другото към центъра на града. Напоследък този район е имал районен комитет, който, както и всички други, се образува от секретарите на ядките в даден район.

[…][55]

Крайната цел на нелегалната комунистическа организация е свалянето на днешната власт и възтържествуването на комунизма. Комунистическата партия се стреми да разшири влиянието си сред младежта. Младежката комунистическа организация, според думите на Троцки, е дълбок резерв на революцията. В нея младежите се каляват и се отстраняват от влиянието на днешните течения.

Младежкият съюз представлява почти автономна организация по отношение организирането на самостоятелен младежки централен комитет, окръжни настоятелства  местни настоятелства, чети и десетки, сега и ядки. Младежкият комунистически съюз има същата организационна структура както и Комунистическата партия. От направените разкрития в Русе,  Варна  и другаде от мен и колегите ми личи, че след   септемврийските събития се помъчили да се възстанови Младежкия комунистически съюз. За постигане на целта Ламбев и Червенков  започват да обикалят цяла България и разпращали окръжни за възстановяване на организацията. Още през януари миналата година членът на същата Аболаш[56] дохожда в София от Русе, получава всички инструкции за нелегалната дейност на почвата на петорките, симпатично мастило и адреси, на които да се отправят  писмата с нелегално съдържание. Същият конструира в гр. Русе младежки комитет, който се състои от 5 души, които разпределили помежду си работата.

[…][57]    

Не винаги могат да бъдат осъждани лицата, които са извършвали конспиративна дейност, затова защото няма достатъчно данни, обаче казах, че за да се видело, че Петко Стоев[58] се е занимавал с конспиративна дейност аз изтъкнах тоя факт. У него намерихме инструкцията за организационната работа сред учащата се младеж и от нея намерихме осветления по работата на младежката комунистическа организация всред тях. Искам да илюстрирам  положението при което ние сме поставени да разкриваме нелегалната организация. Имаме много хора задържани в отделението  и когато спрямо такивато няма доказателства биват пуснати на свобода. Когато съм работил един от  моите принципи е бил: хората които дохождат  при мене, съм се старал да се отнасям към тях много внимателно, за да не би, след като излязат от Обществената безопасност,  да излязат по-закоравели комунисти. Мъчил съм се доколкото силите ми  позволяват да възбудя у всички тях съзнанието на мир, мъчил съм се винаги при разпит да ги накарам да се почувстват, че са българи и много ми е болно като гледам тия българи да искат да лишат нашата свобода. Напомнях им, че в техните жили тече българска кръв, а пък виждам, че в тях няма нищо българско. И от всички усилия които употребих и това което те са ми казали останах с впечатление, че много от тях ще бъдат искрени пред съда и бях готов да кажа за тях добри думи.

[…][59]

Лолов[60]: Да разправи свидетелят за условията при постъпване в нелегалната организация.

Свидетелят: Подписва се един лист в който се казва, че напълно се съгласява  и одобрява действията на Комунистическата партия, възхваляват се септемврийските събития, в този лист се казва, че се съгласява с мнението на 3-ти  Интернационал, дава  тържествено обещание, че ще служи за постигане на дадената им цел, събаряне на днешния строй чрез революция и установяване на съветско управление, че е готов да понесе даже смъртно наказание, ако издаде нещо. Такива листове са били подписвани за формалност и впоследствие са били скъсвани. Всеки един член е бил длъжен да изучава нелегалната литература, която се изпраща, да се грижи да изучава квартири,  да разузнае къде би могло да се организира ядка, по какъв начин да може все повече и повече  да се образуват ядки и да се засили влиянието на последните.

[…][61]

Самарджиев[62]: Свидетелят каза, че Даскалов е направил искрено самопризнание по делото по атентата. Той ли направи или, той ли разкри младежката организация?

Свидетелят: Да.

Самаржиев: Преди това не е имало никакви разкрития?

Свидетелят: Не.

[…][63]

След като свидетелката даде показанията си, по заповед на председателя въведе се  в съдебната зала свидетеля Христо Миладинов[64], на когото се напомни значението на клетвата, след което му се предложи да разкаже всичко каквото знае по настоящето дело.

Свидетелят Христо Миладинов показа: Миналия месец ми бе дадено да разследвам. Втората част от Лозенския сектор, да разпитам лицата, които бяха задържани по тази част от сектора, значи, един от районните комитети на този сектор.

[…][65]

Аз смятам, че е говорено много върху политическата дейност на комунистическата партия и  затова няма да засегна тоя въпрос но ще се спра конкретно върху младежката организация.

Организацията на младежите по конструкцията си е по същия тип по какъвто е и организацията на старите. Така например тя се състои от Централен комитет, областен, окръжен и околийски (околийския наречен местен). Във всеки град безразлично на това дали е окръжен, околийски, малък или голям са били образувани няколко лични местни комитети.

Централният комитет на Младежката организация е в неразделна връзка с общата нелегална комунистическа партия.

Тук му е мястото да разкажа разпита на едно лице, един от главните  организатори  на Варненската област наречен Емил Девлов[66] от гр. Варна, който е дал много обширни и подробни обяснения на зададените му въпроси. В тези отговори се разказва за конгреса, станал на Витоша, след туй за областния конгрес във Варна  - Варненския, Шуменския и др. окръзи.

Сега на въпроса: Централният младежки комитет тук, в София по данните, с които разполагаме, се състоял от Рубен Леви, д-р П. Исаков[67], Георги Ламбрев, Вълко Червенков и Димитър Константинов. От това дознание ние сме извлекли  доста много материал, който ни послужи по-нататък за разкритията, които можа да направи полицията. В него се говори точно за връзките, за отношенията на младежката организация към общата комунистическа организация – неразделните връзки, които имат те помежду си, всичките нареждания, които идваха от Виена от представителя на Третия интернационал са получавали тук в Централния комитет и последният е съобщавал това на младежкия, посредством своите връзки. Тук на дознанието четем „Георги Ламбрев даде отчет пред конгреса за организационната дейност на младежкия съюз.” Той казва, че са на брой около 2200 члена, от които повечето са в градовете; в по-голямата част от градовете не е имало организация; местните комитети почти никъде не са правили събранията си; просветната работа не е водена редовно, за централния младежки комитет казва, че младежта  се е събирала редовно даже по два-три пъти седмично, поддържала е най-интимни връзки с Балканската младежка комунистическа федерация със седалище Виена и Младежкия комунистически интернационал със седалище – Москва. Също така е поддържала връзки с местните младежки комитети. Подир това, софийските делегати направили доклад по националните въпроси, по въпроса за организацията на съюза върху производствения принцип.

Значи връзките съществуват и то неразделно. Дейността на младежката организация е насочена главно върху антимилитаристичната дейност. Тази дейност в някои процеси е достатъчно изяснена. Например, във Врачанския окръг главният организатор Тодор Иванов не скрива обстоятелството, че младежката организация е натоварена със задачата да проявява антимилитаристична дейност всред войниците.

На въпросите, който съм задавал, са отговаряли така (аз съм ги запитвал обикновено по какъв начин ще се доберат до войската, как ще организират войниците, с които нямат връзки  и те са ми давали еднообразни обяснения): Младежта най-добре е пригодена да се добере до войската, защото те ще бъдат български войници; младите ще постъпят кат[о] войници и по такъв начин ще могат измежду по-податливите войници да намерят по-благоприятна почва и ще ги организират в тройки и по такъв начин ще могат да изпълнят ония нареждания, които им дава Централният комитет. Във Враца също така бях намерил доста позиви, които са ги раздавали на антимилитаристичната  организация за  агитация всред войската.

Организацията на младежта не е нова организация. Ние сме имали  множество наблюдения още през миналата година, наблюдения върху някои младежи, които в миналото са се проявявали като отявлени, отчаяни комунисти  и наистина в Пловдив в архивата на Гюлеметов[68] намериха такива документи, от които ясно личи, че съществува младежка организация, която също така е добре организирана и която получава инструкции от горе, както мнозина някои от тях наричат, че е организирана по същия тип като другата. В окръжното от 19 октомври 1924 год., което е намерено в неговата архива, между другото се казва (чете окръжното[69]). Така че младежката комунистическа организация е пуснала дълбоки корени навсякъде. Другояче стои работата с групите, създадени в училище. Комунистическата нелегална организация по всяка вероятност с тях е искала да създаде нов кадър, който кадър да бъде годен да замести някои от членовете (както гласи тяхната инструкция по този случай), освен това те са предвидили и други обстоятелства, така на едно място в  инструкцията  се казва: „Понеже има много буйни младежи, които не са способни да владеят себе си както възрастните, а трябва да се използват, ето защо трябва да се прибегне към организирането им по друг начин – това се разбира за ученическите ядки за младежите по-малки от 18 години, които не могат да влизат като членове в младежката организация, защото  са ученици, а организацията се рекрутираше  по предприятие. Организацията по предприятие, според тях, може да се приложи и спрямо учениците, като образуват ядки по училището, какъвто е случаят напр. във Враца,  имаме около 20 ученици, които са на 16-17 годишна възраст и са последния кадър, с който искат да си послужат при една революция – дейност проявена от страна на партията.

Аз тук имам една инструкция  за работата на училищата всред младежта (чете инструкцията[70]). Искам да забележа обстоятелството, че ядката  е най-малката групичка на тяхната организация и тя в различните места е своеобразно наричана. В София напр. тая групичка се нарича ядка, а на други места я наричат тройка, петорка ли шесторка, важното е при тая групичка  условията, при които ще се работи. Така напр. там където имат образувани повечко групички могат да образуват една по-голяма  група. Броят на членовете  в една група е различен съобразно с дейността им – три, пет, шест, а може  да има и повече.  

[...][71]

За дейността, която е проявила младежката организация, съм имал случая да констатирам два случая. При първия случай констатирал съм за младежите, които са влизали във военната организация, като някои младежи са влизали в окръжния военен комитет, даже и в областния, като са извършили едно нападение[72]. Втория случай – младежи организатори, такива каквито се споменават по  настоящия процес, които също така са извършили нападение в София. 

[…][73]

Втори случай за такава дейност съм констатирал в София. Лодко[74], за когото се говори в настоящия процес, също така нарани тежко един от нашите агенти на Обществената безопасност, като го ударил с куршум в гушата. В квартирата, гдето Лодко е наранил агента, е бил заловен и негов другар, който е бил подложен на разпит и  ще бъде подведен под отговорност.

Прокурорът: Как се казва другарят на Лодко, който е бил заловен? 

Свидетелят:  Мисля, че се казва Карапетров; точно не зная, заловен е  и  ще се разпитва[75]. Сега конкретно  по работата ми  в района гдето съм работил.

[…][76]

Днес 25 юний 1925 г. в 17ч. и 45 минути, когато съдът привърши съвещанието си и след като последният се яви в съдебната зала, Председателят обяви, че  заседанието продължава и обяви следното  определение:

Съдът като взема предвид повдигнатия отвод от страна на защитата  за подсъдността на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

Искането на защитата за прехвърлянето на делото  за разглеждане от гражанския съд остава без последствие, като неоснователно.

След това Председателят на съда прочете приложената към делото присъда,  след което обяви, че недоволната от нея страна може да я обжалва, пред Военно Касационния съд в ТРИ дневен срок считан от днес.

Съдът като взема предвид, че подсъдимата Лаура Георгиева Бакалова[77] с прочетена присъда е оправдана.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменява взетата мярка за неотклонението й „ПОД СТРАЖА”, като същата се пусне на свобода, а на директора на Централния затвор се съобщи за това.

В 19 часа и 56 минути Председателят обяви заседанието за закрито.

Председател на съда: подполковник Икономов

Членове: подполковник Чипев

и капитан Матов

и. д. Секретар Шопов

А.е. С 105663, т. 2, л. 51, 63, 64, 71, 76, 82, 84, 85, 87, 98. Оригинал. Машинопис.

№ 5

Показания на М. Алексиев при полицейското дознание, за приобщаването му към

комунистическото движение

[24 юни 1925 год.][78]                                                                                                              

Именувам се Михаил Ст. Алексиев родом от гр. Златица (Пирдопско) на възраст 20 год., българин, изт. православен, грамотен, неженен, не осъждан, студент, живея  [на] ул. “Одрин” 48 София, показвам:

Живея в София от 12 септември 1923 г., стоях без работа около 7 месеца, на 19 март 1924 г. бях назначен кандидат за чиновник при Софийската  І  класна митница. До това време не съм участвал в никоя легална или нелегална  политическа организация. Тук вече замислих да вляза като член на нелегалното комунистическо движение. Първите няколко месеца гледах да се сближа с някой комунист, чрез който да вляза в организацията. Но това не ми се удаде – причините за това точно не знам. Чак през септември месец 1924 г., когато се записах студент в Свободния университет се запознах с един студент от финансовия отдел при същия университет, който се казваше Симеонов. Запознаването ни стана по следния начин. Някои от лекциите всички студенти слушахме заедно, например: Мишайков[79], Бобчев[80], П. Стоянов[81] (студентите от трите отдела). Обикновено Симеонов носеше вестници (трудовата преса) и четеше в междучасията, аз му исках сегиз-тогиз да прегледам вестника и разменяхме по няколко думи докато станахме по-интимни (поопознахме се), разбрах го, че е комунист, казваше ми, че бил от Търновско, малкото му име не узнах, но и по тактически  съображения избягвах да му задавам въпроси, отнасящи се за него лично. Той ми обещаваше  да ме свърже с хора от Младежкия  ком[унистически] съюз, но до тогава се задължаваше той да има  свиждане с мен. Първоначално ми каза принципа, на който е създадена организацията, други инструкции не ми е давал, обяснявам си го с това, че не ми е имал пълна вяра, защото за мене знае неща, но само от мен. Аз бях по-доверчив към него, макар и не напълно наистина, това беше твърде рисковано за мен, но бях дълбоко уверен, че е нужен и риск.

Една вечер той ми каза, че му е предадено  да ми съобщи, че трябва да се свържа с Янаки  от с. Гниляне[82], (фамилното му име не знам и сега), работел в Столарското у-ще. Отидох на другия ден. Намерих Янаки и му казах намерението ми и че в работата ще се увери в чистите ми намерения. Първоначално не се довери. Заключавам от това, че му определях срещи и той не се явяваше. Един ден отидох в училището да му поговоря. Той ми каза, че бил занят и че ще ме запознае с ученика (името не знам, с него съм се срещал из “Мария  Луиза”, 2-3 пъти). По своя инициатива му казах, че искам да му поговоря и на други, ако има такива. Събрахме се една вечер в къщата на ученика: аз, ученика и още един от тяхното училище, поговорих им по положението в страната, описвано тогаз във вестник “Наши дни”, ако се не лъжа, и им напомних, че трябва да бъдат дисциплинирани. Литература никаква не съм давал на този ученик. През това време се запознах с Костов Георги (работник). Запознанството не си спомням  чрез кой е станало, от някое събрание ли или чрез Лодко Минков,  не си спомням. На него съм давал устно инструкции в смисъл как да образува ядка в предприятието, където работи, но той не ми представи никакви резултати, нямало хора ми казваше, имало все млади работници, несериозни. Срещал съм се 10-тина пъти с него в сладкарница “Виктория”. В митницата аз гледах да образувам ядка. За това говорих със Стефан Арнаудов, но той отказа, причината не знам. Също съм говорил на Илиев Борис, но и той не се съгласяваше, така че през всичкото време в митницата имахме  “кол” ядка, т.е. само аз. За всичко това, що ставаше, уведомявах Симеонова своевременно, а на неуспеха ми той отговаряше: “Е, нищо, ти много зор не си даваш, не е важно количеството, а качеството”. Първоначално ми даде един-два пъти позиви, но тогава аз още нямах връзки с гореспоменатите и ги пръсках в митницата из магазията и по масите в канцелариите. След това не даваше. Причината е тази, че откриваше властта печатниците и не били отпечатвани такива. По едно време, около 2 месеца преди да ме уволнят, Симеонов изчезна безследно, обяснявах си изчезването му с туй, че някъде и по някакъв случай е арестуван. През това време не се срещах с Георги Костов и ученика, а гледах, ако ми се удаде друг случай, да се свържа с някой, тогаз да свържа Г. Костов с него, но за всичко станало не казвах на Г. Костов, понеже той ще откаже съвсем. А му предадох ученика. Това е моята дейност.

В митницата се опознах с Лодко М[инков]. Последния беше комисионерски служащ, но не ми е известен като партизанин. Някой път аз му заговарях за политически неща, а той твърде остроумно ме подиграваше. Това ме накара да говоря с него повече по частни работи. Обичах да го слушам, когато разправяше за жени. След уволнението  ми го срещах сегиз-тогиз из “Мария Луиза”, “Пиротска”,  разменяхме по няколко безсолни фрази и се разделяхме. Пропуснах да кажа, че веднъж с него ходихме у дома по негово желание, за да направел някаква справка от закона за митниците. На 15 май с.г. вечерта аз се прибрах преди 9 и половина. По едно време чувам към 9 и половина се почуква на входната врата, излизам и виждам Минков и един непознат. Поканих ги, влязоха. Минков  ме попита: “Къде ти са съквартирантите?”  Казах, че са си на село. Попитаха ме, ще могат ли в такъв случай да останат да пренощуват, защото далеч живеели. Казах, че нямам нищо против, но че могат да ми създадат неприятности, понеже из тази улица не бе правено обиск и не е изключена възможността да направят такъв тази вечер, но непознатият, който се именуваше Георгиев[83], ме успокои, че  си имали документи и че това не представлявало опасност никаква.

Останаха, аз излизах да наливам вода от съседите и си варих чай, понеже не бях вечерял. Преди това им казах къде ще спа аз и те къде. Докато аз се бавих по вънка те се бяха поразсъблякли, в това време Минков си е извадил пистолета и го е поставил под възглавницата. Стояхме нещо около час, час и половина и си легнахме. Сутринта към 6 часа (трябва да е било) чувам глас на човек, подал се през единия прозорец: “Стойте !...”, а друг един на другия прозорец и двамата с парабели на ръце. Минков: ”Ще стоим де ще стоим !” В това време изважда пистолета си и дава един вистрел, скача в миг,  дава втори вистрел през другия прозорец и извиква: “Обличай се !”. Ставаме и набързо се обличаме на две на три и излизаме пред пътната врата, прекачваме се през една къща и излизаме на противоположния двор. Аз вървях най-подир и при скачането от къщата се ударих зле,  вследствие което се забавих, а другарите ми вече бяха излезли, на горе или на долу не видях. Останах и се предадох на дошлите милиционери.

М. Ст. Алексиев

А.е. С 105663, т. VІ, л. 73-74. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 6

Показания на Георги Костов при полицейското дознание за организираната нелегална  “ядка” в Държавното столарско-резбарско училище в София

[24 юни 1925 год.]

Именувам се Георги Костов Василев от гр. София на 23 год[ини] българин, източно православен, грамотен, неженен, не осъждан, железар във фабрика “Орел”, сега живея [на] бул. “Сливница” 167, показвам

Че преди около шест месеца дойде да работи в нашата фабрика едно лице  на име Лотко. С това лице се сприятелихме и то започна да ми разправя за спортните организации, за туристически и в последствие ми каза да стана член на някаква  работн[ическа] младеж[ка] орган[изация] в която щяло да се просвещаваме. Аз се съгласих, като го виждах, че той е доста интелигентен и че може и мен да ме издигне. В последствие разбрах, че съм попаднал в млад[ежка] ком[унистическа] организация, но не се решавах да се откажа, защото се боях. След като работи около два месеца, него го уволниха  и след няколко седмици дойде при мен лицето Михаил Алексиев, който ми каза, че идва да си продължим работата. Аз не го вярвах, но той ми помена за Лотко  и аз се уверих. Тогава той ми каза, че дали във фабриката, където работех аз, не може да се организира  и друг младеж. Ще ме запознае с един ученик от Столарското училище и аз ще се срещам с Михал и ще предавам, ако има нещо на ученика, за който после разбрах, че се казва Николай. Николай обичаше много да се хвали и ми разправяше, че в неговата “ядка”, така се той изразяваше, имало още двама души, но това изглежда да не е вярно, защото един ден, като им поисках член[ски] вноски,  той не можа да ми ги предаде, а когато го помолвах да направим някое просветно събрание, той всe отказваше под предлог, че ту си имали работа, ту че те не искат сега и така ние не сме правили нито едно събрание. За събранията и чл[енския] внос ме подканяше Михал и ми казваше, че ние трябва да се просвещаваме. С Михал съм се срещал около 5-6 пъти. Говори ми и той да се получи да организират някой младеж в нашата фабрика, но аз не се решавах да заговоря на никой, защото там нямаше постоянни работници. След  това ми е говорил и за училището, Столарското, че трябвало да се направи едно или две събрания и че той щял да дойде да ни поприказва, но както казах по-преди, такива не можаха да станат. Говори ми и за чл. внос, но и той не можа да се събере, защото Николай не ми даде. Нищо друго няма какво да кажа.

Г. Костов

Допълнително съобщавам

Преди 30 дена Лотко ме срещна и ми каза, че аз трябва да приема един другар, защото съм имал квартира. Отначало не се съгласявах, но той ми каза, че лицето е студент и не е някой голям престъпник, но е закъсал без квартира и аз най-сетне се съгласих и то само за няколко дена. Лицето, на което не знаех името, ми даде личната си карта като студент от Свободния университет. Това още повече ме увери, че той не е някой опасен човек. Минаха се няколко дена и никой не идваше да го вземе  или  тук той да не идва вече. Аз почнах да търся Лодко за да му се скарам и да му заявя, че не мога да го държа повече, но не го намерих. Скоро стана експлозията в “Св. Неделя”[84] и аз не можах да ги намеря вече. И най-сетне се принудих да му заявя, че не мога да се срещам с него и да го приемам. Като мислех по тоя въпрос, сетих се за ученика и го попитах дали може да приеме някой другар да преспи няколко дена у него и той се съгласи. Тогава си устроихме среща в гостилницата, където ни заловиха.

Друго няма какво да кажа.

Г. Костов

А.е. С 105663, т. VІ, л. 77. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 7

Показания на Янаки Венков при полицейското дознание, за организираната

нелегална “ядка” в Държавното столарско-резбарско училище в София

[24 юни 1925 год.]

 Именувам се Янаки Венков Пенчев, родом от с. Гниляне, Софийско, на 23 години, българин, изт[очно] православен, грамотен, неженен, ученик в Столаро-резбарското училище, осъждан, сега живея в София ул. “Тетевенска” № 54, показвам:

През м. юни 1923 год. се записах като член в Комунистическата партия. През месец септември същата година Комунист[ическата] партия  бе повдигнала бунтове и аз взех участие в това, за което ме осъдиха 6 год.и 8 мес., в последствие бях амнистиран. След като си излязох от затвора не се интересувах от никаква партия, обаче през м. декември 1924 год. дохожда лицето Михаил Алексиев в училището, съобщи ми слугата, че ме вика едно лице долу в двора. Той ме попита как се казвам, аз му казах, че се казвам Янаки Венков, той каза че е изпратен от Централния комитет, за да образуваме тройка. Аз му казах, че не мога да се  занимавам с такава работа, за което да види Николай Георгиев. Дойде втори път в училището да търси Николай, обаче той отсъстваше. На третия път се срещнаха с Николай, на когото също говорил за тройката. Аз попитах Николай дали го познава и той ми каза, че го познава, бил от Врачанско[85]. След това дохожда четвърти път в училището, слезна Николай долу, след малко ме извикаха и мен и аз слезнах и Михаил Алексиев ни каза, че тройката трябва да бъде организирана, да четем редовно позивите и “Работ[нически] вестник” и ако някой посмее да издаде нещо  да бъде убит. След това спре да дохожда и Николай ни казваше, че се срещал с него и казал да отидем на събрание, обаче аз отказах. След няколко време Николай Георгиев ми даде 2-3 позива и 2 вестника. За вестниците дадох 2 лева за броя, а за позивите не съм плащал. През януари Николай ми даде 2 книжки,  които аз ги взех и му дадох 9 лева. Книжките имаха автор, но аз ги изгорих веднага. След това Николай ме кани пак на събрание. Аз му казах, че на такива събрания не мога да отивам, защото съм съден един път и още един път не искам да ме съдят, но той каза, че ще отговарям за това и махнахме да говорим за тези работи. Колко пъти Николай е ходил на събрание не знам и какво са говорили не ни е казвал. Иска ми на няколко пъти членски вноски, но аз казах, че няма да плащам. В тройката влизахме Николай Георгиев, Янаки Венков и Владимир Спасов. Друго няма що да кажа.

Ян. Венков

А.е. С 105663, т.VІ, л. 75. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№  8

Показания на Владимир Спасов при полицейското дознание, за организираната нелегална “ядка” в Държавното столарско-резбарско  училище в София

[24 юни 1925 год.]

Именувам се Владимир Спасов Бошков[86],  родом от с. Кремиковци, Софийско, на възраст 18 год., българин, източ[но] православен, грамотен, неженен, ученик в Държ[авното] столаро-резбарско училище, неосъждан, сега живея [в] кв[артал] Хаджи Димитър показвам:

Аз като ученик от Столаро-резбарското училище се запознах с Николай Георгиев от същото училище. Той по обиколен начин ме заобиколи и ме …[87], че симпатизирам към комунистите. Тогава  той ми предлага да влезна в комунистическата организация. Аз не му дадох сериозен повод, обаче той ми каза да отида в кръчмата  “Корило на [ул]. Гробарска. Аз му дадох обещание, че ще дойда  и той ме чакал там, обаче аз не отидох. На другия ден той ми се кара и сърди защо лъжа тъй, че не трябвало да се лъже и той предлага втора среща, но аз си отидох на село само и само да не се срещам. В понеделник аз отивам в училището и не искам да го гледам. Обаче той ми беше сърдит навярно защото е обещал на своите началници, че ще отида на срещата устроена от тях в кръчмата. Тогава той ми разкрива, че бил натоварен да състави някаква тройка  в училището и като така ми предлага  да влезна в тройката. След това той ми разправи, че нямало защо да се боя, защото той заемал най-отговорното място и пак не се бои.

След като мислеше, че ме е достатъчно убедил изважда два (2) позива и ми ги дава като ми казва, че трябвало да се пазят, понеже били нелегални. Съдържанието им точно не помня, но зная че бяха към македонската и тракийската младеж. След няколко дена ми даде още две (2) книжки, обаче те бяха легални и с автора са. Аз и тях не му платих въпреки че струваха 9 лева. Съдържанието на едната беше за пролетарското[88]  развитие на Запад, главно за (спорта), другата не я помня защото не я и четох, но като я разгънах тук там спомням си че беше за преброяването на разни индустриални работници, колко работници, какво изкарват. А за пролетарско развитие съдържаше за спорта на Запад как бърже се развивал, как се отцепват от общия  съюз[89] и си образуват самостоятелна организация. След това Николай ми предлага трети път да се срещнем с този, /с/ който тоя държеше връзка. Обаче аз и нея избегнах. Николай като няма доверието ми вече той дохажда чак у дома, та заедно да отидем да го не излъжа пак. Обаче аз макар и у дома да си бях, казах на хазяйката да каже че ме няма дома и така не можеше да се срещнем пак. След това той ми каза, че държал връзка с някой си работник от фабриката “Орел”. След това те се срещаха често с този работник обаче нищо не ми казваше що си приказваха, но той ми казваше често, че очаквали много нещо от нас но ни/е/ сме спели. Преди да ни арестуват Николай дохожда на моя тезгях, той казва следното нещо, че един негов другар бил дошъл, та ако мога да го прибера в моята квартира, че е без лична карта, та било опасно да стои в неговата квартира, понеже е в центъра на града. Но аз му отказах по най-категоричен начин, че не мога да приемам хора без да ги познавам. Николай каза тогава, че ще го заведе в неговата квартира и нямал да излиза навън и ще го представи на хазяите като вуйчо и така ще мине без лична карта. След това той нищо не ми вече каза къде го е криел понеже нямаше доверие вече в мен  и  тъй като аз му възразявах  на всички негови въпроси, нито съм му плащал членски внос. Тройката която е проектирана от Николай Георгиев е от следните лица Янаки Венков, Владимир Спасов, Николай Георгиев. Друго няма що да кажа.

В. Спасов

А.е. С 105663, т. VІ, л. 75, 76. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 9

Показания на Владимир Щърбанов при  полицейското дознание, за организираната  нелегална “ядка” в Държавното столарско-резбарско училище в София

[24 юни 1925 год.]

Именувам се Владимир Щърбанов, родом от с. Гниляне Софийско на 19 години бълг[арин], изт[очно] правосл[авен]., грамотен, неженен, не осъждан, ученик в Държ[авното]. Столаро-резб[арсно]. училище, живея [на]ул. “Рила” № 2, гр. София, показвам:

Аз Владимир Цветанов, се познавам със задържаните лица: с Янаки Венков, понеже сме от едно село и се познаваме като съселяни. С Владимир Спасов от по-рано не се познавахме, докато се записах в същото  училище, а също и с Николай Георгиев се познаваме като съученици, а с Михал не се познаваме и то се доказа на очната ставка, а също не се познавам и с Георги Костов, с които се запознахме, като сме в една стая. От изброените познати лица Янаки Венков, Владимир Спасов, и Николай Георгиев  нито един  не ми е говорил за никакви петорки, никак не съм имал работа с тези лица, понеже те като от друг курс работят отделно  и аз съм отделно, не сме се събирали, пък нито са ми казали, че имало образувани петорки, а защото не са ми казали, защото не влизам в никаква организация и да са имали такива петорки  не са смеели да кажат  на никой даже от техния курс, а то пък не ли и на мен. Мен не ме интересува някаква организация, освен моя занаят.

За обиране на Гнилянската община,  що казва Николай Георгиев, аз нищо подобно не съм му говорил и даже не съм желаял да говоря с него, защото един път се скарахме в  началото на годината, понеже той не може в друго да ме замеси, затова преписва това, което не [е]  вярно. Това нещо аз не мога да го направя, понеже не съм такъв и няма да бъда. Това, което го е казал Николай Георгиев, е лично отношение, клевета и друго нищо.

В. Ц. Щърбанов

А.е. С 105663, т. VІ, л. 80.  Оригинал. Саморъчен ръкопис.         

№ 10

Извлечение от присъдата на Софийския полеви военен съд за характера и целите на Младежката нелегална комунистическа организация и ходатайството на съда пред царя

25 юни 1925 год.

ПРИСЪДА

№ 238

В ИМЕТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

БОРИС ІІІ

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Днес на 25 юний 1925 год. Софийския полеви  военен съд в ст[олица]. София, в откритото си съдебно заседание в следующия състав:

Председател: подполковник Икономов

Членове: подполковник Чипев

и капитан Матев

При пом.секретаря на съда Георги Шопов и с участието на зам. пол[евия]. Военен прокурор капитан Георгиев изслуша наказателно дело 525/1925 год. заведено против: Владимир Минков {Лодко}, Кунка Апостолова Пенчева, Димитър Даскалов Иванов, Емил Марков Марков[90], Христо Лазаров Георгиев и др. по чл. 2 и 16 от З.З.З.Д. и след като изслуша доклада на  делото по съдебното дирене, пренията на страните и последната дума на подсъдимите

ПРИЗНА:

ЗА ДОКАЗАНО, че в началото на есента 1924 г. се е образувала нелегална младежка комунистическа организация, със следната организационна структура: начело е стоял централен комитет, състоящ се от Рубен Леви, който е изпълнявал и длъжността секретар на комитета, Георги Ламбрев, Вълко Червенков, Димитър Константинов и П. Искров, окръжни, околийски (местни) комитети, като частно  София е била разделена на три сектора: Ючбунарски, Централен и Лозенски, начело със секторни ръководители. Секторите са поделени на райони начело с районни ръководители и комитет; районите, на групи от ядки начело с групов секретар, а групите ядки от отделни ядки начело със секретар на същите.

Целта на тази нелегална младежка комунистическа организация е била “да проповядва измежду българската младеж теорията на комунизма и методите за насилственото изменение на установения от конституцията на Българското царство държавен и обществен строй и заменяването му със съветски  такъв, като по този начин подготви кадър за попълване в бъдещето редовете на нелегалната, терористическа, конспиративна Б.К.П.

При това, тази нелегална младежка организация е била напълно автономна, като Централния й комитет посредством секретаря на същия Рубен Леви е поддържал връзки чрез Н. Желязков[91] с члена на Централния комитет на нелегалната терористическа конспиративна Б.К.П. Стефан (Станке) Димитров[92], който е завеждал П[олитическия] О[тдел] на тази нелегална партия от която е получавал нелегална литература и упътвания по организационната специална дейност, за която е била създадена тази организация.  

ІІ. ЗА НЕДОКАЗАНО: 1) че след обявяването на Б.К.П. като несъществуваща като една легална партия и преобразуването й в нелегална терористична конспиративна организация с желязна дисциплина и напълно усвоен принципа на болшевишкия стратегически маневр – действай без оглед на средствата, но да постигнеш целта – при поставената за достигане цел, насилственото изменение на установения от Конституцията на Българското царство държавен и обществен строй чрез въоръжено въстание на организираните в нея маси;  в началото на есента на 1924 г. при нея като едно нелегално нейно поделение се е образувала нелегалната младежка комунистическа  организация непосредствено подчинена на Ц.К. на Б.К.П. и длъжна да изпълнява всички  изходящи от него нареждания за достигане по-горе посочената цел, като между другото: е изпълнявала  службата “анти”, т.е. дейността за разложението в армията, чрез образуване в нея комунистически ядки; е взела участие в организирането и дейността на Брациговската, Борисовградската, Лесичевската, Стрелчанската, Ст.Загорската, Хасковската, Т.Грудовата и др  боеви чети;  е взела участие във въоръженото нападение върху Н.В. Царя в Арабаконак на 14. ІV. 1925 г.; в убийството на нар[одния] представител К. Георгиев[93] на същата дата и атентата в черквата “Св. Неделя” на 16. ­ІV.1925, който е бил сигнал за започване на въоръжено въстание подготвено от нелегалната Б.К.П., което само поради немедлените  мерки от законната власт  е осуетено в самото му начало. 

2) че при признатите за доказани обстоятелства в п[ункт] І от този отдел на присъдата, нелегалната младежка комунистическа организация, заедно с нелегалната терористическа конспиративна Б.К.П., е: взела участие в организирането и дейността  на Брациговската, Борисовградската, Лесичевската, Стрелчанската, Ст. Загорската, Хасковската, Т. Грудовата и др. боеви чети; е извършила въоръженото нападение на Н.В. Царя в Арабаконак на 14. ІV. 1925; убийството на народния представител К. Георгиев на същата дата и атентата в черквата “Св. Неделя” на 16. ІV. 1925 г., който е бил сигнала за почване на въоръженото въстание, подготвено от нелегалната Б.К.П., което само поради немедлените мерки от законната власт е осуетено в самото му начало.

ІІІ.  Подсъдимия

…[94]

Но като се съобрази с индивидуалните особености на подсъдимите, въздействието върху волята и характера им:

1. На оная съвкупност от всички мъчно подаващи се на изчерпателно изброяване многобройни обстоятелства, които от голямата война 1915-1918 год. неотклонно съпътстват живота на народите и специално на нас българите; обстоятелства така  неотразимо и неизбежно  сложили се и така пряко въздействащи  със своето отрицание, че живота е обгърнат с оная отровителна атмосфера, която поболи обществата и създаде това нездраво време, в което крехките сега подрастващи и неустановени  интелектуално и психически младежи са поставени при изграждане на своя характер при възможността незабелязано да допуснат оная цепнатина, която намалява съпротивителната стабилност на волята и при наличността на познатите: младежка любознателност, идеализъм и способност към увлечение, под влиянието на майсторските езуитски похвати от скъпо платени с чуждо злато агенти, достигат до лесната възможност да се увлекат и извършат престъпленията за които по-горе са признати за виновни подсъдимите, преди да са имали още възможността да познаят  историческата истина, че идеята колкото светла и чиста да бъде, наложи ли се на човечеството или на група от него посредством методите на насилието: с нож, пистолет бомба и пр. тя в багрите на кървавите изпарения изгубва своята чистота и блясък прогнива и се обръща в сатрапия[95], която ражда нови недоволства и нови борби.

2. На печалната наша българска действителност за възпитателно въздействие на семейство, училище и общество, в което крехката младежка душа  в стремежа си към съвършенство се лута безконтролно в безпътица;

Съдът намери, че по така стеклите се нещастно за указаните по-долу подсъдими обстоятелства които те са извършили признатите им престъпления, въз основа на ст. 732 от В[оенно] С[ъдебния] З[акон] следва да ходатайства чрез министъра на войната  пред Н.В.Царя за

…[96]

Настоящата присъда в свършена форма се прочете днес 25 юни 1925 г. в съдебно заседание в присъствието на страните. 

…

Председател: подполковник Икономов

Членове: подполковник Чипев

и капитан Матев

пом.секретар: Шопов

Настоящата присъда в свършена форма се прочете днес на 25 юний 1925 год. в следобедното заседание в присъствието на страните.

Председател

Подполковник: Икономов

А.е. С 105663, т. І, л. 1, 2, 22, 23, 30. Оригинал. Ръкопис. Първата страница на образец-формуляр. 

№ 11

Съпроводително писмо от  Дирекцията на полицията до прокурора на военно-полевия съд, с материалите от проведеното дознание на групата на М. Алексиев и обвинeните в конспиративна дейност лица

29 юни 1925 год.

№ 8630

Изпращам Ви, Господин прокуроре, произведено полицейско дознание и лицата: 1. Михаил Алексиев, 2. Янаки Венков, 3. Владимир Спасов, 4. Георги Костов, 5. Владимир  Щърбанов,  обвинени в конспиративна дейност, на разпореждане.

Лицето Никола Г. Атанасов, съучастник в горната дейност – разпитан сега като  свидетел, откри предварително своята и на другарите си дейност и следва да не бъде подвеждан, съгласно чл. 5, от ЗЗД[97].

Началник на отделението /п/ не се чете

Съдебен инспектор /п/ не се чете

“Вх. № 4945, 30 юни 1925. Тук Военен следовател с предложение да произведе предварително дирене  по факта, с оглед на чл. чл. 2, 13, 16[98] от Закона за защита на държавата”

/П/ не се чете

30 юни 1925 г.”

“Тук полеви военен следовател поручик  Манчев”  

А.е. С 105663, т. VІ, л. 70. Оригинал.

№ 12

Свидетелски показания на Петър Г. Димитров при следствието, за получения в полицията донос срещу М. Алексиев и предприетите мерки за неговото следене

8 юли 1925 год..

След[ствено] д[ело] № 18/1925 год. ч. ІІ.

Протокол

№…[99]

За разпит на свидетели

Гр. София, 8 юний 1925 год.

Подписаният пор[учик] Манчев ІІІ П[олеви] В[оенен] Следовател, като се явиха при мене в качеството ми на Военен следовател, последователно повиканите по настоящето дело свидетели,показанията на които са изложени по-доле и след като на всекиго от тях се зададоха въпроси за определение тяхната самоличност и отношенията им спрямо обвиняеми…[100] обясни им се целта на тяхното извикване като свидетели и необходимостта да установят по чиста съвест самата истина[101]

Казват ме Петър Г. Димитров, родом от гр. Кюстендил, жив[ущ] в София, ул. “Витошка” № 27, 40 г[одишен], чиновник в Дирекцията на полицията, бълг[арин], прав[ославен], грам[отен] женен, не осъждан показвам:

Доколкото си спомням през м. февруари н.г. капитан Николов, Цвятко[102] от 4-то  Артил[ерийско] отделение се яви в Общ[ествена] безопасност при подначалниците  г. Генов и покойния К. Дацов[103], на който съобщил какво братовчед му – ученик от Държавното столаро-резбарско училище в София Николай Георгиев, бил канен от някои лица да влезе в млад[ежка] нелег[ална] комун[истическа] организация. На мене се възложи задачата да проуча тази работа. Кап. Николов лично и пред мене разправи как стои въпроса. Срещнах се със самия ученик Николай, който ми обясни цялата работа и ми определи среща пред главните врата на халите, гдето щяло да се яви към 12 часа – обед лицето, което действува като главен организатор. Уговорено беше Николай да постави едната си ръка отзад, когато заговори с лицето, което ни интересува. Срещата стана,  доколкото си спомням,  към средата на м. февруари н.г. Впоследствие от следенето разбрахме, че това лице е митнически чиновник и се казва Михаил Алексиев от гр. Златица.

За цялата деятелност на ядката в училището, както и на организаторите,  Николай Георгиев ни уведомяваше. Самият кап. Георгиев си държеше подробни бележки, давани му от  Николай.

Също от Николай научихме и втория организатор Георги Костов, работник във фабрика “Орел”. Николай ми съобщи също, че в дома на един от  учениците – член на ядката, е полагал клетва за вярност на организацията, мисля, пред оръжие. Тия подробности може да ги даде капитан Николов.

От следенето аз научих, че Михал Алексиев живее на ул. “Одрин” № 48.

Аз залових  учениците, които участваха в ядката, като ги взех от училището им. Те бяха: Янаки Венков, Владимир Щърбанов и Владимир Спасов.

Когато е станало залавянето на Георги Костов, аз бях по служебна работа и не зная как, от кого и при какви обстоятелства е станало.

На 15 срещу 16. V н.г. вечерта изпратих агентите Петко Петров и др. да отидат с автомобил, заедно със задържания Георги Костов, който да им посочи къщата на Михал Алексиев. С това аз исках да проверя дали Георги Костов ще посочи къщата на ул. Одрин № 48. Действително той посочва същата къща. От вечерта наредих агентите Петко Петров, Антон Тонев и Иван Грозев, като им дадох записка до 2-ри  пол[ицейски] у-к за 4 души стражари, да се заемат със залавянето на Михал Алексиев. На сутринта по телефона  ми се предаде, че се води престрелка и агентът Петко Петров е тежко ранен. В последствие бе заловен Мих. Алексиев. В последствие научих, че с Михал Алексиев били още двама негови другари, от които  един бил отдавна търсеният от властите “Лодко” – Владимир Минков. Благодарение на ученика Николай Георгиев се разкри тая ядка и организаторите й. За същия даже се ходатайстваше да бъде представен за награда. Друго не зная. Чете ми се.

Свидетел: П. Димитров

ІІІ п.в. следовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. VІ, л. 140, 141. Оригинал. Ръкопис с почерка на пор. Манчев и   саморъчния подпис на П. Димитров.

№ 13

Свидетелски показания  на Антон Тонев при следствието, за арестуването на М. Алексиев

8 юли 1925 год.

…[104]

Казват ме Антон Тонев, родом и жив[ущ] в София, ул. “Цар Борис” № 115, чиновник в Дирекцията на полицията 30 г[одишен], бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], неж[енен] не осъждан показвам:

Получихме задача да заловим един нелегален комунист на ул. “Одрин” 48. На следната сутрин рано ние се качихме на автомобила четирима души: Петко Петров, Ив. Грозев, аз и един арестант[105], чието име не зная. Обградихме къщата, от която ни обградиха с вистрели. Блокирахме квартала  и заловихме лицето, което стреля и рани в шията и ръката моя другар Петко Петров. Това лице се именува Михал Алексиев[106]. Друго не зная. Горното написах собственоръчно за което се подписвам.

Антон Тонев

ІІІ  в. п.  Следовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. VІ, л. 139. Оригинал.

№ 14

Свидетелски показания на Николай Георгиев при  следствието относно това, че се е включил в нелегалната “ядка”, с цел да информира капитан  Николов за участниците в нея и за дейността им

8 юли 1925 год.

…[107]

Казват ме Николай Георгиев от гр. Враца, 20 год., ученик в Държавното столаро-резбарско училище, бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], неженен, не осъждан – живущ в 4 –то Артилер[ийско] отделение – показвам:

Коледната ваканция т.г. прекарах във Враца. Като се завърнах тук, съученикът ми Янаки Венков ми каза, че ме търсил един другар, който работел в митницата и на когото съм имал да давам пари, като същия казал, че пак ще дойде. След няколко дена се яви митнишкият чиновник и чрез разсилния на училището ме повика да изляза навън. На двора видях едно непознато ниско, плещесто момче с каскет.  Ръкувах се  с него и го запитах защо ме търси. Той ми каза, че Янаки Венков ме е показал, като комунист. Аз веднага дадох на непознатия да разбере, че нямам нищо против, за да влезна в тяхната организация. Повиках и Янаки Венков, който пред непознатия ми обясни, че същият е дошъл, за да се свърже с мене,  да ме вземат в организацията  си и ме назначат секретар в ядрото в самото наше училище. Митнишкият чиновник ми обясни, че трябва съвършено предпазливо да се работи както между другари, така и между учениците. Същият – митнишкият чиновник  ми назначи среща  три пъти седмично, в понеделник, сряда и събота, пред главната врата на халите. Още в началото аз казах за всичко на братовчед ми капитан Николов, Цвятко от 4-то Артилер. отделение, който ми каза да влезна в организацията, да се опозная с всички членове и че той ще нареди  работата с полицията за залавянето им.

С митнишкия чиновник се срещах две седмици наред  6 пъти – пред халите. На тия срещи той ми говореше за целите на организацията, а именно, че се бори за свободен живот и се готви за въоръжено въстание и пр. Караше ме да си вземам бележка какво да говоря на членовете на организацията. Напр., казваше по малко и случайно между другарите, които още не са организирани, да им се пуска по някоя комунистическа мисъл и след това на ония, които възприемат това, което им се предава, да им се открие самата същност и се привлекат за членове на организацията. За всичко,говорено ми от митнишкия чиновник, казвах на братовчед ми капитан Николов, който си държеше бележник по дати.

Янаки Венков ми обясни, че ядката, на която аз ставам секретар, се състои от самия Янаки Венков, Владимир Спасов и Владимир Щърбанов. Янаки ми каза, че тая ядка е била организирана от самия него.

Митншкият чиновник се явяваше като ръководител и организатор и, по думите на Янаки Венков, имал връзка с централния комитет на Младеж. нелегална комун. организация.

На предпоследната среща пред халите митнишкият чиновник, за който в общ[ествената] безопасност научих, че се казвал Михал Алексиев, ми каза да съобщя на членовете на ядката да се съберем при гаража “Фиат” -  моста на ул. “Регентска” в 8 ч. вечерта. Доколкото си спомням, това събрание стана през м. март т. г. На срещата бяхме: Михал Алексиев, аз, Янаки Венков и Владимир Спасов. Владимир Щърбанов си беше на село, тъй като и там имало на другия ден комунистическо събрание. Михал Алексиев говори за политическото положение в страната, за днешния режим, въоръжаване на членовете и обучаването им. Когато Михал говореше за обучаването и въоръжаването на членовете, Владимир Спасов се обади и каза, че някакъв офицер щял да му даде плана за въоръжените складове в България.

Също на предпоследната среща пред халите Михал каза, че ще ме свърже с друго едно лице, с което ще бъда също така точен и изпълнителен, както съм бил с него. Каза ми, че това правел, защото му било вече неудобно да се среща с мене. На последната среща пред халите аз чаках. Дойде Михал Алексиев с едно момче с изчернени и мазни дрехи. Самото момче ми каза, че е работник във фабрика “Орел”, но името си не каза. Беше принцип никой да си не казва името. На тази среща се реши  да държа връзка с работника от  “Орел”, с който ще се срещам в дните и часовете както беше с Михал, само че не пред халите, а пред нашето училище. За работника от фабрика “Орел” научих в Обществ. безопасност, че се казвал Георги Костов.

С Георги Костов съм се срещал в продължение на около 2 месеца, по 3 пъти седмично. Самият Георги Костов ми каза, че е организатор и за връзка между мене и Михал Алексиев. Някой път Георги Костов не дохождаше на среща  и ми е казвал, че имал връзка и с други лица и затова отсъствал. Не можах да узная кои са тия лица.

При една от срещите Георги Костов ми даде 10-тина позиви с обръщение “войници”. В тия позиви се говореше за убития часовой при 6-ти полк. Раздадох по 1-2 от тия позиви на Янаки Венков, Владимир Спасов и Владимир Щърбанов. При друга среща Георги Костов донесе брошури, едната по 6 лв., а другата по 3 лв. В тия брошури се говореше за стачките на работниците, за недоволството им и пр. Тия брошури нямаха автор и бяха издавани тука, в София. От тия брошури дадох по две на всички, като задържах и за себе си  две, а една само дадох на  Владимир Щърбанов, който каза, че другата щял да вземе да прочете от Янаки Венков. Парите за тия брошури се внесоха от членовете и аз ги предадох на Георги Костов.

При други срещи Георги Костов ми е говорил да се пази всичко в тайна, да вземаме за пример онези комунисти, които се хвърлят от общ[ествената] безопасност, но нищо не изказват пред властта[108]. При друга среща ми каза, че щял да ме свърже с някаква бойна организация, където се обучавали за хвърляне на всякакъв вид бомби. При тия му думи аз му казах, че трябва да ни набавят оръжие за членовете. Той ми каза, че организацията дава оръжие на избрани личности, които могат да действуват с него и ми преведе за пример Боримечката.

При разните срещи сме говорили на разни теми. Напр., говорил ми е за образуване на туристически клубове и при излети се правят събрания. Говорил ми е за  навлизане в образувани вече клубове, гдето да може да се вдъхне комунистическата идея всред членовете и пр.

Всичко, което говорех с Георги Костов, аз го възпроизвеждах между членовете на ядката.

При един разговор Владимир Щърбанов ми говори да оберем общината в с. Гниляне. Аз съобщих на братовчед си, а той на полицията (Общ. Безопасност), обаче тая работа не можа да стане, тъй като Вл. Щърбанов ми заяви, че двамата не можем я свърши. Друг път същият ми казваше  да откраднем от склада на училището един чувал шерлак, но и това не стана. Вл. Щърбанов казваше да продадеме лака и дадем парите  за организацията.

Един ден Янаки Венков ми продаваше един счупен барабанен револвер за 150 лв., но аз не го вземах.

Както при една среща с Михал Алексиев,  така и при друга с Георги Костов от страна гледаха агенти от Общ[ествената] безопасност, за да видят тия лица. Аз си турях отдире[109] ръката и това беше знака, че това е лицето, с което имам среща.

Преди Великден т.г., не си спомням датата, но братовчед ми капитан Николов е записал всичко, Вл. Щърбанов се срещна с мене и ме отведе на ул. “Веслец” в дома си. Там бяха  Михал Алексиев, Янаки Венков, Владимир Спасов,  аз с Владимир Щърбанов и двама непознати, за които ми казаха, че са от провинцията. Тия от провинцията извадиха два револвера, кръстосаха ги и те произнесоха клетвата, а аз повтарях подир тях, а после целунах револверите. Доколкото си спомням, клетвата беше: “ Заклевам се, че ще служа и пазя организацията както до днес, така и занапред”. После си разотидохме. Същата вечер двамата от провинцията  си заминаха.

Георги Костов ми казваш преди Великден на една среща, че за 15 април т.г. трябва да сме готови, защото можело да стане нещо с правителството. Същият често ми е казвал, че до есента правителството ще бъде свалено. Аз обаче преди Великден към 10. ІV. т.г. си заминах за Враца. Когато се завърнах, Георги Костов ме конфузи[110], защо не съм му се обадил. Разправи ми, че атентатът в “Св. Неделя” е дело на комун. организация и че към Вайсовата воденица чакали 100-150 въоръжени лица, които чакали избиването на видните лица, за да вземат властта, обаче атентатът не бил сполучлив.

Два дни преди да ни арестуват Георги Костов ми каза, че имало един другар, който се криел от полицията, който да мога аз да укрия. Аз му казах, че имам  място и го водих в квартирата си на ул “Регентска” срещу Ветеринарното у-ще. Каза ми, че квартирата ми е малко неудобна, но ако се яви полицията, укритият може да влезе отдире  в клозета, а аз да кажа, че не го познавам. Каза ми и времето и начина  по който ще влиза и излиза лицето, което ще се укрива.

Всичко казах на братовчед си.

Георги Костов ми каза, че в 7 ч. сл[ед] пл[адне] заедно с лицето, което ще  укривам, ще се срещнем в гостилницата “Курило” на ул.”Гробарска” № 19. Отидох на казаното място. Заварих там Георги Костов с едно непознато лице. Непознатия заръча  3 регала бира, а Георги Костов вечеряше. Както беше наредено от братовчед ми с полицията, арестуваха ни и ни откараха в Общ. безопасност, гдето мене ме пуснаха[111]. В непознатия намериха един револвер.

С членовете от ядката съм бил в другарски отношения, никакви кавги не съм имал с тях.

С всичко това, което направих, аз смятам, че си изпълних дълга съвестно като добър българин.

По всички тия неща подробни показания може да даде братовчед ми капитан Николов, Цвятко от 4-то Артил. отделение.

Горното ми се прочете:

Свидетел:  Николай Г. Атанасов

ІІІ П.В. Следовател: /п/ пор. Манчев

А.е. С 105663, т. VІ, л. 131-138. Оригинал. Ръкопис, писан от следователя.                                       

       

№ 15

Свидетелски показания на капитан Цвятко Николов при следствието, за

конспиративната дейност на групата на М. Алексиев в Държавното столарско-резбарско училище в София

8 юли 1925 год.

...[112]

Казват ме капитан Николов, Цвятко от гр. Враца, от 4-то Артилер[ийско] отделение, 30 г[одишен], бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], женен, не осъждан – показвам:

През м. февруари н.г.един ден дойде при мен ученикът от Столарското училище Николай Георгиев – братовчедов ми син, и ми разправи, че искали някои да го вмъкнат в ядро – петорка или тройка, още не беше установено, на конспиративната организация – комунист[ическа] партия. Заяви ми, че никога не е бил такъв и ме моли да  съобщим на властта да се вземат някакви мерки. С цел да разкрия някои поделения на тази организация, като използвам този случай, вземах в ръцете си това направено му предложение и му дадох инструкции. Отидох в Обществ[ена] безопасност и съобщих на г-н Генов и покойния Дацов, че съм на път да поставя  мой човек в конспирацията и то викан от самите конспиратори. Вземаха си бележка  и ми дадоха указания. При това първо идване на сродника ми аз заведох бележник за срещите му, разговорите и пр., които прилагам тук[113]. От тези бележки се вижда хронологическият  ред на срещите му, как е убеждаван и след като дал вид, че възприема, заклеват го  и назначават секретар на групата и свръзка с главния им организатор така наречения от мен отначало “Х”, а сега  “митнишкия чиновник”, а като го узнахме – Михал Алексиев. За да го опозная, аз ходих да го наблюдавам на две срещи при халите и в градинката на банята, като  установих  знака,  че е “той”, поставяне на едната ръка на кръста. След това запознах братовчеда  ми  с назначения от покойния Дацов или съдеб[ния] инспектор Митев агента Петър Димитров[114], който също ходи да наблюдава срещите на братовчеда ми, запозна митниш[кия] чиновник и узна, че се казва Михал Алексиев. Последният старателно си криеше името пред братовчеда ми  и последния го знаеше мисля “Иван”. Срещнахме се един ден през м. март с агента Петър Димитров и след като го осведомих, че искат да направят секретар на групата  братовчеда ми, че тъй и тъй го заклели (виж бележките ми), че вече пред него се разкрива една организирана преди това група, която се допълва с него, че такива има и в с. Гниляне и вероятно Кремиковци, тъй като главният организатор Михал ходи в първото село 2  пъти вече и прави събрания, ходи при Централния комитет, третират се въпроси като политическото положение, избиване предателите, организационни, пазене от властта, действието на взривовете, вършене атентати  върху мостове, ж.п. линии, учреждения, привличане нови членове, въоръжаване, обучаване с оръжие и пр., което вече показва, че това съвсем не е детинска работа и че луди хора не могат да разправят такива работи. Той ми обясни, че разузнал какво Михал действително е бил до преди няколко дена чиновник в митницата, но [е] уволнен като заподозрян за комунист и че живял в няколко квартири и не може се улови там. Това беше във вреда  на нашето разузнаване. Защото аз още преди това  подозирах да е участник  в кражбата на 1 и ½ милиона в тази митница, обир, който наскоро беше извършен, за който след  залавянето същия (Михал)  ми каза  в присъствието на още агенти засмян какво знае, че този обир е дело на партията им, но кои са не знае точно[115]. А това щом знае, той знае и повече. И така до това време – към средата на м. март се очерта една група: организатор Михал Алексиев (митнишкия), той и свръзка с централ[ния] комитет, с което се извинил за отсъствието си от едно събрание на групата; Янаки Пенков[116], Владимир Щърбанов и Владимир Спасов от Столарското училище и новия им член, фалшив, моя братовчед Николай Георгиев. До това време братовчедът ми донесе много позиви, книжки, отворени писма и пр. въобще нелегална литература, от която оставях по 1 екземпляр в себе си, а другите носех на г-н Генова или покойния Дацов и редовно им донасях за всичко. Те оставаха доволни и дори ми казаха, че ще наградят братовчеда, а на мен не веднъж  изказваха благодарност за дейността ми. С тях уговорихме и решихме по някакъв благоприятен случай да се заловят, още повече, че са говорили една вечер и предложили на братовчеда ми да се вземе участие или в обира на  Гнилянската община, или в този на училището им, които обири решили да извършат. Не можахме да извършим излавянето им, защото се забави изпълнението на тези решения и още поради следната причина, стана една реконструкция: на 7 март (няколко дена преди моя доклад в безопасността пред г-н Митев, който беше натоварен да поеме тази работа – тези разкрития, и  вече нему донасях всичко) братовчедът ми, който тренирах добре и точно си играеше ролята на подставен с исканото за такива случаи търпение, настойчивост и спокойствие, имал среща с организатора им Михал “Митнишкия” пред халите и там последният го представил на “работника” от вагонната фабрика, ако се не лъжа, казва се  Георги Костов, и му казал, че с последния вече ще се среща занапред. Говорили защо вървят по пътя на нелегалната борба за постигане на своите цели -  заемане на властта и променяване насила днешния строй и пр. След това срещите вече ставаха с него. Преди това  Михал казал на братовчеда ми, че ще събира членски внос, но като му даде кочана с квитанции. След няколко дена братовчедът  ми каза, че се срещат с някой си от машинното дружество “Орел”, но аз изпаднах в недоумение дали е същият Георги Костов или е друг  някой, което братовчедът от една очна ставка може да установи. До края на март ми донесе още позиви и книжка една и ми каза, че нарядко вече вижда първия им организатор Михал “Митнишкия”,  както го наричахме и че в една среща с него той казал, че да бъдат готови, тъй като  към 15 април нещо ще стане, т.е. революция. Аз съобщих веднага това на г-н Генова и той ми каза, че действително имали такива сведения и аз си обясних нарежданията, които в частите бяха дошли  по това време.

Стана атентатът (16 април) и вследствие на трескавата дейност срещу конспирацията  братовчедът ми изгуби връзка с Михал Митнишкия, с Георги Костов  (новия им началник на ядро) и тримата ученици от столарското училище. По мое настояване и след уговаряне с г-н Митев да ги потърсиме и изловиме накарах братовчеда си да влезе в свръзка. Той намери Георги  Костов и последният му казал, че младежката им организация не е пострадала нищо и продължава да съществува. Предложил му да намери квартира или вземе при себе си един “другар”, който се преследва от властта и се крие като нелегален. Той му обещал и си определили друга среща. Братовчедът ми каза това и пита как да постъпи. Това беше най-благоприятния случай да турим ръка на тях и аз му казах, че след обед ще отида при г-н Митев и др. в Обществената и ще му дам вечерта инструкции. Аз отидох след обед и говорих с г-н Генов, който ми каза по повод на мое едно предупреждение, узнато в среща  с Георги Костов с братовчеда  ми, какво  през ноща срещу 1-ви май ще лепят позиви, че напълно се е оправдало, тъй като сутринта намерили такива хвърлени при пожарната к[оман]да, а частите бяхме предупредили, също и всички  патраули  пред гарнизона. По принцип решихме да ги изловиме. Отидох при г-н Митев и му предложих моя план и той след одобрението му ми даде 3-ма агенти между които помня Петко Петров. Дадох инструкции най- подробни на братовчеда си и с какви знакове ще ми обади. Срещата им става на ул. “Гробарска”, кръчмата “Курилов” към  3 и ½ - 4 часа. Аз описах чертите на братовчеда ми ученика на агентите да го познават, та ако стане нужда да се действа с оръжие да не пострада, също, че и него ще арестуваме, ще му турим пранги после да го видят и така маскираме дейността му. Устроих си с 1 от агентите уж случайна среща пред кръчмата  и той ме тегли да се почерпиме. Влязохме вътре, но братовчедът ми го нямаше още. Имаше доста хора. След малко идат другите  2-ма агента, запознаваме се, аз черпя и ето братовчедът влиза и отива при двама души на една срещна маса. Поръчахме му бира, а те вечеряха, ако се не лъжа. Братовчедът ми даде установения знак, че е готов – тези са двамата, и след това казах един агент да отиде и седне близо до един от 2-та души така, че в момент да може да го парализира. Веднага след неговото сядане и заприказване с тях, друг агент да отиде до другия от двамата. Така и стана. Отидоха и двамата поискаха им легитимации и прилепнали близо до тях обявиха ги за арестувани и в този момент аз и другият агент готов за действие се надвесихме и ги обградихме, обискирахме и откарахме в безопасността. Укриваният се оказа с фалшива лична карта, фалшив печат и подпис и №. У него се намери пистолет. В другия не зная. Братовчедът го отделихме и освободиха, като отиваше при повикване да дава показания и за очни ставки. Веднага с агентите предприехме обиски още същата вечер. Неизвестният с фалшивата лична карта си каза истинското име и призна фалшивостта[117] на картата си. Не помня как се казва, но е от Търново или Търновско, баща му държавен бирник, обиран без да падне косъм от главата му. Излъга ни, че живее на “Оборище” 59, като отидохме, няма такъв живущ там. Докарахме го там лично и призна, че ни лъже. Тогава каза истинската си квартира в Юч-бунар, ул. “Царибродска”, ако се не лъжа, не помня №-ра, в един македонец при негов другар, който заминал за Търново. Отидохме, направихме обиск с още 2 стражари и арестувахме от там още един. На другия ден арестуваха 3-та ученици, а сутринта без мен агентите след престрелка  в Юч-бунар, в която агента Петко  Петров биде пронизан от куршум във врата, биде заловен Михал “Митнишкия” – организатора им. Какви по нататък разкрития са направени не зная. За допълнение на показанията си прилагам бележките, които съм водил и литературата, които съм запазил и до сега, тъй като предполагах, че ще потрябват.

Друго няма какво да кажа.

Капитан Николов

4-то  Артилер. Отделение

ІІІ п.в. следовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, оп. 1, том VІ, л. 143-146. Оригинал. Ръкопис.                                                                    

№ 16

Лична карта-формуляр на М. Алексиев, попълнена в следствието на Софийския  полеви военен съд

9 юли 1925 год.

ЛИЧНА КАРТА[118]

НА  Михаил Стойков Алексиев, ОБВИНЕН по чл. 2 и 16[119] от

Закона за защита на държавата

ГР. СОФИЯ, 9 юли 1925 ГОД.

1. ИМЕ, ПРЕЗИМЕ И ПРЯКОР Михаил Стойков Алексиев

2. ИМЕТО НА БАЩАТА (ЖИВ ЛИ Е ИЛИ НЕ) Стойко Алексиев

3. ИМЕТО НА МАЙКАТА (ЖИВА ЛИ Е ИЛИ НЕ) не Стоянка С. Алексиева

ГОДИНА 1904

4. ДАТА НА РАЖДАНЕТО   МЕСЕЦ   ноември

ДЕН 14

ГРАД, СЕЛО, КОЛИБА Златица

В ЦАРСТВОТО ОБЩИНА Златица

ОКОЛИЯ Пирдопска

5. МЕСТОРОЖДЕНИЕ

ГРАД, СЕЛО

В ЧУЖБИНА ОКРЪГ, ВИЛИЯТ

ДЪРЖАВА

ЗАКОНОРОДЕНО

6.      РАЖДАНЕ

НЕЗАКОНОРОДЕНО

НЕ ЖЕНЕН не женен

ЖЕНЕН  

7.      СЕМЕЙНО ПОЛОЖЕНИЕ

ВДОВЕЦ                                   КОЛКО ЖИВИ ДЕЦА                           РАЗВЕДЕН                                 ИМА

8. ИМЕ И ПРЕЗИМЕ НА СЪПРУГАТА?

9. НАРОДНОСТ българин

10. ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ източ[но] православен

11. ЗАНЯТИЕ студент

12. ОБРАЗОВАНИЕ средно

13. МАТЕРЕН ЕЗИК български

14. КАКВИ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ ЗНАЕ, не

ДА ЧЕТЕ И ПИШЕ ЛИ ИЛИ

САМО ДА ГОВОРИ ?

15. ПОСЛЕДНОТО МУ МЕСТОЖИТЕЛСТВО София, ул. “Одрин” № 48

16. ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ не притежава никакви имоти

17. ОСЪЖДАН ЛИ Е ПО-РАНО И КОЛКО ПЪТИ не

(АКО Е ОСЪЖДАН ДА СЕ ПРИЛОЖАТ 

ИЗВЛЕЧЕНИЯ ИЗ ДИСПОЗИЦИОННИТЕ

ЧАСТИ  ОТ ПРИСЪДИТЕ, ОТ ГДЕТО

ДА СЕ ВИДИ ПО КОИ ЧЛЕНОВЕ ОТ КОЙ

ЗАКОН Е БИЛ НАКАЗАН

18. ОТЛИЧИТЕЛНИ ЗНАКОВЕ

РЪСТ среден

КОСМИ руси

ОЧИ зелени

НОС правилен

УСТА обикновена

ЦВЯТ НА КОЖАТА бело розов

ОСОБЕНИ БЕЛЕЗИ няма

Манчев

ІІІ-ти пол[еви] ВОЕНЕН СЛЕДОВАТЕЛ

А.е. С 105663, т. 2, л. 102. Оригинал. Ръкопис.

№ 17

Постановление на  ІІІ-ти полеви военен следовател при Софийския полеви военен съд за привличане на М. Алексиев и неговата група, като обвиняеми по Закона за защита  на държавата

9 юли 1925 год.

Сл. дело № 18/925 год. ч. ІІ.

Постановление

45 б

за допълнително привличане в качеството на обвиняеми

гр. София, 9 юлий 1925 година

Подписаният поручик Манчев – ІІІ полеви военен следовател при Софийския полеви военен съд, като взех предвид

І. Че от допълнително разкритите данни по настоящето следствено дело се установява какво:

1. Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица (Пирдопско),живущ в София;

2. Георги Костов Василев от гр София;

3. Янаки Венков Пенчев от с. Гниляне (Софийско), живущ в София;

4. Владимир Цветков Щарбанов  от с. Гниляне  (Софийско), живущ в София;

5. Владимир Спасов Бошков от с. Кремиковци, Софийско, живущ в София и

6. Николай Георгиев Атанасов от гр. Враца, живущ в София  са членове на Младежката нелегална комунистическа организация при Българската комунистическа партия, като от гореизброените лица – Михаил Стойков Алексиев и Георги Костов Василев са били ръководители-организатори на ядки в Държавното столарско-резбарско училище в София, а Николай Георгиев Атанасов е бил секретар на казаната ядка;

ІІ. че същите лица не са престанали да имат казаното качество до залавянето им от властта;

ІІІ. че извършеното от казаните лица деяние съ[ставя][120] престъпление по чл. 2 от Закона за защита на държав[ата и] като се вземе предвид предложението на прокурор/а/… от сл. дело № 18/925 год. ч. І, същите лица следва /да бъдат/ привлечени в качеството на обвиняеми и по чл. 16 [от Закона за] защита на държавата

ІV.[121] че за Николай Георгиев Атанасов съществуват безспорни данни, че преднамерено е приел да стане секретар на гореказаната ядка, с цел да донася за деятелността на същата и да помогне за залавянето на участващите в нея от органите на властта, което е сторил – в какъвто случай по отношение на него следва да бъде приложен чл. 5 от ЗЗД и се освободи от отговорност.

Съгласно чл….[122]от Закона за изменение Военно-съдебния закон бр. 148/920 год. на Държавен вестник

ПОСТАНОВИХ:

Да привлека в качеството на обвиняеми по следствено дело № 18/925 год. - ІІ ч.

1.Михаил Стойков Алексиев

2.Георги Костов Василев

3.Янаки Венков Пенчев

4.Владимир Цветков Щърбанов и

5.      Владимир Спасов Бошков  по чл.чл. 2 и 16 от Закона за защита на държавата и то първите двама като ОРГАНИЗАТОРИ-РЪКОВОДИТЕЛИ, а останалите като ЧЛЕНОВЕ на Младежката нелегална комунистическа организация при Бъ[лгарс]ката нелегална комунистическа партия и да донеса н[а] прокурора.

                                                                           

ІІІ Полеви Военен Следовател: поручик Манчев

Донесено прокурору с № 1044 от 15.VII.925 год.[123]

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 99. Оригинал. Машинопис.

№ 18

Показания на М. Алексиев при следствието в отговор на отправеното му обвинение

9 юли 1925 год.

Следствено дело  № 18/1925 год – част II.

Протокол

№

за разпита на обвиняемия

гр. София, 9.VII.1925 год.

Подписаният пор. Манчев – III полеви военен следовател при Софийския полеви военен съд, като се яви при мен Михаил Стойков Алексиев и след като му зададох въпроси за неговото обществено, служебно и семейно положение, обясни му се същността на обвинението против него, в отговор на което той заяви следующето[124]:

Казват ме Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица, жив[ущ] в София, ул. “Одрин” № 48, студент по дипломация в Свободния университет, 20 г[одишен], бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], неж[енен], неосъждан  -  показвам:

В престъплението, в което се обвинявам, за виновен не се признавам. На зададените въпроси  отговарям:

На 15 май т.г. вечерта преди 9½ часа се завръщам в къщи, запалвам лампата и почвам да чета една книга. Не се минаха 10 минути и чувам чука се на къщната входна врата. Излизам, виждам две лица едина мой познат от митницата, казва се Минков, малкото му име Пешо[125], а другият ми е съвсем непознат. Поканих ги вътре в стаята, още повече валеше дъжд. Влязаха, запознах се с другаря му, който си каза името Георгиев[126] малкото име му не знам, защото Минков се обръщаше към него на фамилното му име – Георгиев. Поприказвахме, повечето говореше Минков, разговорът бе твърде неинтересен за мен тази вечер. Минков ме попита по едно време къде са съквартирантите ми[127], казах  че си отидоха на село (с. Мошино, Пернишко). Тогава той ме запита могат ли остана с другаря си за пренощуване при мен, понеже полицейският час наближавал, а живеели далеч. Първоначално в мен се породи отрицателно желание, страхувайки се да не ми създадат неприятности, та забелязах, че нямам нищо против, но че в този квартал не е правено обиск, а не е изключена  възможността в тези дни (имаше тогава празници) да направят такъв, а от това  ще ни се създадат неприятности. Но Георгиев ме успокои, нямало никаква опасност па дори и при един обиск, понеже имали редовни документи. Това наистина ме успокои, аз им казах, че съм съгласен да ми бъдат гости. Времето беше напреднало, аз им посочих леглата и ги поканих, ако бързат, да се събличат и да лягат, а аз останах да си приготвя вечеря, не бях вечерял. Ходих за вода у комшиите, подпалвах примуса и си варих чай. През това време те бяха си легнали. Вечерях и си легнах.  На сутринта към часа 6 трябва да е било и трима се събуждаме от гласа: “Стойте!” на човек, показал се през насрещния  отворен прозорец. В това време Минков извиква “Ще стоиме де, ще стоиме!”. А в същото време изважда револвер (сигурно от под възглавницата ) и дава един  вистрел. Човекът от прозореца се отдръпва, Минков скача от кревата и надава втори вистрел  през другия прозорец, а после се обръща към нас и вика “Стягайте се !”. Набързо се обличаме и излизаме навън. Минков заобикаля къщата, след него  Георгиев и най-последен аз. Минков се качва по едно дърво, на един покрив, по него Георгиев и аз, като се изкачих на покрива те вече бяха скочили в съседния двор. Скачам и аз. Дворът е дълъг. Но те бяха успели вече да излязат от него на ул. “Овче поле”, но на къде именно, нагоре или надолу, не бях забелязал. Аз останах и при явяването на първата полицейска власт се предадох.

При първия даден вистрел лицето, което беше на отворения прозорец, се отдръпна, но не знаех дали е ранено. На излизане, минавайки през двора, забелязах голямо петно кръв близо до въпросния прозорец, след това, разбира се, аз си обясних, че непознатият човек е ранен.

Янаки Венков не познавам.

След Коледа не съм ходил в Столаро-резб[арското]. у-ще, за да ме свързва Янаки Венков с ученика Николай Георгиев. Не съм назначавал Николай Георгиев за секретар на ядка в казаното у-ще. Не съм нареждал Николай да се среща с мене, за да получава инструкции три пъти седмично пред халите. Не познавам Владимир Спасов и Владимир Щърбанов. През м. март т.г. не съм събирал членовете на ядката при гаража “Фият” – моста на ул.”Регентска”. Лицето Георги  Костов познавам от една гостилница на ул. “Гробарска”, гдето съм ходил да се храня. Георги Костов не съм свързвал с Николай Георгиев и същия не съм оставял да ме замества като организатор-ръководител. Не съм ходил в къща на ул. “Веслец”, гдето живеел Владимир Щърбанов преди Великден т.г. – гдето Николай Георгиев да е полагал клетва за вярност на Младежката нелегална комунистическа организация. Всичко, което не е съгласно с тия ми показания и което се съдържа в повече в показанията ми пред полицията,са неверни дадени вследствие на побой нанесен ми от агентите на Об[ществената] безопасност.

Не се признавам за виновен да съм бил организатор-ръководител на ядка от Млад[ежката] нелегална ком[унистическа] организация, която като поделение на  Б[ългарската] нелегална ком[унистическа] партия е предприела вече убийства, атентати и пр[очее] с цел насилствено да свали съществующия държавен строй и го замени с съветско управление – работническо-селско управление.

Горното написах саморъчно: М. Ст. Алексиев

ІІІ ПВСледовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 100, 101. Оригинал. Ръкопис.

№ 19

Постановление на ІІІ-ти полеви военен следовател при Софийския полеви военен съд за вземане на мярка за неотклонение “под стража” спрямо М. Алексиев до свършване на делото му

9 юли 1925 год.

Следствено дело 18/1925 ч. ІІ.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№ 61

гр. София 9 юли 1925 год.

Подписаният поручик Манчев – ІІІ п. военен следовател при Софийския п. военен съд, след като разпитах Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица, жив[ущ] в София, в качеството на обвиняем и като взех предвид:

1. Че същият се обвинява за престъпление по чл.чл. 2 и 16 от З.З.З.Д., за което деяние е предвидено максимално наказание, че досега спрямо него, за неотклонение от разследване, не е взета никаква мярка;

2. Че при избиране на мерките за неотклонение на обвиняемите трябва да се вземе  в предвид не само свойството на извършеното престъпление и наказанията, които заплашват, но и силата на откритите против тях улики, възможността да скрият дирите на престъплението, състоянието на здравето им, възрастта, служебното им положение и други обстоятелства

3.--------------

4. Че в конкретния случай като се вземат пред вид горните обстоятелства, най-целесъобразна мярка ще бъде поставянето обвиняемия “под стража” до свършване на делото му.

ПОСТАНОВИХ:

Въз основа на чл. 24 от З.З.З.Д.[128] обвиняемият Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица, жив[ущ] в София да взема мярка за неотклонение”под стража” до свършване на делото му.

Днес 9 юлий 1925 год. се прочете настоящето постановление[129].

Обвиняем: М. Ст. Алексиев

ІІІ Пол.Военен следовател  поручик Манчев 

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 103. Оригинал. Ръкописно попълнен образец.

№ 20

Показания на Георги Костов при следствието  в отговор на отправеното му обвинение

11 юли 1925 год.

…[130]

Казват ме Георги Костов Василев от гр. София жив[ущ] [на] бул. “Сливница” № 167, 23 год., “работник” – железар във Фабрика “Орел”, бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], неж[енен], неосъждан показвам.

В престъплението, в което се обвинявам за виновен…[131], признавам. На зададените въпроси отговарям:

Преди повече от 6 месеца дойде да работи в нашата фабрика “Орел” лицето Тодор Минков[132], който след като работи два мeсеца биде уволнен От там го познавам. След като биде уволнен, не съм го срещал. Срещнах го само веднъж на  ул.”Пиротска”, като излизах от един дюкян, от където си купих една кърпичка копринена. Това беше събота бях получил заплатата си. Той беше с едно друго лице, с което ме запозна, но не можах да чуя името му, пък и аз не обърнах внимание. В денят, когато ни заловиха, беше и той там. По каква случайност беше дошъл той там, не зная. Щом излязох от  фабриката, а това беше към 7½ часа, отидох да се храня в тази гостилница и го намирам там. Позагледах го и се сетих, че е лицето,  с което ме запозна Лотко. Попитах го по каква случайност е дошъл, а той ми каза, че е закъсал без квартира и ме попита дали мога да му намеря такава, казах му, че не зная къде има квартира и попитах Николай Георгиев, който беше дошъл преди малко, дали и той не знае такава и преди да се изкаже, дохождат агенти и ни поискват лични карти и след това ни заведоха в Обществената[133].

С Николай ме запозна Михал Алексиев, с който се познавах от по-рано. Той ме запозна с Николай пред Модерния театър към 6-7 часа, като се връщах от работа и отивах към града.

С Михал съм се виждал в гостилницата и два-три пъти сме се срещали по улиците.

Срещал съм се с Николай Георгиев по пътя ми за фабриката и с един поздрав сме се разминавали. Виждал съм го и в гостилницата, но много рядко.

Не съм бил член на Младежката нелегална комунистическа орг[анизация], която е поделение на Българската комунистическа нелегална партия. Не съм участвал в никакви събрания. Никому не съм давал нелегални позиви. Показанията, които дадох в Обществената безопасност, са неверни. Дадох такива показания защото инспекторът който ме разпитваше, ме заплашваше. Агентите ме биха и ми казваха какво да говоря. И понеже агентите ме научиха просто какво да говоря съм го писал и при инспектора. Не се признавам за виновен да съм бил член на Младежката нелегална комунистическа организация, нито ми е било известно, че тая организация като поделение на Българската нелегална комунистическа партия е предприела вече насилствени действия – убийства, атентати и пр[очее] с цел насилствено да свали съществуващия държавен строй и да го замени със съветска власт.

В Обществената безопасност научих, че лицето с което ме запозна Лотко и ни заловиха в гостилница “Курилово” на ул “Гробарска”, се нарича Никола Йотов.

Друго на зная. Показанията си написах саморъчно: Г. Костов

ІІІ ПВСледовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 106, 107. Оригинал. Ръкопис, първата страница на формуляр.

                                                                           

№ 21

Свидетелски показания на Стефан Минчев при следствието, за извършения в гостилницата му  арест на трима младежи

11 юли 1925 год.

…[134]

Казват ме Стефан Минчев от гр. Пирдоп, жив[ущ] в София, ул. „Гробарска” № 19, гостилничар, 35 г[одишен], бълг[арин], прав[ославен], женен, грам[отен], неосъждан, показвам:

През м. май н.г. в гостилницата ми на ул.”Гробарска” № 19 агенти от Общ[ествената]  безопасност арестуваха три лица. От тях познавам само  работника от фабрика “Орел”, който се хранеше като абонат при мене от преди 5-6 месеца. Този работник е записан в тефтера ми под името “Даскала”, както го назовават другарите му работници от фабрика “Орел”. Сега научавам, че тоя работник се казва Георги Костов.

Другите две лица, които бяха с работника, не ми са познати и други път никога не са дохождали в гостилницата ми. Едното от трите лица беше с ученическа шапка, мисля без монограм, а другите с шапки с широки периферии. Работникът от фабрика “Орел” си вечеряше, когато казаните две лица дойдоха и седнаха при него. Дошлите две лица  не вечеряха.

Нищо не ми е давало повод да мисля, че работникът от фабриката “Орел” е комунист.

Друго не зная.

Чете ми се.

Свидетел:   С. Минчев

ІІІ ВПСледовател: пор. Манчев

А.е. С 195663, т. ІІ, л. 105. Оригинал.

№ 22

Показания на Янаки Венков при следствието, в отговор на зададените му въпроси

13 юли 1925 год.

…[135]

Казват ме Янаки Венков Пенчев от с. Гниляне, Софийско, живц[ущ] в София, ул. “Тетевенска” № 54, 23-г[одишен], уч[еник] в Държ[авното] столаро-резбарско уч[илище], бълг[арин], прав[ославен], грам[отен], нежен[ен]. Амнистиран.  Показвам.

В престъплението, в което се обвинявам за виновен…[136] признавам.

На зададените въпроси отговарям:

Че откакто ме осъдиха и амнистираха, се отказах от каквато и да е политическа партия. Бях осъден през септемврийските събития в Соф[ийския] апелативен съд, бях записан като член на Младежката организация през м. юли 1923 г. в София и от тогава досега не съм ставал никакъв и на никаква организация член. Михал Алексиев не го познавам и никога не съм го виждал. Николай Георгиев го познавам като ученик в училището. С Николай Георгиев, Владимир Щърбанов и Владимир Спасов не сме били в никаква младежка организация. Никакви нелегални позиви или вестници не съм получавал от никого. За оръжие не е говорено помежду ни. Имам един счупен барабанен револвер, който е счупен и е в училището. Този револвер не съм предлагал на Николай Георгиев за 150 лв. Тук, в Обществената безопасност, ми посочиха лицето  Михал Алексиев. Това лице не е дохождало в училището и да иска да се срещне с Николай Георгиев.

Не се признавам за виновен да съм член на Младежка нелегална комунистическа организация, която, като поделение на Българската нелегална комунистическа партия, да е предприела вече убийства, атентати и прочее. С цел насилствено да свали съществующия държавен строй и да го замени със съветска власт.

Горното написах саморъчно. Я. Венков

ІІІ ПВСледовател: пор. Манчев 

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 110.[137] Оригинал. Ръкопис.

№ 23

Показания на Владимир Спасов при следствието в отговор на зададените му въпроси

14 юли 1925 год.

…[138]

Казват ме Владимир Спасов Божков[139] от с. Кремиковци, Софийско, жив[ущ]  [в] София, кв[артал] Хаджи Димитър № 25 (домът на Йордан Ангелов), 18-год[ишен] ученик в Държавното столар[ско] училище, бълг[арин] прав[ославен] грам[отен] неж[енен] неосъж[дан] показвам:

В престъплението в което се обвинявам за виновен…[140] признавам.

На зададените въпроси отговарям:

Николай Георгиев от гр. Враца познавам като ученик от нашето училище. Същият по обиколен начин ми е говорил, че е хубаво да влезем в комунистическата организация. Николай не ми е назначавал среща на ул. “Гробарска” в кръчмата “Курило”. Николай не е казвал, че е бил натоварен от някого  да образува тройка в училището нито ми е предлагал да влезна в тройката. Той може да е имал такава цел, но понеже се карахме с него, не е смеел да ми предложи. С Николай се карахме по другарски начин – спира ме и се сбием. Позиви не са ми давали от Николай. Той ми е давал преди Коледа две книжки, но не бяха нелегални, а си имаха автор. Книжките струваха 9 лв., но не му ги платих, захвърлих ги някъде и не съм ги чел. Не зная сега къде са тия книжки. Николай не е идвал да ме търси у дома. С никакъв работник от фабрика “Орел” не се познавам. Лице на име Михал Алексиев не познавам. Николай Георгиев никога не ми  е говорил да приема да живее у дома някакво нелегално лице.

Владимир Щърбанов и Янаки Венков познавам като ученици от училището, обаче не зная те да се влизали като членове в Младежка нелегална комунистическа организация.

Не съм се събирал с Николай и Янаки Венков на моста при гаража “Фият”. Не съм никога говорил, че някой офицер щял да ни услужи с план на оръжейните складове в страната.

Не се признавам за виновен да съм бил член на младежка нелегална комунистическа организация, която като поделение на Българската нелегална комунистическа партия да е предприела вече убийства, атентати и пр. с цел насилствено да се свали съществующия държавен строй и да го замени със съветска власт.

Показанията, които дадох пред Обществената безопасност, не са верни. Агентите с бой и заплашвания ме принудиха да ги дам.

Друго не зная.

Не желая да ми се предявява следствието. Чете ми се.

Обвиняем:   В.Спасов

ІІІ ПВСледовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 113.[141] Оригинал. Ръкопис, първата страница на формуляр.

№ 24

Показания на Владимир Щърбанов при следствието, в отговор на зададените му въпроси

14 юли 1925 год.

…^[142]

Казват ме Владимир Цветанов Щърбанов от с. Гниляне, Софийско, жив[] София, ул.”Рила” № 2, 19 год[ищен]., ученик в Държав[ното] столар[ско]-резб[арско] уч[или]ще, бълг[арин], правосл[авен], грам[отен], нежен[ен], неосъждан показвам:

В престъплението в което се обвинявам за виновен …^[143] признавам.

На зададените въпроси отговарям:

Николай Георгиев познавам като съученик. Той не ми е говорил за никаква комунистическа организация, нито ме е канил да ставам член на такава. Бладимир Спасов и Янаки Венков познавам като съученици, но никой от тях не ми е говорил за комунизъм, нито ги зная да са членове на Младежка комунистическа нелегална организация. На събрание не съм присъствал. Не съм плащал никому членски внос. Нелегални позиви или брошури не са ми давани от никого. Не съм говорил никога на Николай Георгиев за обиране на Гнилянската община или за крадене на чували с шеллак от склада на училището. Още в началото на годината аз се скарах с Николай и затова може би ме клевети.

Не се признавам за виновен да съм член на Млад[ежката] нелег[ална] комун[истическа] организация, нито ми е било известно, че тая организация с насилствени действия – убийства и атентати, които е предприела вече, е целяла свалянето на съществующия държавен строй и заменяването му със съветска власт.

Михал Алексиев не познавам.

С Георги Костов се запознах при инспектора.

Друго не зная.

Не желая да ми се предявява следствието.

Обвиняем:  В.Щърбанов

ІІІ ПВСледовател: пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 117, 118.^[144] Оригинал. Ръкопис.                                                                                  

№ 25

Постановление на ІІІ-ти военно-полеви следовател, за привършване на разследването по дело 18/1925 г и предявяване на М. Алексиев, следственото производство

17 юли 1925 год.

Следствено дело 18/1925 г.

Постановление

№ 67

за предявяване и свършване на разследването

гр. София, 17 VІІ 1925 год.

Подписаният………….[145], военно-полеви следовател при Соф. военно-полеви съд, като взех предвид:

1. Че не се представлява никаква възможност понататък да се продължава разследването;

2. Че разпитването на свидетелите, както и събирането на другите доказателства по настоящето дело стана в отсъствието на обвиняемия;

3. Че както показанията на свидетелите, така и всички други данни  по това дело трябва да се предявят на обвиняемия, като се предостави на последния, ако желае, с още нещо да допълни разследването

ПОСТАНОВИХ

1. Да призная настоящето дело за привършено.

2. Да привикам още днес обвиняемия Михаил Стойков Алексиев, за да му предявя цялото следствено производство и му обясня, че законът му предоставя право, ако желае с още нещо да допълни разследването.

ІІІ военно-полеви следовател: пор. Манчев

Днес, ……………[146] 1925 год., като прочетох на явившия се при мене Михаил Стойков Алексиев цялото следствено производство, заяви няма какво повече да добавя.

Обвиняем

М. Ст. Алексиев

ІІІ военно-полеви следовател

пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 185. Препис. Попълнен и подписан образец.   

№ 26

Свидетелски показания на полицейския агент Петко Петров за обстоятелствата по арестуването на М. Алексиев

17 юли 1925 год.

…[147]

Казват ме Петко Петров Петков от с. Александрово, Ловешко, живущ в София –чиновник в Дирекцията на полицията, 35-годишен, българин, православен, грамотен, женен не осъждан показвам:

На 15 май 1925 г. къде 4 ч. след обед ни повикаха при г-н Михалчев, който ни каза, че ни предава на г-н капитан Николов, който ще ни посочи 3 лица на ул. „Гробарска” в гостилница “Корилово”. Къде 6 часа отидохме аз и агентите Чешмежиев и Борис Петров. В гостилницата дойдоха лицата, които бяха един ученик, и други двама. Ученика се казва Никола Йосифов и Георги Костов, също другия ученик, който ги посочи, се казва  Никола Георгиев.

Лицата докарахме в Дирекцията на полицията, при обиска там се намери у Никола Йосифов 1 револвер пълен и карта легитимация [с] фалшив печат и подпис от V пол[ицейски] участък. Горните лица според задачата са членове на петорка и Георги Костов е искал от ученика Никола Георгиев тази вечер да намери място за Никола Йосифов, но той ги посочва за залавяне.

На зададените въпроси на Георги Костов от мен къде са другите членове от петорката  заедно с Михал Алексиев, той ми каза, че Михал Алексиев живей на ул “Одрин” № 48, на въпроса знае ли тази къща къде е и ходил ли е там, каза, че я знае и се съгласи да ме заведе и [да] я посочи.

Отидохме къде 12 часа с колата, като с нас до[й]де и Чешмежиев, каза ни Георги къщата и се върнахме. В това време беше застъпила друга група – І-ва, и  колегите ми Чешмежиев и Б. Петров си отидоха. На сутринта 16 май задачата трябваше аз да я довърша, отидох с Ив. Грозев и Тонев, мои колеги, на ул. “Одрин”. Останахме на улицата да наблюдаваме с Тонев да не излезе някой, а Грозев отиде във ІІ-ри участък за 4 стражари, всъщност се върна само с един.

Със съображение да не чукаме на портата, защото може лицата да вземат мерки,  ний [с] Грозев влезохме през съседната къща и прескочихме тарабите, застанахме на прозореца двамата и им казахме никой да не мърда, прозорецът беше отворен и се виждаха две лица под одеалата. В това време Грозев напусна прозореца, за да влезе през вратата да им прегледа картите и ако се окаже, че Михал Алексиев е там, да го арестуваме. Когато Грозев бутна вратата тя се оказа затворена – заключена. Аз прескочих прозореца, той бе нисък. В момента по мен се откри огън, забелязах освен двете лица, които бяха насреща ми че стреляха, но и друго лице в страни, което до този момент не бях забелязал. С големи усилия се повърнах крачка назад, излязох през прозореца в стрелбата и паднах до прозореца, веднага се надигнах повторно  и тръгнах към улицата. В това време благодаря на Грозев, че строши пътната врата и успях да изляза на улицата,  където паднах и нищо не помня какво е ставало.

Знам, че раната беше в гърлото и при излизането ми към пътя стрелбата продължаваше от вътре и успяха да ме ранят в ръката до самата порта. В последствие в болницата се научих, Михал Алексиев е заловен, той беше един от нападателите[148] и негови другари са били Владимир Минков, който отдавна е дирен, третият е бил някой си Георгиев.

За показанията се подписвам П. Петров

ІІІ ВПСледовател:  пор. Манчев

А.е. С 105663, т. ІІ, л. 123, 124. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 27

Писмо от  ІІІ –ти полеви военен следовател до полеви военния прокурор в Софийския полеви военен съд с искане да се заведе отделно следствие срещу М. Алексиев за  престрелката с полицията при залавянето му

17 юли 1925 год.

Донасям ви, че по следственото дело № 18/925 год. ч. ІІ - МЛАДЕЖКА НЕЛЕГАЛНА КОМУНИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ – съществуват известни данни, че на 16 май н.г. в къщата на ул. “Одрин” № 48 в София, агента от Дирекцията на полицията ПЕТКО ПЕТРОВ, при изпълнение дадената му задача за залавяне  уличени в престъпление лица ( комунисти) е бил посрещнат с изстрели и ранен тежко във врата и ръката. От нападателите е заловено само лицето МИХАИЛ СТОЙКОВ АЛЕКСИЕВ от гр. Златица, което е живеело на посочения адрес. Установява се също, че при нападението с последния е бил и ВЛАДИМИР МИНКОВ (ЛОДКО) – осъден по следствено дело  № 18/925 год. ч. І  и някой си ГЕОРГИЕВ.

От справката която направих се установи, че по този престъпен акт – опит за убийство – не е заведено следствено дело.

Моля наредете да се започне отделно следствие, тъй като делото ми № 18/925 год. ч. ІІ е вече привършено и би се ненужно обременило и забавило с разследването на тоя престъпен акт.

Манчев, поручик ІІІ полеви военен следовател

Верно, секретар

А.е. С 105663 т. ІІ, л. 160. Заверено копие. Машинопис.

№ 28

Извлечение от обвинителня акт срещу членовете на Младежката нелегална комунистическа организация в Подуянския район и срещу групата на М. Алексиев

23  юли 1925 год.

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

По следствено дело  № 18/1925 год. II част по описа на III Софийски Военно Полеви Следовател[149].

Паркетно дело 650/1925 год.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО СА:

Септемврийските събития през 1923 год. като дело на Б.К. партия, подпомогната  от част от хората на Б.З.Съюз, които събития се изразиха в метежи, бунтове и въоръжено въстание против българската държава и с това дадоха безспорни доказателства за целите на тази партия – чрез насилие и въоръжено въстание да променят съществующия в България държавен и обществен строй и въвеждане съветска форма на управление по терка на Съветска Русия. При това положение българската държава беше поставена в положение на законна самоотбрана, последствие от  което бе създаването в началото на 1924 год. Закона за защита на държавата. Въз основа на тоя закон и на безспорни доказателства за конспиративния характер на тая партия Върх[овния] к[асационен] съд в общо събрание през м. април 1924 год. обяви Б.К. партия за разтурена и забрани  по-нататъшното й съществувание.

Това новосъздадено положение  стресна само за момент водачите на бившата Б.К. партия. Подпомогнати от изобилни материални средства от знайни и незнайни среди, те бърже се окопитват и се заемат скрито с възобновяването кадрите на партията, като организацията поставят на начала, подходящи на тайния й характер. Наскоро след разтурянето на Б.К. партия в София се конституирва нелегален  Централен комитет на същата партия със задача да организира бившите членове и съмишленици в нелегални групи и поделения. Същият тоя Централен комитет в изпълнение плана на новата организация покрива цялата страна с областни, окръжни местни комитети и групи от организирани членове, създава тайни печатници за печатане на литература (вестници, позиви и др.) с конспиративно съдържание, за разпространението на които се полагат големи грижи, събира оръжие с гонима  крайна цел промяна съществующия държавен строй.

Нелегалната комунистическа партия обърна сериозно внимание на младежта, като елемент най-пригоден за всякаква конспиративна дейност, поради което и Младежкият нелегален съюз е бил известен между комунистическите среди  с прозвище  “Военен авангард на нелегалната комунистическа партия”. Членове на Младежкия нелегален съюз се рекрутират от всички  стопански, културно-просветни, спортни и други професионални организации. С тая организация нелегалната комунистическа партия си е служила също като елемент на разложение на армията.

Още с учредяване на нелегалния Централен комитет при Комунистическата партия в София се подема възстановяването на  бившия младежки съюз като поделение на нелегалната Б.К. партия. Организирането на младежите започва най-усилено в цяла България под наблюдението и ръководството на нелегалния централен комитет на Б.К партия. Столицата в това отношение е била разделена на три сектора: Централен, Ючбунарски и Лозенски със секторни ръководители начело. Като основа на нелегалната младежка организация са служили  “ЯДКИТЕ” в състав 3-5 члена с един секретар-организатор, ръководител и отговорник за дейността на ядката[150]. Няколко групи образуват “ГРУПА ОТ ЯДКИ” с групов секретар на чело. Една-две групи от ядки образуват “РАЙОН” с районен комитет и районен ръководител на чело, а няколко района образуват “СЕКТОР”. Над секторите е Централният  комитет на нелегалния младежки съюз, който е държал тясна и непреривна  “връзка” с Централния комитет на нелегалната Комунистическа партия. За връзка между двата комитета е служил НИКОЛА ЖЕЛЯЗКОВ, като е свързвал СТАНКЕ ДИМИТРОВ от Централния комитет на нелегалната комунистическа организация с РУБЕН ЛЕВИ от Централния комитет на Младежкия нелегален съюз.

За кадър на нелегалния Младежки комунистически съюз са послужили бившите членове на легалното младежко дружество “Лео Троцки” и впоследствие въз основа на производствения принцип организацията се разраства  до завидни размери. Лозенският сектор, предмет на настоящето следствено дело (І и ІІ част), се е разрастнал до края на месец април в два района. Ръководител на сектора е бил ВЛАДИМИР МИНКОВ (ЛОДКО), като в негово отсъствие са го заместяли  районните ръководители: на І  - НИКОЙ, на ІІ - ХРИСТО ЛАЗАРОВ. ІІ район се е формирал към края на м. март с районен комитет начело - МАНЯ ЕНЧЕВА, ПЕТКО СТОЕВ, РУСИН ЯКИМОВ и ХРИСТО ЛАЗАРОВ. Последния, както се каза и по-горе, е бил районен ръководител, а от време на време замествал и секторния ръководител (Вл. Минков (Лодко)). В тоя район на Христо Лазаров е влизала така наречената  Подуенска група от ядки, предмет на настоящето следст[вено] дело. Като помощници на Христо Лазаров, които са организирали ядки са били: 1. Гавраил (Гило) Л. Ангелов, 2. Велю Минков Новаков, 3. Русин Якимов, 4. Кирил Стоянов Дудов, 5. Петър Благоев Кънчев, 6. Стоян Юрданов Абаджиев, 7. Михаил  Василев Георгиев, 8. Иван Георгиев Петров, 9. Стефан Дончев Николов, от които  първите трима в разни времена са изпълнявали длъжността  групов секретар, а останалите 6 души  -  организатори и секретари на ядки. Като членове на ядките са влизали: 10. Стати Николов Пеев, 11. Спас Василев Герев,  12. Тодор Василев Туджаров, 13. Владимир Мишков Тричков, 14. Младен Иванов Гундеров, 15. Михаил Ангелков Тонев, 16. Борис Гелев Несторов.

Вън от това: 17. МИХАИЛ СТОЙКОВ АЛЕКСИЕВ, чиновник [в] Софийската митница, който е бил в пряка връзка с Владимир Минков (Лодко) са организирали заедно с 18. ГЕОРГИ КОСТОВ  ВАСИЛЕВ, железар от фабрика “Орел” една ядка в Държавното столарско-резбарско училище, в която като членове са влизали учениците от същото училище 19. Янаки Венков Пенчев, 20. Владимир Спасов Божков, 21. Владимир Цветков Щърбанов.

Дейността на гореизброените лица е продължила до деня на залавянето им от властта месец май 1925 година. Те са получавали по канален ред нарежданията и заповедите на Централния комитет на нелегалната комунистическа организация. Изпращаната от последния нелегална литература четели и разпространявали. Правили събрания за обмисляне и засилване на дейността им. Давали членски внос по 5 и повече лева месечно, който се употребявал за купуване на оръжие и въоръжаване на членовете, като за същата цел са събирали и извънредни суми. Такива били събирани за пострадалите от септемврийските събития и затворените в Централния затвор. За сдобиване на необходимите им парични суми са правили и обири на държавни и частни каси. Обръщало се особено внимание на запазването на тайната, като на всеки член се е втълпявало да не се сдава по никой начин на властта. Ако не може да избегне залавяне, да гледа да се самоубие. Ако бъде заловен, нищо да не изказва  и пак да се старае да се самоубие. Над малодушните се е упражнявало терор и заплашване с убийство от специално натоварени за това членове. Примерите за това са: масовите отричания  пред съдебните  власти на деянията си; хвърлянето от 4 етаж на  Обществената безопасност на  КОСТА ШУЛЕВ и ЕМИЛ М. МАРКОВ в София, от които вторият не успява да се самоубие; удушаването на Емил Доверов[151] в затвора в гр. Варна от другарите му, за да не издаде организацията; случката на  15 май т.г. в София на ул. “Одрин” № 48, където при залавянето на Михаил Стойков Алексиев, Владимир Минков – Лодко, който се криел при  същия, успял да избяга, като тежко наранява агента  Петко Петров и пр.

Крайната цел на цялата им дейност е била промяна на държавния и обществен строй чрез масово въоръжено въстание с общи усилия на всички поделения на нелегалната Б.К. партия. Нарежданията за мобилизацията, която се предписва с № 2960 от 12 март 1925 г. от изпълкома на Коминтерна, са били дадени и до младежката нелегална организация, което се установява от свидетеля Николай Георгиев. На последния при една среща преди атентата в църквата “Св. Неделя” Георги Костов е казал: “За 15 април трябва да сме готови, защото може да стане нещо…”

Явно е прочее, че Младежкия нелегален съюз е едно поделение на нелегалната комунистическа организация със същите цели, задачи и начин на действие като последната.

Незавършила напълно организационната си дейност, нелегалната комунистическа организация преминава към активни действия още през втората половина на 1924 год., като започва и убийства на видни общественици и служебни лица, разбойнически нападения на мирни граждани по пътищата с цел да държи под гнет населението на страната и подготви  благоприятна почва за въоръжено въстание. През 1925 год. активността на организацията се засилва с оглед на един широко замислен план за насилствено заемане на властта. Организацията извърши на 14 април т.г. покушение върху Н.В Царя в Арабаконак, уби същия ден зап[асния] генерал Георгиев, а на 16 април извърши незапомнения в историята на човечеството чудовищен атентата  в Софийската катедрала “Св. Неделя”, където загинаха повече от 150 души и бяха ранени около 500 души български граждани.

От изложеното дотук се вижда какво обвиняемите по настоящето дело, указани по-горе, са влизали като поделение в състава на нелегалната комунистическа организация. Първите девет души, а така също МИХАИЛ  АЛЕКСИЕВ И  ГЕОРГИ КОСТОВ ВАСИЛЕВ като организатори, а останалите като членове, а понеже нелегалната комунистическа организация е предприела и извършила убийства, разбойнически нападения, атентати, то всички обвиняеми са извършили престъпления предвидени и наказуеми по чл. 16 от Закона за защита на държавата.

Деянието на Русин Якимов е предмет на І част от следственото дело, където той е привлечен да отговаря и осъден.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 25 от Закона за изм [енение] и доп[ълнение] на В[оенно]  с[ъдебни]закон

ОБВИНЯВАМ:

А. 1. ГАВРАИЛ (ГИЛО) ЛУЛЧЕВ АНГЕЛОВ, родом от гр. Копривщица, живущ София, “Долни Лозенец” № 164, служащ Американското консулство, 25 год., 2. ВЕЛЮ МИКОВ НОВАКОВ от с. Челопеч, Пирдопско, живущ София, “Подуенски герен № 87, 22 год., курсист в Учителския институт, 3. МИХАИЛ СТОЙКОВ АЛЕКСИЕВ от гр. Златица, живущ София, ул. “Одрин” № 48, студент в Свободния университет, 21 год.[152], 4. ГЕОРГИ КОСТОВ ВАСИЛЕВ, живущ София,  бул.”Сливница” № 167, работник железар фабрика “Орел”, 23 год. 5. КИРИЛ СТОЯНОВ ДУДЕВ от гр. Панагюрище, живущ София, бул.”Евлоги Георгиев № 21, шивач, 22 год., 6.ПЕТЪР БЛАГОЕВ КЪНЧЕВ, 28 год., родом от с. Пелишат, Плевенско, живущ София, ул. “Черковна” № 21, железар, 7. СТОЯН ЙОРДАНОВ АБАДЖИЕВ, 22 год., родом от гр. Елена, живущ София, ул.”Каймакчалан” № 25, мех[аник]-стругар гараж “Фият”, 8. МИХАИЛ ВАСИЛЕВ ГЕОРГИЕВ, 24 год[шен], от гр. Пловдив,  живущ София, ул. “Клементина” №  25, 24 год[ишен], бояджия, 9. ИВАН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ ОТ С. Белопопци , Софийско, живущ София “Орханийско шосе” 5-ти килом/етър/, 19 год[ишен], дърводелец, 10. СТЕФАН ДОНЧЕВ НИКОЛОВ от с. Буново, Пирдопско, живущ София, кв. “Хаджи Димитър”, 19 год[ишен], дърводелец, всички българи, православни, грамотни неженени неосъждани за това, че  през втората половина на 1924 год. и началото на 1925 год. са организирали в София младежки нелегални комунистически групи, наречени “ядки”, били са в контакт чрез определена връзка с Централния комитет на нелегалната  комунистическа организация, изпълнявали са нарежданията на последния  за разпространение на нелегална литература, събиране членски вноски, извършвани грабежи, убийства и др. престъпления с цел да се промени по насилствен начин установения от Конституцията държавен и обществен строй. С тия си действия са доказали напълно,  че са организатори на поделения на нелегалната комунистическа организация, която за постигане на своите цели не само проповядва, но е пристъпила  към извършване на убийства, грабежи, атентати, каквито са въоръженото нападение на  Н.В. Царя, убийството на зап[асния] генерал К., Георгиев, атентата в църквата “Св.Неделя” и други.

Б. 11. СТАТИ НИКОЛОВ ПЕЕВ от гр. Лясковец, живущ София зад “Циментовата фабрика” № 10, 23 год[ишен], обущар, 12.СПАС ВАСИЛЕВ ГЕРЕВ от с. Голяма Раковица, Софийско, живущ София, ул. “Клисура” № 4, 26 год[ишен], машинист печатница “Обзор”, 13. ТОДОР ВАСИЛЕВ ТУДЖАРОВ от с. Галиче, Оряховско, живущ София кв.”Царска спирка” № 128, 20 год. дърводелец, 14. ВЛАДИМИР МИТКОВ ТРИЧКОВ от с. Чепинци, Софийско, живущ София, “Орханийско шосе” № 178, 23 год[ишен] колар, женен, 15. МЛАДЕН ИВАНОВ ГУНДЕРОВ от с. Локорско, Софийско, живущ  София “Орханийско  шосе” № 25, дърводелец, 19 год[ишен], 16. МИХАИЛ АНГЕЛКОВ ТАНЕВ, от с. Бухово, Софийско, живущ София, ул. ” 4-та безименна”  № 20, 27 год[ишен] шивач, 17. БОРИС ГЕНЕВ НЕСТОРОВ, от  с. Голям Раховац”, Софийско, живущ София, “Старите Подуянски гробища”, 29 год[ишен], женен, неграмотен, дърводелец, 18. ЯНАКИ ВЕНКОВ ПЕНЧЕВ от с. Гниляне, Софийско (3), живущ София, ул. “Тетевенска” № 54, 23 год[ишен], ученик от Държавното столарско-резбарско училище, осъждан за септемврийските събития 1923 г. на 6 год[ини] и 2 месеца и амнистиран, 19. ВЛАДИМИР СПАСОВ БОШКОВ от с. Кремиковци, Софийско, живущ София, кв. “Хаджи Димитър” № 25, 18 год[ишен], ученик Държавното столарско-резбарско училище, 20.ВЛАДИМИР ЦВЕТАНОВ ЩЪРБАНОВ  от с. Гниляне, Софийско, живущ София, ул. „Рила” № 2, 19 год[ишен], всички българи, православни, грамотни, неженени (освен Владимир Тричков и Борис Генов), не осъждани (освен Янаки Венков, ученик Държавното столарско-резбарско училище), за това, че към втората половина на 1924 год. и началото на 1925 год. съзнателно са влезли като членове в организираните от обвиняемите в п[ункт] А. по настоящия обвинителен акт нелегални младежки комунистически групи, наречени “ядки”, с цел чрез насилие, въоръжени акции и атентати да изменят установения от конституцията държавен и обществен строй. С тия си действия са доказали по несъмнен начин, че са поделение на нелегалната комунистическа организация, която за постигане на своите цели не само проповядва, но е и пристъпила към извършване на убийства, терористически действия, атентати, каквито са въоръженото нападение на Н.В. Царя, убийството на запасния генерал К. Георгиев, атентата в църквата “Св. Неделя” и др., за което ги предавам  на Софийския военно- полеви съд за съдене и наказание по чл. 16 от Закона за защита на държавата.

По отношение на не навършилите 21 година да се приложат постановленията на  чл. 58 от Н[аказателния] закон.

Зам. полеви военен прокурор: капитан Георгиев

23.VІІ.1925 г.

ст[олица] София

А.е. 105663, т. V, л. 133-136. Оригинал. Машинопис.

№ 29

Възражение  на М.Алексиев по обвинителния акт[153]

5 август 1925 год.

ВЪЗРАЖЕНИЕ

на обвинителния акт по паркетно дело № 670/925 г.

от обвиняемия Михаил Стойков Алексиев, студент 

Св[ободния]. у[ниверси]тет, ул. “Одрин” 48,

сега арестант в Централния затвор

Господа съдии,

Не се признавам за виновен да съм извършил приписваното ми в горния обвинителен акт обвинение, а именно:

Да съм организирал група “ядка” при Комунистическия младежки съюз. Това ще докажа, като се ползвам от показанията на останалите обвиняеми, прокурорските свидетели и всички допълнителни свидетели по делото; също така отричам да съм имал каквито и да било връзки с Владимир Минков-Лотко.

Показанията, дадени пред ІІІ военен следовател са верни, а тези пред полицията неверни, понеже там съм малтретиран и показанията са изтръгвани насилствено. В края на съдебното заседание на почитаемия  съд ще представя документи, за да се ползвам от чл. 58 на Нак[азателния] закон[154].

За свой защитник вземам софийския адвокат Миховски[155].

С почит,

М. Алексиев

А.е. С 105663, т. V, л. 164. Оригинал. Ръкопис.

“Вх. № 7344

6.VІІІ.925 г.

№ 9144. Настоящето представлявам на Господина Председателя на Софийския воено-полеви съд тук, на разпореждане.

София,  5 август 1925 г.

Директор: Д. Георгиев

Деловодител: не се чете”

А.е. 105663, т. V, л. 164/гръб. Оригинал. Машинопис.

                                                                                       

№ 30

Отговор на Янаки Венков по обвинителния акт

5 август 1925 год.

Соф. центр. Затвор

Вх. № 8870

Получ. на 5.VІІІ.1925 г.

Чрез Господина директора на Централния затвор    

за Почитаемия Софийски полеви военен съд

ОТГОВОР

На обвинителния акт по сл. д. № 18/925 г.

от обвиняемия Янаки Венков, от с. Гниляне,

Софийско, сега арестант Центр. затвор[156]

Г-да  съдии,

В отговор на обвинението ми по горното дело заявявам, че не се признавам за виновен да съм извършил приписваните ми престъпи деяния. За доказателство на това ми твърдение моля да се има пред вид следното:

1. Да се призоват и разпитат в качество на свидетели лицата

Иван Велев, ученик в Столарско резбарското училище в София, живущ в квартала  “Царската спирка № 94, зад фурната, София и

Костадин Стоянов, ученик в Столарско резбарското училище в София, живущ в квартала “Царската спирка” № 138 в София, които ще установят, че от м. октомври 1924 год. аз съм в най-лоши отношения с Николай Георгиев, че много често сме се карали, като работата е достигала до бой, че той постоянно ми се заканваше, че ще ми напакости с нещо, че ще ми отмъсти  задето  аз си исках две книжки, които му бях дал за прочит.

2. Също ще моля да се призоват и разпитат в качеството на свидетели лицата  Димитър Гачев и Коста Иванов и двамата арестанти в Централния затвор, които ще установят, че при произвеждане на полицейското дознание аз бях бит, бях изнасилван от органите на обществената безопасност да правя самопризнания напълно лъжливи, които никога в никой случай не отговарят на действителността, че на 18 май през нощта от 10 и 1/2часа вечерта до 2 часа след полунощ, аз бях бит и се върнах в стаята си пребит от бой, с разкървавено тяло, лице, ръце, целия подпухнал от бой и почти в безсъзнание.

3. Михаил Алексиев, арестант в Централния затвор, който ще установи, че аз не се познавам с него, никога не съм приказвал с него за каквото и да било, че никога не съм го виждал или срещал където и да било.

4. Ще се ползвам от показанията на съобвиняемия по настоящето дело  Владимир Спасов, който ще установи, че никога и никъде не е бил на каквото и да било събрание с мен.

5. Също ще моля почитаемия съд да ми разреши да се ползвам от показанията на

съобвиняемия Георги Костов, който ще установи същите обстоятелства, каквито ще установява и Михаил Алексиев.

Заявявам, че си запазвам правото да представя и други допълнителни доказателства в първото по делото заседание.

Също ще се ползвам и от показанията на свидетелите  на обвинителната власт  и на другите съобвиняеми.

За свой защитник си избрах софийския адвокат Вл. Тумпаров.

С почит: /п/ Я. Венков

София, Центр. затвор,

5 август 1925 г.

А.е. С 105663, т. V л. 166, 167. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 31

Извлечение от протокола на Софийския полеви военен съд по делото на Младежката  нелегална комунистическа организация, за М. Алексиев и неговата група

12 – 30 август 1925 год.

П Р О Т О К О Л

№ 400

1925 год. август 12 в 15 ч. и 30 мин., Софийският п[олеви] в[оенен] съд в гр. София,

в откритото си заседание в следующия състав:

председател: капитан Денчев

членове: капитан Поп Златев[157]

подпоручик Лилков[158]

Секретаря на съда  В. Симеонов и с участието на зам. в.п.прокурор кап. Георгиев пристъпи към разглеждане на наказ. дела № 525 и 670/925 г. заведени против  Владимир Минков (Лотко), Кунка Апостолова, Димитър Даскалов, Емил Марков и др. още 24 души по чл. 2 и 16 от З.З.З.Д. и Гаврил (Гило) Л. Ангелов, Велю Минков Новаков, Михаил Стойков Алексиев и др. още 17 души по чл. 16 от З.З.З.Д.

След като председателят  на съда провери, че всички длъжностни лица, които са длъжни да присъстват са на лице откри заседанието и обяви, че казаните дела ще се разглеждат въз основа  на ст[атия] 635 от В[оенно] С[ъдебния] З[акон], при открити врата  и че съгласно решението на Военно кас[ационния] съд под № 442 от 17.VІІ. т.г. наказателно дело № 525/925 г. следва да се разглежда съвместно с наказателно дело № 670/925 г. и заповяда да се  въведат в залата на съда находящите [се] в предварителен арест подсъдими:...[159], Подсъдимият Владимир Минков (Лотко) не се въведе в залата тъй като същият се е отклонил и се търси чрез Държавен вестник. ...[160]

Председателят след това докладва постъпилите: от държавата искова молба вх. № 8394/925 г., с която соф. окр. управител, като представител на държавата предявява граждански иск по двете дела в размер на 12 000 000 лв. и от Петко Петров в размер на 50 000 лева[161]; докладва решението на Военно касац. съд № 442 от т.г. и поиска заключението на страните по присъединяване на двете дела в едно, по приемането на гражданските искове и по даване ход на делото...

Съдът след съвещание като взе пред вид: ... НАМЕРИ: ...7/ Че следва да се отхвърли заявения граждански иск от Петко Петров, понеже няма никаква връзка по наказателно дело № 670/25 г., по което е предявен. ОПРЕДЕЛИ: ...7/ Отхвърля иска на Петко Петров като неоснователен. ...

На 15 того, в 9 часа и 30 минути след като председателя се увери, че всички длъжностни лица, които са длъжни да присъстват са на лице, обяви, че заседанието продължава. ...

Председателят заповяда да се  въведе подсъдимия Емил Марков Марков, комуто като изложи същността на обвинението  го запита признава ли се за виновен, той отговори, че не се признава за виновен и не желае да говори. Задаваха му се въпроси на които той не отговаря. ...

След това по същия начин бе въведен и попитан подсъдимия МИХАИЛ СТ. АЛЕКСИЕВ, който заяви, че не се признава за виновен. Депозира своите показания, като отговори  и на зададените му въпроси. ...

След него по същия начин бе въведен и попитан подсъдимия ГЕОРГИ КОСТОВ ВАСИЛЕВ, който също заяви, че не се признава за виновен, че не знае нищо  и моли да му задават въпроси, на които да отговаря. Задаваха му се въпроси на които той отговаря.

Защитникът Кирков поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно: че не е бил комунист никога и не е влизал даже и в легално време в Д-во „Лео Троцки”. ...

След него по същия начин  бе въведен и попитан подсъдимия ЯНАКИ ВЕНКОВ, който заяви, че не се признава за виновен и че е вярно това което е казал пред следователя. Задаваха му се въпроси на които той отговаря.

Защитникът Кирков поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно, че Николай Георгиев не му е говорил за  Георги Костов и че подсъдимия не познава Георги Костов.

Защитникът Миховски поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно, че той не познава Михаил Ст. Алексиев.

След това по същия начин бе въведен и попитан подсъдимия ВЛАДИМИР СПАСОВ БОЖКОВ, който заяви, че не се признава за виновен и че нищо не знае по делото. Депозира своите показани, като отговори и на зададените му въпроси.

Защитникът Бояджиев поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно, че не познава Михаил Алексиев.

Защитникът Кирков поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно, че той не познава Георги Костов и че Николай Георгиев не му е говорил за Георги Костов.

След това по същия начин бе въведен и попитан подсъдимия ВЛАДИМИР ЦВ. ЩЪРБАНОВ, който заяви, че не се признава за виновен и че нищо не знае по делото. Задаваха му се въпроси на които отговаря.

Защитникът Кирков поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията на подсъдимия, а именно, че Николай Георгиев не му е говорил за  Георги Костов. ...

Подведоха се под клетва свидетелите и поемните лица след което председателя заповяда да остане в залата само свидетеля. ...

След това по същия начин бе разпитан свидетеля капитан Цвятко Николов на когото също се напомни значението на клетвата.

Защитникът Кирков поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ: да се впишат показанията  на свидетеля, а именно: че братовчеда му, му е донасял нелегална литература давана му от Георги Костов, по 10-15 екземпляра. Също, че бележките които са приложени към делото  си ги е писал последователно след всяко съобщаване от братовчеда му  и те са оригиналните.  

Защитникът  М. Тодоров поиска и съдът ОПРЕДЕЛИ:  да се впишат показанията на свидетеля, а именно: че показанията си свидетелят е чул от братовчеда си, което последния му е докладвал. ...

След това последователно и по същия начин бяха разпитани: ...Никола Г. Атанасов, на които също се напомня отговорността от лъжесвидетелстване. ...

Съдът след съвещание, като взе пред вид, че защитата представи: ... ; кръщелни свидетелства на: ... Владимир Спасов... Михаил Стойков Алексиев; които моли да се имат пред вид при решаване на делото. ..., ОПРЕДЕЛИ:  Приема всички представени както от защитата, така и от прокурора гореспоменати документи, които да се имат предвид при решаване на делото.

Прокурорът помоли да му се даде срок до понеделник сутрин, за да си систематизира обвинителната реч.

Съдът след съвещание, като взе пред вид, че прокурорът иска срок, за да си систематизира показанията и да прегледа представените от защитата доказателства, а така също  и да даде възможност и на защитата и тя пък да прегледа представените от прокурора такива, ОПРЕДЕЛИ:  Преустановява заседанието за 24 т.м. 8 часа сутринта. ...

Председателят даде думата на прокурора.

Прокурорът намира деянията на подсъдимите за доказани и поддържа обвинението както следва: по отношение на ... Михаил Стойков Алексиев, Георги Костов ... като организатори; по отношение на ... Янаки Венков, Владимир Спасов Божков и Владимир Цветанов Щърбанов като членове на ядки...

Понеже прокурорът не възрази, председателят обяви пренията на страните за приключени и даде последователно последна дума на подсъдимите, които заявиха както следва: Владимир Цв. Щърбанов, Владимир Сп. Божков, Янаки Венков  ... Георги Костов, молят да бъдат оправдани; Михаил Ст. Алексиев - не желае нищо да каже; ...

В 18 часа и 12 минути поради напредналото време председателят обяви заседанието за преустановено и същото продължи на 30 того, в 9 часа и 45 минути.

Даде се последна дума на останалите подсъдими, които заявиха: ..., че се отказват от последната си дума.

След това съдът се оттегли на съвещание, след свършването на което  председателят прочете приложената към делото присъда, като обяви, че същата е окончателна и подлежи на обжалване пред Военно Касационния съд в тридневен срок.

След прочитане присъдата подсъдимите заявиха да се предяви  протокола на съдебното заседание - утре 31 того в 9 часа сутринта на защитниците им, като последните ще се явят в съда.

В 13 часа и 35 минути председателя обяви заседанието за закрито.

ПРЕДСЕДАТЕЛ,

КАПИТАН: /п/ Денчев

КАПИТАН: /п/ Попзлатев

ЧЛЕНОВЕ:

ПОРУЧИК: /п/ Лилков

ПОДСЕКРЕТАР: /п/ Симеонов

А.е. С 105663, т. ІV, л. 182-184, 186, 187, 195, 196, 198, 204, 205-207. Оригинал. Машинопис.

№ 32

Извлечение от присъдата по делото на Младежката нелегална комунистическа организация (М.К.С.Б.)

30 август 1925 год.

П Р И С Ъ Д А

№ 310

В ИМЕТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕССТВО

БОРИС ІІІ

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Днес на 30 август 1925 год. Софийският полеви военен съд в ст[олицата] София в откритото си съдебно заседание в следующия състав:

Председател: капитан Денчев

капитан Поп Златев

Членове:

Поручик Лилков

при подсекретаря на съда Борис Симеонов и с участието на зам.пол[еви] военния прокурор капитан Георгиев изслуша наказателните дела № 525 и 670/1925 год., заведени против: Владимир Минков (Лодко), Кунка Апостолова, Димитър Даскалов, и други;  Гавриил (Гило) Ангелов, Велю М. Новаков, Михаил Алексиев и други.

По чл. 2 и 16 от З.З.З.Д. и след като изслуша доклада на делото, съдебното дирене, пренията на страните  и последната дума на подсъдимите

П Р И З Н А:

І. ЗА ДОКАЗАНО[162]...

ІІ. ЗА НЕДОКАЗАНО[163]...

ХХVІІ. Подсъдимия Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица, 20-годишен, българин, правосл. грамотен, неженен неосъждан:

1. За виновен в това, че при обстоятелствата  признати за доказани в п. І на този отдел[164], като е станал през есента на 1924 година член на нелегалния М.К.С. в София, по нареждане на Ц.К. на същия съюз е организирал в Държ/авното/. столарско резбарско училище в София една ядка  със секретар и членове:  Георги Костов Василев,  Янаки Венков, Владимир Спасов и Владимир Цв. Щърбанов, като назначил за  секретар  ученика Николай Георгиев, който съобщил това на властта своевременно. Като при това  е предавал на секретаря на ядката нелегална литература, давал му указания върху организационната и специална дейност на ядката и присъствал на събрания на членовете на същата ядка, та тази му дейност е продължила и след 16.ІV.1925 год. без да са му признати каквито и да са увеличаващи или намаляващи вината му обстоятелства, при признатото му несъвършенолетие.

2. За не виновен в това,  че той дейността си, описана в п. ХХVІІ т. 1. от този отдел е осъществил при обстоятелствата които в п. ІІ т. 1 и 2 са признати за недоказани. ...

ХХХІV. Подсъдимия Георги Костов Василев от гр. София, 23 годишен, бълг., правосл., грамотен неженен, неосъждан:

1. За виновен в това, че при обстоятелствата признати за доказани в п. І на този отдел, в края на 1924 година е станал член на нелегалния  М.К.С. в София, като е влязъл в ядката организирана от Михаил Алексиев в Резбарското столарско държ. училище, присъствал е на събранията на тази ядка където се е чела нелегална литература, впоследствие не проявил абсолютно никаква организационна дейност,  която му дейност е продължила и след 16.ІV.1925 година без да му са признати каквито и да било увеличаващи или намаляващи  вината му обстоятелства.

2. За не виновен в това да е формирал ядка или да е проявил каквато и да е организационна дейност като член на нелегалния М.К.С. в София при обстоятелствата, които в  п. ІІ т. 1 и 2 са признати за недоказани.

3. За невинен в това че той дейността описана в п. ХХХІV т. 1 на този отдел е осъществил  при обстоятелствата, които  в п. ІІ т. 1 и 2 са признати за недоказани. ...

ХХХVІ. Подсъдимия Янаки Венков Пенчев от с. Гниляне, Софийско, 23 годишен, бълг., правосл., грамотен, неженен, осъждан, но амнистиран:

1. За виновен в това, че при обстоятелствата признати за доказани в п. І на този отдел, в края на 1924 година е станал член на нелегалния М.К.С. в София, като е влязал в състава на ядката  формирана от Михаил Алексиев в Държ. резб/арско/ столарско училище, като е участвал в събранията на членовете на ядката, на които се е чела нелегална литература и която му дейност е продължила след 16.ІV.1925 г. без да му са признати каквито и да са увеличаващи или намаляващи вината му обстоятелства.

2. За не виновен в това, че той дейността описана в п. ХХХVІ т. 1 на този отдел е осъществил при обстоятелствата, които в п. ІІ т. 1 и 2 са признати за недоказани.

ХХХVІІ. Подсъдимите Владимир Спасов Бошков от с. Кремиковци, Софийско, 18 годишен и Владимир Цветков Щърбанов от с. Гниляни, Софийско на 19 години, двамата българи, православни, грамотни, неженени, не осъждани.

1. За виновни в това, че при обстоятелствата признати за доказани в п. І от този отдел, в края на 1924 година са станали членове на нелегалния М.К.С. в София, като влязли в състава на ядката организирана от Михаил Алексиев в Държ. столарско резбарско училище, присъствали са на събранията на ядката в които се е чела нелегална литература и че тази си дейност са продължили и след 16.ІV.1925 г. при признатите и на двамата смекчаващи вината им обстоятелства – лекомислие и малолетство, поради което са се подали на лошо влияние, без да им са признати и на двамата каквито и да са увеличаващи вината  им  такива, при признатото и на двамата несъвършенолетие.

2. За не виновни и двамата в това, че те дейността си описана  в п. ХХХVІІ т. 1. на този отдел са осъществили при обстоятелствата, които в п. ІІ, т. 1 и 2 са признати за недоказани. ...  

Като пристъпи към прилагането на закона съдът НАМЕРИ: ...

Щ. че тъй както е признато за виновно в п. ХХVІІ т.1 на този отдел на присъдата деяние на подсъдимия Михаил Стойков Алексиев напълно се покрива от елементите на престъпния състав предвиден и наказуем по чл. 2 от З.З.З.Д. по изложените вече съображения в п. Ч, ал. 1 от този отдел на присъдата, въз основа на който член и съобразно не признатите му  каквито и да било смекчаващи или увеличаващи вината му  обстоятелства в свръзка с чл.58  п. 3 от Н/аказателния /З/акон/ му определи да изтърпи наказанието – осем години строг тъмничен затвор и глоба в размер сто тридесет хиляди лева, като съгласно чл. 17 от З.З.З.Д. в свръзка с чл. 58 п. 4 от Н.З. следва да бъде лишен от правата по  чл. 30 от Н.З. за срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението му в което е признат за не виновен, както това е описано в п. ХХVІІ т. 2 от този отдел на присъдата и което в обвинителния акт е квалифицирано по чл. 16 от З.З.З.Д.следва да бъде оправдан и освободен от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

а) че тъй както е признато за виновно в п. ХХХІV т. 1 от този отдел на присъдата деянието на подсъдимия Георги Костов Василев напълно се покрива от елементите на престъпния състав предвиден и наказуем по чл. 2 ал. 2 от З.З.З.Д. по съображенията, изложени в п. Ъ ал. 1 от този отдел на присъдата въз основа на който член и съобразно с това, че  не му са признати каквито и да било увеличаващи или намаляващи вината обстоятелства, му определи да изтърпи наказанието седем години строг тъмничен затвор и глоба в размер на сто хиляди лева, като съгласно чл. 17 от З.З.З.Д. следва да бъде лишен от права по чл. 30 от  Н.З. за срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението му, в което е признат за не виновен, както това е описано в п. ХХХІV т. 2 и 3 от този отдел на присъдата  и което в обвинителния акт се квалифицира по чл. 16 от З.З.З.Д. следва да бъде оправдан и освободен от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

г) че тъй както е признато за виновно в п. ХХХVІ т. 1 от този отдел на присъдата деянието на подсъдимия Янаки Венков Пенчев напълно се покрива  от елементите на престъпния състав предвиден и наказуем по чл. 2 ал. 2 от З.З.З.Д. по изложените вече съображения в п. 3 ал. 1  на този отдел въз основа на който член и съобразно с това че не са му признати каквито и да било увеличаващи или намаляващи вината обстоятелства му определи да изтърпи наказанието седем години строг тъмничен затвор и глоба в размер на сто хиляди лева, като съгласно чл. 17 от З.З.З.Д. следва да бъде лишен от правата по чл. 30 от НЗ. За срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението му в което е признат за не виновен както това е описано в п. ХХХVІ т. 2  на този отдел и което в обвинителния акт е квалифицирано по чл. 16 от З.З.З.Д. следва да бъде оправдан и освободен от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

д) че тъй като са признати за виновни в п. ХХХVІІ т. 1 от този отдел на присъдата деянията на подсъдимите: Владимир Спасов Бошков и Владимир Цв. Щърбанов напълно се покриват с елементите на престъпния състав предвиден и наказуем  по чл. 2 ал. 2 от З.З.З.Д. по съображенията изложени вече в п.3  ал.1 на този отдел, въз основа на който член и съобразно с това, че им са признати - и на двамата, несъвършенолетие и смекчаващи вината обстоятелства и това, че не им са признати увеличаващи вината им такива, в свръзка с чл. чл. 60 и 58 п. 3 от Н.З. им определи да изтърпят наказанието - по две години строг тъмничен затвор всекиму едному и глоба в размер по двадесет хиляди лева едному, като съгласно чл. 58 и 4 от Н.З. следва да не се приложат постановленията на чл. 17 от З.З.З.Д.

Същите подсъдими по обвиненията им в които са признати за не виновни както това е описано в п. ХХХVІІ т. 2 от този отдел на присъдата и които в обвин. акт са квалифицирани по чл. 16 от З.З.З.Д. следва да бъдат оправдани и освободени от угл[авна] отговорност и двамата по липса на извършено престъпление. ...

Водим от изложеното до тука и по силата на чл. 330 от Закона за углавното производство в свръзка със ст[атия] 729 п.п. 1 и 3 от В[оенно] С[ъдебния] З[акон]

І.  Задочно ПРИСЪДИ[165] …

ІІ. ПРИСЪДИ: ...

13. Подсъдимия Михаил Стойков Алексиев от гр. Златица за извършеното от него престъпно деяние описано в п. ХХVІІ т. 1 и по съображенията изложени в п. Щ ал. 1 от отдела  “призна”на тази присъда въз основа на чл. 2 от З.З.З.Д. в свръзка с чл. 58 п. 3 и 4 от Н.З. и чл 17 от З.З.З.Д. го осъжда на осем години  строг тъмничен затвор[166] и глоба в размер сто тридесет хиляди лева с лишаване от правата по чл. 30 от Н.З. за срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението му описано в п. ХХVІІ т. 2 и по съображенията изложени в п. Щ ал. 2 от отдела “призна” на тази присъда, което обвинение е квалифицирано по чл. 16 от З.З.З.Д. го оправдава и освобождава от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

20. Подсъдимия Георги Костов Василев от гр. София за извършеното от него престъпно деяние както е описано в п. ХХХІV т. 1 и по съображенията изложени в п. “а” ал. 1 от отдела “призна” на тази присъда въз основа на чл. 2 ал. 2  и чл. 17 от З.З.З.Д. го осъжда на седем години  строг тъмничен  затвор и глоба в размер на сто хиляди лева  с лишение на правата по чл. 30 от Н.З. за срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението в п. ХХХІV т. 2 и 3 от отдела “призна” на тази присъда, което обвинение е квалифицирано по чл. 16 от З.З.З.Д. го оправдава от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

23. Подсъдимия Янаки Венков Пенчев от с. Гниляне, Софийско за извършеното от него престъпно деяние както е то описано в п. ХХХVІ т. 1 и по съображенията изложени  в п. “г” ал. 1 от отдела “призна” на тази присъда  въз основа на чл. 2 ал. 2  и чл. 17 от З.З.З.ДV го осъжда на седем години строг тъмничен затвор и глоба з размер на сумата сто хиляди лева с лишаване от правата по чл. 30 от Н.З. за срок от дванадесет години.

Същият подсъдим по обвинението му описано в п. ХХХVІ и т. 2 и по съображенията, изложени в п. “г” ал. 2 от отдела “призна”на тази присъда, което обвинение е квалифицирано по чл. 16 от З.З.З.Д. го оправдава и освобождава  от углавна отговорност.

24. Подсъдимите Владимир Спасов Бошков от с. Кремиковци,Софийско и Владимир Цветанов Щърбанов от с. Гниляне, Софийско за извършените от тях  престъпни деяния както те са описани в п. ХХХVІІ  т. 1 и  по съображенията изложени в п.”д” ал. 1 от отдела “призна на тази присъда, въз основа на чл. 2 ал. 2 от З.З.З.Д. в свръзка  с чл. 60 и 58  п. 3 и 4  от Н.З. ги осъжда на две години строг тъмничен затвор и глоба в размер на сумата по двадесет хиляди лева, като ги освобождава от последствията на чл. 17 от  З.З.З.Д.

Същите подсъдими по обвиненията им описани в п. ХХХVІІ т. 2 и по съображенията изложени в п. “д” ал. 1 от отдела “призна” на тази присъда, които обвинения са квалифицирани по чл. 16 от З.З.З.Д. ги оправдава и освобождава от углавна отговорност по липса на извършено престъпление. ...

При това съгласно ст.732 от ВСЗ съдът ходатайства чрез министъра на войната  пред Н.В. Царя: ...[167]

Предявения от Софийския управител граждански иск в размер на сумата  дванадесет милиона лева срещу всички подсъдими  се отхвърля в целия му размер по отношение на всички осъдени като неоснователен.

Станалите по делото разноски да се заплатят от осъдените солидарно на хазната.

Забележка: …[168]

Настоящата присъда е окончателна и подлежи на обжалване от В/оенно/ поле/ви/ съд в тридневен срок от днес.

Председател: /п/  кап. Денчев

/п/ капитан Поп Златев

Членове:

/п/ поручик Лилков

п/од/секретар Борис Симеонов

Настоящата присъда в свършена форма се прочете днес на 30 август 1925 год. в съдебното заседание в присъствието на страните[169],

Председател /п/ кап. Денчев

А.е. С 105663 т. V, л. 56-57, 66, 69, 70-71, 80- 81, 83-85, 88, 92, 94-97. Оригинал. Ръкопис. Първата страница на образец-формуляр. 

№ 33

Решение на Военно-касационния съд по жалбите против присъда № 310 от 30 август 1925 г. на Софийския полеви военен съд

18 септември 1925 год.

РЕШЕНИЕ

№ 534

ст. София, 18 септември 1925 год.

в името на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО

Б О Р И С ІІІ

Цар на българите

Военно-касационният съд на 18 септември 1925 год. в открито заседание в състав председател полк. Аламанчев[170] и членове: подполковник Тулешков[171], председател на Пловдивския  военно-пол. съд и капитан Кутев[172] зав. Съд служба при  Воен. съд в присъствието на прокурора при съда подполковник Славков и секретаря  Ал. Евстатиев разгледа касационно дело № 417/925 г.заведено по касационни жалби на …[173] всички живущи в София и протеста на прокурора при Софийския полеви военен съд, против присъдата на същия съд от 30.VІІІ.925 год. под № 310.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО СА:

С присъда  № 310 от 30.VІІІ.925 год. по н.д. № 525 и 670/ 925 г. Софийският полеви военен съд в гр. София между другото е признал за доказано: ...[174]

Като изслуша доклада по делото, заключението на прокурора и съобрази протестите и жалбите с присъдата и с действащите в Царството закони, намери:

І. По касационния протест на прокурора:

1. Оплакването е неоснователно. При констатациите  по настоящето дело в пунктове 6, 3, 7, 7, 18, 20, 10-17 на Въпросния лист[175], съдът като не е признал иерархическа връзка между младежкия комунистически съюз в България с българската комунистическа, терористическа, конспиративна организация, че той не е нейно поделение, че е самостоятелна и съвсем независима организация, която чрез младежкия комунистически интернационал имал подчинение направо с комунистическия интернационал, че по своята организационна и специална дейност не получавал от Централния комитет  на българската комунистическа, конспиративна терористическа организация нареждания и упътвания, а поддържал връзка чрез своя секретар с последната организация и то само с цел да получава нелегална литература; че за постигане на целите на последната, чрез предприемането на терористически действия да събори настоящия строй, само проповядвал методите за това между младежта и да попълва в бъдеще кадрите на първата, - и че не е взел участие в предприетите от нея терористически действия; - при това положение, съдът  правилно е подвел осъдените по настоящето дело  само по чл. 2, а по чл.16 ги е оправдал, защото съдът не е констатирал относно младежкия комунистически съюз в Бьлгария да е бил в подчинение на българската терористическа конспиративна комунистическа организация, като нейно поделение в смисъл, че от нея получава заповеди и нареждания за своята деятелност и щом последната е отпочнала действия наказуеми по чл. 16 от Закона за защита на държавата да тегли същите отговорности и младежкия комунистически съюз, а само е установил една връзка за получаване на нелегална литература и евентуално попълване кадрите, като за последното обстоятелство, в конкретния случай съдът не е  констатирал да е станало сега, а също съдът не е установил положението, че като смята младежкия комунистически съюз в България за самостоятелен, сам да е отпочнал действията наказуеми по чл. 16 от Закона за защита на държавата. Еднаквостта на крайните цели и на двете организации, както и методите на действие, които имат при това положение, сочат само на престъплението предвидено по чл. 2 от З.З.З.Д.

Вътрешното противоречие за което се говори в протеста на прокурора, че съдът е попаднал, не е на лице, защото тази връзка, която е  установил той, че ІяІ има между двете организации, а именно само за получаване на нелегална литература и за едно евентуално попълване на кадрите, което в случая за сега не е констатирано да е станало, не сочи на подчинение, в смисъл на поделение, а на една  общност на идеите и методите на двете организации, които имат общия си извор в ІІІ интернационал, без последният да е бил дал нареждание и до М.К.С.Б. да отпочне действия или да попълни редовете на нелегалната Б.Т.К.К.О.[176] при отпочване на действията от страна на последната.

2. Второто оплаквание на прокурора е неоснователно, защото от бележката направена в присъдата се вижда, че съдът се е произнесъл за виновността “след като изслушал доклада на делото, съдебното дирене, пренията на страните и последната дума на подсъдимите”, следователно, тъкмо според повеленията на закона – ст. 715 и 722 от В.С.З.

Наистина като доказателства по делото, прокурорът е представил документите, изброени в оплакването /стр. 45 и 46 от съдебния протокол, стр. 362 от съдебното дело/  и съдът е приел да ги има предвид при решаване  въпроса за виновността, като не е поставил отделни въпроси за доказаноста на положенията, интересуващи обвинението по даденото дело и намиращи се в тези документи, но това  той не е длъжен да стори по начало /освен ако сам счете това за необходимо/, докато заинтересованата страна – чрез съответни вписвания в протокола  по реда предвиден в ст.762 от В.С.З  и изрична молба за това към съда – не направи задължително поставянето и на този въпрос. А това се вижда от протокола – прокурорът не е направил (стр. 47 от съдеб. протокол), защото по въпроса  (за автономността на младежкия съюз), позовал се е само общо на данните по делото, без да посочи изрично и дословно кои са те и без – при това – да помоли изрично съдът да ги обсъди.

А щом не е направил това, тогава неоснователно се оплаква сега – ст. 817 от В.С.З.

ІІІ. По касациионните жалби на осъдените: …Владимир Цв. Щърбанов, Янаки Венков и …

Касаторите не посочват в жалбите си на никакви нарушения, затова следва да се счетат за неоснователни. ...

VІІ. По касационната допълнителна обща жалба на Кунка Апостолова, Янаки В. Пенчев и Илия Д. Илиев:

1. Оплакването е неоснователно, голословно и не подкрепено с нещо, а основано само на предположения, следователно непроверимо от касационната инстанция.

…

По тия съображения Военно-касационният съд

РЕШИ:

1. а/ Отменява присъдата  № 310/925 год. на Софийския военно-полеви съд по отношение на всички които са били съдени и осъдени наново по чл. 2 от З.З.З.Д., тъй като по отношение на тези е била в сила присъдата № 238/925 год., която в това отношение не е била отменявана; тъй като подадената касационна жалба е основателна.

б/…

в/ Не уважава протеста на прокурора, като неоснователен и потвърдява  присъдата  № 310/925 год. в останалата й част.

Председател на съда

ПОЛКОВНИК /п/ Аламанчев

ПОДПОЛКОВНИК /п/ Тулешков

ЧЛЕНОВЕ:

КАПИТАН /п/ Кутев

СЕКРЕТАР: /п/ Ал Евстатиев

В Е Р Н О

СЕКРЕТАР: /п/ Ат. Евстатиев

А.е. С 105663, т. V, л. 107, 108, 116, 117, 118, 121, 122. Заверен препис. Машинопис.

№ 34

Писмо от председателя на Софийския полеви военен съд до прокурора при съда за привеждането в действие на присъда № 310/1925 г. спрямо М. Алексиев, който не е подал молба за “царска милост” и спрямо други подсъдими

8 октомври 1925 год.

 На №№ 3315 и 5311. Приложени изпращам преписи от присъдата на съда под № 238 от 25 юни т.г. за привеждането й само по отношение на  ДИМИТЪР ДАСКАЛОВ И ВЕСЕЛИН ХР. МАТЕЕВ, а по отношение на останалите да не се привежда, тъй като Владимир Минков се е отклонил, Георги Николов Йорданов е осъден условно, Лаура Бакалова е оправдана, а за всички останали  е ходатайствано пред Негово Величество царя и делото е изпратено за приемане ходатайството.

Също и преписи от присъда № 310 от 30. VІІІ т.г. за привеждането й САМО по отношение на Михаил Стойков Алексиев, Михаил Ангелов Тонев и Стефан Дончев, тъй като Тодор В. Гундеров и Борис Г. Несторов са оправдани, а по отношение на всички останали е ходатайствано пред  Н.В. Царя и делото е изпратено за приемане ходатайството.

Като при това известявам, че Военно Касационния съд с решение № 442 от 18 юлий т.г. отмени присъдата № 238/25 г. в оная й част що се касае до не осъждането на тия които са били обвинени от Прокурора по чл. 16 от З.З.З.Д., а по отношение на оправданите потвърдява същата присъда, обаче същия съд с решение 534 от 18 септември т.г. отменява присъдата № 310/925 год. по отношение на всички, които са били съдени и осъдени наново по чл. 2 от З.З.З.Д., тъй като по отношение на тези  е била в сила присъдата № 238/25 г., която в това отношение не е била отменявана и потвърдява присъдата № 310 от т.г.  в останалата й част. Същата присъда  - 310 от т.г.  е отменена по отношение на Гаврил Ангелов за ново разглеждане.

Приложение: три преписа от присъда № 238/25 г и четири преписа от присъда № 310/25 г.[177]

№ 9889/8-ми октомври 1925 година – София

/П/ не се чете

Подполковник – Председател на Софийския Полеви Военен съд

А.е. С. 105663, т. V, л. 123. Оригинал. Машинопис.

    

№ 35

Показания на Люба и Вера Топенчарови при следствието, относно опита им да предадат на арестанта в Централния софийски затвор М. Алексиев 10000 лева

10 януари 1928 год.

ПРОТОКОЛ

за разпит на обвиняеми

№ 1

гр. София, 10 януари 1928 г.

Ние М. Ангелов съдия-следовател при Софийския окръжен съд на ІІІ участък в гр. София, на основание постановлението си №… от…[178], днес разпитахме, в качеството на обвиняеми по следствено дело № 4/1928 год., следующите лица, които на въпросите, които зададохме поотделно всекиму, отговориха:

Именувам се Люба Ефтимова Топенчарова[179], род. гр. Битоля, жит. гр. София, ул. Бъкстон № 1, 29 год., нежен. грам. чиновничка, не осъждана казвам: Не се признавам за виновна. Брата ни Владимир[180] изтърпява в централния затвор присъда на 10 год. стр[ог] т[ъмничен] затвор по делото на комсомолците. Често му изпращаме домашна храна. Обикновено децата носят храната, понякога и родителите ни.

На 24 декември т.г. събота по обед към 1 часа като се прибрах от работа у дома, току що си бях влязла ето че един господин дойде и ме запита за г-ца  Люба Топенчарова. Обадих, че съм аз. Той на развален български език ми каза, че е германски студент, идел от Германия и носи един подарък по случай празниците за затворниците, изпращан от германски студенти. С тия си думи той ми подаде едно пакетче в книга. Аз го приех. Веднага господина си отиде. Нищо повече не говорих с него. При приемане пакета успях да кажа само “благодаря” и нищо повече, защото той мигновено си отиде. Този господин бе младеж, добре облечен – елегантно. Не бе българин; вероятно бе немец. Никой нямаше с него. Сама бях когато той беше при мене. Той не каза какво сдържа пакета, нито каза изрично за кои затворници е предназначен. Но понеже брат ми е затворник аз подразбрах, че подаръка е именно за затворниците другари на брата ми. Никому не обадих за това нещо. Щом господинът си отиде, влязох в стаята си и прегледах пакета. Имаше сто банкноти от по 100 лв. и едно писмо написано на машина на немски. Аз немски не зная. И затова не разпечатах, нито разгънах писмото. То е същото, що е приложено към делото. Аз тогава не видях добре парчета фотографии, що са към делото. За пръв път ги видях  в обществената, когато ме разследваха. Вероятно са били вътре в писмото, което аз не разпечатах. Тия неща – парите и писмото в пакетче оставих на масата в спалнята. Отидох и се нахраних. До вечерта, като и следния ден неделя си бях все дома. Никой не е идвал у дома. В понеделник след обяд сипах в една тенджерка сютляж от грис за брата ми и в друга тенджерка пак сютляж за друг един затворник Михаил Алексиев – наш познат[181]. Друг път нему храна не сме изпращали. Само че на Арахангелов  ден му занесох един букет цветя за имения му ден. Парите – 10-те хиляди лева – и писмото свързани на пакет обвит в станиол от шоколад и обвързан с конец поставих в тенжерката  със сютляша предназначена за Михаил. Тенжерката беше бяла, а другата за брата ми бе синя. Никой не ме видя когато поставих пакета в тенжерката. Сестра ми Вера[182] не знаеше. Изпратих сестра си Вера да отнесе тенжерките  в затвора, като й казах коя тенжерка за кого е.Към два часа без четвърт излязох от дома, но отидох на работа и не зная в колко часа след мене Вера е тръгнала от дома за затвора. Не зная защо сложих пакета в тенжерката на Михаил. Неловко ми  бе да изпратя подаръка до брата си. Мислех, че по-добре е на чужд човек да го изпратя, пък той да го разпредели между другарите си. Не зная дали Михаил знае немски. Брат ми е учил в гимназията немски.

Друго няма да кажа. Не мислех, че върша престъпление с това, защото смятам че е естествено да се предаде подарък по случай на празниците на стотина затворници.

Чете ми се: Л. Топенчарова

Вера Ефтимова Топенчарова род. и жив. гр. София ул. Бъкстон № 1, бълг.,правосл., нежен. грам., чиновничка, не осъждана казвам: Не се признавам за виновна. Когато сестра ми Люба ми даде двете тенжерки със сютляш да ги занеса в затвора, аз не знаех, че в едната тенжера имало скрито пакетче. Носих двете тенжерки и 1 буркан с мед. Меда и едната тенжерка – бялата, сестра ми каза да ги предам на Михаил Алексиев, а другата тенжерка -на брата ми. Към 2½  часа после обяд на 26. ХІІ. м.г.[излязох] от къщи. Сестра ми си беше отишла на работа. Съдовете с бележки кой за кого е предадох на вратаря на затвора. Бележката на Михаиловата храна я беше написала сестра ми, а за храната на брата ми бележката не помня кой я бе написал, дали мама или братовчедката ми Славка Терзиянова или някой друг от къщи. Като предадох съдовете останах да чакам да ми се повърнат съдовете и бележки от затворниците, че са получили храната. Вратарят, като тури тенжерите на масата разбърка храната в тях, за да провери какво има както това винаги правят. Аз всеки ден носех храна на брат си и вратарят Колю вече ме опозна и знае името. Като разбърка едната тенжера вратарят се обърна и каза: Вътре има нещо в храната. Аз останах учудена и той добави, че са пари. Влезе навътре с тенжерката. Извикаха ме при директора. Показаха ми пакета отворен и в него пари по 100 лв. банкноти. Директорът ме запита колко са парите. Понеже нищо не знаех аз отговорих, че са 2000 лв.Той в мое присъствие преброи парите и се оказаха 10000 лв. все по 100 лв. Колетът бе обвит в станиол от шоколад. Освен парите друго не видях в пакета. Писмото на немски на пишеща машина и двете фотографии които са сега към делото тогава в дирекцията не ги видях. На следния ден като ме доведоха при прокурор Пешев ми ги показаха и ги видях. Казваха, че и те били заедно с парите в пакета. Както в дирекцията, така и пред прокурора аз нищо не обясних за произхода на тия неща и кой ги е поставил в тенжерата. Мълчах защото сестринската ми обич не ми позволяваше да издам, че тенжерите ми ги е дала сестра ми и че тя ми е казала, че тенжерата със скритите в нея пари е за Михаил. На третия ден от арестуването ми, след като бях изтезавана, аз обадих, че сестра ми е дала тенжерката.

Не зная да е идвал на 24.ХІІ. някакъв господин чужденец. Не зная сестра ми от где е взела пакета, за да го изпраща на затворниците.

Друго нищо няма да кажа.

Чете ми се: В. Ев. Топенчарова

ІІІ Съд. Следов.: М. Ангелов

А.е. С 105168, л. 41-43. Оригинал. Ръкопис.

№ 36

Заявление от М. Алексиев, чрез адвоката му Гавраил Начков до Софийския окръжен съд да получи препис от присъдата си по ЗЗД, необходима му за групирането й по друго дело

Видин, 18 юни 1929 год.

Гавраил Начков, адвокат, гр. София

До г-на председателя на Софийския окръжен съд (ІІІ наказ. отделение)

ЗАЯВЛЕНИЕ

От Михаил Ст. Алексиев арестант във Видинския Окръжен затвор по

НОХД  № 871/1925 г.[183]

Господин председателю,

Моля нареждането Ви по горното наказателно дело да ми издадете заверен препис- извл[ечение] от присъдата  на военно-полевия съд що се касае за признаването ми за виновен по З.З.Д. и осъждането ми на затвор, който препис-извлечение ще ми послужи за групирането на присъда и по друго дело[184].

Моля преписа да се предаде на софийския адвокат Гаврил Начков.

Видин, 18 юни 1929 г.

С почитание: (п)  М. Алексиев[185]

А.е. С 105663 т. ІІІ, л. 167. Оригинал. Машинопис.

№ 37

Определение на Софийския окръжен съд за амнистия на М. Алексиев и В. Новаков

9 юли 1929 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812

прокурор: Татарчев

Софийският окръжен съд 3-то наказателно отделение в разпоредителното си заседание на 9 юли 1929 г., като има в съображение, че подсъдимите по у[главно] о[бщ]  х[арактер] дело № 874 от 1925 год. по описа на ІІІ-то наказателно отделение при  Софийския окръжен съд.

1. Велю М. Новаков[186],

2. Михаил Стойков Алексиев,

с присъда № 310 от 30 VІІІ 1925 на Соф. ПВСъд по наказателно дело № 670/925 са признати за виновни и осъдени на наказания по-малки от 12 год. шест месеца строг тъмничен затвор по чл.чл. 2 и 17 от Закона за защита на държавата за деяния извършени преди 1 януари 1927, че в такъв случай престъпните деяния се амнистират съгласно чл. 3 от закона за амнистията от 6 юли 1929 година, публикуван в Държавен вестник бр. 77 от същата дата и постановената присъда следва да бъде обезсилена поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва присъда  № 310 от 30 август 1925 г. постановена по у.о.х. дело № 670/925 год. по описа на Соф. Полеви военен съд поради амнистия по отношение на Велю М. Новаков и Михаил Стойков Алексиев, които да бъдат пуснати на свобода по това дело.

Председател: (п) Ст. Станев

(п) П. Х. Ставрев

Членове:

(п) Петков

А.е. С 105663, т. ІІІ, л. 165. Оригинал. Машинопис.

№  38

Писмо от Софийския окръжен съд до директора на Централния софийски затвор  да бъдат пуснати на свобода М. Алексиев и В. Новаков, ако не са задържани по друго дело

9 юли 1929 год.

Софийски окръжен съд, № 874.25.3 / 9.VІІ.1929 г., София

До г-на Директора на Централния затвор, София

Съгласно определението на съда под № 812 от 9 юлий 929 постановено по наказателно дело № 874/1925 год. предписва Ви се г-н Директоре да пуснете на свобода обвиняемите: Велю Новаков и Михаил Стойков Алексиев, ако не са задържани по друго дело[187], понеже съдът с горното определение обезсилва присъда № 310 от 30 авг. 1925 г. постановена по дело № 670/25 на Софийския военен полеви съд.

Председател: (п) не се чете

Секретар: (п) не се чете

А.е. С 105663, т. ІІІ, л. 164. Оригинал. Машинопис. На служебна бланка.

№ 39

Писмо от Софийския областен военен  съд до Софийския окръжен съд да му се изпратят  три съдебни дела относно М. Алексиев, във връзка с амнистията му

19 май 1930 год.

Арестантско екстрено

15369/20.V.30.

Тук – председателю Софийския окр. съд (ІІІ наказ. отделение)

Моля да бъде изпратено в съда исканото с № 3888 от 9 того угл.о.х. дело 874/1925 заедно с приложените към него наказателни на съда дела № 525 и 670/1925 год. понеже е постъпило в съда заявление от Михаил Стойчев[188] Алексиев, с което моли да бъде амнистиран и пуснат на свобода.

№ 4346 / 19 май 1930 година – София[189].

(П) Не се чете.

Подполковник – председател на Софийския обл. военен съд.

А.е. С 105663, т. ІІІ, л. 274. Оригинал. Машинопис.

№ 40

Заявление  от М. Алексиев, чрез директора на Горноджумайския затвор до Софийския окръжен съд с искане за препис от определението на съда, във връзка

с амнистията му

Горна Джумая, 20 октомври 1931 год.

Чрез г-н директора на Горноджумайския затвор

До г-на председателя на Софийския окръжен съд, гр. София

ЗАЯВЛЕНИЕ

От Михаил Стойков Алексиев, политически затворник в

Г.Джумайския затвор по у.о.х. дело №№ 525 и 670/925 г.,

ІІІ углавно отделение

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,

Моля, наредете да ми се изпрати препис от определение № 812 от 9.VІІ.929 г. с което се обезсилва присъда № 310 от 30.VІІІ.1925 год. по горните две дела на Соф. ВП съд, въз основа на закона за амнистията от 1929 г.

Преписът ми е необходим за представяне пред тъмничната управа[190].

С почит:

(П) М. Алексиев

20.10.1931 год. 

Г. Джумайския затвор

А.е. С 105663, т. ІІІ, л. 193. Оригинал. Саморъчен ръкопис.

№ 41

Полицейско нареждане за задържане на М. Алексиев

[Септември, 1941 год.][191]

Да се задържи при щателен обиск лицето Михаил Стойков Алексиев род. 14.ХІ.1904 год. в гр. Златица, търговски служащ, жив. бул. Витоша № 5, ІV етаж[192] – ІІІ участък.

Н-к отделение “А”: (П) Ге 5006[193]

Уч[астват]. Наум Лазаров, Коста Георгиев.

А.е. К 13119, л. 3. Оригинал. Ръкопис на малко листче.

№ 42

Рапорт от Държавна сигурност до началника на отделение “А”, че  М. Алексиев не е намерен в квартирата си

2 септември 1941 год.

МВРНЗ

Дирекция на полицията                                                

Отдел държавна сигурност                              

Н-к група                                                                             

София, 2.ІХ.1941 г.

До Господина

Началника на отделение “А”

Тук

РАПОРТ

Донасям Ви Г-н Началник, че лицето Михаил Стойков Алексиев, жив. В София бул. Витоша № 5, не задържах, тъй като същият отсъства от квартирата си.

По сведение на портиера, Алексиев преди няколко дена е заминал при брата си[194], който е кондуктор в мини Перник.

Началник група:  К. Георгиев

А.е. К 13119 л. 4. Препис. Машинопис.

№ 43

Справка за М. Алексиев от Министерството на вътрешните работи

25 септември 1951 г.

СПРАВКА

За др. Михаил Стойков Алексиев – роден на 14.ХІ.904 год. в гр.Златица – Пирдопско, има образувано полицейско досие 12745 в гр. София[195]

При проверката на документите в делото се установи, че на 2 септември 1941 год. Дирекция на полицията, служба държавна сигурност, наредила да бъде задържан от полицията, като му се направи щателен обиск в квартирата на бул. Витоша № 5, ІV-ти етаж в София. Потърсен от полицията в квартирата му не е бил намерен. Преди няколко дни заминал за гр. Димитрово[196] при брат си, който работил като кондуктор в мините.

Други сведения за него в делото му не се намериха.

Прегледал н-к  отделение V: Капитан Ат.Златков

Изготвил справката: (ХІV ВН).

А.е. К 13119, л. 6. Индигово копие без подписи и заверки. Машинопис.

№ 44

Заявление от М. Алексиев до МВР, отдел “Инспекторат” да му се издаде

удостоверение, като политзатворник

23 март 1955 год.

Държавна сигурност                                                    

15345/31.ІІІ.1955 г.

                                                                                       

Министерство на вътрешните работи

Отдел “Инспекторат”

Т у к

ЗАЯВЛЕНИЕ

От Михаил Стойков Алексиев, живущ в София на ул. Витоша № 5,

на работа в МВР – началник отдел,

Държавен архив тел. 8-09-62

Другари,

Необходимо ми е за класиране, удостоверение за времето през което съм бил политзатворник. Задържан съм на 16 май 1925 г. в гр. София. Съден съм в София от военен съд по делото на младежите, а след това и като укривател. От затвора излязох през м. февруари 1932 година[197] с амнистия. Присъдата излежавах: 1) две години в Софийския централен затвор, 2) две години във Видинския и 3) около две години в Горно-Джумайски затвор.

Моля да бъдат направени необходимите проверки и ми се издаде исканото удостоверение.

С другарски поздрав:

(П) М. Алексиев

23.ІІІ.55 г.     

А.е. К 13119, л. 8. Оригинал. Машинопис.

№ 45

Удостоверение от отдел “Инспекторат” на  МВР за изтърпяна от М. Алексиев

присъда като политически затворник

8 април 1955 год.

МВР

Отдел инспекторат

№ С–3157

8.ІV.1955 год.

София

13119

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Министерството на вътрешните работи удостоверява, че Михаил Стойков Алексиев, роден на 14.ХІ.1904 година в гр. Златица е задържан преди 9.ІХ.944 год. по ЗЗД в Софийския затвор, обвинен за комунистическа дейност и осъден от Софийския областен съд по н.о.х.д. № 874/925 г. с присъда № 310/925 год. на дванадесет години и шест месеца строг тъмничен затвор.

Същият престоял в затвора от 19.V.925 год.[198] до 26.Х.931 година.

Настоящето му се дава да му послужи за класиране.

Началник отдел: (П) не се чете.

А.е. К 13119, л. 7. Индигово копие на бланка на МВР.

№ 46

Справка  от Министерството на вътрешните работи за М. Алексиев по искане на ЦК на БКП, относно дадените от него показания в полицията и при следствието и

за осъдителната му присъда от 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор

4 май 1959 год.

СПРАВКА

За Михаил (Мишо) Стойков Алексиев,

роден на 14.ХІ.1904 год. в гр. Златица, Пирдопско,

/по повод писмо 177 от 24.ІV.1959 г. на ЦК на БКП/

От проверката на полицейските и съдебни материали за Михаил Стойков Алексиев се установи следното:

1. През май 1925 год. същият е бил задържан от полицията по повод станал провал по младежка линия в София. В показанията си пред съдебния следовател между другото Алексиев е писал, че на 15.V.1925 г. в квартирата му се явил неговият приятел Минков, който водел със себе си и едно непознато лице. По молба на Минков последните останали да пренощуват в квартирата на Алексиев. Сутринта на 16.V.1925 год. дошла полиция и поискала да ги арестува, но неговите гости започнали да стрелят с пистолети и успели да избягат, а Алексиев бил арестуван.

По-нататък в показанията си същият е отрекъл да се е свързвал с ученика Николай Георгиев чрез Янаки Тодоров, от столарското училище. Отказва да е давал инструкции за нелегална работа по линия на младежката организация. Отказва също да е бил организатор и ръководител на младежки нелегални ядки.

В същите показания е отбелязал, че пред полицията е признал, че е ръководител на младежка нелегална комунистическа ядка, но тези показания били изтръгнати от него чрез побой и били неверни.

По повод на горната дейност Алексиев е бил осъден от Софийския военен полеви съд на 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор.

Присъдата си е изтърпявал в различни затвори, от където е освободен на  26.Х.1931 година.

2. През м. септември 1941 год. е било дадено нареждане от Дирекция на полицията  за задържането на Алексиев, но същият не се оказал в квартирата си и не са успели да го задържат.

Други данни за него не се намериха.

Началник отдел: (п) не се чете

Началник отделение: (п) не се чете

София, 4.V.1959 г.  

Написана в 3 екз.

Изпълнител: (п) не се чете

Карачоров

А.е. К 13119, л. 5. Оригинал. Машинопис.

---

[1] Заглавието е на самия документ.

[2] Емил Евстатиев Даверов (Даберов, Доберов, Девлов, Дивров). Арестуван скоро след провеждането на Лозенската нелегална конференция, на която е бил делегат от Варна. Ликвидиран е във Варненския затвор от своите, за да не прави разкрития. Екзекутор е Михо Георгиев. Вж. тук док. № 4.

[3] В пропуснатия текст се говори за разстройването на легалната младежка организация след септемврийските събития през 1923 г.; за пристигането в града на Георги Ламбрев от страна на Централния нелегален комитет на младежкия комунистически съюз в София, за да постави основа на Варненски младежки нелегален комитет.

[4] Буко Нисим Машиах - районен ръководител от първи Лозенски подсектор. Партиен активист от  9 юни 1923 г. Обвиняем по н.д. 75/1925 г.

[5] Пенка Иванова Моллова–Тетевенска (1870-1935) - произхожда от стар поборнически род от Еленско, завършила Търновската девическа гимназия. Вдовица на майора от артилерията Петко Тетевенски, възпитаник на Тулската оръжейна школа в Русия. Днес на мястото на къщата й се издигат две жилищни кооперации. Виж. Семеен архив на Петко Недков, бул. „Патриарх Евтимий” № 16.

[6] Георги Алексеев Ламбрев (Росен), член на ЦК на БКМС. След гласуването на Закона за защита на държавата е участвал във възстановяването на младежката комунистическа организация, вече като нелегална. На 16 май 1925 г. след престрелка с полицията на ул. „Одрин” № 48 успява да избяга заедно с Владимир Минков(Лодко). Самоличността му не бива разкрита от укривателя Михаил Алексиев. През лятото на 1925 г. емигрира. От 26 октомври 1925 г. е в СССР.  Там работи в Изпълнителния комитет на  Комунистическия интернационал на младежта (КИМ), като представител на БКМС (Български комунистически младежки съюз). През 1926 г. заедно с Вълко Червенков, Рубен Леви и Петър Искров, също членове на ЦК на нелегалната младежка организация, е осъден задочно на смърт чрез обесване (присъда 178а/1926 г.) Делегат е на ІV и V конгрес на КИМ. Завършил е международната ленинска школа в Москва (1929-1930). През1033-1934 г. е бил заведущ българския сектор в МЛШ. Изпращан е в помощ на младежките комунистически съюзи в Гърция, Австрия и Германия. Привлечен е за член на Задграничното бюро на ЦК на партията. През 1932 г. завежда техническия пункт в Берлин, който осъществява връзките между Задграничното бюро на партията и ЦК на БКП вътре в страната. През 1935 г. става жертва на сталинските репресии. Умира през 1937 г. в Иркутск, Сибир. Реабилитиран е посмъртно от ЦК на БКП, през 1956 г. В публикации и в спомени на участници в събитията за онези години, името му обикновено се премълчава.

[7] Повече за делегатите от София вж. ЦДА, Сп – 2760 Б.

[8] Участват делегати от десет окръга – Софийски, Варненски, Русенски, Шуменски, Плевенски, Врачански, Видински, Бургаски, Хасковски и Търновски. Вж. История на младежкото революционно движение в България. Народна младеж, издателство на ЦК на ДКМС, С., 1987 г., с.172.

[9] В пропуснатия текст се говори за необходимостта да се даде подкрепа на Македонското, Добруджанското и Тракийското национални движения и да се издигне лозунга на балканската република; за единния фронт със земеделците; за реорганизацията на съюза на производствения принцип.

[10] Димитър Алексеев Ламбрев (Оскарт, Роберт), един от братята Ламбреви - Георги, Кирил, Альоша и Михаил. През 1925 г. емигрира във Виена, а след това в Берлин, където заедно с д-р Наим  Исаков  събират помощи за семействата на политическите затворници в България. През 1932 г. е изпратен в Москва където работи в Балканската секция на Изпълкома на МОПР (Международна организация в помощ на борците на революцията). На 15 март 1938 г. по време на сталинските чистки е арестуван. Умира през м. юли същата година в Таганския затвор. Реабилитиран е посмъртно от ЦК на БКП.

[11] Петър Христов Искров - член на ЦК на нелегалната Българска комунистическа партия след 1924 г. и секретар на ЦК на Комсомола. Обявява се против извършването на атентата в църквата „Св.Неделя” през 1925 г., но не успява да го спре. След атентата емигрира в Съветския съюз. В Москва става член на Изпълкома на Коминтерна. През 1926 г. е осъден задочно на смърт, чрез обесване като член на ЦК на младежката организация (присъда 178а/1926). През 1938 г. загива при сталинските чистки. Реабилитиран е посмъртно от ЦК на БКП.

[12] Вълко Вельов Червенков  (1900-1980). Роден в гр. Златица, Пирдопско. Съпруг на най-малката сестра на Георги Димитров – Елена. Активен деец на легалната Младежка комунистическа организация „Лео Троцки”. След закриването й по Закона за защита на държавата организира създаването на Младежка нелегална комунистическа организация и участва в нейното ръководство. През 1925 г. емигрира в Съветския съюз. През 1926 г., е осъден задочно, на смърт чрез обесване като член на ЦК на младежката организация (присъда 178а/1926 г.). В края на 1944 г. се завръща в България. Председател на Комитета за наука изкуство и култура (1947-1949). Министър председател на България (1950-1954, 1954-1956), лидер на БКП (1949-1962). През 1962 г. е изваден от ръководството на БКП. Изключен е от БКП (1962), а по-късно членството му е възстановено (1969 г.).

[13] Димитър Константинов - запасен офицер; постъпва в редовете на Съюза на работническата социалдемократическа младеж в 1912 г., а по-късно и в редовете на партията. Като ученик в І-ва мъжка гимназия в София ръководи марксистки кръжок. Взема участие в Първата световна война. След войната е студент във физико-математическия факултет на Софийския университет и секретар на студентската комунистическа организация. През 1920-1924 г. е член, а после и секретар на ЦК на МКСБ. След потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г. преминава в нелегалност като военен инструктор на ЦК на БКП. Заболява тежко от перитонит и без навременна лекарска помощ умира в началото на 1926 г. под чуждо име в дивизионната болница в София.

[14] Рубен Аврамов Леви (Рубен Левиев, Рубен Аврамов) (1900-1988). Участва в младежкото нелегално комунистическо движение 1924-1925. През 1925 г. емигрира в Съветския съюз. През 1926 г. е осъден задочно на смърт чрез обесване, като член на ЦК на Младежката организация. Преподавател е в Международната ленинска школа в Москва (1931-1936). Завръща се в България през 1944 г. Оглавява пропагандния отдел на ЦК на БКП (1944-1947). Зам.-председател на Комитета за наука изкуство и култура. Министър на културата в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов. През 1962 г. отстранен от ръководни партийни постове.

[15] Плевенският делегат е Янаки Томов Александров (1899-1982). Член на БКП от 1922 г. Участник в Септемврийското въстание 1923 г. Делегат на конгресите на КИМ (Комунистическия интернационал на младежта) и на МОПР (Международна организация в помощ на борците на революцията) в Москва през 1924 г.

[16] Врачанският делегат е Йосиф Чолаков. По време на процеса той е арестант в Централния софийски затвор.

[17] Погрешно е написано гр. Кула.

[18] Вж. бел. № 160.

[19] Вж. бел. № 159.

[20] В пропуснатия текст Е. Даверов дава сведения под формата на диалог за дейността на Варненската нелегална комунистическа организация и за нейните дейци.

[21] Христо Стайков, полицейски инспектор в Обществената безопасност, разследвал е много от политическите дела на младежката организация, включително и углавно дело 721/1926 г. срещу Рубен Леви, Георги Ламбрев, Вълко Червенков и Петър Искров, осъдени задочно на смърт чрез обесване. Ликвидиран е от нелегалните наказателни групи. Ликвидирани са също и другите трима полицейски инспектори водили това, а също и много други политически дела – Иван Икономов, Юли Хараланов, Христо Миладинов.

[22] Никола (Николай) Георгиев Атанасов, род. през 1904 г. във Враца, ученик в Държавното столарско-резбарско училище в София, включил се като секретар на нелегалната ядка в училището с цел да прави разкрития пред властите.

[23] Янаки Венков Пенчев, род. през 1900 г. в с. Гниляне, Софийско, член на нелегална ядка  в Държавното столарско-резбарско училище в София. Член  на БКП от 1923 г. Участник в Септемврийското въстание 1923 г. Провъзгласен за председател на Гнилянската република. След въстанието минава в нелегалност, но е заловен и осъден на 6 години и  8 месеца  строг тъмничен затвор. Освободен е по амнистия на 1 юли 1924 г. На 16 май 1925 г. след провал е арестуван, съден и осъден по ЗЗД на 7 години строг тъмничен затвор. Освободен е по амнистия през февруари 1926 г. Не му разрешават да завърши образованието си. След 9 септември 1944 г. е на административна работа в армията.

[24] Това лице е Михаил Стойков Алексиев.

[25] Владимир Спасов Божков (Бошков), род. през 1907 г. в с. Кремиковци, Софийско, член на нелегална ядка в Държавното столарско-резбарско училище в София. На 16 май след провал е арестуван съден и осъден по ЗЗД на 2 години строг тъмничен затвор като член на нелегална организация.  Освободен е по амнистия през  февруари 1926 г. Не му разрешават да завърши образованието си. След 9 септември 1944 г. е по професия „дезинфектор” и работи в санитарния влак към Министерството на народното здраве и социалните грижи.

[26] Михаил Алексиев.

[27] Това е Георги Костов Василев, род. през 1902 г. в София, работник във фабрика „Орел”. На 15 май 1925 г., след провал е арестуван, съден и осъден по ЗЗД на 7 години строг тъмничен затвор, като организатор на ядка в Държавното столарско-резбарско училище в София. Освободен по амнистия през м. февруари 1926 г. През 1931 г. е подсъден по дело 177/1931 г., като член на легалното младежко работническо дружество с обвинение за организиране на 25 февруари на противоправителствена акция на безработните. На 23 юни с.г. делото се прекратява по липса на доказателства.

[28] Владимир Цветанов Щърбанов, род. през 1905 г. в с. Гниляне, Софийско, член на нелегална ядка в Държавното столарско-резбарско училище в София. Баща му е убит по време на Първата световна война. На 16 май 1925 г., след провал  е арестуван, съден и осъден по ЗЗД на 2 години строг тъмничен затвор. Освободен по амнистия през м. февруари 1926 г. Не му разрешават да завърши образованието си. На 30 август 1928 г. напуска България през Югославия. Пребивава в Нови сад, в Чехословакия, в Прага. Бил е емигрант в Русия. Властта непрекъснато е по следите му.  На софийския му адрес, ул. „Мария Луиза” № 153 и в дома му в с. Гниляне, Софийско през 1929 г. са правени обиски. През 1930 г. е съден като отсъстващ по ЗЗД и е осъден задочно на 5 години строг тъмничен затвор. Обвинението е за  укривателство на куриера на задграничното представителство на БКП, Димитър Величков Стефанов, който го е познавал като „Живко” и за укриване в квартирата си на бомби и взривни вещества. Емигрира  в Съветския съюз, но често пътува по партийни задачи до България. Когато става големия удар над нелегалните печатници в България, Владимир Щърбанов (Здравко) е определен от ЦК на БКП, за ръководител на печатната техника със задача създаването на нови нелегални печатници.Работата се състои в намиране на подходящи помещения, пренасяне и преместване на техниката. Поради опасност да бъде разкрит, по решение на партийното ръководство, той заминава за Испания, като доброволец в Испанската гражданска война. През 1940 г. е бил емигрант във Франция. След 9 септември 1944 г. се завръща в България. Служи в  Народната армия с чин майор.

[29] Става въпрос за случаите с Емил Марков Марков и Константин Шулев, член на ЦК на МКСБ, които се прибягнали до самоубийство хвърляйки се от прозорците на Обществената безопасност, за да не издадат конспиративната тайна при инквизициите на които са били подложени. Георги Шулев е загинал. Емил Марков е останал жив, но със счупени крака. В. „Дневник”, който по време на процеса по делото на младежите (№ 525/1925 г.) редовно информира за случващото се в съдебната зала, в бр. 7666 от 20 юни помества снимка-скица на младеж с патерици със следния текст: „Нашата снимка представя обвиняемия Емил Марков, който се хвърли от стълбите на Обществената, вследствие на което той остана хром и се движи с патерици”.

Коста Шулев е член на ЦК на МКСБ и организатор на масовата работа. Заедно с Вълчо Иванов създава и участва в работата на комсомолската организация на летище Божурище – София (1923-1924). Поддържал е връзки с Владимир Минков (Лодко). Той е един от първите пионери на дейността „анти”, за привличане на войнишката маса в Комсомола и в Партията. Арестуван е през 1924 г. и след жестоки инквизиции слага край на живота си.

[30] Александър Михайлов Боримечков оглавявал група от 4 души, която е действала против властта и се е  укривала месеци наред в София. Била е разкрита от полицията и членовете и са били заловени или убити. Самият Боримечков се е самоубил на 28 април 1925 г. в „Разсадника” след като е водил цял ден сражение с многобройна войска и полиция и е успял да убие 7 души, стражари и войници. Срещу останалите живи от групата му и срещу укривателите е било заведено дело в Софийския в.п. съд по ЗЗД.

[31] Спиридон Стойков Алексиев, след завършване на висшето си образование в Германия се завръща в България и работи като инженер в „Мини – Перник”.Създава семейство. Има син Стойко. Вж. и док. № 42.

[32] Ако става въпрос за екстерниране, тогава книжата му ще се вземат и приложат към настоящето, а нему ще се издаде уверение от полицейския чиновник, който взема разпита.

[33] Ще се укаже точно чина който заема в полицията чиновника.

[34] Не е попълнено.

[35] Иван Василев Икономов, роден на 29 август 1889 г. в София. Завършва Военното училище през 1909 г. Военен юрист. Член на Софийския военно-полеви съд. От 6 май 1923 г. е подполковник, от 13 май 1930 г.–полковник  Служил е в  6-и пехотен полк, 3-ти п.п., офицер за поръчки в щаба на  6-та п. дивизия, към Военно съобщителния отдел, домакин на Географския институт към  Софийския военно-полеви съд. От 1922 г. е включен като член на Софийския военно-полеви съд.  Председател е на съдебния състав по н.д. № 399/1925 г. срещу обвиняемите по ЗЗД за атентата в църквата “Св. Неделя” на 16 април 1925 г. След уволнението от военна служба, работи  като адвокат в София. Като такъв е посочен във формуляра за личните му данни в документите от Народния съд отнасящи се за него. Съден е от Народния съд като отсъстващ, с обвинението, че на 1 август 1944 г. е бил  назначен за началник на Държавна сигурност. Бил му е назначен служебен адвокат, Атанас Д. Керелов. Народният съд му издава  смъртна присъда. Съдбата му е неизвестна.

[36] Павел Дончев Чипев, роден на 12 април 1889 г. в Пловдив. Подполковник от 26 март 1925 г. Служил е в 3-ти пехотен полк, в 9-ти конен полк, в Лейбгвардейския конен полк, Уволнен от войската през 1930 г.

[37] Владимир Тодоров Минков (Лодко, Лотко). Роден  на 6 юни 1899 г. в София. Баща му Минко Тодоров е бил помощник директор, по-късно и главен директор на  Пощите телеграфите и телефоните. Завършил е гимназия в София. Имал незавършено висше техническо образование. Сътрудник на техническия апарат на ЦК на Комсомола.  Бил е организатор и ръководител на нелегалната младежка комунистическа организация при Лозенския сектор в София (1923-1925 г.), който обхващал два района с 10 ядки. Издирван е от полицията за конспиративна дейност през 1925, 1927 и 1932 г. На 16 май 1925 г. е намерен от полицията случайно заедно с Георги Ламбрев в дома на Михаил Алексиев на ул. „Одрин” № 48. Квартирата е била „явочна” на ЦК на МКСБ  и те са се укривали в нея. При завързалата се престрелка с агентите  един полицай е ранен  Двамата нелегални успяват да избягат. Само М. Алексиев е арестуван. Вл. Минков минава в нелегалност и емигрира в Прага, а от 16 септември 1925 г. е в Съветския съюз. Установява се в Ленинград, където работи в Техническия университет. Той е основен обвиняем по Закона за защита на държавата в дело  № 874/1925  г. срещу Младежката нелегална комунистическа организация и е осъден задочно на 15 години строг тъмничен затвор.Ликвидиран е като член на левосектанска троцкистка група по време на “чистките” в Съветския съюз. Реабилитиран е посмъртно от ЦК на БКП. През 1957 г. отдел “Инспекторат” при МВР, издава на брат  му Стефан Минков, живущ в София, по негова молба удостоверение, че Владимир Минков (Лодко) през 1925 г. е бил обвинен по ЗЗД за комунистическа дейност и е бил осъден на 15 г. строг тъмничен затвор. Удостоверението е било необходимо на наследниците му в Москва, за да им послужи пред съветските органи за отпускане на пенсия.

[38] Кунка Апостолова Пенчева, родена през 1903 г. в София. Организатор и член на ръководството на  Лозенския сектор на нелегалната Младежка комунистическа организация в София (1924-1925). Служела е за връзка между Централния комитет и районните комитети. Член е на БКП от 1926 г., политзатворничка (1925-1929; 1932-1935) Завършила  е  Младежката ленинска школа (МЛШ ) в Москва (1926-1938). В спомените си отбелязва, че Трайчо Костов е бил преподавател в школата, факт, който обикновено се премълчава в спомените на други участници в нея. През 1939 г. се завръща в България. Интернирана е в лагер (1941-1943 ) откъдето успява да избяга.  Нелегална -през 1944 г. След 9 септември 1944 г. работи в профсъюзите Кандидат-член (1945-1948) на ЦК на БКП и член (1948-1966) на ЦК на БКП. Виж ЦДА, Сп- 67 Б, Сп-2526 Б, Сп-2751 Б, Сп- 2749 Б.; Във в. „Дневник” бр. 7665 от 18 юни ст. ст., има нейна снимка-скица на І стр.

[39] В съдебните документи се е прилагало това съкращение на закона.

[40] В пропуснатия текст се чете обвинителния  акт, защитниците изказват претенциите се по него, четат се показанията на подсъдимите от предварителното следствие, свидетелите полагат клетва.

[41] Иван Д. Икономов е съдебен инспектор в Обществена безопасност при Държавна сигурност. Участва в разследването на голям брой политически дела в София и в цялата страна, като ръководител или участващ. Той ръководи разследването по атентата в църквата „Св.Неделя”, (н.д. № 399/1925), по  Младежката нелегална комунистическа организация (н.д. № 525 и № 670/1925 г.), по делото за членовете на младежкия ЦК, осъдени задочно на смърт чрез обесване (н.д. 721/1926 ). Съдебният инспектор Иван Д. Икономов е ликвидиран от създадените за целта наказателни групи на БКП и МКСБ.

[42] Военната организация (ВО) на БКП е създадена след Септемврийското въстание.Дейността й е  насочена  към подготовка на трудещите се маси „за насилствено събаряне на буржоазната власт и установяване на работническо-селска власт”. Решенията на Витошката нелегална партийна  конференция (17-18 май 1924 г.) допринасят и за изясняване на принципите на изграждане на Военната организация. Към ЦК е създаден военен център, в който влизат най-добрите военни кадри на партията. След окончателното му формиране той придобива следната структура: ръководител – Коста Янков, помощник ръководител – Иван Минков, завеждащ строево-административната секция – Марко Фридман, завеждащ секция връзки Никола Желязков, завеждащ секция разузнаване и контра разузнаване (от януари 1925) – д-р Иван Пашов, завеждащ минноподривна секция – Димитър Чинтулов (под ръководството на Иван Минков), завеждащ секция за наказване на предатели, провокатори и отявлени крепители на фашизма -Яко Доросиев (от февруари 1925 г).

[43] Петър Задгорски, клисар (кандилар), в църквата „Св.Неделя”. Постъпва  там през 1921 г. Преди това е бил 12 години на работа в дореволюционна Русия. Завръща се в България заради Балканската война и се записва като доброволец.След войната става член на Комунистическата партия. След Септемврийското въстание официално напуска БКП, но остава неин симпатизант.Той прави  предложението, замисленият атентат да се извърши в църквата, а не в „Юнион клуб”, каквото е било първоначалното намерение на ВО. Той осигурява и осъществява поставянето на взрива под купола на църквата.  Работата  му е била добре заплатена. Освен това му е било обещано да бъде изведен по нелегален канал от страната за Съветския съюз. След атентата е заведен в квартира на ул. „Софроний” № 3. но не е потърсен повече. На следващата сутрин се предал на властите. Осъден е на смърт чрез обесване. Екзекутиран е заедно с Марко Фридман и Георги Коев на 27 май 1925 г. Това е последната публична екзекуция в България.

[44] Димитър Даскалов Иванов е осъден по делото за атентата на 6 години затвор.По-късно е обвиняем и по дело 525/1925 г. на Младежката нелегална комунистическа организация, по което също получава присъда.

[45] Благой Стефанов Камбуров е осъден по делото за атентата на 3 години затвор. Той не е бил обвиняем по  дело 525/1925 г., тъй като не е бил член на Младежката нелегална комунистическа организация.

[46] Петър Абаджиев е член на наказателната група към Военния център на БКП. Установява връзка с клисаря на църквата „Св.Неделя” и започва да му доставя взривни вещества. Преди взрива завежда Петър Задгорски в квартирата на  ул. Софроний № 3, но не го е потърсил повече. П. Абаджиев емигрира в Съветския съюз. След 9 септември 1944 г. се завръща в България и постъпва на служба в Народната армия. През 1946 г. загива при катастрофа.

[47] Поради блокадата Петър Задгорски е останал при Димитър Даскалов и Благой Камбуров през цялата нощ. Д. Абаджиев не се е върнал да го вземе. Колата, която е трябвало да чака веднага след атентата, за да изведе двамата от страната не се е проявила. На другата сутрин Задгорски е отишъл  у сестра си, където зет му го е убедил и той се предал в полицията. В квартирата е правен и  втори обиск. Вж. и бел. 187.

[48] Такава инструкция не открихме в делото по атентата в ЦДА ф. 2124, оп. 1, а.е. С.120118.

[49] Владимир Иванов Манчев,  роден на 27 юли 1891 г. в Стара Загора. Завършил ШЗО. От 22 април 1922 г. поручик. До 1939 г. когато е уволнен от войската, стига до чин подполковник. Той е бил следовател по делото за атентата в църквата „Св. Неделя”. Като ІІІ-ти военно-полеви следовател при Софийския военно-полеви съд, води следствието и по делото на Младежката нелегална комунистическа организация.

[50] Атанас Трифонов Тодовичин, охраняван от Живко Динев, е екзекутирал запасния генерал, Коста Георгиев, народен представител, учредител на военната лига, на 14 април1925 г., на ул. „Цар Шишман” до църквата „Св. Седмочисленци”. Атентатът в  църквата „Св. Неделя” е извършен по време на неговото погребение.

[51] Никола Петров (Васко), член на терористическа група. П. Задгорски го качва на тавана на църквата „Св. Неделя” и го заключва, след което той по негов сигнал запалва петте фитила на тавана.

[52] Вж. показанията на Д. Даскалов в посочената архивна eдиница в делото по атентата.

[53] Георги Николов и Стоян Ефтимов, са членове на ядка от Лозенския  сектор и са обвиняеми и осъдени по ЗЗД по делото на Младежката нелегална комунистическа организация (н.д.525/1925 г.).

[54] В пропуснатия текст се говори за образуваните нелегални ядки в Арсенала, Втора мъжка гимназия, Тухларната фабрика,  фабрика “Софа”, за членуващите в тях младежи и за тяхната нелегална дейност.

[55] В пропуснатия текст се говори за членовете на районния комитет , за проведените от тях събрания и разискваните въпроси, за състава на младежкия Централен комитет в който влизат  Гошо Ламбрев, д-р Исаков , Рубен Леви , Вълко Червенков, Димитър Ламбрев, за разкритията  направени от арестуваните членове на организацията.

[56] Сами Аболаш, осъществява връзката между ЦК на Младежката организация в София и нейното поделение в Русе. Обвиняем по н.д. 75/1925 г. Вж. а.е. С 105134, т. ІІ, л. 76, 77.

[57] В пропуснатия текст се говори  какви са били инструкциите за работата по разложението на армията  „анти”.

[58] Петко Стоев Петков, активист на Младежката организация от Лозенския сектор, обвиняем и осъден по ЗЗД (н.д. 525/1925 г.).

[59] В пропуснатия текст свидетелят отговаря на въпроси на защитата.

[60] Лолов, адвокат от защитата.

[61] Също.

[62] Самарджиев, адвокат от защитата.

[63] В пропуснатия текст продължава разпита на свидетелите.

[64] Христо Миладинов, съдебен инспектор от Обществената безопасност, извършвал разследванията на обвиняемите по ЗЗД младежи във Враца, Русе, Видин, Варна и др. Ликвидиран е от създадените при БКП  и МКСБ наказателни групи.

[65] В пропуснатия текст се говори за членовете на организацията в Лозенския сектор и за тяхната дейност.

[66] Името е Даверов.

[67] Д-р Наим Исаков, член на ЦК на МКСБ, главен ръководител и вдъхновител за списването на в. „Братство” - орган на евреите комунисти, издание на БКП. Емигрира във Виена, а след това в Москва.

[68] Христо Гюлеметов - член на Пловдивската областна военна организация. Началник на Южнобългарската военно-революционна област. Загива на 20 ноември 1924 г. в Пловдив в престрелка с полицията по залавянето му, след провал във Военната организация от внедрения агент провокатор Никола Филипов Кузинчев. По-късно самият Кузинчев е екзекутиран от специална наказателна група към Военната организация.

[69] Документът липсва.

[70] Документът липсва.

[71] В пропуснатия текст свидетелят говори за направените от него разкрития и отговаря на въпроси.

[72] Няколко дни преди да се гледа процеса във Врачанско, Иван Ненов напада военния пост,  убива Хаджиантонов и наранява двама души от същия пост.

[73] В пропуснатия текст се говори за въоръжено нападение във Враца.

[74] Владимир Минков, вж. бел. № 150, 181.

[75] Заловеният е Михаил Алексиев. Разследващият Хр. Миладинов в случая дава грешна информация.

[76] В пропуснатия текст свидетелят говори за направените от него разкрития и отговаря на въпроси.

[77] Лаура Георгиева Бакалова, 16 годишна, ученичка, дъщеря на Георги Иванов Бакалов (1873-1939), български общественик, публицист, литературен критик и историк, последовател на марксизма. Към момента е член на БКП (т.с). От всичките 31 обвиняеми по н.д. 525/1925 г., само Лаура Бакалова е с оправдателна присъда.

[78] Документът е датиран по една полицейска бележка за проведени разпити при дознанието. Това е отнася и за док. № 6, 7. 8. 9.

[79] Проф. Димитър Иванов Мишайков, български юрист, икономист, политик, журналист и общественик (1883-1945). Един от основателите на Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС), където е преподавател (1920-1944).

[80] Проф. Стефан Савов Бобчев, български юрист, публицист, професор, държавник и общественик (1853-1940). Основател, директор и преподавател (1920-1937) в Свободния Университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС).

[81] Проф. Петко Христов Стоянов, български финансист, академик и политик (1879-1973). Професор по финанси в Софийския университет и в Свободния университет за политически и стопански науки в София (днес УНСС).

[82] С. Гниляне, днес един от кварталите на гр. Нови Искър в Софийската голяма община. Другите квартали са: Славовци, Кумарица, Курило и Изгрев.

[83] “Георгиев” е намиращият се в нелегалност Георги Ламбрев, който също като Владимир Минков  (Лодко) се е укривал в квартирата на  М. Алексиев. Последният е запазил самоличността му в тайна от полицията, вследствие на което по време на процеса той се споменава само като “някой си Георгиев”.

[84] Датата е 16 април 1925 г., Велики четвъртък преди Великден.

[85] Михаил Алексиев не е от Врачанско, а от гр. Златица, Пирдопско.

[86] Фамилното му име е Божков, но в документите се среща и като Бошков.

[87] Неразчетена дума.

[88] В оригинала тук и по-долу “пролетряското”.

[89] В оригинала “сиуз”.

[90] Емил Марков Марков, род. 5 април 1905 г. в Берковица. Баща му е учител, един от пионерите на социалистическите идеи в Берковица и Берковския край. През 1922 г. семейството се преселва в София. Учи във Втора мъжка гимназия. От 1919 г. е член на БКМС, а от 1927 на БКП. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание. След неговото поражение развива активна дейност за укрепване на младежката организация. През април 1925 г. е арестуван. За да не издаде съмишлениците си, се хвърля от четвъртия етаж на Дирекцията на полицията. Ранява се тежко, но остава жив. Осъден е по делото на младежите на 12 години строг тъмничен затвор. От затвора излиза по амнистия през 1929 г. На следващата година е изпратен да учи в Ленинската партийна школа в Москва. В България се завръща през 1932 г. През 1935-1937 г. е член на ЦК на БКП.  През 1941 г. е включен в състава на ЦК на БКП и на Централната  военна комисия.  От 1943 г. е политкомисар на Главния щаб на НОВА и ръководител на партизанското движение. На 12 юли 1943 г. е разкрита нелегалната му квартира в София. Загива в престрелка с полицията при опита й да бъде арестуван.

[91] Никола Желязков (Нагел) - бивш телеграфист, член на Военния център на нелегалната българска комунистическа организация – завеждащ секция “връзки”. Познава всички членове на Централния комитет, всички тайни квартири и явки. Получава задачи от ЦК на БКП чрез Станке Димитров, да урежда връзките на идващите от чужбина и от провинцията. За явка се използва книжарницата на  Петко Напетов на ул. “Левски” до Централната поща. През м. февруари 1925 г. е арестуван по разкритие на внедрен в организацията полицейски агент. По време на съдебния процес срещу  Младежката нелегална комунистическа организация Никола Желязков е поискан от Михаил Алексиев и е допуснат от съда за свидетел, който да докаже, че тя не е била подчинена на “терористичната” БКП, а е била автономна и независима от нея.

[92] Стефан (Станке) Димитров Тодоров-Марек (1889-1944). Роден в Дупница. Завършва педагогическо училище. Отива да учи в Женева, завръща се заради Балканската война. През 1919 година завършва Софийския университет и става адвокат. Развива активна комунистическа дейност. През 1923 г. е арестуван за участие в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. Секретар е на ЦК на нелегалната БКП. През 1925 г. е делегат на V пленум на Изпълкома на Коминтерна в Москва. Не се завръща в България поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата в църквата “Св. Неделя” в София на 16 април 1925 г. В Съветския съюз е преподавател в българския сектор на Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (КУНМЗ) и в Международната ленинска школа. Загива на 26 август 1944 г. в самолетна катастрофа край гр. Брянск (СССР), на път за България.

[93] Коста Георгиев, генерал от запаса убит на 14 април 1925 г. на ул. „Цар Шишман” до църквата „Св. Седмочисленици” от Атанас Тодовичин. На опелото му в църквата „Св. Неделя” на 16 април са присъствали всички министри, много генерали и офицери, държавни и политически дейци, както и много граждани. По време на ритуала е извършен атентата осъществен от Военната организация на БКП.

[94] Следва  текст, в три раздела: съдът: ПРИЗНА, съдът: НАМЕРИ и съдът: ПРИСЪДИ, във всеки от които са изброени поединично обвиняемите. Определена е виновността им,  съдебните състави (правни норми), които покриват извършените от тях престъпни деяния и присъдените им наказания. 

[95] Сатрапия. Област в древно-персийската държава с деспотичен и жесток управител. В преносен смисъл беззаконие, свързано с насилие и жестокост.

[96] Този текст на ходатайството, с някои незначителни редакционни поправки се съдържа и в присъда № 310 от 30 август 1925 г. (Вж. тук док. № 32).Изброяват се осъдените лица, за които се иска намаляване на срока на наказанията; отхвърля се като неоснователен гражданския иск на софийския окръжен управител, като представител на държавното съкровище, в размер на сумата 12 милиона лева срещу  всички подсъдими, за щетите нанесени от атентата.

[97] Чл. 5  от ЗЗД гласи: “Членове на организации, групи или техни поделения, за които иде реч в чл.1 и 2 на закона, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин посочен в чл. чл. 3 и 4 се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя самата да ги е открила.”

[98] Чл. 2. от ЗЗД гласи: „Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон или става член на такива организации, групи или поделения се наказва: Организаторите със строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лева, а членовете със строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 50 до 200 000 лева.

Чл. 13 от ЗЗД се отнася за наказанията на членовете, помагачите и укривателите в т.н. “разбойнически чети”. По-нататък в съдебното дирене не се повдигат обвинения на подсъдимите по този член. За четническото движение вж.: Добрин Мичев, Четническото движение  в България 1924-1925 г., С., 1964 г., с.27 и с, с.37 и сл.; Георги Наумов Атентата в църквата “Св. Неделя” в София на 16 април 1925 г. С., Партиздат 1989 г. с. 44-45.

Чл. 16 от ЗЗД гласи: “Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон предприеме метежи, бунтове, терористически действия, убийство или друго някое общо опасно престъпление за постигане на посочените цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите със смърт, а останалите членове и помагачите - със смърт или строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години  и всички с глоба от 200,000 до 500,000 лв. Бъде ли това извършено във военно време и в двата случая е смърт”.

[99] Не е попълнено.

[100] Също.

[101] Първата страница на показанията на свидетелите при следствието са написани на образец-формуляр с еднообразен въвеждащ текст.

[102] Капитан Цвятко Димитров Николов, роден на 11 октомври 1894 г. във Варна. Служил в артилерията. От 30 януари 1923 г. е капитан. Уволнен е през 1942 г. с чин подполковник. Бележките, които си води, по сведения на ученика Николай Георгиев са ръкописни на прегънат на две стандартен бял лист и са поставени в плик, номериран под № 191 в а.е. С 105663, т. І.

[103] К. Дацов, подначалник на  Обществената безопасност, ликвидиран от наказателната група на БКП в София. Ръководителят на тази група Петър Абаджиев, в изказване на Московското съвещание на ЦК на БКП през 1925 г. заявява, че е било дадено нареждане да бъде убит Дацов, понеже „държал в ръцете си възела на някакво важно следствие”. Верояно става въпрос за „делото на младежите”.                              

[104] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 12.

[105] Арестантът е Георги Костов. Вж. док. № 12.

[106] Михаил Алексиев не е бил въоръжен. Агентът Петко Петров е прострелян от Владимир Минков (Лодко). Вж. док. № 6, 27, 31, 33 и др.

[107] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 12.

[108] Става въпрос за случая с Емил Марков и Коста Шулев, вж. бел. 173.

[109] Отзад.

[110] От лат. con fundo - карам се остро на някого.

[111] Ученикът Николай Георгиев е освободен от ареста на основание на чл. 5 от ЗЗД. Вж. бел.241 .

[112] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 12.    

[113] ЦДА, ф. 2124 К, оп. 1, а.е. С105663, т. І, плик 191.

[114] Вж .тук док № 12.

[115] Поради липса на достатъчно средства за въоръжаване при подготовката на ново въстание през 1924-1925 г., Коста Янков ръководител на Военната организация на БКП, дава идея да направят обир, за да се набавят средства. За обект се определя Софийската митница, а изпълнението се възлага на екип под ръководството на Петър Абаджиев. След два неуспешни опита, на третия път групата успява да открадне една торба с 1 500 000 лева. Вж. ЦДА, Сп-1323 Б,  с. 65.

[116] Името е Пенчев.

[117] В текста “фалшистта”.

[118] Текстът с главните букви съответства на формуляра.

[119] Съставите на чл. 2 и чл. 16 вж. в бел. 242.

[120] Документът е силно похабен, части от текста липсват. Липсите са отбелязани с многоточие, а допълненото е поставено в прави скоби.

[121] Така е в текста.

[122] Не е попълнено.

[123] Това изречение е дописано и подчертано.

[124] Първата страница на показанията на обвиняемите при следствието е образец-формуляр с еднообразен въвеждащ текст.

[125] М. Алексиев дезинформира разследващите. Владимир Минков никога не е имал име или  псевдоним ”Пешо”.

[126] Става въпрос за Георги Ламбрев, чиято самоличност М. Алексиев успява да запази в тайна. Вж. бел. 150.

[127] По сведения на Жак Натан, в квартирата  на  М. Алексиев (Мишо), e живеел студентът Иван Стаменов, който е бил арестуван, но скоро е освободен.

[128] Член 24 на ЗЗД гласи: “Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража, с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите за углавно съдопроизводство, а той гласи: “Който устно, писмено, или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50,000 до 300,000 лв.”

[129] На гърба на документа, на пишеща машина е написан следния текст: “Тук - чрез Директора на Полицията за директора на Централния затвор. С молба за изпълнение, заедно с обвиняемия Михаил Стойков Алексиев. За получаването на обвиняемия, моля уведомление. № 1039/15 юлий 1925 год., София, поручик Манчев ІІІ полеви военен следовател. Верно, секр. /п/” не се чете.

[130] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 18.

[131] Не е попълнено.

[132] Името е написано неточно. В действителност се отнася за Владимир Тодоров Минков (Лодко). За него вж. бел.181.

[133] Георги Костов е първият арестуван младеж от групата на М. Алексиев на 15 май 1925 г. В а.е. С 105663, т. ІІ, на л. 108 има карта-формуляр с личните му данни. На л. 109 има Постановление за взета спрямо него мярка за неотклонение “под стража” до свършване на делото му. Вж. и бел. 171.

[134] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 12

[135] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 18.

[136] Не е попълнено.

[137] На л. 111 има карта-формуляр с личните му данни. На л. 112 има Постановление за взета спрямо него мярка за неотклонение “под стража” до свършване на делото му. Вж. и бел. 167.

[138] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 18.

[139] Фамилното му име се среща като “Бошков” или като “Божков”.

[140] Не е попълнено.

[141] На л. 115 има карта-формуляр с личните му данни. На л. 116 има Постановление за взета спрямо него мярка за неотклонение „под стража” до свършване на делото му. Вж. и бел. 169.

[142] Пропуснатият текст вж. в началото на док. № 18

[143] Не е попълнено

[144] На л. 119 има карта-формуляр с личните му данни. На л. 120 има Постановление за взета мярка за неотклонение „под стража” до свършване на делото му. Вж. и бел. 172

[145] Не е попълнено.

[146] Не е попълнено.

[147] Пропуснатия текст вж. в началото на док. № 12.

[148] Михаил Алексиев не е бил въоръжен и не е бил “един от нападателите”. Освен в неговите  показанията (док. № 5 и 18), сведения по този случай има и в редица други документи, които изясняват фактите и обстоятелствата, а именно: свидетелските показания на Антон Тонев (док. № 13) ; молбата на Петко Петров от 12 август 1925 г. против  Владимир Минков (Лодко), Михаил Алексиев и Георги Костов  за граждански иск от петдесет хиляди лева(а.е. С 105663 т. ІV л. 186); решението на Софийския полеви военен съд; решението на Касационния съд; писмо на ІІІ-ти военно полеви следовател да се заведе друго дело срещу М. Алексиев за престрелката при залавянето му (док. № 27). Искът е отхвърлен от съдебния състав като неоснователен. Подсъдимите срещу които е заведен се държат отговорни по Закона за защита на държавата, а не за опит за убийство, за което има срещу същите започнато углавно преследване, гдето същия следва да заяви своя иск. Вж. тук док. № 13, 27, 31 и 32.

[149] На гърба на последния лист на документа са дописани имената на 20 лица призовани като обвиняеми, всички намиращи се в Централния затвор и на 11 лица – свидетели.

[150] Между младежите “нелегалните ядки” са били наричани “ячейки”.

[151] Името е Даверов. Вж. тук док. № 1

[152] М. Алексиев към момента няма навършени 21 години и според действащото законодателство е непълнолетен.

[153] Възражението има адрес: “Чрез Господина Директора на Централния затвор, за Почитаемия Софийски полеви военен съд,” и щемпел за получаване “Соф. Центр. Затвор Вх. № 8872. Получ. на 5.VІІІ.1925 г.”

[154] Цитираният член на Наказателният закон предвижда за непълнолетните обвиняеми  възможност за смекчаващи вината обстоятелства и за отхвърляне на увеличаващи вината обстоятелства.

[155] Адвокат Иван Миховски, освен защитник на Михаил Алексиев, който през декември 1928 г. го заменя с Гавраил Начков той е защитник и на обвиняемите по този процес: Христо Лазаров, Петко Стоев, Димитър Генков, Делчо Бранев и Петър Качулев.

[156] На документа има дописан текст, който удостоверява препращането му в Софийския военно-полеви съд. Отговори по обвинителния акт са подали и другите обвиняеми от групата в Държавното столарско-резбарско училище: Георги Костов, Владимир Спасов и Владимир Щърбанов. По същия ред и те са отправени до председателя на Софийския военно-полеви съд.

[157] Петър Ангелов Попзлатев, роден на 27 февруари 1895 г. в Трявна. Починал през 1962 г. Завършва Военното училище през 1915 г. и право в Софийския университет през 1926 г. Участва в Първата световна война. След войната е преподавател във Военното училище и  в ШЗО и служи във военно-съдебното ведомство. Той е един от активните членове на Военния съюз и по-късно член на политическия кръг “Звено”. От 30 януари 1923 г. е капитан. Уволнен е от военна служба през 1935 г. с чин подполковник. След това работи като адвокат. Включва се в дейността на Отечествения фронт и участва при завземането на властта на 9 септември 1944 г.  През 1944-1947 г. е  политически секретар на Народния съюз “Звено”, а през 1947- 1950 г. пълномощен министър на България в Швеция. Автор е на публикации по военно-наказателно право.

[158] Христо Трифонов Лилков, роден на 26 май 1896 г. в с. Горна махала, Карловско. Починал на 24 октомври 1971 г. в Пловдив. Завършва Военното училище. От 30 юни 1919 г. е поручик. Служи във военно-съдебното ведомство. Принадлежи към политическия кръг “Звено”. От 1935 г. е в запаса. Участва в завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и е назначен за началник на Военно-съдебната служба в Министерския съвет. През 1946 г. минава в запаса. През 1946-1949 г. е народен представител. От 31 март 1946 г. до 11 декември 1947 г. е министър на индустрията и занаятите във второто правителство на ОФ с министър председател Кимон Георгиев. Член е на Президиума на Народното събрание през 1947-1949 г.

[159] Изброени са 47 обвиняеми между които М. Алексиев и четиримата младежи от неговата група. „... които след като се въведоха им зададе въпроси за тяхната самоличност, а така също дали са получили преписи от обвинителния акт и списък на съдиите и свидетелите, на които получи от подсъдимите утвърдителни отговори”.

[160] Тук и по-нататък, пропуснатите текстове от протокола отразяват установените от закона процесуални действия на съда и нямат пряко отношение към подсъдимия М. Алексиев.

[161] По молбата на Петко Петров от 12 август 1925 г. за обезщетение поради раняването му при задържането на М. Алексиев, вж. тук док. № 26, 27,31 и бел. 292.

[162] Текстовете на І раздел „За доказано” и на ІІ раздел „За недоказано” са еднакви с тези в Присъда № 238 от 25 юни 1925 г. по н.д. № 525/1925 г. Вж. тук док. № 10

[163] Присъдата има три отдела, в които са изброени всички подсъдими, а именно: Съдът ПРИЗНА (означени са с римски цифри), Съдът НАМЕРИ (означени са с букви от азбуката), съдът ПРИСЪДИ (означени с арабски цифри).

[164] В забележката се потвърждава верността на направените по текста вметки.

[165] По този раздел фигурира само Владимир Тодоров Минков (Лодко), който се е отклонил  и е осъден задочно на 15 години строг тъмничен затвор.

[166] Въз основа на косвени архивни извори се оказва, че М. Алексиев има и втора присъда (от 1929 г.) за срок от 4 години и шест месеца строг тъмничен затвор като укривател. По въпроса вж. в увода на тази публикация.

[167] Текстът на ходатайството, с някои незначителни редакционни промени  се съдържа в присъда № 238 от 25 юни 1925 г. (Вж. тук док. № 10).

[168] Следва текст дебело задраскан със син молив, който е предвиждал да се ходатайства пред царя „за пълното помилване” на осем от подсъдимите, между които Владимир Божков и Владимир Щърбанов и за намаляване на присъденото наказание на някои от подсъдимите, между които Георги Костов и Янаки Венков.

[169] На първата страница, по диагонал, царят е написал с черно мастило: “Утвърждавам присъдата, като приемам ходатайството на съда. Цар Борис ІІІ, София, 4.ХІІ.1925 г.” Съгласно установения във Военно съдебния закон процесуален ред, преди да бъде представена на царя присъдата е била обжалвана в Касационния съд.

[170] Димитър Георгиев Аламанчев роден на 8 август 1871 г. в София. Завършил Военно-съдебна академия. Полковник от 16 март 1917 г. Служил в Пловдивския военно-полеви съд като следовател и прокурор, като председател на Моравския военно-полеви съд, председател на тракийския военен съд.

[171] Петър Киров Тулешков, роден на 5 декември 1883 г. във Велико Търново. Подполковник от 27 юни 1921 г. От 1924 г. председател на Пловдивския военно-полеви съд, от 1928 г. председател на Военно-касационния съд, от 1930 г. постоянен член на Военно-касационния съд.

[172] Георги Илиев Кутев, роден на 26 август 1889 г. в Бургас. Завършил Военното училище. Капитан - от 1 февруари 1917 г. От 1930 г. - прокурор  в  Софийския военен съд. Уволнен през 1931 г.

[173] Изброени са имената на всички подсъдими, които са обжалвали присъдата.

[174] Вж. тук док. № 10 и 32.

[175] Въпросен лист има към всяко съдебно дело, попълнен  ръкописно на формуляр по образец който има три графи: № по ред, въпроси, отговори. По делото за младежката организация той е попълнен по следния начин: “Въпросен лист по н.дела № 525/25 г. и 670/25 г. на подсъдимите: Владимир (Лодко) Минков, Кунка Апостолова, Маня Радева Енчева, Емил Марков, Димитър Даскалов, Христо Лазаров, Русин Якимов, Петко Стоев и други; Гавриил (Гило) Ангелов, Велю М. Новаков, Михаил Алексиев, Георги Костов, Стоян Абаджиев, Кирил Стоянов Дудев, Петър Благоев, Стефан Дончев и други. Заседанията на 12, 15, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 24, 25 [август] 1925 год. гр. София”. В първата графа са номерата по ред, във втората графа са  записани въпросите относно  характера и дейността на МКСБ, а в третата графа съответно отговорите за всеки от тях - “да, доказано е„ или “не, не е доказано”. Следват имената на всички подсъдими лица и повдигнатите обвинения срещу тях със съответния отговор в трета графа.

Срещу Михаил Алексиев има повдигнати 13 обвинения от № 467 до № 479. За две от тях, предвиждащи осъждане по чл. 16 от ЗЗД, е отбелязано “не, не е доказано” и  “не, не е виновен”. Два от въпросите са относно това има ли обстоятелства, увеличаващи вината му и обстоятелства, намаляващи вината му. За тях е посочено “не, няма”.

[176] Българска терористична конспиративна комунистическа организация (Б.Т.К.К.О.).

[177] На документа има  нечетлива резолюция, от която е ясно само следното:  „... и го изпрати в В.С.Част по ходатайството на съда и за двете присъди”.

[178] Не е попълнено във формуляра.

[179] Люба Евтимова Топенчарова–Костова, най-голямата сестра на Владимир Топенчаров, съпруга на Трайчо Костов. Влиза в Младежкия комунистически съюз през 1919 г. и членува в централната младежка секция. След Септемврийското въстание през 1923 г. и атентата в църквата “Св.Неделя” в София на 16 април 1925 г. участва активно в организираното извеждане, чрез нелегални канали, на застрашени от арест комунистически функционери. Лично е извела от България за Съветския съюз синът на Цола Драгойчева, Чавдар, роден в затвора, представяйки го за свое дете. Заедно с Трайчо Костов участва в работата на нелегалните партийни печатници в София.

В съдебно дело № 288/28 на Софийския окръжен съд има също и саморъчно показание на Люба Топенчарова при полицейското дознание в Обществената безопасност.

[180] Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997), към момента се намира в Софийския централен затвор. Член на БКМС, арестуван на 5 септември 1926 г. след провал и масови арести. Осъден е на 10 години строг тъмничен затвор по угл.о.х. дело № 223/1927 г. Излиза от затвора през 1929 г. по амнистия. Работи като журналист в легалния партиен вестник „Ехо”, заедно с Димитър Найденов, Жак Натан и др. През 1935 г. заминава за Париж през Прага, за да организира Бюро за препращане на български доброволци за интернационалната бригада в Испания. След завръщането си в България през 1939 г. е въдворяван в трудови лагери като комунист. Един от основателите и редакторите на нелегалния вестник „Отечествен фронт”, негов пръв главен редактор след 9 септември 1944 г., директор на печата (1945-1947), зам. министър на външните работи (1947-1949), посланик в Париж (1964-1973), преподавател (1949-1958), доцент (1958), рофесор по обща история в Софийския университет (1961-1964). Автор на многобройни исторически трудове, публицистични творби и на мемоарната книга „Кладенецът на спомените.

[181] Предаването на пари получени от Международната организация за помощ на революционерите (МОПР) или от задгранични хуманисти за затворниците не е било инцидент, а установена практика. Сестрите Люба и Вера Топенчарови са предавали нелегално сумите на М. Алексиев, който е поел връзките с “външния свят” и е разпределял парите между политическите затворници. Той е бил в една килия с Трайчо Костов, до преместването на последния в Сливенския затвор на 15 октомври 1927 г.

[182] Вера Евтимова Топенчарова (1904-1985), член на БКМС от 1919 г., на БКП от 1944 г. Една от учредителките на партийния хор “Георги Кирков”. Учителства в различни градове в страната. Участва в нелегалната дейност на БКП до 9 септември 1944 г. Пише на машина и на циклостил нелегални партийни материали. В тази дейност помага на М. Алексиев. Предава парични помощи на бедстващите семейства на арестувани и пострадали активисти, предрешена като селянка.

В съдебното дело има също и саморъчно показание на Вера Топенчарова при полицейското дознание, без дата.

[183] Възможно е в номера да е допусната техническа грешка, вместо 874 да е записано 871. Както сме отбелязали в увода двете дела за Младежката нелегална комунистическа организация – 525/925 г. и 670/925 г. по-късно са обединени под общ №  874/925 г., но такова дело не беше намерено.

[184] Сред документите присъда за 12 години и половина строг тъмничен затвор не беше намерена. За нея има само косвени сведения.

[185] Заявлението е подадено от Гаврил Начков, адвокат от София. На заявлението той се е подписал вместо довереника си. В подписа на, М.Алексиев има една особеност. Първоначално е пишел фамилното си име с главната буква „А”. След 1931 г., за главна буква употребява малкото „а”, но в голям размер.

[186] Велю Минков Новаков от с. Челопеч, Пирдопско. През 1925 г. е на 22-годишна възраст, живее в София и е курсист в Учителския институт. Обвинен и съден е като организатор на младежка нелегална комунистическа група – “ядка” в Подуянския район.

[187] М. Алексиев не е освободен, понеже изтърпява присъда и по друго дело. 

[188] Така е в текста.

[189] Писмото е постъпило на 20 май 1930 г. с вх. № 15369. На следващия ден исканите дела са изпратени с молба, след послужване да се върнат в Софийския окръжен съд, ІІІ-то углавно отделение.

[190] На документа има следните резолюции и бележки “№ 1537. Настоящето при надпис изпращам на г-на председателя на Соф. окр. Съд на разпореждане. гр. Горна Джумая 21.Х.31. Директор /п/ не се чете”.

“Вх. № 1419/21.Х.931. Архиваря. При надпис за г-н председателя на Соф. окр. съд по разпореждане. Директор /п/ не се чете. Да му се издаде след проверка и срещу такса 21.Х.31 /п/ не се чете. № 874/25 от архива.”

“Получено 26.Х.931. Соф. окр. съд. Вх. № 32827/26.Х.31”.

[191] Документът е датиран по док. № 42.                      

[192] Днес адресът на жилището е: бул. „Витоша” № 75. В него живее дъщерята на М. Алексиев – Лиляна.

[193] Началник на отделение “А” на Обществена безопасност е Никола Гешев. Вероятно нареждането е саморъчно написано от него.

[194] Брат му Спиридон Стойков Алексиев, р. 1902 г., завършил инженерство в гр. Аахен, Германия. Вж.: док № 4.

[195] Понастоящем  досието на М. Алексиев в Полицейския архив се съхранява под №  К 13119. Справката е съставена две седмици преди приемането на Указ № 515 от 10 октомври 1951 г. за създаването на Държавните архивен фонд. Възможно е това проучване да има връзка с определянето на М. Алексиев за ръководител на новата институция.

[196] Гр. Перник носи това име временно, през периода преди 1989 г.

[197] Тези дати се разминават с посочените в док. № 45 и 46.

[198] М. Алексиев е арестуван на 16 май 1925 г., вж. док. № 5.